Решение по дело №909/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закон за общинската собственост(ЗОбС), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от Н. А. М. от [населено място]. Жалбата е насочена срещу заповед № РД - 01-3315/*9.10.*0*4 год., издадена от зам. кмет на община Русе. Със заповедта е прекратено наемното правоотношение между общината и домакинството на жалбоподателката за общински жилищен имот, с административен адрес [населено място], [жк], бл. „В.“, вх. *, ет. 8, ап. 6, описан в Акт за частна общинска собственост №1634/07.10.1997 год.

В жалбата се излагат съображения, основно касаещи съществото на спора. Акцентира се върху погрешно възприетите от АО фактически основания за издаване на заповедта, като се отрича те да са налице. Говори се за проблем със съсед във входа на блока.

Иска се съдът да отмени Заповед № РД-01-3315/*9.10.*0*4 год. на зам. кмета на Община Русе, тъй като същата противоречила на материалноправните разпоредби и била в несъответствие с целта на закона. Не се претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на община Русе, чрез процесуалния си представител в съдебна зала заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли съда да я отхвърли. Не претендира разноски.

Заинтересованите лица – Г. Д. и Т. Д. не се явяват и не ангажират становище.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи:

Между община Русе, чрез кмета на общината и Н. А. М., е сключен договор за отдаване под наем на жилищен имот - Договор №884 от 01.07.*004 год. (л.61 от адм. преписка), на основание Заповед №**8 от *1.1*.*001 год. на кмета на Община Русе. Договорът касае следния жилищен имот, частна общинска собственост - апартамент №6, находящ се в [населено място], [жк], бл. „В.“, вх. *, ет. 8, актуван с АОС №1634/07.10.1997 год. (л.65 от адм. преписка). Договорът е безсрочен. От заповед №**8/*001г., основание за сключване на посочения договор е видно, че предоставянето на общинското жилище касае само Н. М.. От представените в административната преписка заповеди под №РД01/984/*3.0*.*006г., заповед №РД01/599 от 05.03.*008г. е видно, че в същото общинско жилище се настаняват Н. М. и членовете на нейното домакинство/семейство – дъщеря й М. Д. и синовете й Г. и Т. Д.. В последствие, след *01*г., видно от заповед № РД 01/1134/*9.05.*01*г. (л.54 от адм. преписка), настанени в апартамент №6, находящ се в [населено място], [жк], бл. „В.“, вх. *, ет. 8 са Н. М. и двама и сина – Г. Д. и Т. Д., което положение е запазено и към момента на издаване на оспорената пред съда заповед № РД - 01-3315/*9.10.*0*4 год.

Според общинската администрация, занимаващо се пряко с отдаването под наем на общински жилища за крайнонуждаещи се, през дългогодишния настанителен период, често М. плащала задълженията си за наем и консумативни със закъснение.

Твърди се и че към момента на издаване на заповед № РД - 01-3315/*9.10.*0*4 год. имала неплатени задължения към ВиК-Русе.

В периода на настаняването, конкретно за периода от 06.04.*0*1 г. до момента на издаване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, в община Русе били постъпили три жалби – от *5.10.*0*1г.; от *4.04.*0*4 г. и от 19.06.*0*4 г.(л.43 и сл. от адм. преписка) Те били подадени от едно и също лице-свидетелката Ц. И., и имали идентично съдържание. Оплакванията били за почти ежедневно нарушаване на обществения ред и вътрешния правилник на етажната собственост, на добрите нрави и добросъседски отношения от страна на домакинството.

М. още след първата жалба е била предупредена, че при последващ сигнал в общината срещу семейството за неспазване разпоредбите на чл. *, ал.1 от Наредба №4, на Наредба №6 на Общински съвет - Русе и клаузите на договора за наем, наемните правоотношения на домакинството й с Община Русе ще бъдат прекратени.

След подаване на последната жалба от 19.06.*0*4 г., от служители на ОП „Управление на общински имоти” била извършена документална проверка относно спазване клаузите на договора за наем и разпоредбите на Наредба №6 на ОбС Русе от страна на наемателката М.. Констатирали, че Н. М. е собственик на 1/3 ид. част от наследствен имот, находящ се на адрес: [населено място], [улица], по данни от дирекция МДТ при община Русе. На следващо място, че М. имала неплатени задължения към ВиК“ ООД – Русе. При проверка на място установили, че наемателите Г. и Т. Д. не са били на адреса. Поискали справка от ОД МВР - Русе за задграничните пътувания на лицата от настанителната заповед. От нея станало ясно, че за Г. Д. било налице регистрирано едно излизане от РБ, през ГКПП Аерогара София, на 15.05.*0*3 г., и регистрирано влизане през същият граничен пункт на 11.11.*0*3 г., като според АО времето на отсъствие от Република България на Д. било 6 месеца, т.е. има превишаване на определеният тримесечен срок за неползване на предоставеният му жилищен имот. Сочат, но без налични доказателства за това, че М. плащала консумативните разходи към етажната собственост, но винаги със закъснение.

Всички тези описани и по-горе факти са били обсъдени от Комисията по чл.6 от Наредбата, която е помощен орган, със съответните правомощия, разписани в чл.6 : да разглежда подадените заявления и декларации за установяване на жилищна нужда в двумесечен срок от постъпването им, и да взема решение дали гражданите да бъдат картотекирани или да им бъде отказано картотекиране; определя степента на жилищна нужда на отделните семейства/домакинства по групи съгласно чл. 4, ал. 1 от настоящата наредба; прави предложение до Кмета на общината за настаняване на нуждаещите се граждани и техните семейства/домакинства, съобразно наличния свободен жилищен фонд; разглежда подадени заявления и декларации на граждани, настанени в жилищен имот по реда на тази наредба, за удължаване срока на настаняване.

На заседание на Комисията, проведено на 17 юли *0*4г. било взето решение, прието с протокол №8/17.07.*0*4г. да се прекрати наемното правоотношение по предвидения в закона ред между Община Русе и домакинството на Н. А. М. за общинско жилище. Анализът на събраните материали сочели, че са налице следните правни основания : 1. Чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №6 - неплащане на наемната цена или консумативните разноски за повече от три месеца; *. Чл.31, ал.1, т.3 от Наредбата - нарушаване на добрите нрави; т.8 - неползване на предоставения жилищен имот от настанените в него лица за повече от 3 месеца, без уважителни причини; 3. Чл. 31, ал.1, т.9 - предоставяне на наетия жилищен имот или части от него на лица, извън кръга на настанените, за възмездно или безвъзмездно ползване; 4. Както и че не отговаря на условията и реда за установяване на жилищна нужда, съгласно чл.3, ал.1, т.* от Наредба №6 - собственик е на 1/3 ид. част от наследствен имот, находящ се на адрес: [населено място], [улица].

Междувременно, още преди заседанието на Комисията по чл.6 от Наредбата, на 11.07.*0*4г., Н. М., във връзка с извършваната от администрацията на община Русе проверка депозирала молба, с която информирала ОП „Управление на общински имоти“, че единият й син се е записал да учи през месец юни *0*4г. в земеделски институт в Италия, а със ВиК-Русе сключила споразумение за разсрочване на задълженията й, за които обстоятелства представила и доказателства (л.37-40 от адм. преписка).

Молбата е отбелязана в протокола на от Комисията по чл.6 от Наредбата, но без коментар или разискване на записаното в тази молба.

До Н. А. М. било адресирано писмо – под №94Н-167-*/*9.07.*0*4г. (л.33 от преписката), с което е уведомена за решението на Комисията и че започва производство по прекратяване на наемните правоотношения между общината и Н. М.. С писмото тя е уведомена и за започване на административно производство, като е осигурена възможността да сочи и представи доказателства и прави възражения, съгласно чл. *6 от АПК. Получен е лично от нея на 05.08.*0*4г.

На 09.08.*0*4г., Н. М. депозирала становище до Комисията по чл.6 от Наредбата, в което декларирала, че относно наследствен имот, находящ се на адрес: [населено място], [улица], по данни от дирекция МДТ при община Русе, за който се твърди, че 1/3 ид. част е нейна собственост, към откриване на наследството е подала заявление до РРС за отказ от наследство.

По отношение неплатените задължения към ВиК-Русе, приложила Споразумителен протокол и касови бележки, както и такива за платен наем. Обяснила защо дъщеря й е била известно време при нея-заради счупения крак и невъзможността да се обслужва сама. Обяснение е дала по всички твърдения за нарушения, водещи до основание за прекратяване на наемното правоотношение между община Русе и членовете на нейното домакинство. Приложила доказателства за тези обстоятелства и твърдения.

Независимо от обясненията и доказателствата към тях, на *9.10.*0*4 г. зам. кмет на община Русе /по заместване/ издал оспорената пред АС Русе Заповед № РД-01-3315/*9.10.*0*4 год.. Със заповедта е прекратено наемното правоотношение между общината и домакинството на жалбоподателката Н. А. М. относно общински жилищен имот, с административен адрес [населено място], [жк], бл. „В.“, вх. *, ет. 8, ап. 6, описан в Акт за частна общинска собственост №1634/07.10.1997 год.

По делото са събрани допълнително гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Ц. С. И., съседка на Н. М. и живуща във бл. „В.“, вх. Б, ет. 7. Разпитан бе и братът на М. - Б. А. М..

Според показанията на брата на М. „Тя не употребява алкохол, а за купони да не говорим, годините й не позволяват, тя не е по тази част“. Обяснява още, че Т. Д. е син на сестра му и състоянието му било много лошо, разболял се от шизофрения. Разказва още, че дъщерята на М. останала за известно време в жилището, защото майка й била със счупен крак и се грижела за нея.

Според свидетелката Ц. И. още от самото начало имали проблеми с Н.. Това се вижда и от записаното в жалбите до ОП „Управление на общински имоти” при община Русе, подадени от нея. Според показанията, семейството на М. живеели много шумно, постоянно се тропало, изпускали се някакви предмети почти всеки ден било така. Забележки за шума правел съпругът на И., но нямало полза. Казва още, че след като внуците и дъщерята на Н. се настанили в общинското жилище, се влошили междусъседските им отношения, защото шумът станал по-голям, повече хора, децата отгоре постоянно бягали, тропали. В показанията си твърди още, че „Преди да дойде дъщерята на Н. с децата ние нямахме конфликти. В момента, откакто след поредната жалба от мен „Жилфонд“ предприеха някакви действия, мога да кажа, че нещата са доста добре, нямаме никакви проблеми“.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав стигна до следните правни изводи:

Заповед № РД-01-3315/*9.10.*0*4 год. на кмета на община Русе /подписана от заместващия го зам. кмет/ е издадена от компетентен орган. Кметът на община Русе е издал Заповед №РД-01-3*7*/*4.10.*0*4г., с която е определил, че при него отсъствие, ще бъде заместван от зам. кмета на община Русе Д. Н.. По делото бе представено и доказателство за отсъствието на кмета на община Русе за периода *8.10-03.11.*0*4г. включително. С това са изпълнени изискванията за компетентност на издателя на оспорения административен акт, подписал го в условията на заместване, така както сочи и Тълкувателно решение № 4 от **.04.*004 г. на ВАС, ОС на съдиите.

Заповедта е издадена и при спазване на предвидената от закона форма съгласно чл. 46, ал. * от ЗОбС и чл. 31, ал. * от Наредба № 6 на ОбС – Русе.

Преценката за законосъобразност на обжалваната заповед, издадена на основание чл. 46 ЗОбС, се прави с оглед изложените в нея фактически и правни основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.* ЗОбС, във вр. чл. 31, ал.* от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост, приета от ОбС-Русе, наемното правоотношение се прекратява със заповед на кмета на Общината.

В случая заповедта е издадена от компетентния по материя и териториален обхват орган. Жалбоподателят като адресат на акта е уведомен за производството, като е осигурена възможността да сочи и представи доказателства и прави възражения, съгласно чл. *6 от АПК. Спазена е разпоредбата на чл. 59 АПК по отношение формата и съдържание на акта.

Оспореният акт обаче е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, довело и до нарушение на материалния закон и целта на закона.

Заповедта е мотивирана със следните фактически и правни основания - 1. Чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №6 - неплащане на наемната цена или консумативните разноски за повече от три месеца; *. Чл.31, ал.1, т.3 от Наредбата - нарушаване на добрите нрави; 3. Чл.31, ал.1, т.8 от Наредба №6 - неползване на предоставения жилищен имот от настанените в него лица за повече от 3 месеца, без уважителни причини; 4. Чл.31, ал.1, т.9 - предоставяне на наетия жилищен имот или части от него на лица, извън кръга на настанените, за възмездно или безвъзмездно ползване; 5. Както и че не отговаря на условията и реда за установяване на жилищна нужда, съгласно чл.3, ал.1, т.* от Наредба №6 - собственик е на 1/3 ид. част от наследствен имот, находящ се на адрес: [населено място], [улица].

В съдържащите се в административната преписка и приобщени към делото писмени доказателства, включително и гласните такива, събрани в съдебното производство не се установяват по безспорен и категоричен начин фактическите и правни констатации доказващи дори част от основанията, станали повод за издаване на Заповед № РД-01-3315/*9.10.*0*4 год., на кмета на община Русе и за прекратяване на наемните правоотношения между общината и домакинството на Н. М. за общински жилищен имот, с административен адрес [населено място], [жк], бл. „В.“, вх. *, ет. 8, ап. 6.

В хода на съдебното производство тези факти и обстоятелства бяха опровергани. Всъщност, основната част от тях са опровергани още в проведеното административно производство по издаване на Заповед № РД-01-3315/*9.10.*0*4 год., но това не е отчетено както от Комисията по чл.6 от Наредбата, така и от издателя на акта-зам. кмета на община Русе.

От събраните в административното производство и внимателно разгледани от съда писмени доказателства, и от събраните пред съда гласни такива, се установи следното:

1. По отношение на неплащане на наемната цена или консумативните разноски за повече от три месеца от Н. М. – на практика това си остават само твърдения на АО или служителите на ОП „УОбИ“, без налични доказателства в тази насока. Напротив, в тази насока на обвинението на ОП „Управление на общински имоти” при община Русе, М. е представила доказателства за споразумение с ВиК. А доказателства, че не е плащала наема на общинското жилище АО не сочи;

*. Нарушаване на добрите нрави - Чл.31, ал.1, т.3 от Наредба №6 на ОбС-Русе. Тук остава спорно и недоказано, че именно Н. М. или членовете на нейното домакинство са нарушавали добрите нрави продължително време и са показали поведение и държане, което е в нарушение както на чл. 46, ал. 1, т. З, т. 4 от Закон за общинската собственост, така и на чл. 31, ал. 1, т. 3 и т. 11 от Наредба № 6 на ОбС-Русе. Налице е само твърдение на съседка на М., включително и подадени от св. И. жалби до ОП, но не са събрани други доказателства, например от други съседи или лица, които да потвърдят обвинението за такова поведение и държане. Още повече самата И. в показанията си пред съда казва, че „“Преди да дойде дъщерята на Н. с децата ние нямахме конфликти. В момента, откакто след поредната жалба от мен „Жилфонд“ предприеха някакви действия, мога да кажа, че нещата са доста добре, нямаме никакви проблеми". Следователно, липсата на събрани доказателства в тази насока от други лица, съседи, свидетели на такова поведение, правят основанието по - Чл.31, ал.1, т.3 от Наредба №6 на ОбС-Русе неоснователно ползвано и недоказано, както и предходното такова;

3. Неползване на предоставения жилищен имот от настанените в него лица за повече от 3 месеца, без уважителни причини - Чл.31, ал.1, т.8 от Наредба №6 на ОбС-Русе. Тук АО също не е извършил пълно изследване на всички факти и обстоятелства. От събраните писмени доказателства, включително и гласните такива, се установява че действително по отношение на Г. Д. се доказва, че той не е ползвал предоставения от община Русе жилищен имот за повече от три месеца. Той обаче не е титуляр на договор за отдаване под наем на жилищен имот - Договор №884 от 01.07.*004 год., а е само член на домакинството на Н. М.. Това разбира се, при наличие на основанието по чл.31, ал.1, т.8 от Наредба №6 може да доведе до промяна на сключения между страните договор, но не и до прекратяването му с титуляра и страна по него - Н. А. М.;

4. По отношение на следващото фактическо и правно основание за прекратяване на договор за отдаване под наем на жилищен имот - Договор №884 от 01.07.*004 год. - предоставяне на наетия жилищен имот или части от него на лица, извън кръга на настанените, за възмездно или безвъзмездно ползване. Тук съдът счита, че дори и да не е регламентирано и да са изведени правила за хипотези като настоящата, предвид състоянието, в което е била изпаднала М. – счупен крак и невъзможност д се грижи за себе си, още повече че живеещият при нея син е с диагноза „шизофрения“, времето, през което дъщерята на Н. М. е живяла при нея, не може и не следва да се приема като нарушение на Чл.31, ал.1, т.9 от Наредба №6. Налице е обектива причина дъщерята на М. да е при нея, предвид счупения крак и това оправдава времето, за което тя е била с майка си;

5. Досежно констатацията, че Н. М. не отговаря на условията и реда за установяване на жилищна нужда, съгласно чл.3, ал.1, т.* от Наредба №6, тъй като е собственик на 1/3 ид. част от наследствен имот, находящ се на адрес: [населено място], [улица], по категоричен начин още в административното производство М. доказва, че не е получила наследство от майка си, тъй като се е отказала от наследството, което обстоятелство е отразено в особена книга на РРС за отричане от наследство, отказ вписан под №336/*5.07.*0**г. Съответно, М. е представила пред администрацията на ОП „Управление на общински имоти” при община Русе доказателства за това-съдебно удостоверение, издадено от РРС. Ето защо това фактическо основание е останало недоказано и невярно още на фаза административно производство, независимо, че издателят на Заповед № РД-01-3315/*9.10.*0*4 год. се е позовал на него в издадения административен акт.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че не са налице и не са доказани материалноправните предпоставки по чл. 46, ал. 1, т.1, т. 3 и т.9 от ЗОбС и чл. 31, ал. 1, т.1, т. 3, т.8 и т.9 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе за прекратяване на наемното правоотношение между Община Русе и Н. А. М. от [населено място], на които се е позовал административният орган, постановявайки оспорената в настоящото производство заповед.

Приетата за установена фактическа обстановка, води и до съответстващите й правни изводи, че при издаване на Заповед № РД-01-3315/*9.10.*0*4 год., АО е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствени правила, довело и до нарушение на материалния закон и целта на закона. Не са изследвани и анализирани правилно всички относими към спора факти и обстоятелства, не са събрани всички относими към спора доказателства, а това е довело до нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Според първата от тези две норми, „Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени“. Това в случая не е направено. Неизяснените от фактическа страна обстоятелства са довели и до неправилно приложение на материалния закон, съответно до нарушаване целта на закона.

Доказва се само и единствено, че член на домакинството на Н. М. - синът й Г. Д. е отсъствал повече от три месеца без уважителни причини - Чл.31, ал.1, т.8 от Наредба №6 на ОбС-Русе. Това обаче не е основание за АО да прекрати наемното правоотношение с титуляра на договор за отдаване под наем на жилищен имот - Договор №884 от 01.07.*004 год. - Н. А. М. от [населено място].

Подадената срещу Заповед № РД-01-3315/*9.10.*0*4 год. жалба е основателна, поради което оспорването следва да бъде уважено.

Воден от горното, на основание чл.17*, ал.* от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Н. А. М. от [населено място] № РД-01-3315/*9.10.*0*4 год., издадена от кмета на община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение между общината и домакинството на жалбоподателката за общински жилищен имот, с административен адрес [населено място], [жк], бл. „В.“, вх. *, ет. 8, ап. 6, описан в Акт за частна общинска собственост №1634/07.10.1997 год.

Решението е окончателно.