№ 902
гр. Шумен, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20243630101045 по описа за 2024 година
Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, ет.
4, срещу Р. В. И., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно
основание чл. 422 ГПК и обща цена от 11421,61 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 11421,61
лева, представляваща 9549,58 лева главница – неплатени вноски по договор за
потребителски кредит № FL382943 от 02.04.2008г.; 1872,03 лева лихва за
забава, за периода 02.04.2009г. – 12.03.2020г. и законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното
плащане/27.11.2023г/. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл.
410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Срещу заповедта по ЧГД
№ 2579/2023г., ответникът възразил. Поради изложеното ищецът претендира
признаване за установено съществуването на описаните вземания и осъждане
на ответника да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът подава отговор. Счита
исковете допустими и неоснователни. Иска отхвърлянето им поради
погасяване вземанията с изтичане на предвидената в закона давност. Твърди
1
недействителност на договора по смисъла на ЗПК и неравноправни клаузи в
него.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители /с писмени становища/ поддържат заявеното в исковата молба
и отговора.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
неоснователни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
По договор за потребителски кредит № FL382943 от 02.04.2008г.,
ищецът предоставил на ответника сумата от 10000 лева. Според уговорката в
чл. 6 от него крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите
лихви е до 02.04.2018г.. В синхрон с нея е и приложения погасителен план. На
07.09.2023г. на ответника била връчена покана за доброволно изпълнение,
съдържаща изявление за обявяване вземанията на банка да изцяло и
предсрочно изискуеми. По постъпило, на 27.11.2023г., в ШРС заявление на
ищеца му били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника за претендираните суми. Приетото заключение по ССЕ посочва, че
към датата на извлечението от счетоводните книги, представено в заповедното
производство, размера на дължимите главница и лихви е бил 9915,13 лева и
7356,80 лева, просрочените вноски по кредита са с падеж второ число на
месеца, от м. 07.2008г., до м. 04.2018г..
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените установителни искове, е необходимо да се
установи наличието на валидно правоотношение между страните (валиден
договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата
сума; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата,
от която се начислява лихва за забава и нейния размер.
Посочените са налице, в настоящия случай, независимо от
оспорванията, по валидността на правоотношението, евентуално заявени, но
не подлежащи на разглеждане, въпреки принципната им основателност, но по
отношение отделни уговорки от договора – чл. 3, чл. 16. Същественото е, че
ответно възражение за погасяване на вземанията с изтичане предвидената в
2
закона давност е основателно. Този основен, спорен момент между страните е
разрешен с ТР от 21.11.2024г. по ТД № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, с което е
прието, че „При уговорено погасяване на парично задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част
от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.
114 ЗЗД от момента изискуемостта на съответната вноска. При обявяване
дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с
ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост.“. Така, по настоящото дело, при уговорен падеж на последната
погасителна вноска по кредита 02.04.2018г., вземанията за главница по нея са
погасени на 02.04.2023г., а за лихвите на 02.04.2021г., а за всяка от вноските до
последната много преди посочените дати, съответно преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, за всички вземания по кредита. Банката не е
могла да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми след настъпване
падежа на всички вноски по кредита, тъй като е нямало вноски с не настъпил
падеж, не заради действието на давността, а въобще. Позоваването от страна
на ищеца на уговорката от чл. 16 на договора е същностно несъстоятелно, при
наличието на тази от чл. 6. Отделно, първата е нищожна според този състав,
като противоречаща на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо,
във вр. с чл. 113 от ЗЗД.
Изложеното налага отхвърляне на предявените искове поради
погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност.
При посочения изход на спора ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 1500 лева разноски в производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, ет. 4, срещу Р. В. И., ЕГН : **********, с адрес – ***,
искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено,
съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 11421,61 лева,
представляваща 9549,58 лева главница – неплатени вноски по договор за
потребителски кредит № FL382943 от 02.04.2008г.; 1872,03 лева лихва за
забава, за периода 02.04.2009г. – 12.03.2020г. и законна лихва върху
3
главницата, считано от подаване на заявлението/27.11.2023г/, до
окончателното плащане, поради погасяване на вземанията с предвидената в
закона давност.
ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, ет. 4, да
заплати на Р. В. И., ЕГН : **********, с адрес – ***, сумата от 1500 лева
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4