Решение по дело №512/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.

Делото е образувано по жалба от „Теодор Вълов“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Искър, обл.Плевенска, ул „Райко Даскалов“ №13, представлявано от Т. В., чрез адв.С. Б. от АК-Плевен, със съдебен адрес ***, против Заповед №11895/21.05.2024 год. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект- снек-бар, находящ се в *** и забрана достъпа до него за срок от 10 /десет/ дни от влизане в сила на заповедта, на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.

В жалбата се сочи, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че последната е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не съответства на целта на закона. Твърди, че принудителната административна мярка, по аргумент от чл. 193, ал. 1 ЗДДС, следва да отговаря на целите, посочени в чл. 22 ЗАНН - може да се приложи само за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Мярката не представлява административно наказание. В същото време, административните органи следва да спазват установения в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност при прилагането на мерки и санкции по реда на този кодекс. В тази връзка органът следва да извърши преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая и е длъжен да изложи конкретни мотиви, въз основа на които да се извърши преценка дали законосъобразно е наложена мярката и е определен срокът, като съществен елемент. Позовава се на съдебна практика- Решение № 1216 от 9.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6957/2021 г., I о., Решение No 1050 от 4.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5766/2021 г., VIII о., Решение Nu 998 от 3.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2021 г., I о. и др., че изложени общо формулирани изявления по отношение на срока на мярката, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай - за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение, не отговарят на изискването за мотивираност на заповедта в тази част и са основание за отмяна на административния акт. Твърди, че в конкретния случай е посочено само най-общо, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Посочено е, че целта на тази ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, с индиректният - недопускане на вреда за фиска. Посочено е, че по тези мотиви е определена продължителността на срока на мярката. Жалбоподателят счита, че така изложените в заповедта мотиви за продължителността на срока са абстрактни и общо формулирани, без да засягат конкретиката на случая. В тази връзка липсват каквито и да било мотиви, след като продажбите са за този конкретен ден, защо срокът на мярката се определя на 10-дни. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, а изложените формални такива са и необосновани, не може да се приеме че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Изложеното, че дружеството е системен нарушител, според жалбоподателя не се подкрепя с доказателства, доколкото към датата на издаване на заповедта, няма влезли в сила наказателни постановления за констатирани нарушения на данъчното законодателство.

Твърди още, че при издаването на заповедта за налагане на ПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Сочи, че освен оспорената заповед за прилагане на ПАМ, на жалбоподателя е съставено и връчено НП No 770900- F764634/21.05.2024r. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ „Фискален контрол“, като и двете са издадени във връзка с едни и същи обстоятелства. Счита, че само формално, административният орган се е позовал на наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по- голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

По изложените съображения, счита, че оспореният административен акт е незаконосъобразен - издаден е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила от гледна точка на неговото мотивиране, в отклонение от целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от АПК, поради което моли да бъде отменен. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Постъпила е Молба с вх.№4943/10.09.2024 год. от упълномощения адвокат Б. 8с пълномощно на л.38 от делото/, в която са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта, моли за отмяна на същата, претендира разноски.

Ответникът се представлява от юрисконсулт Ж. с пълномощно на л.67 от делото, която оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед.

Административен съд-Плевен, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка ни 9.04.2024 г. в 10:39 ч. в търговски обект: снек – бар, находящ се в град Искър, област Плевен [улица], стопанисван и експлоатиран от „Теодор Вълов“ ЕООД с ЕИК; ***е установено следното: преди легитимация на 9.04.2024 г. е направена контролна покупка в 10:35 ч. на един брой топла напита кафе с цена 1.00 лев и два броя минерална вода с единична цена 1.00 лева на обща стойност 3,00 лева, заплатена в брой от М. П. Т. - старши инспектор по приходите с банкнота от 5.00 лева на лицето, извършващо трудова дейност в обекта. Същото приело плащането в брой, върнало ресто, но не издало н не предоставило фискална касова бележка, от наличното, инсталирано и работещо към момента на проверката фискално устройство модел М20 с индивидуален номер ZK161567 и индивидуален номер на ФУ 50223046. За приетото плащане, лицето предоставило два броя бележки от ФУ, служебен бон с № 005624 /9.04.2024 год. за служебно въведена сума 1.00 лева и № 005625/09.04.2024 г за служебно въведена сума от 2.00 лева.

Проверяващите органи са направили извод, че с описаните действия е нарушен съставът на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, а именно, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД та всяка продажба на лицата. След легитимация на проверяващия екип е изведен дневен финансов отчет „Х“ с №005628/9.04.2024 год. в 10:39 ч., с разчетена касова наличност 36.00 лева и 0.00 лева общ оборот. Изведена е справка КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ за 9.04.2024 г, от която е установено, че на дата 9.04.2024 година няма издадени фискални касови бележки.

Проверката е документирана с протокол за извършена проверка в обект Кд 184 сер.АА №0151325/9.04.2024 год., в който са отразени констатациите от проверката- л.17-19.

Съставен е и приложения на л.15-16 АУАН №F764634 от 22.04.2024 год. за извършеното и описано по-горе административно нарушение, квалифицирано по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12 2006г. във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4, т.4 от ЗДДС .

Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление №770900-F764634/21.05.2024 год., с което, за установеното с АУАН нарушение, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1200 лева, на основание чл.185, ал.1от ЗДДС във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №11895/21.05.2024 год. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект- снек-бар, находящ се в *** и забрана достъпа до него за срок от 10 /десет/ дни от влизане в сила на заповедта, на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.

Заповедта е връчена на адресата си чрез упълномощено лице на 29.05.2024 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок по чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149, ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената на л.29 от делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год.. изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Именно Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП-Велико Търново е издал оспорената в настоящото производство заповед.

Оспореният административен акт е издаден в установената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение, което именно е мотивирало фактически прилагането на процесната ПАМ. Описани са и предходно съставени актове за нарушения и издадени въз основа на тях наказателни постановления за извършени нарушения на реда и начина на документиране на извършените продажби. Т.е констатираното нарушение –неиздаване на фискална касова бележка от наличното в обекта и работещо ФУ за извършена на процесната дата покупка, заплатена в брой, описана чрез своите индивидуализиращи белези в достатъчна степен, е станало основание за приложената от органа мярка на принуда. В заповедта обаче липсват конкретни мотиви относно продължителността на срока на наложената мярка, за което съдът ще изложи съображения по-надолу в изложението.

В производството пред административния орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Не съставлява изискване на закона заповедта за ПАМ да се издава едва след като е издаден акт за установяване на констатираното административно нарушение, обосновало прилагането на мярката, но въпреки това акт за нарушение е издаден. Фактите, изпълващи хипотезата на чл.118, ал.1 и чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, са описани в съставения при проверката в търговския обект протокол сер.АА №0151325/9.04.2024 год., който е описан в оспорената заповед.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. "а" са свързани с неспазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

В конкретния случай се установява от приобщените по делото доказателства, а и това обстоятелство не се оспорва от дружеството-жалбоподател, че с бездействието си да издаде касов бон при извършена продажба, търговецът е осъществил състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. "а" от ЗДДС, за което нарушение му се следва издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка.

Съдът намира обаче, че при налагане на съответната мярка, органът, макар и да действа при условията на оперативна самостоятелност, следва да изложи конкретни мотиви относно продължителността на наложената мярка. Видно е, че съдържанието на мотивите относно продължителността на срока на приложената мярка, не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви. Единственото относимо към конкретния субект съображение на органа, обосноваващо продължителността на срока, касае други две извършени нарушения от търговеца, едното от които-за неиздаване на касова бележка, а другото-за разлика в касовата наличност. Което е недостатъчно за обосноваване на конкретно определения срок на продължителност на мярката. Не са изложени мотиви нито относно вида и обема на развиваната търговска дейност, реализираните обороти и приходи от конкретната търговска дейност, големината на търговския обект и локацията на същия в населеното място с оглед възможността за приток на определен голям/малък брой посетители и т.н.-все обстоятелства, имащи значение за определяне срока на конкретната мярка. Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не изпълняват едно от изискванията за законосъобразност на административния акт. Ето защо липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му.

Според настоящия състав на съда прилагането на конкретната ПАМ не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност и пропорционалност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 10 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки, и поради следните съображения: Съгласно дадените отговори в решение С-97/21 на СЕС не се допуска национална уредба, съгласно която за едно и също данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства може да се наложат мерки имуществена санкция и запечатване на обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища. Различният процесуален ред при обжалването на мерките не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулиране на мерките съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението. В процесния случай са налице данни за съставен АУАН и издадено НП за същото нарушение, за което е приложена мярката, като с това издадено НП, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1200 лева. Кумулирането на две санкции с наказателно-правен характер /в този смисъл решения на СЕС-С-97/21, С-117/10, С-524/15, С-439/19/ не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, непропорционално е, като не се установява да е необходимо за постигането на легитимни цели /напр. събиране на ДДС/.

Ето защо оспорената заповед следва да бъде отменена.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски за държавна такса в размер на 50 лева-л.39 и възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева, което е претендирано, договорено и заплатено изцяло в брой, съгласно приложените на л.38 от делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд-Плевен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ, по жалба от „Теодор Вълов“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Искър, обл.Плевенска, ул „Райко Даскалов“ №13, представлявано от Т. В., чрез адв.С. Б. от АК-Плевен, със съдебен адрес ***, Заповед №11895/21.05.2024 год. на началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект- снек-бар, находящ се в *** и забрана достъпа до него за срок от 10 /десет/ дни от влизане в сила на заповедта, на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.

ОСЪЖДА НАП-СОФИЯ да заплати в полза на „Теодор Вълов“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Искър, обл.Плевенска, ул „Райко Даскалов“ №13, представлявано от Т. В. направените разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат общо в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.