Решение по дело №2264/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 517
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20201420102264
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. Враца , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иван Ц. Иванов
като разгледа докладваното от Иван Ц. Иванов Гражданско дело №
20201420102264 по описа за 2020 година
Предявени са при условията на обективно съединяване главен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и
евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Кредитреформ България” ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Шандор Петьофи“ № 10 срещу Ц. П. Д. с ЕГН ********** и с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че на 29.09.2015 г. между „4финанс“ ЕООД с ЕИК
********* с търговско наименование „Вивус“, в качеството на кредитор, и ответника Ц.Д., в
качеството на кредитополучател, бил сключен договор за кредит при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
Сключеният договор за кредит бил оформен под формата на pdf файл, изготвен съгласно
нормите на действалия към онзи момент Закона за електронните документи и електронния
подпис (ЗЕДЕП), чието наименование понастоящем е променено на Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Отпуснатата сума по кредита
била в размер на 400,00 лева, със срок за погасяване 30 дни, който изтичал на 29.10.2015 г.,
при годишен лихвен процент 40,97 % и годишен процент на разходите 49,60 %.
Ищецът поддържа, че на 29.09.2015 г. ответникът подал заявление за кредит чрез
интернет сайта на „4финанс“ ЕООД - www.vivus.bg. В заявлението ответникът посочил, че
желае да получи сума в размер на 400,00 лева за период от 30 дни, като отпуснатата сума
следвало да бъде усвоена от кредитополучателя посредством касите на „Изипей“ АД.
1
Сочи се, че след подаденото заявление на ответника бил предоставен на интернет
страницата www.vivus.bg проект на договора за кредит, общите условия на „Вивус“ и
Стандартен европейски формуляр, като ответникът изразил съгласието си с тях посредством
натискането на бутона „Подпиши“. Изпращането на така изброените документи под
формата на pdf файл и използването на бутона „Подпиши“ били заместител на предаването
от страна на кредитора на екземпляр на хартиен носител и на подписването му от
кредитополучателя. В заявлението си за кредит ответникът посочил, че желае да усвои
сумата по кредита чрез системата на „Изипей“ и на датата на подаване на заявлението и на
сключването на договора за кредит заявената сума в размер на 400,00 лева била наредена в
полза на ответника чрез „Изипей“. Извършвайки паричния превод в полза на ответника,
кредиторът „4финанс“ ЕООД осигурил договорената престация.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г. и
приложение № 1 към него задължението на ответника Ц.Д. към „4финанс“ ЕООД било
изкупено от ищеца „Кредитреформ България” ЕООД.
С молба вх. № 13370/09.12.2020 г. ищецът е навел твърдения, че на 11.11.2020 г.
ответникът е извършил частично погашение в размер на 200,00 лева на процесните
задължения.
При тези фактически твърдения на ищеца същият отправя искане до съда да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 400,00 лева-главница по договор за потребителски
кредит във формата на електронен документ № ********** от 29.09.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, като при условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца същата сума, с която се е обогатил неоснователно, тъй като е дадена при
начална липса на основание. Претендират се разноски.
Ответникът Ц. П. Д. не е подал отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК и не е взел
становище по иска.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед
наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съдът намира за основателно искането за постановяване на неприсъствено решение,
тъй като ответникът Ц. П. Д. не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото
по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване и не е направил
искане делото да се разгледа в негово отсъствие, т.е. налице са формалните правни
основания за постановяване на такова решение, установени в чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Налице са и предпоставките на чл. 239 от ГПК, тъй като на Ц. П. Д. е указано с
2
връчването на исковата молба, а също и с връчването на разпореждането за насрочване от
21.10.2020 г. по делото, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в
първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово
отсъствие може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.
От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за
вероятна основателност на разглежданата искова претенция, която следва да бъде уважена
до размера от 200,00 лева, при съобразяване на извършеното в хода на делото частично
погашение, с отхвърляне на иска като погасен чрез плащане за разликата до пълния
предявен размер от 400,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и тъй като частичното погашение в размер на 200,00
лева на процесните задължения е извършено в хода на процеса, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 150,00 лева, в това
число: 50,00 лева-заплатена държавна такса за образуване на делото и 100,00 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД Ц. П. Д. с ЕГН
********** и с адрес *** да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи“ №
10 сумата 200,00 лева-главница по договор за потребителски кредит във формата на
електронен документ № ********** от 29.09.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен – погасен чрез плащане в хода на делото, за
разликата от уважения размер 200,00 лева до пълния предявен размер 400,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц. П. Д. с ЕГН ********** и с адрес ***
да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата 150,00
лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело №
2264/2020 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3