РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 2333/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са конститутивен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД и евентуално
съединени с него осъдителни искове с правна квалификация по чл. 93, ал. 2 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът И.С.С. твърди, че на 06.11.2014 г. сключил с ответника „И.“ АД, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на собствения на ответника недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в гр. София, район „Витоша“, кв. Драгалевци, ул. *******, разположен на 4-ти /първи подпокривен етаж/, кота +8,55, състоящ се от преддверие, коридор, тоалетна, две спални, баня с тоалетна, дневна – трапезария с кухненски бокс, две тераси, със застроена площ от 123,20 кв.м., от която площта на терасите е 24,82 кв.м., при съседи: двор, апартамент № 10, стълбищна клетка и улица, заедно с прилежащите 2,98% идеални части от общите части на сградата и правото на собственост върху мястото, заедно с мазе № 8, разположено в сутерена на сградата, с площ от 3,40 кв.м., при съседи: коридор, паркомясто 12, мазе 7, коридор, мазе 9, заедно с прилежащите 0,03% идеални части от общите части на сградата и правото на собственост върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1513 по кадастралната- карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 2176 кв.м., с адрес: гр. София, район Витоша, кв. Драгалевци, ул. „Ваклинец“, който апартамент представляваща имот с идентификатор: 68134.19799.1513.1.9 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота гр. София, район Витоша, кв. Драгалевци, ул. „*******, с площ по документ за собственост от 123,20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: 68134.1979.1513.1.26, под обекта: 68134.1979.1513.1.6, над обекта: 68134.1979.1513.1.28, 68134.1979.1513.1.12. Ищецът сочи, че заплатил на ответника задатък в размер на 7 400 евро, представляващи 10 % от продажната цена, като остатъка в размер на 66 600 евро е следвало да заплати най-късно в деня на подписване на нотариалния акт за покупко-продажба. Сочи, че с анекс № 2 към договора от 31.08.2015 г. страните са удължили срока за сключване на окончателния договор до 31.08.2015 г., като твърди, че ответникът нито в посочения срок, нито след това е изпълнил задължението си да определил нотариус, конкретна дата и час за сключване на окончателния договор. Твърди, че с нотариална покана поканил ответника да се яви на 06.02.2020 г., пред посочен нотариус, за да представи необходимите документи за сключване на окончателния договор, както и да се яви на 07.02.2020 г. за сключване на самия окончателен договор, но ответникът не сторил това. Моли съда да обяви сключения предварителен договор за окончателен, евентуално да го осъди да му заплати двойния размер на платения задатък в размер на 14 800 евро, ведно с лихва за забава за периода 23.02.2017 г. – 23.02.2020 г. в размер на 8 812,53 лева. Претендира разноски.
Ответникът „И.“ АД оспорва исковете. Твърди, че в уговорения от страните срок за сключване на окончателния договор същият не е сключен по вина на ищеца, а след изтичането му ищецът сам е направил искане да му бъде върната платената част от цената, поради не одобряването му за отпускане на кредит за закупуване на имота, предмет на предварителния договор. Твърди, че договорът е прекратен поради неизпълнението му от страна на ищеца, поради което не подлежи на връщане и платената част от продажната цена. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:
Установява
се от нотариален акт № 34, том. ІV, рег. № 7219, дело № 571/30.12.2011 г., че „И.“
АД е придобила по договор за даване вместо изпълнение поземлен имот с
идентификатор № 68134.1979.1513, по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011 г., заедно с няколко построени в него
самостоятелни обекта в сграда, построена в груб строеж с идентификатор №
68134.1979.1513.1, сред които и апартамент № 9, находящ се във вход „А“ на
сградата, разположен на четвърти етаж /първи подпокривен
етаж/, кота +8,55 м., с площ от 123,20 кв.м. с идентификатор с идентификатор №
68134.1979.1513.1.9.
Не е спорно между страните, а и се установява от представения по делото предварителен договор от 06.11.2014 г., че страните са сключили предварителен договор за сключване на окончателен договор за продажба на недвижим имот апартамент № 9, находящ се в гр. София, район „Витоша“, кв. Драгалевци, ул. *******, разположен на 4-ти /първи подпокривен етаж/, кота +8,55, състоящ се от преддверие, коридор, тоалетна, две спални, баня с тоалетна, дневна – трапезария с кухненски бокс, две тераси, със застроена площ от 123,20 кв.м., от която площта на терасите е 24,82 кв.м., при съседи: двор, апартамент № 10, стълбищна клетка и улица, заедно с прилежащите 2,98% идеални части от общите части на сградата и правото на собственост върху мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 68134.19799.1513.1.9 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с мазе № 8, разположено в сутерена на сградата, с площ от 3,40 кв.м., при съседи: коридор, паркомясто 12, мазе № 7, коридор, мазен № 9, заедно с прилежащите 0,03 % идеални части от общите части на сградата и правото на собственост върху мястото, при продажна цена в размер на левовата равностойност на 74 000 евро по фиксинга на БНБ. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че цялата цена ще бъде платена от купувача на продавача по следния начин: 10% от цената на имота се заплаща от купувача по банкова сметка ***арителния договор; 90% от цената се заплаща от купувача в размер на левовата равностойност по курса на БНБ на 66 600 евро по банкова сметка ***-късно в деня на подписване на нотариалния акт за покупко-продажба на имота. В чл. 4, ал. 1 е предвидено, че страните се задължават да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт най-късно в срок до 15.03.2015 г., като според ал. 2 срокът за изповядване на сделката може да бъде променян с писмено споразумение на страните по този договор, като това е тяхно задължение, в случай че някой от необходимите съгласно българското законодателство документи за изповядване на нотариалната сделка не бъде издаден в срок от компетентния за това орган, независимо че продавачът е направил искане за това. Според чл. 8, а/ от договора продавачът се задължава да определи конкретна дата и час при определения нотариус за нотариално изповядване на сделка покупко-продажба на имота, за което да уведоми писмено купувача на имота на адреса му за кореспонденция или да му връчи лично уведомление срещу подпис, а според буква „в“ – да подпише нотариалния акт, в случай че купувачът е платил на продавача цялата договорена цена в размер и при условията на чл. 3 и е извършил всички плащания за данъци, държавни и нотариални такси. В чл. 9 от договора е предвидено, договорът прекратява действието си и не обвързва продавача да прехвърли правото на собственост върху имота: при взаимно писмено съгласие на страните за това; купувачът не е платил в срок цялата цена за имотите в размер и при условията на чл. 3, най-късно до определения от продавача ден на нотариално изповядване на сделката, като в този случай за датата на прекратяване на договора се счита датата, определена за нотариално изповядване на сделката; когато купувачът не се е явил на определените от продавача дата и час при определения от купувача нотариус, като за дата за прекратяване на договора се приема определената дата за нотариално изповядване на сделката. В чл. 13 от договора е предвидено, че всяка от страните си запазва правото да иска обявяване на договора за окончателен по реда на чл. 19, ал.3 ЗЗД и чл. 362 и сл. ГПК, в случай че действието му не е прекратено при някоя от хипотезите на чл. 9 и при условие, че тя е изпълнила в срок и в цялост своите задължения по него.
Според
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, в случай че договорът
прекрати действието си в резултат на действието или бездействието на купувача
то същият губи платената от него цена по чл.3, ал.1, б „а“, а в случай че
договорът бъде прекратен в резултат на действие или бездействие на продавача
той дължи връщане на получената от него цена по чл. 3 ,ал.1, б „а“.
Не
е спорно между страните, а и се установява от представеното извлечение от
движение по сметка на И.С.С., че на 10.12.2014 г. той
е превел по сметка на ответника сумата от 14473,14 лева с основание по
предварителен договор от 06.11.2014 г.
На
14.07.2015 г. е подписан анекс № 2 към договора, с който страните са се
споразумели да продължат по взаимно съгласие определения крайния срок за
сключване на окончателен договор под формата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот до 31.08.2015 г.
С
молба вх. № при ответника от 25.08.2017 г. И.С.С. е
поискал да му бъде върната заплатената от него цена по предварителен договор от
06.11.2014 г. в размер на 7 400 евро или левовата им равностойност, поради
неодобрение за обещания кредит за покупка на апартамент № 9, находящ се в гр.
София, кв. Драгалевци, ул. *******, на 4 етаж.
Установява
се от представените договори за потребителски кредити сключени от ищеца и.С. с
кредитор „М.“ ЕАД, че по договор от 05.10.2017 г. и.С. е получил потребителски
кредит за сумата от 15 000,00 лева, че по договор от 12.12.2017 г. и.С. е
получил потребителски кредит за сумата от 8 000,00 лева, по договор от
09.08.2018 г. и.С. е получил потребителски кредит за сумата от 80 000,00 лева,
по договор от 11.10.2018 г. е получил кредит в размер на 20 000 лева, а по
договор от 11.12.2018 г. ищецът е получил кредит в размер на 30 000,00 лева.
На
10.07.2018 г. И.С. е направил предложение до „И.“ АД за закупуване на апартамент
№ 9, вх. А, разположен на първи етаж, със застроена площ от 122,50 кв.м. при
съседи: стълбище, коридор, апартамент № 15, апартамент № 15 от вх. Б и двор,
находящ се в гр. София, кв. Драгалевци, ул. "Ваклинец“.
В
отговор от 30.08.2018 г. „И.“ АД е посочила, че благодари за заявения интерес
за закупуване на имота, както и готовност да се продължат разговорите, но при
цена не по-ниска от 900 евро/кв., като е посочено, че може да бъдат предложени
различни варианти на кредитиране или лизинг на сделката.
На
09.01.2020 г. на ответника е връчена нотариална покана от И.С., в която е
посочено, че до момента не са изпълнени задълженията на продавача по
предварителен договор от 06.11.2014 г.
за определяне на нотариус, при когото да бъде сключен окончателен
договор и ден и час, в които да стане това. Със същата се продавачът „И.“ АД е
поканен да представи необходимите на документи, както и на посочени в поканата
ден, час и нотариус за сключване на договор за покупко-продажба под формата на
нотариален акт, като е изразена готовност за плащане в деня на подписване на
нотариалния акт.
Според
удостовереното в констативни протоколи от 06.02.2020 г. и 06.02.2021 г.
представител на „И.“ АД не се е явил да представи необходимите документи за сключване
на договор за покупко-продажба, както и за сключването на такъв договор.
Установява
се от вписванията в Търговския регистър, че до 20.11.2019 г. И.С.С. и Г.Ц.Ц.са били съдружници и управители на дружество „Т. “ ООД, сега ЕООД,
както и че ищецът е едноличен собственик и управител на дружество „Х.д.п.“
ЕООД.
Според
показанията на свидетеля Г.Ц.той е бизнес партньор на И.С. от 20 години и на
почти всички срещу ходят заедно. Свидетелят сочи, че през 2014 г. решили да
купят апартамент, като на първата среща с банката той бил там. Целта на
закупуване на апартамента била за жилищни нужди. Свидетелят сочи, че през 2018 г. присъствал на друга среща в „И.“ АД,
на която присъствали двама представители на банката, които преди депозиране на
показанията си свидетелят видял пред съдебната зала, на която среща те казали,
че искат да придобият апартамента, но банката вдигнала цената, те не се
съгласили и нищо не се случило. Свидетелят сочи, че към момента на закупуване
на апартамента той бил на груб строеж, в каквото състояние е и към настоящия
момент. Според Ц.С. постоянно се чувал с банката, както във връзка със
закупуване на този апартамент, така и по повод снабдяване на сградата с акт 15
и акт 16, по повод на вече закупен от него имот в същата сграда. Свидетелят
сочи, че бил на разговорите предшестващи подписването на предварителния договор
във връзка със закупуване на друг апартамент в сградата и тогава банката предложила
още иден апартамент – процесния, както и че за него може да отпусне кредит още
утре. Те се съгласили, като сключването на окончателния договор било свързано с
това банката да отпусне кредит на С., но това не се случило и за това те решили
да го закупят със собствени средства, с каквито фирмата им разполагала, тъй
като е един от най-големите търговци на плочки.
Според
показанията на свидетеля К.К.той е финансов директор
в компания, предоставяща специализирано кредитиране на малки и средни предприятия
чрез средства от Европейския инвестиционен фонд и Българската банка за развитие
и по този повод се познава с И.С. от 2016 г. – 2017 г. Свидетелят сочи, че С. е
ползвал общо 5 кредита от 2016 г. до момента на депозиране на показанията, като
2 от тях са погасени предсрочно. През 2017 г. И. обсъдил с него покупката на
апартамент и направил запитване дали може да от тях може да получи финансиране
за сумата от около 76 000-80000 евро. На база на наличните до този момент
документи за фирмата, в която С. участва и на самото физически лице, му
отговорили, че има възможност да му бъдат предоставени поисканите средства в
срок до 1 седмица от искането.
От
показанията на свидетелите А.Е.и Е.С.,
доведени от ответника, се установява, че те са служители на „И.“ АД от 2017г. -
момент следващ подписването на предварителия договор
от 06.11.2014 г. От показанията им се установява, че те са участвали в лични
срещи и телефонни разговори с ищеца И.С. по повод този договор, на които се е
обсъждало желанието му да се върне заплатеното от него капаро, но банката
отказвала, тъй като срокът на договора е изтекъл, а С. не е осигурил плащане на
цената и тя е считала договорът за прекратен с изтичане на срока. В последствие
С. изразил желание да закупи отново имота, като тогава му предложили по-висока
цена, тъй като пазарите условия били променени. От показанията на тези
свидетели се установява, че разговорите били както нарочни, така и по повод
срещи на Етажната собственост на сградата, в която и двете страни били етажни
собственици, които се провеждали в сградата на „И.“ АД. Свидетелят Е.сочи, че
от С. знае, че е кандидатствал за кредит от банката, но не знае повече
подробности по такава сделка.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното.
С иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД страна по сключен предварителен договор упражнява потестативното си право същият да бъде обявен за окончателен по съдебен ред. Предпоставка за уважаването на иска е наличието на валидно сключен предварителният договор, в който са уговорени съществените условия на окончателния договор, който не е развален или прекратен. В случаите на предварителен договор с предмет недвижим имот на основание чл. 363 ГПК съдът дължи проверка дали отчуждителят е собственик на имота и дали са налице предпоставките за прехвърляне правото на собственост по нотариален ред.
Първият спорен между страните въпрос е този, дали с определяне на срок за сключване на окончателния договор страните са уговорили краен срок, след изтичане на който сключването на окончателния договор е безполезно за страните или за изправната страна, т.е. за наличието на уговорка за „фикс сделка“.
По своето предназначение сключването на предварителен договор е свързано с подготовката на сключване на окончателен договор между страните, като обичайно в предварителния договор се предвижда срок/условие, с което страните свързват сключването на окончателния договор. По правило с определяне на такъв срок сделката не придобива характер на „фикс сделка“, тъй като при същата е необходимо страните изрично да са обективирали в договора волята си, че сключването на договора след тази дата за тях е безполезно /в този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 75 от 01.07.2014 г. по т. д. № 3723/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. В настоящия случай, при тълкуване волята на страните, обективирана в предварителния договор и при съобразяване правилата за тълкуване на договорите, предвидени в чл. 20а ЗЗД съдът намира, че с определяне на краен срок за сключване на сделката, в т.ч. и в анекс № 2 към договора същите не са уговорили изрично същият като такъв, след изтичане на който сделката е безполезна. В тази връзка следва да се отбележи, че както в чл. 9, уреждащ прекратяване на договора, така и в чл. 13, уреждащ възможността за съдебно упражняване на потестативното право по чл. 19, ал.3 ЗЗД, страните са свързали прекратяването на договора не с изтичане на уговорения между тях срок за сключване на окончателен договор, а с неизпълнение на задължението на купувача да плати пълния размер на цената до момента на сключване на окончателния договор или с неявяването му на определената за това дата и час.
Ето защо, съдът намира, че с изтичане на уговорения срок за сключване на окончателен договор сключеният между страните предварителен договор от 06.11.2014 г. не е прекратен.
Относно значението на изявлението на
ищеца, обективирано в молба на ищеца И.С.С. от 25.08.2017 г.
С
тази молба ищецът от една страна е заявил на ответника, че няма готовност да
изпълни точно сключения между тях договор, от друга страна е направил искане да
му бъде върната заплатената от него цена по предварителен договор от 06.11.2014
г. Изявлението следва да се разглежда като предложение за прекратяване на
договора по взаимно съгласие, тъй като в същото ищецът сочи, че няма готовност
да изпълни сключения между страните договор и прави искане да му бъде върнато
платеното по него, без да е налице неизпълнение на задълженията на продавача и
предпоставките, предвидените в чл. 10, ал.2 в договора за връщане на
заплатеното капаро. По делото липсват твърдения, а и доказателства това
предложение да е прието. Напротив, ответникът е отказвал връщането на капаро с
мотив, че договорът е прекратен с изтичане на предвидения в него срок. Както
беше посочено по-горе, с изтичане на предвидения срок за сключване на
окончателен договор предварителният договор не е прекратен, респ. не е погасено
потестативното право за сключване на окончателен
договор. Признанието на И.С. в молба от 25.08.2017 г. освобождава ответника от
последиците на собствената му забава до този момент относно неизпълнение на
задължението му за определяне на нотариус, дата и час за сключване на
окончателния договор. Същевременно при изявление за липса на готовност за точно
изпълнение на договора от страна на ищеца, купувач, а неизпълнението на парично
задължение е винаги виновно, ответникът не е направил изрично писмено изявление
за разваляне на договора. При липса на приемане на предложението на купувача за
прекратяване на договора по взаимно съгласие между страните и липса на изрично
изявление на изправната страна-ответника за разваляне на договора, страните са
продължили да бъдат обвързани от сключения между тях предварителен договор.
Установява
се по делото, че след като страните не са постигнали съгласие за прекратяване
на договора по взаимно съгласие, ищецът е изтеглил няколко кредита на обща
стойност 103 000 лева до датата, до която той е отправил покана до ответника за
сключване на окончателен договор, а в срок до около 2 месеца след това ищецът и
получил кредити за още общо 50 000 лева.
Възможността
ищецът да осигури средства за продажната цена се установява и от вписванията в
търговския регистър, според които ищецът е едноличен собственик на капитала и
управител на търговско дружество.
По възражението на ответника за стопанска непоносимост.
Разпоредбата на чл. 307 ТЗ урежда конститутивни
правни последици по отношение съдържанието на правоотношението между страните,
поради което в съдебната практика непротиворечива се приема, че същите няма как
да се приложат като възражение във висящ процес, в който се иска реално
изпълнение на договора или последиците от неговото неизпълнение. В този смисъл
в решение № 183 от 21.11.2018 г. по т.д. № 542/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
е прието, че „по смисъла на чл. 307 ТЗ е основание за
постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка, тогава,
когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация
при продължаването й според първоначалните условия създава предпоставки за
възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Това
изменение или прекратяване може да бъде постигнато чрез намесата на съда по
предявен иск на заинтересованата страна, който по характера си е конститутивен и внася промяна в правната и имуществената
сфера на страните с цел предотвратяване на такава несправедливост. При това
произнасянето на съда по такъв иск променя, респ. прекратява правната връзка
занапред, преди да са настъпили предпоставките за търсене на изпълнение на
поетите с договора задължения, а не след като връзката е прекратена, развалена
или насрещното задължение е изпълнено. В случая с оглед тези теоретични
постановки, поддържани и в съдебната практика на ВКС, възражението на ответника
за наличие на стопанска непоносимост,
противопоставено срещу искането на ищеца да получи възнаграждението за престирания от него трудов резултат, не може да обоснове
приложимост на правната норма, тъй като не осъществява посочените по-горе
предпоставки…“. В този смисъл е определение № 135 от 11.02.2016 г. по т.
д. № 1893/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
Предвид изложеното към момента на устните състезания съдът
намира, че страните са обвързани от валиден предварителен договор, съдържащ
всички съществени уговорки на окончателния, ответникът се легитимира като
собственик на недвижимия имот, поради което и предварителният договор следва да
бъде обявен за окончателен. Предявеният конститутивен
иск по чл. 19, ал.3 ГПК следва да бъде уважен като на основание чл. 362, ал.2 ГПК ищецът бъде осъден да заплати на ответника левовата равностойност по курса
на БНБ в деня на плащането на остатъка от продажната цена в размер на 66 600
евро.
По делото бяха представени
и необходимите документи за сключване на окончателен договор, а именно:
удостоверение за данъчна оценка на процесния имот (същата е в размер на 131
488,60 лв.); скица на процесния имот; удостоверения за семейно положение на
ищеца; декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК на ответника; декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД на ищеца.
Съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК ищецът дължи следващите се разноски по
прехвърлянето на имота, а именно - нотариална такса по сметка на СГС, съгласно чл. 85, ал. 2, вр. с чл. 87 ЗННД, определена по раздел II, т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната
дейност, съобразно материалния интерес, в размер на 819,97 лева.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати местен данък за придобиване на имота по сметка
на Столична община, район Витоша в размер на 2,5%, изчислен на база по-голямата
стойност измежду продажната цена и данъчната оценка на имота, която се явява
продажната цена от 144 431,42 лева, съответно дължимият местен данък е в размер
на 3618,26 лева.
Предвид уважаването на главния иск не е настъпило
процесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове по чл. 93, ал.2 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
По разноските в процеса:
С оглед изхода от спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото. Ищецът не е
представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по представения
договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. П., поради което такива
не следва да му бъдат присъждани. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените от него разноски за държавна такса по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД в размер на 1314,88 лева. Разноски по евентуалния иск, за разглеждане на
който не е настъпила процесуалната предпоставка за това, не са дължими на
ищеца.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД сключения на 06.11.2014 г. между „И.“
АД, ЕИК: *******, в качеството му на продавач и И.С.С.,
ЕГН **********, в качеството му на купувач, предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот представляващ апартамент № 9,
находящ се в гр. София, район „Витоша“, кв. Драгалевци, ул. *******, разположен
на 4-ти /първи подпокривен етаж/, кота +8,55,
състоящ се от преддверие, коридор, тоалетна, две спални, баня с тоалетна,
дневна – трапезария с кухненски бокс, две тераси, със застроена площ от 123,20
кв.м., от която площта на терасите е 24,82 кв.м., при съседи: двор, апартамент
№ 10, стълбищна клетка и улица, заедно с прилежащите 2,98% идеални части от
общите части на сградата и правото на собственост върху мястото, заедно с мазе
№ 8, разположено в сутерена на сградата, с площ от 3,40 кв.м., при съседи:
коридор, паркомясто 12, мазе 7, коридор, мазе 9, заедно с прилежащите 0,03%
идеални части от общите части на сградата и правото на собственост върху
мястото, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.1979.1513 по кадастралната- карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК с
площ от 2176 кв.м., с адрес: гр. София, район Витоша, кв. Драгалевци, ул. „Ваклинец“, който апартамент представляваща имот с
идентификатор: 68134.19799.1513.1.9 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор
на АГКК с адрес на имота гр. София, район Витоша, кв. Драгалевци, ул. „*******,
с площ по документ за собственост от 123,20 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сграда: на същия етаж: 68134.1979.1513.1.26, под обекта:
68134.1979.1513.1.6, над обекта: 68134.1979.1513.1.28, 68134.1979.1513.1.12, ПРИ УСЛОВИЕ, че купувачът И.С.С., ЕГН ********** заплати
на продавача „И.“ АД, ЕИК: *******, остатъка от продажната цена в размер на левовата
равностойност по курса на БНБ в деня на плащането на 66 600 евро в двуседмичен срок от влизане в сила на
съдебното решение.
ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК: *******, да заплати на И.С.С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1314,88 лева –
разноски по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 819,97 лева –
представляваща нотариална такса.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********
да заплати на основание чл. 364, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 47, ал. 2, пр.1-во, във връзка с чл. 46, ал. 1 от ЗМДТ по сметка
на Дирекция "ПАМДТ"-Витоша, местен данък в размер на 3618,26 лева.
УКАЗВА на И.С.С., ЕГН **********,
че следва да извърши отбелязване на настоящото решение в Службата по
вписванията, в шестмесечен срок, съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗС.
НАРЕЖДА, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК да се впише възбрана върху описания по-горе
недвижим имот, а именно: апартамент
№ 9, находящ се в гр. София, район „Витоша“, кв. Драгалевци, ул. *******,
разположен на 4-ти /първи подпокривен етаж/,
кота +8,55, състоящ се от преддверие, коридор, тоалетна, две спални, баня с
тоалетна, дневна – трапезария с кухненски бокс, две тераси, със застроена площ
от 123,20 кв.м., от която площта на терасите е 24,82 кв.м., при съседи: двор,
апартамент № 10, стълбищна клетка и улица, заедно с прилежащите 2,98% идеални
части от общите части на сградата и правото на собственост върху мястото,
заедно с мазе № 8, разположено в сутерена на сградата, с площ от 3,40 кв.м.,
при съседи: коридор, паркомясто 12, мазе 7, коридор, мазе 9, заедно с
прилежащите 0,03% идеални части от общите части на сградата и правото на
собственост върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо
поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1513 по кадастралната- карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК с площ от 2176 кв.м., с адрес: гр. София, район
Витоша, кв. Драгалевци, ул. „Ваклинец“, който апартамент представляваща имот с
идентификатор: 68134.19799.1513.1.9 по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота гр. София, район Витоша, кв.
Драгалевци, ул. „*******, с площ по документ за собственост от 123,20 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: 68134.1979.1513.1.26,
под обекта: 68134.1979.1513.1.6, над обекта: 68134.1979.1513.1.28,
68134.1979.1513.1.12, до заплащане на дължимите по
решението разноски по прехвърлянето на недвижимия имот.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от съдебното решение да се издаде, САМО СЛЕД представяне на доказателства
за внесени от ищеца разноски по прехвърлянето на имота - местен данък и нотариална
такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: