Мотиви към решение № 260555, постановено на
15.12.2020 г. по
НОХД № 4535 по описа на Районен съд - Варна за
2020 г.
Производството по НОХД № 4535 по описа на Районен съд - Варна за 2020 г. е
образувано във връзка с внесен в Районен съд – Варна обвинителен акт срещу Х.Х.Ш. за това, че на 24.01.2017 г. в гр. Варна потвърдил
неистина в писмена декларация № УРИ: 819000-2797/24.01.2017 г. за изгубен,
повреден или откраднат документ за самоличност, която по силата на закона - чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност: „В
случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по
образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най - близкото РУ
на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР, или в звената "Миграция"
при СДВР/ОДМВР" и чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата:
„Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се
издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат,
повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация", се дава
пред орган на властта - Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР – Варна, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно декларирал писмено,
че свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********/13.08.2008 г., издадено на негово име от МВР – Варна, е изгубено,
като в действителност същото му е било отнето от властите на Република Полша за
извършено от него нарушение на полското законодателство за движение по пътищата
– престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В
проведеното разпоредително заседание съдът прие, че са налице предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК, поради което делото беше разгледано по
реда на глава 28 НПК.
В
хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Варна поддържа
повдигнатото обвинение срещу обв. Х.Х.Ш., като предлага налагането на административно наказание
в минимален размер.
Защитникът
адв. Н.В. заявява, че са налице предпоставките за
прилагане на чл. 78а НК, като моли за налагане на глоба в минимален размер на
обвиняемия.
Обв. Х.Х.Ш., редовно призован, не
се явява в проведеното открито съдебно заседание, като делото е разгледано в
негово отсъствие на основание чл. 269, ал. 1 НПК, доколкото обвинението срещу
него не е за тежко престъпление.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият
Х.Х.Ш. е роден на *** ***, адрес Федерална република
Германия, гр. Бремен, ул. „Люсумер Ринг“ № 88,
българин, български гражданин, основно образование, женен, не работи,
неосъждан, с ЕГН **********.
Същият притежавал свидетелство за управление на МПС
№*********/13.08.2008г., издадено на негово име. През 2017 г. това свидетелство
за управление на МПС му било отнето с присъда на Районен съд в гр. Пиотрков Трибуналски, Р.Полша за
срок от три години и върнато по служебен път в Р България.
На 29.01.2017 г. той отишъл в сектор „Пътна полиция" при ОД МВР -Варна
и подал заявление за издаване на дубликат на свидетелството му за управление на
МПС. Със заявлението обв. Ш. подал и декларация №
УРИ:819000-2797/24.01.2017 г. за изгубен, повреден или откраднат документ за
самоличност, която по силата на закона - чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на българските документи за самоличност: „В случаите на изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да
подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6
относно тези обстоятелства в най - близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР,
ДМ - МВР, или в звената "Миграция" при СДВР/ОДМВР" и чл. 160,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за
управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което
притежателят подписва декларация", се дава пред орган на властта - Сектор
„Пътна полиция" при ОД МВР – Варна, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства. В тази декларация обвиняемият потвърдил неистина като вписал, че
свидетелството му за управление на МПС №*********/13.08.2008г., издадено на
негово име, е изгубено.
По-късно посоченото свидетелство за управление на МПС било върнато от
полските на българските власти.
По отношение на доказателствата:
Гореописаната фактическа
обстановка се установи и потвърди от събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателствени средства: показанията на св. Н. В.П.; от изготвената в хода на досъдебното
производство почеркова експертиза; от писмените
доказателства и доказателствено средство: писмо от
ГДНП до директора на ОДМВР – Варна с рег. № 3286р-56484 от 04.12.2018 г.; писмо
от Консулска служба на Посолството на Република България с изх. №
КО-31-567/21.11.2018 г. до ГДНП при МВР; опис на 13 бр. СУМПС; превод от Ники - Рент и оригинал на
потвърждение на адресна регистрация; превод от Ники – Рент
и оригинал на сключен трудов договор; копие от удостоверение за раждане на Х.Х.Х.; копие от удостоверение за раждане на Д. Х.Х. и справка за съдимост на Х.Х.Ш.; заключение на
назначената в досъдебното производство почеркова
експертиза и документите, иззети като веществени доказателства по делото –
свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********/13.08.2008
г.., издадено от МВР – Варна на името на Х.Х.Ш.;
заявление за издаване на документ самоличност на български гражданин с вх. №
965/24.01.2017 г. от Х.Х.Ш.; разписка за получено
отпечатано заявление от 24.01.2017 г., попълнена Х.Х.Ш.;
разписка за получено СУМПС № *********, издадено на 27.01.2017 г. от МВР –
Варна; декларация № УРИ:819000-2797/24.01.2017 г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна за изгубен, повреден или откраднат документ за
самоличност.
Авторството на деянието и
субективната му страна се установява на първо място от показанията на св. Н. В.П.,
който посочва, че на инкриминираната дата обв. Ш. е
попълнил и представил декларация по чл.
17, ал. 1 ПИБДС, в която е удостоверил, че е изгубил свидетелството си за
управление на МПС. Св. П. посочва, че лицето полага лично подпис пред приемащия
служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна. Съдът кредитира
изцяло показанията на св. П., тъй като същите не съдържат вътрешни
противоречия, логични са и се подкрепят от всички събрани по делото
доказателства и най-вече от изготвената по делото почеркова
експертиза, от заключението на която се установява, че подписите и ръкописните
текстове процесната декларация са изпълнени от обв. Ш..
Съдът преценява
заключението на назначената в хода на съдебното производство почеркова експертиза като изготвена компетентно и
безпристрастно, с нужните професионални знания и опит и съответстваща на
останалите доказателства по делото.
От представените по
делото писмо от ГДНП до директора на
ОДМВР – Варна с рег. № 3286р-56484 от 04.12.2018 г., писмо от Консулска служба
на Посолството на Република България с изх. № КО-31-567/21.11.2018 г. до ГДНП
при МВР и опис на 13 бр. СУМПС се установява, че свидетелството за управление
на МПС, за което обв. Ш. е декларирал, че е изгубено,
всъщност е отнето от полските власти.
Съдът кредитира всички изброени по-горе писмени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина
по делото, доколкото същите са еднопосочни.
Съдът кредитира и всички
веществени доказателства, послужили за установяване на съставомерните
обстоятелства, а именно подаването на процесната
декларация лично от обв. Ш.. Същите са предоставени
по досъдебното производство от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, а
освен това при почерковото изследване се установява
автентичността на декларацията, поради което съдът ги кредитира изцяло.
По всички тези съображения съдът прие за несъмнено
доказано, че именно обв. Ш. и по описания във
фактическата част на настоящите мотиви начин е потвърдил неистина в писмена
декларация за изгубен, откраднат, повреден или унищожен документ за
самоличност, която по силата на закон се дава пред орган на властта, поради което прие, че следва на тази фактическа
основа да прави своите изводи относно прилагането на правото.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
обвиняемият Х.Х.Ш.
е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, тъй като на
24.01.2017 г. в гр. Варна потвърдил неистина в писмена декларация № УРИ:
819000-2797/24.01.2017 г. за изгубен, повреден или откраднат документ за
самоличност, която по силата на закона - чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на българските документи за самоличност: „В случаите на изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да
подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6
относно тези обстоятелства в най - близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР,
ДМ - МВР, или в звената "Миграция" при СДВР/ОДМВР" и чл. 160,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за
управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което
притежателят подписва декларация", се дава пред орган на властта - Сектор
„Пътна полиция" при ОД МВР – Варна, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно декларирал писмено, че свидетелство за управление на
моторно превозно средство № *********/13.08.2008 г., издадено на негово име от
МВР - Варна е изгубено, като в действителност същото му е било отнето от
властите на Република Полша за извършено от него нарушение на полското
законодателство за движение по пътищата.
Съгласно чл. 160, ал.1 ЗДВП дубликат на свидетелство за
управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което
притежателят подписва декларация.
Същото законово изискване се съдържа и в чл. 8, ал. 2 ЗБЛД,
съгласно който при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български
личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото
структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите
или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите
по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските
представителства на Република България в чужбина.
Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД
свидетелствата за управление на МПС представляват български лични документи по
смисъла на ЗБЛД.
В разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи е посочено, че в случаите на изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да
подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6
относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ
- МВР, или в звената „Миграция" при СДВР/ОДМВР.
За съставомерността на деянието по
чл.313, ал.1 НК от обективна страна е необходимо деецът да е потвърдил неистина
в писмена декларация, в която по силата
на закон, указ или постановление на МС е специално задължен да удостовери
истината, както е в конкретния случай. Такова изискване е предвидено в
посочените по-горе разпоредби, като в чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи изрично е предвидено декларацията да е по образец
съгласно приложение № 6. Подаването на
декларация по образец е регламентирано за доказване на обстоятелства, които
трудно биха могли да бъдат установени. Поради това е въведено задължение за
установяването на същите чрез попълване на декларация от титулярите на
съответните документи, които под страх от наказателна отговорност следва да
удостоверят истинската причина за липсата на документа.
Процесната декларация е дадена
пред надлежен орган на власт - сектор “Пътна полиция” при ОДМВР - Варна и
удостоверява неистина, че СУМПС е изгубено, въпреки че е отнето от властите на
Република Полша, което обосновава съставомерността на
деянието от обективна страна.
От субективна страна обв. Ш. е
действал при вид и форма на вината - пряк умисъл, видно от неговите действия:
знаел е, че е бил задължен да удостовери истината, но не се е съобразил с
нормативните изисквания, като е декларирал, че е СУМПС е изгубено, въпреки че
същото е било отнето от властите на Република Полша.
Поради гореизложените съображения и въз основа на посочените
доказателства, съдът намира, че обв. Х.Х.Ш. е извършил престъплението по 313, ал. 1 НК, предмет на
повдигнатото му обвинение.
По отношение на
вида и размера на наказанието:
Съдът намери, че обв. Ш.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а
именно – за извършеното престъпление се предвижда наказание до три години
лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева; деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, към момента
на извършване на деянието спрямо него не е бил прилаган институтът на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна
санкция, както и с деянието не са
причинени никакви имуществени вреди.
При индивидуализацията на наказанието съдът не констатира
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало на обв. Ш., както и трудовата
и семейната му ангажираност.
Поради наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът намери, че на обв. Ш. следва да
бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба
в размер на 1000,00 лв.
По отношение на веществените доказателства и
разноските:
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК съдът постанови да се
предадат на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна документите, иззети като
веществени доказателства по делото – свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *********/13.08.2008 г.., издадено от МВР – Варна на името
на Х.Х.Ш.; заявление за издаване на документ
самоличност на български гражданин с вх. № 965/24.01.2017 г. от Х.Х.Ш.; разписка за получено отпечатано заявление от
24.01.2017 г., попълнена Х.Х.Ш.; разписка за получено
СУМПС № *********, издадено на 27.01.2017 г. от МВР – Варна; декларация №
УРИ:819000-2797/24.01.2017 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Варна за изгубен, повреден или откраднат документ за самоличност.
Предвид изхода от делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК
съдът осъди обв. Х.Х.Ш. да
заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Варна направените в
досъдебното производство разноски в общ размер на 67,48 лв.
По изложените съображения съдът постанови своето решение.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: