Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 21.03.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на двадесет и седми февруари

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : П. АЛЕКСИЕВА

при секретаря  Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                           гр. дело № 16454 по описа

за 2015 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.М.А. и Г.А.А. срещу „З.К.О.“ АД, Никозия, Кипър чрез „З.К.О.-клон Б.”КЧТ с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че са наследници на починалия, вследствие на ПТП А. И.А. на 47 години, а ищцата С.М.А. е и пряко увредена. Поддържа се, че на 12.09.2015 г. около 18,30 часа в района на км 110+100 на Автомагистрала „Тракия“, при управление на л.а.м. „БМВ Х-5“ с рег. № ********, водачът В.Г.И. нарушил правилата за движение по пътищата, като не спазил необходимата дистанция, в резултат на което блъснал движещия се пред него в същата посока л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ********управляван от водача А. И.А.. В резултат на удара лекият автомобил „Опел Астра“ се удря в предпазната мантинела, при което на водача са причинени травматични увреждания довели до неговата смърт. Причинени са телесни увреждания и на ищцата С.М.А., пътувала в лекия автомобил. Твърди се, че е образувано ДП № 254/15 г. по описа на ОДМВР-Пловдив, което до момента не е приключило. Твърди се, че вина за настъпилото произшествие има само водача В.Г.И.. Твърди се, че за увреждания автомобил има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество със З.полица № 28115000262801, със срок от 10.01.2015 г. до 10.01.2016 г. Поддържа се, че двамата ищци са съответно съпруга и дъщеря на починалия. Твърди се, че несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на А. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството. Мъката е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо.

 Твърди се, че вследствие на ПТП на ищцата С.М.А. са причинени следните увреди: повърхностна травма на главата, сътресение на мозъка, повърхностна рама на гръдния кош и повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза. Освен травмата ищцата изживява изключителен стрес, тъй като всичко се случва пред очите й, изживява удара от сблъсъка и последиците. Търпи силни болки и много страдания, като възстановяването й продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата С.М.А. сумата от 200 000 лв., частично предявена от общо претендираната сума от 220 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й А. И.А., сумата от 10 000 лв.-неимуществени вреди-болки и страдания, претърпени от телесните увреждания получени от ищцата, на ищцата Г.А.А. сумата от 200 000 лв..-неимуществени вреди от смъртта на баща й А. И.А., като всички претендирани вреди са резултат от ПТП, настъпило на 12.09.2015 г. около 18,30 часа в района на км 110+100 на Автомагистрала „Тракия“, виновно причинени от водача В.Г.И. при управление на л.а.м. „БМВ Х-5“ с рег. № ******** ВВ, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „О.-К.Б.”  с полица № 28115000262801, със срок от 10.01.2015 г. до 10.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта-12.09.2015 г. до окончателното издължаване.  Претендират се разноските по делото, в това число и адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Такава са исковите претенции, съобразно допуснатото увеличение на предявените искове в о.с.з. от 27.02.2018 г.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Кожухаров, надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.

Твърди, че ищците не са доказали възникването на отговорността на ответното дружество и своето право за получаване на обезщетение. Твърди се недоказаност на вината на водача И., на причинно-следствена връзка между настъпването на ПТП и претърпените от пострадалите увреждания. Допуска наличие на съвина за настъпване на произшествието от водача А. И.А.. Заявява съпричиняване от страна на двамата пострадали, изразяващо се в пътуването им в автомобила без поставени предпазни, обезопасителни колани. Оспорва всички твърдения по отношение вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията на С.М.А., твърденията свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не е приключил. Твърди се прекомерност на претенциите.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която оспорват всички възражения на ответника. Заявяват доказателствени искания.

В срока за допълнителен отговор ответникът депозира такъв, като поддържа изложените в отговора на исковата молба твърдения, направените оспорвания, възражения и доказателствени искания.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Адвокат К. заявяване искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове. Моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани на основанията изложени в отговора на исковата молба. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Възразява срещу присъждането на адвокатски хонорар по чл.38 от Закона за адвокатурата, доколкото ищците не са в затруднено финансово състояние, за което представя доказателства.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила на 15.11.2017 г. Присъда № 123 от 15.12.2016 г., н.о.х.д. № 2508/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, В.Г.И. е признат за виновен в това, че 12.09.2015 г. на АМ „Тракия“, посока София-Бургас, км 110+100, обл.Пловдив, при управление на л.а.м. „БМВ“ с рег. № ********, е нарушил правилата за движение по пътищата чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. И.А., като смъртта е настъпила на 13.09.2015 г.

От представеното удостоверение за наследници № 2278/18.09.2015 г. на Община К. се установява, че ищците са съответно съпруга и дъщеря на починалия А. И.А..

От приложената справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд се установява, че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „О.-К.Б.” с полица № 28115000262801, със срок от 10.01.2015 г. до 10.01.2016 г.

От приетото по делото заключение на комплексната САТЕ и СМЕ се установява, че лек автомобил Опел Астра е оборудван с триточкови инерционни колани на всичките пет места, както и че ищцата С.А. и починалия А.А. са били в автомобила с поставени предпазни колани. При процесното ПТП основният и тежък удар, лек автомобил Опел е получил при удара отзад. При този удар предпазните колани не сработват и нямат превантивно действие. При следващото движение-транслация и ротация на лек автомобил Опел, телата изпитват действието на инерционните сили, насочени надясно. В този период от произшествието предпазните колани също не работят. При последния удар на лекия автомобил с предната си част върху мантинелата, предпазните колани могат да задържат телата на пострадалите от политане напред.

От изслушаната и неоспорена от страните СМЕ се установява, че ищцата С.М.А. в резултат на процесното ПТП и в причинно-следствена връзка с него е получила следните травматични увреждания: контузия на главата без данни за черепно-мозъчна травма. Това е мекотъканна увреда, която отзвучава за период от 10-15 дни и остатъчни явления не се очакват. Към момента ищцата е в добро общо състояние, ясно съзнание, всестранно ориентирана, адекватна, неврологичен статус в норма. Полученото след инцидента главоболие се дължи на получената локална травма.

Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите Н.С.Ю.и С.С.Т..

Разпитана свидетелката Юсеин-снаха на ищците установява, че катастрофата станала на 12 септември 2015 г., като свидетелката отишла на мястото на катастрофата някъде около 40 мин. след настъпването й. С. била много зле, много разстроена, плачела, била много объркана. Първоначално видимо по ищцата нямало нищо. В момента има вдлъбнато на главата, под косата, което още си стои. Болките по краката са постоянни и до момента. В главата също има болки, но не толкова чести. Свидетелката познава А. като много грижовен. Той има само едно дете, като съпругата и детето му били всичко в живота. Много грижовен родител. Със С. живеели в много добри отношения един към друг и към детето. А. имал в София цех за закуски. Другия му цех бил в К.. Като станала катастрофата и той починал, съпругата му се прибрала в К., при дъщеря си. Преди инцидента дъщерята поддържала отношения с родителите си. Тя всяка седмица идвала при тях, а ако тя не можела да отиде при тях, те ходели в К.. Ищците все още не могат да преодолеят мъката. Особено С. няма ден, в който да не каже нещо за А.. С. и А. имали 25-годишен брак, двамата са живели заедно постоянно, не са се разделяли и на С. й е много трудно. Няма ден, в който да не плаче.

Свидетелката Т. установява, че познава А. като весел, добър, много грижовен човек. Добро семейство били, разбирали се. Решенията ги взимали заедно. Работливо семейство. Мъчели се с труд да постигат всичко. Дъщеря им също е много борбено момиче. А. бил привързан много към дъщеря си, имало силна връзка между двамата. Ищците трудно преодоляват загубата. Дъщерята много мълчала след смъртта на баща си. След загубата му някак се затворила в себе си. С. след загубата на А. също вече не е същата. И сега не са преодолели мъката, защото когато се събират две-три семейства, ищцата преживява нещата, че е сама. Постоянно всичко свързва с него.

Съдът кредитира показанията на двамата разпитани свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 12.09.2015 г. между прекия причинител и ответника, като този факт не се оспорва от ответника.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед на което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача В.Г.И., настъпилата вследствие на това в пряка причинно-следствена връзка смърт на А. И.А., са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 15.11.2017 г. Присъда № 123 от 15.12.2016 г., н.о.х.д. № 2508/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Причинната връзка между виновното поведение на И., реализираното от него ПТП и настъпилото травматично увреждане за ищцата С.А., се установява със заключението на приетата по делото СМЕ.

По възражението за съпричиняване от страна на пострадалите. Същото е неоснователно и като такова ще следва да бъде оставено без уважение, предвид следните съображения:

Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.

Възражението за съпричиняване следва да бъде доказано главно и пълно и да не почива на никакви предположения.

Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.

Т.е. приложението на правилото на  чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.

Безспорно със неоспореното от страните заключение на комплексната СМЕ и САТЕ се доказа с оглед механизма на произшествието и получените от пострадалите травматични увреждания, че както ищцата С.А., така и починалия й съпруг А.А., са пътували в лекия автомобил с поставени предпазни колани.

Ето защо възражението за съпричиняване се явява неоснователно.

По отношение на размера на предявените искове:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищцата неимуществени вреди, възрастта, здравословното й състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на възстановителния период.

По исковете за неимуществени вреди, предявени от ищцата С.М.А..

Претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на съпруга й А.А. Съдът определя в размер на сумата от 200 000 лв., поради което частично предявеният иск ще следва да бъде уважен изцяло.

Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.

Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.

Безспорно по делото се установи, че ищцата е имала 25-годишен брак с А., двамата са живели заедно постоянно, не са се разделяли. Били добро семейство и живеели в разбирателство. След смъртта на съпруга си на С. й е много трудно, няма ден, в който да не плаче, постоянно всичко свързва с него, станала затворена и до момента не може да преодолее загубата на съпруга си. Установи се, че между двамата съпрузи е била изградена, трайна и дългогодишна емоционална връзка. Болките и страдания, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на съпруга си, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от получената контузия на главата без данни за черепно-мозъчна травма, съдът определя в размер на сумата от 5 000 лв., поради което предявеният иск за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 10 000 лв. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Касае се за мекотъканна увреда, която отзвучава за период от 10-15 дни и остатъчни явления не се очакват. Към момента ищцата е в добро общо състояние, ясно съзнание, всестранно ориентирана, адекватна, неврологичен статус в норма. Полученото след инцидента главоболие се дължи на получената локална травма.

Претърпените от ищцата Г.А.А. неимуществени вреди от смъртта на баща й А.А. Съдът определя в размер на сумата от 180 000 лв., поради което предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 200 000 лв.

При определяне на този размер съдът отчита, че към деня на смъртта на баща й, ищцата е била на 24 години, водела е самостоятелен живот в отделно от родителите си домакинство, отчита степента на преживяваните от нея отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между дъщеря и баща, прекрасните отношения между двамата. Болките и страдания, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на баща си, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе обезщетения не са завишени по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречат на принципа на справедливостта.

Относно началната дата на дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./.

Ето защо съдът присъжда законна лихва, върху главниците за неимуществени вреди от 200 000 лв. и 180 000 лв., считано от датата на увреждането-13.09.2015 г.-датата на смъртта на А.А., поради което и исковете за присъждане на главница считано от 12.09.2015 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По отношение на главницата от 5000 лв., съдът присъжда лихвата така, както е претендирата от 12.09.2015 г.-датата на увреждане на ищцата.

По разноските в настоящия процес:

С оглед изхода на делото разноски се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от иска.

Ищците не са правили разноски в настоящото производство, тъй като са освободени от внасяне на такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

Адвокат К. е заявила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, което искане се оспорва от ответника с твърдението, че ищците не са в затруднено финансово положение. Във връзка с възражението си са представили справка от СВ-К., АВ-София.

Възражението е неоснователно. Видно от приложената справка ищците са собственици по наследство на апартамент № 8, находящ се в гр. К., ж.к. „********, който е жилището, в което двете ищци понастоящем живеят, т.е. от това жилище същите не могат да реализират доходи било чрез отдаването му под наем, било чрез неговото продажба. Това жилище е и единствено за ищцата С.А.. Другата ищца Г.А.А. притежава и идеална част от апартамент № 213, находящ се в гр. К., бл.15, ет.7, която тя е не е декларирала в декларацията си по чл.83, ал.2 ГПК в съсобственост с трето лице А. А. Ч.. Други недвижими имоти ищците не притежават, а от така притежаваните безспорно не могат да реализират към момента доходи. Ето защо и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от искове и с начислено ДДС, предвид представените доказателства, че адвокат К. е регистрирана по ЗДДС.

С представения договор за правна помощ от 05.10.2015 г. се установява, че адвокат К. е приела да осъществява в полза на ищците безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

На основание чл.2, ал.5 (Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

Предявени си три иска, два от които за сумата от по 200 000 лв. и един от 10 000 лв.

При цена на исковете 200 000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.5. (нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. от Наредба № 1/2004 г. възлиза на сумата от 5 530 лв.

При материален интерес 10 000 лв., възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2, т.3- 3. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.) при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. и възлиза на сумата от 830 лв.

Първият иск за сумата от 200 000 лв. е уважен изцяло, поради което дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5 530 лв., респ. 6 636 лв. с ДДС.

Вторият иск е уважен за сумата от 180 000 лв., поради което дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 4 977 лв., респ. 5 972,40 лв. с ДДС.

И третият иск е уважен за сумата от 5 000 лв., поради което дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 415 лв., респ. 498 лв. с ДДС.

Или ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. адвокатско възнаграждение в размер на 13 106,40 лв. с ДДС.

  Ответникът е направил разноски в размер на 405 лв.-депозит вещи лица и такса съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ. Сумата от 60 лв.-депозит свидетел не е изплащана, поради което подлежи на връщане на ответника при заявено искане.

От общата сума от 855 лв., ищцата С.А. ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 11 лв., която е съответна на отхвърлената част от нейните искове /5000 лв./, съответно ищцата Г.А. ще следва да бъде осъдена да заплати сумата от 42,60 лв., съответна на отхвърлената част от нейния иск /20 000 лв./

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 15 400 лв. държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата от 562,10 лв., заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете /385 000 лв./.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА „З.К.О.“ АД, Никозия, Кипър, с адрес на управление гр. Никозия, ул. „*********, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р.Кипър под № 71103 чрез „ЗК О.-К.Б.” КЧТ, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*********да заплати на  основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на С.М.А., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. К., ул. „*********, офис 10 сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение, частично предявено от общо претендираната сума от 220 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на съпруга й А. И.А. и сумата от 5000 лв. /пет хиляди лв./ застрахователно обезщетение за претърпените болки и страдания от полученото от ищцата травматично увреждане, да заплати на ищцата Г.А.А., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. К., ул. „*********, офис 10 сумата от 180 000 лв. /сто и осемдесет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на баща й А. И.А., като всички вреди са резултат от ПТП, настъпило на 12.09.2015 г. около 18,30 часа в района на км 110+100 на Автомагистрала „Тракия“, виновно причинени от водача В.Г.И. при управление на л.а.м. „БМВ Х-5“ с рег. № ******** ВВ, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „О.-К.Б.”  с полица № 28115000262801, със срок от 10.01.2015 г. до 10.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от 200 000 лв. и 180 000 лв., считано от датата на смъртта-13.09.2015 г. до окончателното издължаване, а върху главницата от 5 000 лв. от 12.09.2015 г. до окончателното издължаване.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.М.А. иск за неимуществени вреди от травматични увреждания за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., предявения от Г.А.А. иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 180 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв., както и акцесорните искове за лихва върху главниците от 200 000 лв. и 180 000 лв. от 12.09.2015 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.М.А., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. К., ул. „*********, офис 10 да заплати на „З.К.О.“ АД, Никозия, Кипър, с адрес на управление гр. Никозия, ул. „*********, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р.Кипър под № 71103 чрез „ЗК О.-К.Б.” КЧТ, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*********сумата от 11 лв. /единадесет лв./, а Г.А.А., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. К., ул. „*********, офис 10 сумата от 42,60 лв. /четиридесет и два и 0,60 лв./ разноски направени от ответника, съобазно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „З.К.О.“ АД, Никозия, Кипър, с адрес на управление гр. Никозия, ул. „*********, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р.Кипър под № 71103 чрез „ЗК О.-К.Б.” КЧТ, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*********да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат  П.К.-*** адвокатско възнаграждение в общ размер на 13 106,40 лв. /тринадесет хиляди сто и шест и 0,40 лв./.

ОСЪЖДА „З.К.О.“ АД, Никозия, Кипър, с адрес на управление гр. Никозия, ул. „*********, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р.Кипър под № 71103 чрез „ЗК О.-К.Б.” КЧТ, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*********да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 15 400 лв. /петнадесет хиляди и четиристотин лв./, както и сумата от 562,10 лв. /петстотин шестдесет и два и 0,10 лв./, разноски заплатени от бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: