НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 07.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Ана Ангелова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №5890 по
описа за 2018
година на Варненския районен съд, 8
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на
чл. 238 ГПК.
Предявен е
от „С.Б.“ ЕООД, ЕИК .....със седалище и адрес на управление ***, чрез мл. адв. Г.Д.
от САК, срещу „Е.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 1850лв., представляваща дължима цена на доставени стоки и услуги,
за което е издадена фактура №70005355 от 22.11.2017г., с ДДС, с падеж на плащане 22.12.2017г., с предмет 2 бр. „Печка Кабина 2D-12V
PLANA PLANAR-2D-12V“, ведно законната лихва, считано от
завеждане на исковата молба в съда -26.04.2018г., до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и сторените по делото разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Първо по делото
заседание е проведено на 16.05.2019 год., като редовно призованият ответник не
се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от
приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: ищецът и ответникът имат трайни търговски отношения.
Ищецът осъществил продажба на стоки и услуги, чиято стойност е обективирана в
процесната фактура, като внесъл и ДДС в съответния размер. Твърди се, че
ответникът не е осъществил плащане по фактурата. Сочи се, че на процесната
фактура, издадена на 22.11.2017г., положеният подпис е на ответната страна,
като се твърди, че посочената фактура служи и за приемо-предавателен протокол
за получаване на стоки. Твърди се, че начисленият съгласно посочената фактура
ДДС е включен в дневника за продажби на ищеца и е внесен в държавния бюджет.
Сочи се, че въпреки настъпилия падеж за плащане на дължимата сума по описаната
фактура, не е постъпило плащане от страна на ответника. Твърди се, че са
проведени многократни разговори с ответника за доброволно изпълнение на задължението, но до настоящия момент такова
не е настъпило.
Ответникът не е оспорил
тези твърдения.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите по чл.327, ал.1 ТЗ ищецът е представил писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата
обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези
съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
Съобразно изхода на
спора, направеното своевременно искане и представените доказателства,
ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер
от 434лв., от които 74лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Е.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати
на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК .....със седалище и
адрес на управление *** сумата от 1850лв.
/хиляда осемстотин и петдесет лева/, представляваща дължима цена на
доставени стоки и услуги, за което е издадена фактура №70005355 от
22.11.2017г., с ДДС, с падеж на плащане
22.12.2017г., с предмет 2 бр. „Печка
Кабина 2D-12V PLANA PLANAR-2D-12V“,
ведно законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда
-26.04.2018г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.327, ал.1 ТЗ.
ОСЪЖДА
„Е.“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК .....със седалище и адрес на управление *** сумата от 434лв. /четиристотин тридесет и четири лева/,
представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: