Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261102 02.11.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7176 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Г.Ч.и К. В.- членове на СД, чрез пълномощник юрисконсулт К.А., е предявил против „Дафна Груп“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 137, представлявано от **** ****Ц.П.Х., иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъденaтa със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 322/ 15.01.2019 г., по частно гр. дело № 516/ 2019 г. на ПРС, X гр. с-в, сума от 4 085, 96 лева, представляваща стойност на материали и труд за повредено от ответника имущество, собственост на ищеца, по издадена фактура № **********/ 11.08.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението- 14.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата от 4 085, 96 лева- обезщетение за причинените вреди от повредено имущество, по което се образувало частно гр. дело № 516/ 2019 г. на ПРС, X гр. с-в и се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил, което обуславяло и правния интерес от настоящия иск за установяване съществуването на вземането по заповедта. Посочва се, че на 21.05.2014 г. при извършване на изкопни работи в ********* служители на ответника повредили имущество, собственост на ищеца, а именно- два броя кабели 20 KV, за което обстоятелство бил съставен констативен протокол № 1/ 21.05.2014 г., подписан от служители на двете дружества. Стойността на вложените от ищеца материали и труд за възстановително- ремонтните дейности на повреденото имущество възлизало на сумата от 4 085, 96 лева, за което се издала фактура № **********/ 11.08.2014 г., с падеж- 10.09.2014 г. Съставила се и калкулация № 1/ 21.05.2014 г., в която се описвали стойност и брой на материалите, необходими за поправяне на щетите, както и работните часове за отстраняване на повредата. Ответникът следвало да отговаря за действията на своите служители, като до момента стойността на щетата не била заплатена. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който на първо място твърди, че искът бил недопустим, защото той не бил пасивно процесуално легитимиран по него, предвид сключени договори с изпълнители. По същество- претенцията се явявала неоснователна, тъй като изкопните работи на обекта се извършили не от служители на ответника, а такива на друго дружество- „Тарктур“ ЕООД, ЕИК: *********, по силата на сключен договор за извършване на вертикална планировка. По този договор за изработка следвало да отговаря изпълнителят. Отделно от това, бил сключен и договор за строителен надзор със „Сник“ ЕООД, ЕИК: *********, който също бил за изработка и по него извършителят на услугата пак отговарял самостоятелно, доколкото трябвало да полага дължимата грижа. В случая с оглед спецификата на строителните дейности, отговорност следвало да носи изпълнителят при евентуално причинени вреди или лицето, упражняващо строителен надзор, който бил задължителен по ЗУТ. В този смисъл отговорност за вредите следвало да носят солидарно изпълнителите по договорите с ответника. Посочва се още, че въпросният кабел не бил трасиран на скицата с подземни проводи, поради което ищецът не бил изпълнил задължението си да го обяви като обект на подземната инфраструктура. Такова възражение било вписано и в констативния протокол, поради което вредата била в пряка връзка с поведението на ищеца. Тук липсвала вина на ответника, нямало и противоправност, защото ответникът имал разрешение да извършва строителни дейности. Собственик на обекта бил ответникът и поставеният там кабел бил положен без знанието на дружеството, поради което ищецът не можел да се ползва от собственото си противоправно поведение. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя се и писмена защита.
С определение № 9878/ 05.09.2019 г. по делото като трети лица- помагачи на ответника по негово искане са конституирани „Тарктур“ ЕООД, ЕИК: ********* и „Сник“ ЕООД, ЕИК: *********.
В срока за становище е постъпил отговор от „Сник“ ЕООД, в който признава, че с ответника имали сключен договор за строителен надзор от 02.04.2013 г. за обекта, който бил въведен в експлоатация. Посочва се, че в разрешението за строеж не фигурирал „Тарктур“ ЕООД като участник в строителството, а в констативен акт образец 15 нямало негови подпис и печат като изпълнител. Отделно от това, в протокола за завършени СМР липсвали подпис и печат на строителния надзор. Причината за скъсването на кабелите били изкопите за изпълнение на оградата на обекта, като кабелите били разположени в конфликтната зона по цялата североизточна граница на имота. За изпълнението на ограда в обект шеста категория, какъвто бил процесният, не се извършвал строителен надзор по смисъла на чл. 147 ал. 1 т. 7 от ЗУТ, поради което помагачът не носел отговорност. В с.з. чрез пълномощника моли за отхвърляне на иска. Представя и писмена защита.
В срока за становище не е постъпило такова от другия помагач- „Тарктур“ ЕООД. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 322/ 15.01.2019 г., по частно гр. дело № 516/ 2019 г. на ПРС, X гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 4 085, 96 лева, представляваща стойност на материали и труд за повредено от ответника имущество, собственост на ищеца- два броя кабели 20 KV, по издадена фактура № **********/ 11.08.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението- 14.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
Видно от констативен протокол за нанесени щети № 1/ 21.05.2014 г., при изкопни работи по време на СМР на обект на „Брезовско шосе“ № 170, са били повредени два броя кабели 20 KV, собственост на ищеца. На гърба на протокола на ръка е изписано от представител на ответника, че въпросните кабели не били трасирани и не се знаело, че те минават под обекта.
Въз основа на калкулация № 1/ 21.05.2014 г. за вложени материали, труд и разходи за възстановителните работи е изготвена стойност за ремонта на щетата, възлизаща на сумата от 3 405, 20 лева без ДДС. В тази връзка е издадена и фактура № **********/ 11.08.2014 г., с падеж- 10.09.2014 г. за същата стойност, но с включен ДДС- 4 085, 96 лева.
Ответникът писмено е отказал заплащане на сумата по фактурата, като е посочил, че не бил уведомен за съществуването на въпросните кабели, поставени без знанието му, поради което не носел отговорност за щетите.
Представена е строителна документация за обекта- разрешение за строеж, констативен акт и протокол за установяване годността за приемане на строежа, констативен протокол за извършени СМР, застроителен план и скица, както и разрешение за ползване.
Приети са още сключен между ответника и помагача „Сник“ ЕООД договор за строителен надзор на обекта от 02.04.2013 г., както и сключен между ответника и другия помагач „Тарктур“ ЕООД договор за строителство на обекта от 07.05.2014 г.
По делото е прието основно заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след съответни проверки описва извършените ремонтни дейности на място, вложените материали, труд и разходи. Посочва, че към документацията за строежа имало приложена скица от подземния кадастър с нанесени процесните кабели.
Прието е и допълнително заключение на СТЕ, по което същото вещото лице посочва, че ремонтните дейности по възстановяване на увредените подземни кабели представлявали скрити работи в строителството. Остойностяването на вложените материали и труд било извършено по ценоразпис на ищеца, действащ към момента на аварията, като общата сума възлизала на 3 405, 20 лева без ДДС, което било справедлива пазарна стойност. Нямало писмени данни в общината ответникът да е искал достъп от подземния кадастър.
По делото е прието и друго заключение на съдебно- техническа експертиза, изготвено от вещо лице- геодезист, според което по действащия КРП план процесните два броя кабели не попадали в територията на обекта на строителството на ответника. Приложена е и скица- извадка от действащия план.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани, съответно от ответника и от ищеца (протокол от с.з. от 16.06.2020 г.). Св. Н.А.К.- отговарящ за техническия надзор на строежа, заявява, че присъствал на самото копане, когато при изкопните работи багерът закачил кабел и го скъсал. Установило се, че дори и от ЕВН не знаели за тези кабели, защото ги търсели с машинки. Съставен бил протокол по случая, подписан от свидетеля, който вписал и възражения. Не знаел дали преди това подземното трасе било проучвано за минаващи отдолу кабели. Св. Х.С.Л.- **** при ищеца, посочва, че бил част от екип, извикан на място поради авария от скъсан подземен кабел при копаене. Колегата му съставил протокол, в който и той се подписал като свидетел. Където се копаело, нямало обособени граници на имота.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
В случая е предявен иск за обезщетение за причинени имуществени вреди от действия на ответника, поради което отговорността за непозволеното увреждане следва да бъде квалифицирана като такава по смисъла чл. 49 от ЗЗД, чийто фактически състав се припокрива с този на чл. 45 от ЗЗД, с уточнението, че се изисква допълнително да се установи възлагане на работа от юридическото лице на конкретно физическо лице и вредата да е причинена при или по повод изпълнение на тази възложена работа.
За да бъде основателен пък иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, трябва по несъмнен начин по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.
Няма спор, че в процесния обект УПИ V- 504, 923, кв. 2а по плана на СИЗ- IV част, гр. *****, е било издадено разрешение за строеж на ответника за обект: административна сграда с търговска площ, ресторант за бързо хранене и складове. Също така няма спор, че ответникът е сключил с единия от помагачите договор за строителство на обекта, а с другия- за строителен надзор, като тези техни договори нямат значение за изхода от спора, а касаят уреждането на вътрешните отношения между ответника и помагачите, които евентуално биха били предмет на друг процес. За настоящото дело е релевантно само обстоятелството, че ответникът може да носи отговорност за вреди, причинени на ищеца от дейността си, дори и пряко негови служители да не са извършили деликта, а той да е осъществен в следствие на поведението на поднадзорни лица на помагачите, доколкото за пред ищеца отговаря ответникът, независимо, че е възложил строителната си дейност на трети лица. Именно в тази връзка е и нормата на чл. 49 от ЗЗД, предвиждаща такава отговорност на възложителя на работата. Затова аргументите в отговора, а и в писмената защита на ответника, в насока, че служители на строителя, а не собственика на обекта били извършили изкопните работи въз основа на договор между тях, не могат да обосноват неоснователност на иска, а са свързани с уреждането на вътрешните отношения между страните по договора, които обаче не следва да се разглеждат в настоящото дело.
Налице е признание от ответника в отговора му на факта, че с действия на служител на единия от помагачите- „Тарктур“ ЕООД, при извършване на изкопни работи с багер, са повредени подземни кабели, собственост на ищеца. За самото действие са събрани както гласни доказателства (разпитаните двама свидетели, единият от които и очевидец на събитието), така и писмени- съставен веднага на място между представители на страните писмен протокол. С това са налице някои от елементите на деликта- деянието, в случая под формата на действие, довело до настъпване на имуществена вреда, изразяваща се в скъсан ел. кабел- 2 броя, както и причинната връзка, защото именно въпросното действие се е явявало причината за повреденото имущество.
Спорният момент по делото е свързан с елементите „противоправност“ и „вина“, или пренесено към настоящия случай, това означава да се изследва обстоятелството дали действието на строителя е неправомерно и дали има негово виновно поведение. От една страна, изкопните работи са надлежно разрешени с издадените строителни книжа за обекта (разрешение, констативни актове и протоколи, план и т.н.), т.е. от гледна точка на тяхната съгласуваност от съответните контролни органи, те са допустими и правомерни. От друга страна обаче, това, че тези действия са били разрешени, т.е., че са извършени въз основа на одобрени проекти, както и, че строежът като цяло е приет за изпълнен в съответствие с изискванията, не изключва виновното поведение на лицето, на което е възложена работата. По делото е налице скица, находяща се на лист 41, съдържаща отбелязване на подземна комуникация (проводници), в която са нанесени процесните ел. кабели, като ясно е видимо местоположението им, минаващо през имота, в който се е намирал строителният обект. Скицата от подземния кадастър е издадена на 05.07.2012 г., като тя е описана и в разрешението за строеж, поради което ответникът е следвало да бъде напълно запознат още при подготвяне на строителната документация и преди превъзлагане на строителството на трети лица, че през имота му преминават въпросните кабели, както и къде точно се намират те според скицата, на която същите са надлежно отбелязани. Без значение по делото е дали допълнително е изисквана информация за подземна комуникация от общината, дали помагачът е направил свое проучване по въпроса и т.н., защото тези обстоятелства не променят факта на знанието на ответника за наличието на подземен кабел в имота му. В този смисъл са неоснователни както вписаните възражения в протокола от св. К., така и подаденият писмен отговор с отказ за изплащане на фактурата, обоснован с липсата на знание за местонахождението на кабелите. Ответникът е бил уведомен в получената строителна документация за наличието на подземните кабели и при строителството не е положил дължимата грижа да ги опази, а след като ги е повредил, макар и не пряко, а чрез действията на свой подизпълнител, той следва да носи отговорност пред ищеца. Както по- горе се посочи, без значение за делото е дали обектът като цяло е приет без възражения или дали представители на ищеца са имали вписани забележки по изпълнението му, защото това са различни неща. От едно разрешено като документация строителство могат да настъпят вреди и това няма да направи строежът незаконен, нито пък би било пречка за приемането му или въвеждането в експлоатация. Вредите обаче, които са виновно причинени, следва да бъдат обезщетени и настоящата хипотеза е точно такава- в рамките на едно правомерно (разрешено) СМР- изкопни дейности, се е увредило чуждо имущество, като отговорният за това субект ответникът е знаел за положения подземен кабел и не го съобразил при работата на багера, който е скъсал ел. съоръженията. Предвид виновното си поведение, юридическото лице следва да носи отговорност за действията на възложения с договор служител на помагача, с което и този елемент от деликта се явява напълно доказан.
По отношение на вида и размера на щетата, което се явява последният елемент от фактическия състав, са налице както калкулация на същата, в която са описани вложени материали, труд и разходи за възстановяване на кабелите, така и заключение на СТЕ. Изрично вещото лице е посочило, че стойностите, описани от ищеца в справката, имат справедлива пазарна стойност относно труд и материали, като сумата, на която възлизат, е тази, посочена в исковата молба, но без включен ДДС- 3 405, 20 лева. Доколкото е била издадена фактура, в която се калкулира задължително 20 % ДДС, стойността възлиза на 4 085, 96 лева с ДДС, колкото се и претендират с исковата молба. Няма основание да не се кредитира заключението на експерта, като дали въпросните дейности са скрити СМР пък няма никакво отношение към стойността на разходите, които са били дължими и са направени, а цената им е посочена в експертизата и документите на ищеца.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, произтичащо от съответната фактура, по отношение на което вземане вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, като според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение. Доколкото обаче разноски не са присъдени със заповедта за изпълнение, въпреки че такива са поискани и има данни да са направени, настоящият състав не може за пръв път да ги присъди с решението, тъй като по отношение на разноските важи нормата на чл. 413 ал. 1 от ГПК, според която те подлежат на самостоятелно обжалване от страните и липсата на жалба или искане за допълване на заповедта в тази й част, води до стабилизиране на акта, макар и в същия да е липсвало произнасяне по въпроса за разноските на заявителя.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, доколкото искът е уважен изцяло. Разноските надлежно се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са направени: внесена държавна такса по делото в размер на 82 лева (л. 16), депозит за СТЕ в размер на 150 лева (л. 119), както и юрисконсултското възнаграждение, което следва да бъде определено в размер от 200 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Направените пък от ответника разноски за депозити за вещи лица и за свидетел, такса за СУ, както и възнаграждение на пълномощника му, си остават за негова сметка, без да се възлагат на другата страна. На третите лица- помагачи в процеса нито се дължат разноски, нито пък те дължат такива- чл. 78 ал. 10 от ГПК.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 322/ 15.01.2019 г., по частно гр. дело № 516/ 2019 г. на ПРС, X гр. с-в, „Дафна Груп“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 137, представлявано от **** ****Ц.П.Х., ДЪЛЖИ на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Г.Ч.и К. В.- членове на СД, сумата от 4 085, 96 (четири хиляди и осемдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки) лева, представляваща стойност на материали и труд за повредено от ответника имущество- два броя кабели 20 KV, собственост на ищеца, по издадена фактура № **********/ 11.08.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението- 14.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Дафна Груп“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 137, представлявано от **** ****Ц.П.Х., да заплати на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Г.Ч.и К. В.- членове на СД, разноските по делото, както следва: сумата в размер на 82 (осемдесет и два) лева- за държавна такса, сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева- за вещо лице и сумата в размер на 200 (двеста) лева- за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Сник“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Шумен, ул. „Паламара” № 3, ет. 1, офис 2, представлявано от **** Е.И.Г.и на „Тарктур“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р- н „Младост“, ул. „Самоковско шосе“ бл. 2, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от **** И.И.К., като трети лица- помагачи на страната на ответника „Дафна Груп“ ООД, ЕИК: *********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД