№ 91
гр. Враца, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20251400200382 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 16 от ЗПИИАКОРНФС и е образувано въз
основа на писмо с вх.№4440/12.06.2025г., с което по компетентност е получено искане
за признаване на решение по дело №BH-GS/03/246000318054/24 от 12.02.2025г. на
несъдебен орган – Областна служба гр. Гюсинг, Република Австрия, влязло в сила на
04.03.2025г. срещу българския гражданин М. В. С., с известен по преписката адрес:
***, роден на *** Наложена е финансова санкция на засегнатото лице в размер на
600.00 евро, "глоба" за извършено административно нарушение на австрийския закон
за движение по пътищата, тъй като на 21.12.2024г. в 07.30ч. при управление на МПС с
рег.№ВР***СН, като водач на посоченото МПС не се е погрижил за безопасността на
возеното в автомобила дете, в съответствие с предписанията на закона.
Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции на български език, както и копие от решението за налагане на
финансовата санкция, чието изпълнение се иска на немски или английски език.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца изразява
становище, че е налице влязло в сила решение на несъдебен орган на Република
Австрия, с което е наложена финансова санкция на засегнатото лице. Поддържа, че
направеното искане за признание и изпълнение на решението, е основателно и следва
да бъде уважено.
1
Засегнатото лице М. С. редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото се приеха като доказателства удостоверението по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции на български език, както и копие от решението за
налагане на финансовата санкция, покана за доброволно плащане, справка за
постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за
установено следното:
С решение №BH-GS/03/246000318054/24 от 12.02.2025г. на несъдебен орган
– Областна служба гр. Гюсинг, Република Австрия, влязло в сила на 04.03.2025г.
срещу българския гражданин М. В. С., с известен по преписката адрес: ***, роден на
*** С постановеното решение е наложена глоба в размер на 600.00 евро за извършено
от засегнатото лице административно нарушение - съгласно параграф 106, Abs.5 Z 2
KFG, параграф 134, Abs.1 Z 2 KFG от Австрийския закон за моторните превозни
средства 1967г.
Засегнатото лице е санкционирано за това, че 21.12.2024г. в 07.30ч. в ***,
Република Австрия е шофирал МПС с рег.№ВР***СН, и като водач на посоченото
МПС не се е погрижил за безопасността на возеното в автомобила дете, в
съответствие с предписанията на закона.
Поради това спрямо засегнатото лице е издадено посоченото по-горе решение,
с което е финансово санкционирано със сумата от 600.00 евро глоба. Засегнатото лице
е било писмено уведомено чрез връчване на книжата на 17.02.2025г. Решението е
влязло в сила на 04.03.2025г.
Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
съобразно утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението съдържа изискуемите реквизити и от него
недвусмислено се изяснява волята на органа, наложил съответната санкция.Макар и да
не съдържа описание на извършеното нарушение, видно от решението, подробно е
описано фактическото положение и обстоятелствата, при които са извършени
констатираните нарушения, вкл. място, време, правна квалификация, както и
съответните разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице.
При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания на
2
закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета,
съответства на приложения акт за налагане на финансова санкция.
Настоящият съдебен състав приема, че решението за налагане на финансова
санкция срещу българския гражданин М. С., представлява акт /решение за налагане на
финансова санкция/ за налагане на глоба, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1
ЗПИИАКОРНФС, тъй като е налице влязло в сила решение, постановено от несъдебен
орган на държава- членка на Европейския съюз. Представеното за признаване и
изпълнение решение за налагане на финансова санкция е издадено от несъдебен орган
и е влязло в сила в държава- членка на Европейския съюз, акт за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено нарушение на територията на
Република Австрия.
За извършеното от засегнатото лице административно нарушение, не се
изисква двойна наказуемост съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИРКОРНФС въпреки, че
деянието извършено от него е нарушение и по Закон за движение по пътищата на
Република България.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в ***, поради което съгласно
чл.31, ал.1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд
Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35
ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването
и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд.
Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание
/чл.35, т.1 от Закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България
или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или
изпълнено решението за налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
не се отнася за деяние, подсъдно на български съд /чл.35, т.3 от Закона/.
Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл.35, т.4
от Закона/. Същото не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България или са били извършени извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния /чл.35, т.5 от Закона/.
Наложената финансова санкция не е по- малка от 70 евро /чл.35, т.6 от Закона/- същата
е в общ размер на 600.00 евро с левова равностойност 1173,50 лева по фиксирания
3
курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което
е административно наказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/.
Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и
срока за обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/. Тези обстоятелства са отразени
в Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав намира, че не би могъл
да поставя отразеното в същото под съмнение, за да изисква допълнителна
информация от издаващата държава как точно е осъществено уведомяването на
засегнатото лице.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за
признаване и изпълнение на решението на съдебен орган на Република Австрия
против лицето М. С. за наложена финансова санкция в размер на 1173.50 лева,
съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, а
именно 1.95583 лв. за 1 евро, следва да бъде уважено.
На основание чл.36, вр. чл.22, ал.1 ЗПИИАКОРНФС признатото решение
следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение съобразно нормата на чл.6,
ал.2 ЗПИИАКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за
изпълнението му следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата
държава в Република Австрия, а копие от уведомлението да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИАКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение №BH-GS/03/246000318054/24 от 12.02.2025г. на
несъдебен орган – Областна служба гр. Гюсинг, Република Австрия, влязло в сила на
04.03.2025г., с което е наложена финансова санкция на българския гражданин М. В. С.,
с адрес: ***, роден на ***, с ЕГН **********, в размер от 600.00 евро "глоба",
равностойни на 1173.50 лв./хиляда сто седемдесет и три лева и петдесет стотинки/ по
фиксиран курс на БНБ към датата на постановяване на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд - София.
ДА СЕ изпрати незабавно препис от настоящето решение на ТД на НАП -
офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението на Решението, съгласно чл.22, ал.2 ЗПИИАКОРНФС.
4
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава за
признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на
компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на
издаващата държава, а съгласно чл.13, ал.1 ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка
на Република България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5