№ 13511
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря М. Й. Я.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110159200 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на В. А. Н. срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че към настоящия момент срещу него е образувано и се води
изп. дело 20138570400211 на ЧСИ Б. Я., въз основа на изпълнителен лист от
18.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. 11226/2013 г., СРС, 35 с-в., за следните суми:
394,48 лв. - главница, 128,90 лв. – договорна лихва, 252, 73 лв. наказателна
лихва, ведно със законна лихва върху главницата от 14.03.2013 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и 175 лв. – разноски по делото,
като поддържа, че сумите по изпълнителния лист са погасени по давност.
Твърди, че изпълнителният лист по ч.гр.д. 11226/2013 г., СРС, 35 с-в е издаден
в полза на „Обединена българска банка“ АД, която в качеството си на
взискател на 09.04.2013 г. е образувала изпълнително дело 20138570400211 по
описа на ЧСИ Б. Я.. Твърди, че през 2016 г. по изпълнителното дело е
постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на която се
конституира като взискател по изпълнителното дело. Твърди, че на 27.08.2015
г. по посоченото изпълнително дело е наложен запор на банковата сметка на
длъжника, с което давността е прекъсната, но след посочената дата
взискателите по изпълнителното дело не са извършвали никакви
изпълнителни действия. Поради това счита, че на 27.08.2017 г. делото е
перемирано и е следвало да бъде прекратено. Посочва, че с изтичане на 5
годишен давностен срок се погасяват всички установени по съдебен ред
вземания, а доколкото давността не е спирана и прекъсвана след 27.08.2017 г. с
предявяване на искова молба или с действия по принудително изпълнение,
ищецът счита, че вземанията са погасени по давност на 27.10.2020 г. твърди,
1
че на 06.01.2023 г., след погасяване на вземането по давност, ЧСИ по
горепосоченото изпълнително дело е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, получавано от „Е. *** Б. ЕООД“ ЕООД. При тези
твърдения моли съда да постанови решение с което да признае за установено,
че не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 18.03.2013 г.,
издаден по ч.гр.д. 11226/2013 г., СРС, 35 с-в., както следва: 394,48 лв. -
главница, 128,90 лв. – договорна лихва, 252, 73 лв. – наказателна лихва, ведно
със законна лихва върху главницата от 14.03.2013 г. до окончателно изплащане
на вземането, както и 175 лв. – разноски по делото, както и лихвите и
разноските по изпълнителния лист. Претендира разноски, в това число и
направените разноски за адвокат.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявеният иск като недопустим,
евентуално – неоснователен. Твърди, че искът е недопустим поради липса на
правен интерес, тъй като изпълнителното дело е прекратено по право и след
конституиране на ответника като взискател по изпълнителното дело
последният се е дезинтересирал от воденето на делото и не са предприемани
действия по принудително изпълнение спрямо длъжника. Заедно с това
поддържа, че ищецът не се е позовал извънсъдебно пред ответника на
давността. Твърди, че вземането по процесния изпълнителен лист е цедирано
на ответника на 31.01.2018 г., но след тази дата оспорва да е предприемал
каквито и да е изпълнителни действия спрямо длъжника като взискател по
изпълнителното дело. Заедно с това посочва, че доколкото не се оспорва
наличието на процесното вземане, а само погасяването му по давност, намира,
че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, доколкото
изтичането на давността не прекратява съществуването на субективното
право, а отнема на кредитора правото на принудително изпълнение.
Претендира разноски за водене на делото, в това число и юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва адвокатското възнаграждение на ищцовата страна
като прекомерно
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК за установяване погасяване по давност на сумите по изпълнителен лист
от 18.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 11226/2013 г., СРС, 35 с-в., както следва:
394,48 лв. – главница, 128,90 лв. – договорна лихва, 252,73 лв. наказателна
лихва, ведно със законна лихва върху главницата от 14.03.2013 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и 175 лв. – разноски по делото,
както и лихвите и разноските по изпълнителния лист, за събиране на които е
образувано и висящо изпълнително дело № 211/2013 г. по описа на ЧСИ Б. Я..
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори
чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това
производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е
предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита
може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след
2
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По аналогия нормите се прилагат и по отношение
на влезлите в сила заповеди за изпълнение, доколкото разпоредбата на чл. 416
ГПК предвижда, че същите влизат в сила и се ползват със стабилитет (за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)). В
този смисъл е Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на
ВКС, ТК, I ТО, в което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да
намерят приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато
заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е
проведено.
С оглед изложеното, за основателността на предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание (заповедното производство), са настъпили факти - с оглед
наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят
до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.
Видно от представеното по делото копие на изп.д. № 20138570400211 по
описа на ЧСИ Б. Я., изпълнителният лист въз основа на който е образувано
изпълнителното дело, е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, която е стабилизирана окончателно най-късно на 18.03.2013 г.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, буква "б"
от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако
същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Съгласно чл.
116, буква "в" ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Доколкото, погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС (така Тълкувателно решение
3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС), то периодът изминал
до 26.06.2015 г., не се зачита за релевантен за погасяване на задължението по
давност при наличие на образувано и неприключило изпълнително
производство.
От приобщените по делото писмени доказателства и по-конкретно
документите, съдържащи се в копие на изп.д. № 20138570400211 по описа на
ЧСИ Б. Я., се установява, че същото е образувано въз основа на молба с вх. №
8044/09.04.2013 г. по описа на ЧСИ Б. Я., подадена от „Обединена Българска
Банка“ АД, в качеството на кредитор по изпълнителен лист от 18.03.2013 г.,
издаден по ч.гр.д. № 11226/2013 г. по описа на СРС, 35-ти състав. По така
образуваното изп. дело, давност не е текла до 26.06.2015 г., когато е прието ТР
№ 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
От документите по изп.д. № 20138570400211 по описа на ЧСИ Б. Я., се
установява, че с молбата от 09.04.2013 г., взискателят „Обединена Българска
Банка“ АД е поискал от ЧСИ Б. Я. извършване на действия по принудително
изпълнение, като в тази връзка съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжника в търговски банки, както и вземане за трудово
3
възнаграждение от установения работодател – „Г. *“ ООД. Установяват се
извършени плащания от длъжника по изпълнителното дело в общ размер на
сумата от 435,07 лв., платени в периода 28.05.2013 г. – 07.11.2013 г.
С молба от 27.08.2015 г., взискателят „Обединена Българска Банка“ АД е
поискал извършване на нови изпълнителни действия и актуализация на
размера на дълга. Изпратено е запорно съобщение от 28.08.2015 г. до
„Обединена Българска Банка“ АД.
След посочената дата не са предприети изпълнителни действия в
продължение на 2 години, доколкото е изготвено запорно съобщение до
работодателя на длъжника – „**********“ ЕООД с изх. № 471/06.01.2023 г., в
което е посочено, че изпълнителното действие се предприема по молба на
взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, прекъсва давността.
Такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая, в запорно съобщение до работодателя на длъжника –
„**********“ ЕООД с изх. № 471/06.01.2023 г., е посочено, че изпълнителното
действие се предприема по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Същевременно обаче, в кориците на предоставеното копие на изп.д. №
20138570400211 по описа на ЧСИ Б. Я., изобщо липсва молба на посоченото
дружество в този смисъл. Нещо повече – липсва акт за констуирането на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД в качеството му на взискател по изпълнителното дело. Такова
юридическо лице не е страна по изп.д. № 20138570400211 по описа на ЧСИ Б.
Я.. Съгласно мотивите изложени в т. 3 на Тълкувателно решение от 04.07.2024
г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, за прекъсването на погасителната
давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е
необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на
сезиращото искане - необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е
редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а
съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска
изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в
която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато
първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с
4
чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на
взискателя не прекъсва давността. В този случай не се осъществява
дължимото според нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. В настоящия случай такава
молба изобщо липсва.
Предвид горното съдът намира, че погасителната давност по отношение
на процесното задължение е прекъсната с последно извършеното валидно
изпълнително действие на 28.08.2015 г., по молба на взискателя „Обединена
Българска Банка“ АД от 27.08.2015 г.
Следователно в настоящия случай, погасителната давност е изтекла
на 27.08.2020 г., доколкото изпълнителният лист срещу длъжника (сега ищец)
е издаден на основание чл. 417 ГПК, т.е. въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ, поради което за вземането е
неприложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и същото се погасява с
изтичането на общия за вземането давностен срок, който за главницата е пет
години на осн. чл. 110 ЗЗД, а за лихвите – тригодишен, съобразно чл. 111, б. "в"
ЗЗД.
По изложените съображения, съдът намира, че правото за принудително
изпълнение на задължението по изпълнителен лист от 18.03.2013 г., издаден
по ч.гр.д. 11226/2013 г., СРС, 35 с-в., е погасено по давност, поради което
искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
възниква единствено за ищеца. Такива се претендират по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв. за предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие, за което е
представен договор от 01.10.2024 г. За присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда (така Определение №
319/09/07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. на ВКС). В случая обаче
представеният ДПЗС от 01.10.2024 г. е неотносим към настоящото дело,
доколкото в същия е посочено, че адвокатът се ангажира по този ред за
предоставяне предявяване на ОУИ за погасено по давност задължение по
друго изпълнително дело образувано по ИЛ, различен от процесния – ИЛ
издаден на 26.09.2008 г. по ч.гр.д. № 26211/2008 г. на СРС, 51 състав.
Следователно за защита по настоящото дело липсва представен ДПЗС по чл.
38 ЗАдв., поради което адв. хонорар не следва да бъде присъждан. В тежест на
ответника следва да бъде възложена сумата от 50 лв. – платена държавна
такса за производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че В. А. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н.“ бл.***, вх. *, ет. *, ап. **, не дължи
заплащане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. „М. *“, ул. „Б. п. С.“ № *, сграда **, вх. *, ет. *, на
сумата от 394,48 лв. – главница, 128,90 лв. – договорна лихва, 252,73 лв.
наказателна лихва, ведно със законна лихва върху главницата от 14.03.2013 г.
до окончателно изплащане на вземането, както и 175 лв. – разноски по делото,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.03.2013 г., по ч.гр.д. №
11226/2013 г. по описа на СРС, 35-ти състав, въз основа на който е образувано
изп.д. № 20138570400211 по описа на ЧСИ Б. Я., рег. № *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. *“, ул. „Б. п.
С.“ № *, сграда **, вх. *, ет. *, да заплати на В. А. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Н.“ бл.***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 50 лв. (петдесет
лева) - разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6