Решение по дело №11474/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261717
Дата: 11 март 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова
Дело: 20201100511474
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 11.03.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Б въззивен състав, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                                                            Мл.с. ЛОРА ДИМОВА

        

като разгледа докладваното от младши съдия Димова ч.гр.д. № 11474 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

            Образувано е по жалба с вх. № 400619/17.08.2020 г. на М.Г.С. с ЕГН ********** и Н.И.К. с ЕГН **********, представлявани от адв. Г.В.и адв. Е.Т., срещу Разпореждане от 10.08.2020 г.по изп.д. № 20158440401571 по описа на ЧСИ С.Я., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на образуваното изпълнително дело като незаконосъобразно. Посочено е, че изпълнителното дело е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5313/2014 г. по описа на СРС, 64 с-в. Впоследствие с определение по възз.ч.гр.д.№ 8778/2015 г. по описа на СГС, I г.о. по отношение на Н.К. е отменено разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 5313/2014 г. и е обезсилен изпълнителният лист за сумата над 660, 44 евро – неплатени вноски по договор за кредит и над 25,83 лв. – държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С определение по възз.ч.гр.д.№ 1655/2016 г. по описа на СГС, II-б с-в по отношение на М.С. е отменено разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 5313/2014 г. и е обезсилен изпълнителният лист за сумата над 660, 44 евро – неплатени вноски по договор за кредит и над 25,83 лв. – държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На 26.02.2016 г. по образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Я. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е извършено разпределение на постъпилите суми. На същата дата по сметката на ЧСИ е отделена сумата от 14 801, 21 лв. за „Банка ДСК“ в качеството му на ипотекарен кредитор и взискател. С молба от 24.07.2020 г. Н. и М. К.са поискали на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК да бъде прекратено изпълнителното производство поради обезсилване на изпълнителния лист и да им бъде върната сумата от 14 801, 21 лв., която се държи по сметка на съдебния изпълнител. С обжалваното с настоящата жалба разпореждане съдебният изпълнител е оставил без уважение исканията им. Заявена е претенция за присъждане в полза на Адвокатско дружество „В.и Л.“ на адвокатско възнаграждение с ДДС за двамата адвокати при условията на чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗАдв, тъй като адв. Г.В.е представлявал Н.К. безплатно поради близките им приятелски отношения, а адв. Е.Т. е представлявала М. С.-К.безплатно поради близките им приятелски отношения, приложено е удостоверение за актуално състояние на адвокатското дружество и извлечение от интернет-сайт на Европейската комисия за потвърждение на номер по ДДС.

            С молба с вх. № 281089/30.10.2020 г., подадена по настоящото дело жалбоподателите са приложили препис от определение от 30.09.2015 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 8778/2015 г. и съдебна практика, на която се позовават във връзка с довода им, че изпълнителното производство се прекратява по право с обезсилването на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано.

            В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по изп.д. № 20158440401571 по описа на ЧСИ С.Я. „Банка ДСК“ АД не е изразил становище.

            В мотивите на ЧСИ С.Я. се съдържат доводи за недопустимост и неоснователност на подадената жалба. Сочи, че искането на жалбоподателите за връщане на сумата от 14 801, 21 лв. – запазена по сметка на ЧСИ Я.на основание чл. 459 ГПК не може да бъде предмет на проверка и жалбата в тази част е недопустима. Поддържа и че жалбата е неоснователна. Извършена е публична продан на ипотекиран в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД имот и след влязло в сила постановление за възлагане и разпределение, на основание чл. 459 ГПК сумата от 14 801, 21 лв. е запазена по сметка на ЧСИ до представяне на изпълнителен лист или отмяна на обезпечението. Доколкото разпределение от 26.02.2016 г. е влязло в сила, сумите предвидени за погасяване на вземанията, описани в него следва да бъдат погасени така както е посочено. Сочи се, че съдебният изпълнител е зачел частичното обезсилване на изпълнителния лист, но въпреки това вземането на взискателя „Банка ДСК“ АД не е изцяло погасено, а по делото има сума, запазена за погасяване на ипотекарния кредитор с първа по ред ипотека, поради което липсва основание делото да бъде прекратено. Посочено е още, че разпоредбата на чл. 459 ГПК защитава правата на кредитори, чиито вземания все още не са признати с подлежащ на изпълнение акт, поради което е предвиден особен ред за защита – присъединяване по право и запазване на сума до представяне на изпълнителен титул.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20158440401571 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 06.02.2014 г. по гр.д. № 5313/2014 г. по описа на СРС, 64 с-в по силата на който Н.И.К. и М.Г. С.– К.са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 20 503, 20 евро – неплатена главница по договор за кредит от 30.11.2009 г., ведно със законната лихва за периода от 31.01.2014 г. до изплащане на вземането, заемни такси в размер на 403, 77 евро, договорна възнаградителна лихва в размер на 2 330, 54 евро за периода от 14.10.2012 г.до 30.01.2014 г., наказателна лихва за просрочие в размер на 1 858, 20 евро за периода от 04.03.2013 г. до 30.01.2014 г. и 1 922, 49 лв. разноски по делото, а именно 981, 66 лв. – държавна такса и 940, 83 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Изпълнителният лист е издаден въз основа на постановено разпореждане на заповедния съд, с което е уважено заявлението на кредитора „Банка ДСК“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено, че в полза на Банката е ипотекиран недвижим имот. Приложена е молба на „Банка ДСК“ ЕАД до Агенция по вписванията, съдържаща искане по чл. 60, ал. 4 ЗКИ във вр. чл. 166 ЗЗД за вписване на законна ипотека върху недвижим имот в полза на банката, за обезпечаване на изплащането на отпуснатия от банката на Н.И.К. и М.Г. С.– К.банков кредит за покупка на недвижим имот в размер на 21 000 евро от 30.11.2009 г., вписана на 04.12.2009 г. Ипотечният кредит е отпуснат на кредитополучателите за закупуване на недвижим имот, представляващ апартамент № 81, находящ се в гр. София, Столична община – Район „Надежда“, ж.к. „Надежда – II част“, на пети етаж в жилищна сграда блок № 249, вх. „Г“, заедно с прилежащото му избено помещение № 16 и припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

С постановлението за образуване на изпълнителното дело от 30.04.2015 г. е наложена възбрана върху описания имот и е изпратено съобщение до Служба по вписвания при Агенция по вписвания от 19.05.2015 г., вписана на същата дата.

По изпълнителното дело е извършена публична продан на имота и е издадено Постановление за възлагане на апартамент № 81, с идентификатор 68134.1382.2024.4.81, находящ се в гр. София, Столична община – Район „Надежда“, ж.к. „Надежда – II част“, на пети етаж в жилищна сграда блок № 249, вх. „Г“, заедно с прилежащото му избено помещение № 16 и припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, което е влязло в сила и имотът е възложен на Н.П.Г..

С определение № 18588/30.09.2015 г. по възз.ч.гр.д. № 8778/205 г. по описа на СГС, I г.о. е отменено разпореждане за незабавно изпълнение от 06.02.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 5313/2014 г. по описа на СРС, 64 с-в, обективирано в заповед за незабавно изпълнение от същата дата в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника Н.К. и е обезсилен издаденият в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на това на разпореждане изпълнителен лист срещу длъжника Н.К. само за следните суми: над 660, 44 евро – незаплатени вноски по договор за кредит от 30.11.2009 г. за периода от 05.10.2012 г. – 05.01.2013 г. и над 25, 83 лв. – държавна такса и над 300, 00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, потвърдено е обжалваното разпореждане в останалата част.

Във връзка с постъпилата сума по извършената публична продан в размер на 70 500 лв., получена от продажбата на ипотекирания в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД недвижим имот, представляващ апартамент № 81 с идентификатор 68134.1382.2024.4.81, описан по-горе, на 26.02.2016 г. е извършено разпределение по реда на чл. 462 ГПК, за което е съставен нарочен протокол. Съдия – изпълнителят е констатирал, че с посоченото по-горе определение № 18588/30.09.2015 г. по възз.ч.гр.д. № 8778/205 г. по описа на СГС, I г.о. изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е частично обезсилен по отношение на длъжника Н.И.К. и е посочил оставащите дължими по изпълнителното дело суми, като е отчел и постъпващите ежемесечни плащания по делото по наложените запори върху трудовото възнаграждение на длъжниците Н.И.К. и М.Г. С.- К.. Съобразил е и данните за учредената върху имота ипотека за обезпечение на вземанията на „ХипоКредит“ АД, както и данните за задълженията на Н.И.К. към държавата, която е конституирана като присъединен взискател по реда на чл. 458 ГПК. Относимо към настоящия спор е извършеното разпределение на сумата от 35 250 лв. за ½ ид.ч. от имота, собственост на длъжника М.Г. К.. Погасени са изцяло разноските по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в размер на 3 709, 05 лв. На основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД за ипотекрания кредитор и взискател „Банка ДСК“ ЕАД за вземането му, обезпечено с първа по ред ипотека върху процесния недвижим имот, са разпределени следните суми: общо погасени разноски 1 258, 83 лв., общо погасени лихви 6 441, 24 лв., за главница и заемни такси 23 840, 88 лв., непогасена остава главница в размер на 15 189, 43 лв. Извършено е разпределение на сумата от 35 250 лв. за ½ ид.ч. от имота, собственост на длъжника Н.И.К.. На основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД за ипотекарния кредитор и взискател „Банка ДСК“ ЕАД – главница по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 5313/2014 г. по описа на СРС, 64 с-в, обезсилен частично с определение от 30.09.2015 г. по ч.гр.д. № 8778/2015 г. по описа на СГС, I г.о. – 388, 22 лв. Посочено е, че непогасена към тази дата остава главница по договор за кредит от 30.11.2009 г. в размер на 14 801, 21 лв., което вземане е обезпечено с първа по ред ипотека върху недвижимия имот. На основание чл. 459 ГПК съдебният изпълнител е запазил по сметката си тази сума до представяне на изпълнителен лист или отмяна на обезпечението. Разпределението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С определение № 5859/10.03.2016 г. по ч.гр.д. № 1655/2016 г. по описа на Софийски градски съд, II-б с-в е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в издадената на 06.02.2014 г. по ч.гр.д. № 5313/2014 г. по описа на СРС, 64 с-в заповед за незабавно изпълнение в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу М.Г.С. само за следните суми: над 660, 44 евро – незаплатени вноски по договор за кредит от 30.11.2009 г. за периода от 05.10.2012 г. – 05.01.2013 г. и над 25, 83 лв. – държавна такса и над 300, 00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, потвърдено е обжалваното разпореждане в останалата част.

С разпореждане от 14.04.2016 г. по изп. дело № 20158440401571 е разпоредено да се издаде удостоверение за заличаване на законна ипотека, вписана в службата по вписванията на 04.12.2009 г. под № 292, том 04, дв.вх.рег. № 54917/04.12.2009 г., за което „Банка ДСК“ ЕАД е изразила съгласието си. На 27.04.2016 г. е изпратено съобщение до Служба по вписванията при Агенция по вписвания за заличаване на възбраната върху апартамент № 81 с идентификатор 68134.1382.2024.4.81, описан по-горе.

С молба от 24.07.2020 г., подадена от длъжниците М.Г. С.– К.и Н.И. Кацов по изп.д. № 20158440401571 е поискано издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с обезсилването на изпълнителния лист срещу длъжниците, както и връщане на задържаната по реда на чл. 459 ГПК по сметка на съдебния изпълнител сума от 14 801, 21 лв.

С атакуваното в настоящото производство разпореждане от 10.08.2020 г. молбата от 24.07.2020 г. е оставена без уважение.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

При действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е ограничена от законодателя, като е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435, ал 2 ГПК длъжникът може да обжалва: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението. Видно от изчерпателното изброяване на подлежащите на обжалване актове на съдебния изпълнител отказът му да „върне“ по сметка на длъжник запазена по реда на чл. 459 ГПК сума не подлежи обжалване и жалбата в тази част е недопустима като подадена срещу акт, неподлежащ на обжалване. Поради това е и безпредметно да се обсъжда дали е налице отмяна на обезпечението с даването на съгласие на кредитора с вписана първа по ред ипотека за заличаването ѝ, когато при извършено разпределение съдия-изпълниятелят вече е заделил необходима сума за погасяване на дълга. Излишно е да се коментира и дали длъжницата М.Г.С. е процесуално легитимирана да предяви жалба срещу отказа на съдебния изпълнител, предвид обстоятелството, че запазената сума е постъпила от сумата от 35 250 лв., постъпила от публичната продан на ½ ид.ч. от имота, собственост на длъжника Н.И.К..

Жалбата срещу отказа да бъде прекратено изпълнителното производство, обективиран в разпореждане от 10.08.2020 г., постановено по изп.д. № 20158440401571 е подадена срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване, в срок, от процесуално легитимирани страни, с правен интерес да обжалват постановения отказ, поради което е допустима.

Настоящият състав намира, че по същество жалбата в тази част е неоснователна. Мотивите за това са следните:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление на съдебния изпълнител, когато изпълнителният лист бъде обезсилен. Противно на доводите на жалбоподателите, изпълнението не следва да се счита за автоматично прекратено от момента на влизане в сила на съдебният акт, обезсилващ заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, по който длъжници са М. и Н. К.. Изпълнителното производство се прекратява с нарочен акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване и до момента на влизането му в сила изпълнителното производство е висящо. Изключение от това правило е налице само при перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но и този случай ЧСИ е длъжен да постанови акт за прекратяване на производство и той подлежи на обжалване. С акта за прекратяване съдебният изпълнител дължи да се произнесе и в частта за разноските.

Видно от приложеното изпълнително дело при извършване на разпределението на постъпилите от публичната продан суми съдия-изпълнителят е взел предвид частичното обезсилване на изпълнителния лист спрямо длъжника Н.И.К. и дългът му спрямо взискателя „Банка ДСК“ ЕАД е редуциран. Двамата длъжници обаче отговарят солидарно за присъдените с изпълнителния лист вземания и след извършване на разпределението, съдия-изпълнителят е констатирал, че непогасената главница по договор за банков кредит от 30.11.2009 г. е в размер на 14 801, 21 лв. Тази сума, постъпила от публичната продан на ипотекирания в полза на Банката имот и неразпределна, на основание чл. 459, ал. 2 ГПК е запазена по сметка на ЧСИ С.Я. в полза на взискателя ипотекарен кредитор „Банка ДСК“ ЕАД до представяне на изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл. 459, ал. 1, изр. 2 ГПК запазената сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.

Независимо от обезсилването и на издадения срещу М. К.изпълнителен лист с определение № 5859/10.03.2016 г. по ч.гр.д. № 1655/2016 г. по описа на Софийски градски съд, съдия – изпълнителят не следва да прекратява изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е отпаднало основанието по чл. 459 ГПК за запазване на постъпилата от публичната продан сума по негова сметка в полза на ипотекарния кредитор. Изпълнителното производство ще остане висящо, докато не бъде предоставен изпълнителен титул или обратното влязло в сила решение, с което вземането, обезпечено с ипотека, е признато за несъществуващо. Това е така, защото правата на Банката в качеството й на ипотекарен кредитор не са отпаднали с обезсилването на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. В настоящия случай след обезсилването на изпълнителния лист спрямо длъжниците, изпълнителният титул спрямо тях отпада и съдия-изпълнителят не разполага с правомощието да извършва изпълнителни действия. Това обаче не води автоматично до прекратяване на производството, тъй като не може да се допусне приключване на изпълнението при хипотезата на запазена сума в полза на ипотекарен кредитор и наличие на законово основание за обезпечаване на неговите права.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата срещу разпореждането на ЧСИ С.Я., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на образуваното изпълнително дело, е неоснователна.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото жалбоподателите нямат право на разноски, а насрещната страна по жалбата не е поискала такива.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 400619/17.08.2020 г. на М.Г.С. с ЕГН ********** и Н.И.К. с ЕГН *********, представлявани от адв. Г.В.и адв. Е.Т., срещу Разпореждане от 10.08.2020 г.по изп.д. № 20158440401571 по описа на ЧСИ С.Я., в частта, с която не е уважена молбата им за връщане на сумата от 14 801, 21 лв. – запазена по сметка на ЧСИ Я.на основание чл. 459 ГПК в полза на ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №11474 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд в тази част.

В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 400619/17.08.2020 г. на М.Г.С. с ЕГН ********** и Н.И.К. с ЕГН *********, представлявани от адв. Г.В.и адв. Е.Т., срещу Разпореждане от 10.08.2020 г.по изп.д. № 20158440401571 по описа на ЧСИ С.Я., в частта, с която е оставено без уважение искането им за прекратяване на образуваното изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК.

В тази част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и на страните за сведение и съобразяване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.