ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../….03.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на седми март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1175/2016 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 22461/11.08.2016 от Д.А.Д. срещу „Агробулс" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Аврен, ул. „Тодор Ноев“ № 29, с която
са предявени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание
чл. 240 и чл. 92 от ЗЗД. Отправеното до съда искане е да бъде признато за
установено, че „Агробулс" ООД дължи на ищеца Д.А.Д.
сумата 100 000 лева – главница, представляваща част от парично задължение
в общ размер на 155 000 лева, и сумата 15 500 лева, представляваща
неустойка за забавено изпълнение в размер на 1% на ден върху сумата от
155 000 лева за периода от 10.05.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 20.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.2016 г., до
окончателното изплащане на задължението, като за претендираните суми е издадена
Заповед № 2683 от 26.05.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК по ч.гр.д. № 5628/2016 г. по описа на ВРС, на основание Договор за
разсрочване на парични задължения от 22.04.2016 г. с нотариална заверка на
подписите от 22.04.2016 г. на нотариус peг. номер №
465 с район на действие района на PC – Девня.
Ищецът сочи, че
с Разпореждане № 25148/28.06.2016г. по ч.гр.д. № 5628/2016 г. Варненският
районен съд му е указал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение по чл.414 от ГПК от длъжника и че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок като е указал и последиците от непредставяне в
срок на доказателства за предявяване на иска.
Размяната на книжа е приключила с постъпване на
допълнителен отговор от ответника вх. № 5484/22.02.2017 г.
При извършена в разпоредително заседание съгласно чл.
374, ал. 1 от ГПК повторна проверка на допустимостта на предявените искове
съдът констатира следното:
Към корицата на ч.гр.д. 5628/2016 г. по описа на ВРС зад
друг документ е прикрепен документ, озаглавен „Оттегляне на възражение“,
подписан от З.Д.Ж. в качеството и́ на управител на „Агробулс"
ООД. Видно от поставен щемпел с дата, печат и подпис, документът е постъпил във
ВРС на 28.06.2016 г., след което същият не е бил администриран от заповедния
съд и не е приобщен към материалите по делото. В посочения документ е направено
изрично изявление от името на „Агробулс" ООД за
оттегляне на подаденото от другия управителна дружеството Иванка Тотова възражение срещу Заповед № 2683 от 26.05.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 5628/2016 г. по
описа на ВРС.
От извършена от съда служебна справка в търговския
регистър по партидата на „Агробулс" ООД, ЕИК
*********, се установява, че към 28.06.2016 г. и към настоящия момент
дружеството се представлява поотделно от всеки от двамата вписани управители
Иванка Вълкова Тотова и З.Д.Ж..
След подаване на възражението по чл. 414 от ГПК от
името на дружеството – длъжник по заповедта за изпълнение, всеки от
управителите му има право да изразява воля от името на представлявания, която
го обвързва. Това следва пряко от разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ. Съдът е
надлежно сезиран в еднаква степен както с възражението, така и с последващата
молба за неговото оттегляне. Не е налице хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК, която
изисква противоречие в интересите между представител и представляван. Споровете
между двамата управители на дружеството – ответник, всеки от които е овластен
самостоятелно да го представлява, не водят до противоречие между представител и
представляван. Такова е налице когато представителят участва в процеса в двойно
качество – и на страната на ищеца, и на страната на ответника (така Определение
№ 860 от 9.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 755/2011 г., I т. о., ТК).
Правният интерес от предявяване на иск за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение е обусловен от
подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу дължимостта на сумата по
издадената заповед, като процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на
възражението. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези
специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на
съда в заповедното производство (т. 10а от ТР 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК).
След извършеното оттегляне на възражението по чл. 414 от ГПК не е налице
правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск по реда на чл. 422
от ГПК, което е основание за прекратяване на производството по делото поради
липса на абсолютна процесуална предпоставка.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №
1175/2016 г. по описа на ВОС, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: