№ 85
гр. София, 03.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110162711 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени документи, които са допустими, относими и
необходими за разрешаване на предмета на правния спор, поради което и следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца по чл.190, ал.1 ГПК следва да бъде отхвърлено, доколкото ищецът
не излага фактически твърдения относно това какви спорни обстоятелства от предмета на
доказване ще установява с цялото трудово досие. Страната би могла да посочи конкретни
документи, от които желае да се ползва и да направи ново доказателствено искане, като
съобрази и представените към отговора документи.
Следва да бъде отхвърлено искането на ответника за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред ГД Гранична полиция при МВР, тъй като напускал ли
е ищецът страната и кога се е връщал обратно в България са въпроси неотносими към
предмета на доказване по делото.
Следва да бъде отхвърлено искането на ответника за ангажиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, тъй като
сочените обстоятелства, които ще се установяват чрез показанията му, са неотносими към
спорните факти от предмета на доказване /заповедта за уволнение по време е издадена на
дата, която предхожда датите на твърдените в отговора за извършени дисциплинарни
нарушения/. Следва да се посочи и, че уволнителната заповед не съдържа мотиви относно
индивидуализацията на нарушенията, включително кога са извършени те, която липса не
може да се санира с показанията на свидетеля, което прави доказателственото искане и
ненеобходимо за решаване на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
СЪДЪТ приканва страните към спогодба!!!
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените към
исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за допускане до разпит на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на фактите, посочени в отговора на
исковата молба, и за издаване на съдебно удостоверение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.2025 г. от
12:40 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са конститутивен иск за отмяна на дисциплинарното уволнение,
извършено със Заповед № 037/ 18.04.2024 г. на управителя на „РАЯ-ВГ“ ЕООД – чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, и осъдителен иск за заплащане на сумата 4665,00 лв. – обезщетение за оставане
без работа поради незаконно уволнение, считано от 19.04.2024 г. до 20.09.2024 г. за 5 месеца
– чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба ищецът В. Б. М. твърди, че по силата на безсрочен трудов договор е
работил при ответника на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона
/международни превози/” с основно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева.
Посочва, че със заповед № 037/ 18.04.2024 г. на управителя на „РАЯ-ВГ“ ЕООД му било
наложено наказание дисциплинарно уволнение. Сочи, че заповедта му е връчена на
04.09.2024 г. Поддържа, че заповедта за прекратяване на трудовия договор между него и
работодателя му не е произвела преобразуващия си ефект, доколкото към 04.09.2024 г.
трудовото правоотношение между страните е било вече прекратено по силата на изтекло 30
– дневно предизвестие, отправено от ищеца и достигнало до работодателя на 23.04.2024 г.
Евентуално поддържа, че заповедта за уволнение не съдържа мотиви относно
индивидуализацията на нарушенията, кога и при какви обстоятелства са били извършени,
което препятства правото му на защита, включително да даде обяснения във връзка с
твърдените нарушения, респективно прави невъзможна преценката, дали дисциплинарната
отговорност е реализирана в законоустановените преклузивни срокове. Същевременно сочи,
във връзка с искането на работодателя за даване на обяснения в хода на дисциплинарното
производство, че за периода от 22.04.2024 г. до 21.05.2024 г. се е намирал в отпуск поради
временна неработоспособност, ката макар и първият болничен лист впоследствие да е бил
отменен с Експертно решение на ТЕЛК, неявяването му на работа е било безвиновно,
именно заради издадения болничен лист, т.е. не е било налице основание за ангажиране на
дисциплинарната му отговорност. Предвид изложеното моли процесната заповед да бъде
отменена и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е
останал без работа, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба пре
2
съда – 23.10.2024 г., до окончателното изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът „РАЯ-ВГ“ ЕООД, редовно уведомен, в срока по чл.131 ГПК е депозирал
отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва съществуването и прекратяването на
трудовото правоотношение между страните. Поддържа, че ищецът е извършил
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа на 19.04.2024 г., 22.04.2024
г. и на 23.04.2024 г., заради което е ангажирана дисциплинарната му отговорност.
Евентуално, ако съдът формира извод, че трудовото правоотношение е прекратено след
изтичането на срока на предизвестието, отправено от работника, и отмени процесната
заповед като незаконосъобразна, издадена при липсващо субективно право на работодателя
за това, моли да не присъжда на ищеца обезщетение за времето на оставане без работа,
доколкото трудовоправната връзка е била преустановена по инициатива на последния, а не
на работодателя. Не оспорва, че последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец е 933,00 лева, който размер следва да послужи
като основа за определяне на обезщетението, ако съдът прецени да уважи иска. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти не се оспорват
от ответника. По иска по чл. 225, ал. 1 КТ ищецът твърди да е останал без работа в резултат
от незаконното уволнение за процесния период, като в негова тежест е да докаже сочения
изгоден за него факт - че е останал без работа в причинна връзка с уволнението, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа през
исковия период, за което му предоставя срок до открито съдебно заседание.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице твърдените основания за
уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени
конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са поискани обяснения,
съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на
наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със
съответните мотиви относно индивидуализация на нарушенията и наложеното наказание, в
установените от закона преклузивни срокове, както и момента на връчване на заповедта за
прекратяване.
Страните не спорят относно фактите на съществуването на безсрочното трудово
правоотношение между тях, отправянето на предизвестие за прекратяване му от работника,
получено от работодателя на 23.04.2024 г., издаването на заповед № 037/ 18.04.2024 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ от работодателя и връчването й на
ищеца на 04.09.2024 г., както и че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено
от ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението е 933,00 лева, поради
което и тези обстоятелства не се нуждаят от доказване и съдът приема същите за безспорни
по делото.
3
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални
действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с
отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4