№ 1020
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Л. Василев
Членове:В. Н. И.
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Л. Василев Въззивно гражданско дело №
20231100511333 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11333/2023 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на „К.ЗА П.Х.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* срещу решение
№20092274 от 30.05.2023 г постановено по гр.д.№10601/19 г на СРС , 66 състав , в частта , с
което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 и пр.2 ЗЗД
да се осъди „П. БГ“ ЕООД гр.София ЕИК ******* гр.София да му заплати разликата над
182,40 лева до размера от 5472 лева компенсаторно обезщетение за 29 броя негодни за
употреба дозатори по договор от 11.09.2017 г , сумата от 4896 лева цена на доставени
консумативи по посочения договор съгласно фактури №1..9770 от 08.06.2018 г и №1..10030
от 09.07.2018 г ; и ведно със законната лихва от 21.02.2019 г до окончателното заплащане на
сумите ; както и „К.ЗА П.Х.“ ЕООД е осъдено да заплати на „П. БГ“ ЕООД сумата от
3147,99 лева разноски пред СРС ;
-и по въззивна жалба на „П. БГ“ ЕООД ЕИК ******* гр.София срещу посоченото решение
на СРС , но в частта , в която въззивникът е осъден да заплати на „К.ЗА П.Х.“ ЕООД
гр.София ЕИК ******* сумата от 182,40 лева компенсаторно обезщетение за 1 брой негоден
за употреба дозатор по договор от 11.09.2017 г ведно със законната лихва от 21.02.2019 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и „П. БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.ЗА
П.Х.“ ЕООД 41,55 лева разноски пред СРС .
Въззивникът „К.ЗА П.Х.“ ЕООД гр.София излага доводи за неправилност на решението на
1
СРС /в обжалваната от него част/ .Според вещото лице по СТЕ повечето дозатори за
ароматизация /небулизатор „Смарт“/ са с неработещи бутони , с лош външен вид и им
трябва ремонт и освежаване , за да се ползват по предназначение . Това не е нормално
овехтяване на дозаторите при правилно ползване , поради което се дължи стойността им по
182,40 лева изчислена от вещото лице . Става въпрос за абонаментна доставка на
консумативи , поради което се дължи стойността на фактури №1..9770 от 08.06.2018 г и
№1..10030 от 09.07.2018 г , консумативите по които не са приети от ответника . Ответникът
неоснователно иска разваляне на договора , защото за м.05.2018 г са му доставени всички
артикули т.е. поради липса на разваляне стойността по посочените фактури се дължи
Въззивникът „П. БГ“ ЕООД доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от
него част/ . Основателно е възражението за прихващане със сумата от 918 лева стойност на
12 броя консумативи , които са заплатени по фактура №1..9423 от 08.05.2018 г , но не са
доставени . Ищецът е доставил само 20 броя консумативи като датата на заявка е била тази
на проформа фактурата от 08.05.2018 г . Оспорен е подписът на лицето С.Г. в приемо-
предавателен протокол от 08.05.2018 г . В хода на делото ищецът признава , че не е доставил
консумативите по фактури №1..9770 от 08.06.2018 г и №1..10030 от 09.07.2018 г. СГЕ
незаконосъобразно е работила по сравнителен материал представен от ищеца , а не по такъв
представен от ответника и БДС . В заключението на СГЕ не е посочено от кои документи са
правени извадки за изписване на подписа на Г. и не е ясно по какъв сравнителен материал е
работила . Протоколът е следвало да се изключи като писмено доказателство по делото ,
защото оригиналът е представен с един ден закъснение съгласно указанията на съда .
„П. БГ“ ЕООД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на „К.ЗА П.Х.“
ЕООД гр.София . Според двете СТЕ дозатори за ароматизация /небулизатор „Смарт“/ са в
добро съС.ие с леки следи от похабяване и могат да се ползват дори без ремонт .
Въззивникът многократно е предлагал на ищеца да му върне дозаторите , но последният
отказва . Консумативите по фактури №1..9770 от 08.06.2018 г и №1..10030 от 09.07.2018 г не
са доставени от ищеца и липсва доставка по ЗСчет и ЗДДС . Самите фактури са издадени не
за доставка , а за „месечен абонамент за ароматизация „ без данни за съответните
консумативи .Това противоречи на уговореното в чл.3 раздел II от договора , според който
фактурата се издава на база на подписаните приемо-предавателни протоколи и след
доставка и приемане на стоката . Процесният договор е развален поради недоставени 12
броя консумативи по фактура №1..9423 от 08.05.2018 г с нотариална покана и по ел.поща ;
след което не се дължат плащания по договора . Дружеството повтаря доводите от своята
въззивна жалба относно СГЕ и недопускане на повторна такава . Ищецът не е представил
техническа документация на дозаторите и доказателства , че са негова собственост .
„К.ЗА П.Х.“ ЕООД гр.София не е подало писмен отговор на въззивната жалба на „П. БГ“
ЕООД . В о.с.з оспорва същата .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на
09.06.2023 г и на 08.06.2023 г и е обжалвано в срок съответно на 20.06.2023 г и на
21.06.2023 г .
2
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да постанови решението си / в обжалваната част/ СРС е приел следното . Страните са
сключили договор от 11.09.2017 г и ищецът е предоставил на ответника 32 дозатори за
ароматизация , както и е следвало да доставя ежемесечно консумативи да ароматизаторите
съгласно приложение към договора . Според договора сумата за консумативите се заплаща
предварително на изпълнителя след заявка и издаване на проформа фактура от възложителя
. Пред приключване на договора дозаторите за ароматизация подлежат на връщане от
ответника .
Според СРС процесният договор е ненаименован и съдържа елементи на договор за
покупко-продажба и на „предоставяне на вещ за използване“ . Дозаторите са предоставени
от ищеца на ответника , а въпросът за собствеността им е ирелевантен . Дозаторите са в
добро съС.ие и са годни за употреба според СТЕ на вещото лице К.Н. , като само един
дозатор с №26 не работи / СТЕ на вещото лице О. С. е необосновано/ . Следователно за 29
дозатора не се дължи компенсаторно обезщетение , защото овехтяването им е резултат от
нормална експлоатация. Дължи се и връщането им , но ищецът не е претендирал такова на
всички , а само на два дозатора .
Според СРС процесният договор не е развален с нотариална покана и имейл на ответника
до ищеца , защото според приемо-предавателен протокол от 08.05.2018 г са служителя на
ответника Г. са предадени 32 броя консумативи за ароматизация , а не само 20 комплекта .
По същата причина е неоснователно възражението за прихващане на ответника заради
платени , но недоставени консумативи .
Според СРС не се дължи сумата от 4896 лева цена на доставени консумативи по фактури
№1..9770 от 08.06.2018 г и №1..10030 от 09.07.2018 г . Според чл.5 от договора дължимите
суми се заплащат на изпълнителя по всяка една от потвърдените заявки предварително след
издаване на проформа фактура , а самата заявка се изпълнява в срок от 2 работни дни .
Безспорно консумативите по фактурите не са били доставени. Не може да се приеме , че
процесният договор е „абонаментен“. Ответникът не е правил заявка за получаване на
консумативите по фактурите , а консумативи се доставят и се заплащат само ако има такава
заявка .
Решението на СРС е частично недопустимо и частично правилно в обжалваната част .
3
По иска за цената на консумативи по фактури №1..9770 от 08.06.2018 г и №1..10030 от
09.07.2018 г
Настоящият съд напълно споделя мотивите на СРС , че независимо от посочване в чл.1.1 от
процесния договор на задължение на т.нар.“изпълнител“ за „месечен абонамент на
ароматизация“ , то договорът не е за безусловна ежемесечна доставка . Съгласно чл.5 от
договора т.нар.“ възложител“/всъщност е купувач/ трябва да отправи заявка до изпълнителя
/всъщност е продавач/ колко консумативи желае да закупи . Също и в чл.7 от договора
„изпълнителят“ /продавачът/ трябва да изпълнява само налични и потвърдени заявки от
„възложителя“ /купувача/ . Следователно процесният договор е по-скоро рамков договор за
ежемесечни доставки по заявка /особена продажба/ , а не абонамент за безусловна
продажба на консумативи , още по-малко е уговорена услуга или заплащане на стоки
независимо дали ще бъдат доставени . Посоченото е логично и с оглед характера на
доставената стока – консуматив за ароматизация – който може в определени месеци да не
бъде изконсумиран /например поради временно или окончателно затваряне на съответния
обект / , съответно да не бъде поръчан от купувача в пълен обем .
Безспорно в случая консумативите по фактурите не са доставени от ищеца , а издаването на
фактурите и претендирането на цената по тях по съдебен ред е опит за злоупотреба с права
от ищеца респ.за неоснователното му обогатяване за сметка на ответника /вероятно след
като последният се е отказал от предлаганите доставки от ищеца / .
В коментираната отхвърлителна част решението на СРС трябва да се потвърди .
По иска за компенсаторно обезщетение за 29 негодни дозатори
Правилно СРС е посочил , че в договора има покупко-продажба с елементи на
„предоставяне на вещи за използване“. Водеща обаче е продажбата , а предоставянето на
дозаторите за ароматизиране има съпътстващ характер . Предметът на продажбата е такъв ,
че във фирмената политика на ищеца е да предоставя дозаторите „безплатно“ , за да може да
продава продуктите си и то по дългосрочни „абонаментни“ договори . Според настоящия
съд и по отношение на иска за обезщетение за „негодни дозатори“ е налице опит за
злоупотреба с право , особено като се има предвид , че цената на този иск първоначално е
9000 лева , а безспорно ищецът отказва да си прибере дозаторите и иска да ги „продаде“ на
ответника . Очевидно е , че въпросните дозатори – коментирани от вещите лица по СТЕ като
своеобразен консуматив , а не като ДМА – не може да не търпят овехтяване и дребни
повреди в процеса на ползването им , още повече , че ищецът не е представил доказателства
кога са произведени , какъв е предполагаемият им „живот“ при ползване , имат ли гаранция
и застрахователна стойност и пр.
СТЕ на вещото лице К.Н. безспорно установява , че спорните пред настоящия съд 29
дозатора са в добро съС.ие , но със следи от употреба . И според настоящия съд става въпрос
за нормално овехтяване на дозаторите при ползването им и ищецът трябва да си вземе в
натура . Не може да се приложи хипотезата на чл.1.2 от процесния договор за
„принудителна продажба“ на увредени дозатори на съответния клиент под предлог за
4
повреди , разваляне или счупване . Дозаторите са ползвани за продължителен период от
време и са добре запазени , като е естествено да имат следи от ползване и да не изглеждат
като нови . Дали ищецът би могъл да реализира дозаторите на друг свой клиент е извън
предмета на делото , като не може да се иска от ответника да заплати дозаторите само
защото ищецът не желае да си ги вземе обратно и му е по-изгодно да иска пазарната им цена
. Ако желае да обвърже клиентите си задължително да изкупуват ползваните от тях дозатори
, ищецът би следвало да уговори в съответния договор ясна и недвусмислена клауза за
задължително изкупуване , а не да се позовава просто на логично изхабяване и следи от
ползване на дозаторите .
В отхвърлителната част за разликата над 182,40 лева до размера от 5472 лева компенсаторно
обезщетение за 29 броя негодни за употреба дозатори решението на СРС трябва да се
потвърди .
В осъдителната част за 182,40 лева компенсаторно обезщетение за 1 брой негоден за
употреба дозатор
Тъй като за въпросния дозатор е установено , че е негоден , то правилно СРС е приел , че е
приложим чл.1.2 от процесния договор за „принудителна продажба“ и заплащане на
дозатора от ответника .
Приетата пред настоящия съд тройна графическа експертиза на вещите лица Л. Г. , Ю. М. и
К. В. потвърди , че приемо-предавателният протокол от 08.05.2018 г е подписан от С. Г. от
името на „П. БГ“ ЕООД . Следва да се приеме, че са получени спорните консумативи и няма
предпоставки за прихващане.
Неоснователен е доводът на „П. БГ“ ЕООД , че оригиналът на въпросният протокол не е
представен в указания от СРС 3-дневен срок . Съгласно определението на СРС от 02.02.2021
г протоколът е следвало да се представи в 3-дневен срок т.е. до 05.02.2021 г , което ищецът е
сторил на същата дата . Съгласно чл.60 ал.3 ГПК срокът , който се брои на дни се изчислява
от деня следващ този , от който започва да тече срокът т.е. срокът се брои от 03.02.2021 г до
05.02.2021 г , а не до 04.02.2021 г както твърди процесуалният представител на „П. БГ“
ЕООД .
Трябва да се отбележи , че дори процесният договор да не е бил надлежно развален , след
като липсват съответните заявки , по вече изложените мотиви не се дължат сумите по
фактури №1..9770 от 08.06.2018 г и №1..10030 от 09.07.2018 г .
Решението на СРС е частично недопустимо в частта , в която е постановен изричен
диспозитив за отхвърляне на възражение за прихващане със сумата от 918 лева
представляваща стойност на 12 броя консумативи заплатени , но недоставени на ищеца по
фактура №1..9423 от 08.05.2018 г. Съгласно мотивите на т.2 от Тълкувателно решение
№2/2020 от 18.03.2022 г на ОСГТК на ВКС . По възражението за прихващане съдът се
произнася в диспозитива на решението само когато възражението е основателно. С
отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират
пасивното, но и активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по
5
неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки
неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск.
Налага се изводът , че в частта , в която е допустимо , в обжалваната част решението на СРС
трябва да се потвърди , включително и в частта , за разноските .
Пред СГС разноски по компенсация се дължат от „К.ЗА П.Х.“ ЕООД гр.София ЕИК
******* , като адвокатското възнаграждение на „П. БГ“ ЕООД е намалено поради
прекомерност на 1500 лева , включително като е съобразено и решение на СЕС (втори
състав) от 25.01.2024 г по дело C‑438/22 , че размерите на адвокатските възнаграждения по
Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения не са
обвързващи за съда .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №20092274 от 30.05.2023 г постановено по гр.д.№10601/19 г на
СРС , 66 състав , в частта в която е постановен изричен диспозитив за отхвърляне на
възражение за прихващане на „П. БГ“ ЕООД ЕИК ******* гр.София със сумата от 918 лева
представляваща стойност на 12 броя консумативи заплатени , но недоставени на ищеца по
фактура №1..9423 от 08.05.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20092274 от 30.05.2023 г постановено по гр.д.№10601/19 г на
СРС , 66 състав , в частта , с която
са отхвърлени исковете на „К.ЗА П.Х.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* с правно основание
чл.79 ал.1 пр.1 и пр.2 ЗЗД да се осъди „П. БГ“ ЕООД ЕИК ******* гр.София да му заплати
разликата над 182,40 лева до размера от 5472 лева компенсаторно обезщетение за 29 броя
негодни за употреба дозатори по договор от 11.09.2017 г , сумата от 4896 лева цена на
доставени консумативи по посочения договор съгласно фактури №1..9770 от 08.06.2018 г и
№1..10030 от 09.07.2018 г ; и ведно със законната лихва от 21.02.2019 г до окончателното
заплащане на сумите ; както и „К.ЗА П.Х.“ ЕООД е осъдено да заплати на „П. БГ“ ЕООД
сумата от 3147,99 лева разноски пред СРС ;
„П. БГ“ ЕООД ЕИК ******* гр.София е осъдено да заплати на „К.ЗА П.Х.“ ЕООД гр.София
ЕИК ******* сумата от 182,40 лева компенсаторно обезщетение за 1 брой негоден за
употреба дозатор по договор от 11.09.2017 г ведно със законната лихва от 21.02.2019 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и „П. БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.ЗА
П.Х.“ ЕООД 41,55 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА „К.ЗА П.Х.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* да заплати на „П. БГ“ ЕООД ЕИК
******* гр.София сумата от 2403,95 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .
Решението не подлежи на обжалване, като постановено по търговско дело с цена на иска
под 20 000 лева /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7