№ 269
гр. С., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20211800500534 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 64 / 10.05.2021 г. по гр. д. № 576 / 2020 г. Елинпелинският
районен съд се е произнесъл по реда на чл.127, ал.2 СК (спорна съдебна
администрация), като е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Й. Р. Н.а на бащата Р. Т. Н., определил е режим на
лични отношения с майката С. Й. КР. и е осъдил майката да заплаща на детето
месечна издръжка от 165,00 лв.
С решението си съдът е възложил в тежест на ответницата по делото С.К.
дължимата държавна такса върху издръжката.
Решението е обжалвано изцяло от ответницата със съображения за
неправилност (необоснованост). Иска се неговата отмяна и постановяване на ново
решение, с което родителските права да бъдат възложени на майката, като бъде
определен режим на лични отношения с бащата, който да бъде осъден да заплаща
издръжка на детето.
Софийският окръжен съд съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е допустима. С
1
нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
правилно. То е постановено в съответствие с релевантните за спора факти, като
интересът на малолетното дете е отчетен в максимална степен. Ето защо на
основание чл.272 ГПК Софийският окръжен съд се присъединява изцяло към
мотивите на районния съд – както относно установената по делото фактическа
обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни изводи.
Спорният въпрос е кой от родителите може да осигури по-добри условия за
нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето в
процеса на отглеждане и възпитание (чл.124, ал.1 СК), за да се гарантира в най-
висока степен неговият интерес (чл.59, ал.4 СК).
Обстоятелства, които има правно значение за определяне мерките по
чл.127, ал.2 СК, са били изведени в съдебната практика (ППВС № 1 от 12.11.1974
г.) и са намерили нормативен израз в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК –
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица –
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Доказателствата по делото сочат, че и двамата родители притежават
родителски капацитет. След раздялата си и двамата полагат дължимата грижа за
отглеждането и възпитанието на детето, когато то се намира при някого от тях –
било то преди завеждане на исковата молба, било то в изпълнение на
привременните мерки, определени от районния съд. Малолетната Й. се чувства
обичана и обгрижвана при всеки един от своите родители. Те не я поставят в риск.
Установените по делото пропуски при отглеждането на детето остават изолирани,
не сочат на системност и не влияят негативно при оценката на родителските
качества на майка и бащата. Детето е привързано към двамата си родители, като
всеки един от тях безрезервно желае да упражнява родителските права.
От съществено значение в настощия случай е така наречената «подкрепяща
среда», тоест възможността за помощ от близки на родителите. По този критерии
доказателствата са в полза на бащата. Той разчита изключително на свои най-
близки роднини (на баща си и на семейството на брат си), докато майката заявява
при изслушването си по реда на чл.59, ал.6 СК подкрепа от приятелки и съседи.
Подкрепата на трети лица, които не са близки роднини на който и да е от
родителите, не може да бъде ежедневна и трайна дори поради факта, че тези хора
2
имат свои семейства, на които дължат приоритетна грижа и подкрепа (чл.2, т.7
СК). Не е за пренебрегване и фактът, че майката е във влошени отношения със
своя баща, който макар и да живее в друго населено място, поддържа много добри
отношения с бившия си зет Р. и му оказва подкрепа при отглеждането и
възпитанието на детето. При разговора си с вещото лице З. в процеса на изготвяне
на съдебнопсихологическата експертиза, Р. говори с добри чувства за Е. –
настоящия приятел на С.. Майката обаче не се позовава на една такава своя връзка
и не сочи Е. като лице, от което би получила трайна подкрепа, включително и
финансова, при отглеждането на детето. Ето защо изявленията на Р. пред вещото
лице не могат да бъдат взети предвид в полза на С..
По-добри са и материалните възможности на бащата. Той притежава
собствено двустайно жилище, в което детето има самостоятелна стая.
Средномесечният му нетен доход от около 2000 лв. позволява добър стандарт на
живот за него и за детето. Майката от своя страна живее на квартира в гарсониера,
като заплаща месечен наем от 200 лв. Нейният среден месечен нетен доход
възлиза на около 500 лв. Така остатъкът от около 300 лв. след заплащането на
наема предпоставя живот с лишения дори и за един човек. Следователно към
настоящия момент майката не е в състояние да осигури достоен жизнен стандарт
на малолетната Й. при евентуалното предоставяне на родителските права, дори и
бащата да бъде осъден да заплаща издръжка в завишен размер. Аргумент за
лошото финансово състояние на майката е и неплащането на издръжката от 160
лв., определена като привременна мярка в хода на първоинстанционното
производство, който факт се признава и от нея при изслушването й от въззивния
съд.
Съмнително е и социалното обкръжение на майката предвид изявленията на
детето пред социален работник и пред вещото лице, че често било оставяно на
различни «батковци». Ответницата не твърди и не доказва някой от тези
«батковци» да й е достатъчно близък, за да може безусловно да разчита на
неговата подкрепа при отглеждането и възпитанието на Й.. Неизяснен остана и
статутът на субекта «чичо В.», включително и ролята му в живота на детето. В
процеса на изготвяне на експертизата самото вещо лице също не е могло да
прецени надежността на лицата, които се грижат за детето в отсъствие на майката.
Не е за пренебрегване и усещането на детето за социалната среда в квартала, в
който живее С.. Детето споделя пред вещото лице: «Повече ми харесва при тати,
защото при мама всички разхвърлят боклуци, накъдето си искат. Всеки път така
правят и на мене не ми харесва.»
3
Подкрепата на роднините, значително по-добрите материални възможности
и по-доброто социално обкръжение на бащата намират съществен превес пред
факта, че детето е момиче на 7 години (предвид критериите «пол» и «възраст» по
чл.59, ал.4 СК). По делото няма никакви данни, че упражняването на родителските
права от бащата би се отразило негативно върху нормалното физическо, умствено,
нравствено и социално развитие на детето в процеса на отглеждане и възпитание.
Няма и данни, от които да се направи обосновано предположение, че Р. би
препятствал или ограничавал връзката между детето и майката. Бащата не само
декларира, но и няма спор между страните, че той спазва стриктно привременните
мерки в частта за личните отношения с майката, както и че не ограничава
контактите й с детето.
Изложеното мотивира съда да приеме, че е в интерес на детето
родителските права да се упражняват от бащата Р.. Този извод се подкрепя и от
заключението по т. 3 от съдебнопсихологическата експертиза, според което
бащата има по-добро разбиране за потребностите на детето и проявява по-
отговорна грижа за него.
Във въззивната жалба са изложени доводи и срещу твърде широкия режим
на лични отношения. В исковата молба и в насрещната искова молба страните са
посочили идентичен значително по-ограничен режим на лични отношения с
другия родител, а именно всяка първа и трета седмица на месеца от 10 ч. в събота
до 18 ч. в неделя с преспиване, както и 10 дни през лятото. При определянето на
режима районният съд е действал служебно, като е съобразил чл.59, ал.3 СК.
Несъмнено по-честите контакти на детето с майката са в негов интерес.
Разстоянието между с. Гара Е.П., където Й. живее и ще живее с баща си, и гр. С.,
където живее майката, не е голямо и няма да се отрази неблагоприятно върху
здравето и общото благополучие на детето. Освен това режимът е определен и в
интерес на майката, като поради липса на въззивна жалба от насрещната страна в
тази част на решението нейното положение не може да бъде влошавано. Не
съществува пречка майката сама да се откаже да взема детето при себе си, когато
това би било неразумно (например за еднодневните официални празници, когато
те не се съчетават с предхождащи или последващи неприсъствени дни, в които по
график Й. трябва да бъде при нея).
Поради съвпадение в изводите на настоящата инстанция с тези на районния
съд атакуваното първоинстнационно решение следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото жалбоподателката дължи на въззиваемата страна
направените разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение и от 150 лв. за
4
експертиза.
Съдът констатира, че не е била събрана дължимата държавна такса за
въззивното производство, възлизаща на 71,90 лв. Тази сума се дължи от
жалбоподателката.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Софийският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 64 / 10.05.2021 г. по гр. д. № 576 /
2020 г. на Елинпелинския районен съд.
ОСЪЖДА С. Й. КР. с ЕГН ********** да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд държавната такса за въззивното производство в
размер на 71,90 лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5