№ 45767
гр. София, 21.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110121688 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ***************** срещу
С. Н. Н.. На 14.12.2023 г. е постъпила молба от ищеца, в която заявява, че оттегля
предявения иск, тъй като с доброволно плащане на сумата в размер на 11617,86 лева от
страна на ответника претендираната главница била погасена изцяло. Моли съда да присъди
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, тъй
като същите не били погасени.
Съдът, след като констатира, че молбата за прекратяване на настоящото производство е
подадена от лично от изпълнителните директори на ***************, намира същата за
основателна. На следващо място, доколкото искането за прекратяване на делото на
основание чл. 232 ГПК е направено преди приключване на първото заседание, то съгласие
на ответника не е необходимо.
По отношение на искането на ищеца за присъждане на разноски съдът намира
следното. Всяка страна има право да иска от противната страна да й заплати направените по
делото разноски, ако се окаже, че противната страна е предизвикала нуждата от делото чрез
неоснователно свое правно твърдение (оспорване на съществуващо право или претендиране
на несъществуващо право). Възникналото в тази връзка облигационно правоотношение
между страните представлява отговорността за разноски. По общо правило разноските се
дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор.
Израз на това правило са и разпорежданията на чл. 78 ГПК. Ако искът бъде уважен,
заплатените от ищеца разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска (ал. 1). Отговорността за разноски ще бъде на ищеца, ако претенцията му не бъде
уважена, съразмерно с отхвърлената част от иска (ал. 3). А ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца (ал. 2). След като законодателят последователно в първите три алинеи на чл. 78 ГПК
е прокарал идеята, че разноски се дължат винаги, когато неправомерно е засегната чужда
правна сфера, настоящият съдебен състав не намира основание да смята, че същата тази
1
идея е изключена от разпоредбата на ал. 4 на чл. 78 ГПК, само защото изрично не е посочена
в нея. Разпореждането, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото,
не означава нито, че в тази хипотеза ищецът не би имал право на разноски, нито, че
процесуалното поведение на ответника не подлежи на преценка от страна на съда.
Според преобладаващата съдебна практика, която се споделя напълно и от настоящия
съдебен състав, произнасянето по отговорността за разноски в хипотеза на пълно или
частично прекратяване на производството по делото поради оттегляне или отказ от исковите
претенции е в зависимост от преценката на съда на конкретните причини, наложили
предявяването на иска и извършването на разноски по делото, както и на настъпилите след
завеждането на делото факти, довели до отпадане на правния интерес от воденето на този
иск, респ. до неговото оттегляне. В случая следва да намери приложение по аналогия
нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като фактическият състав на отговорността за разноски във
всички случаи включва неоснователно предизвикан правен спор. Не би могло да се приеме,
че при прекратяване на делото поради оттегляне, респ. отказ от иска, е без значение за
произнасянето по разноските дали същото е извършено с оглед процесуалното поведение на
ответника. Следователно, при прекратяване на делото ответникът има право на разноски,
ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, а ако е дал
повод за завеждане на делото, същият няма право на разноски, като следва да възстанови
тези, извършени от ищеца. И в двата случая на присъждане подлежат само сторените до
момента на прекратяване на производството разноски, доказани по съответния начин (вж.
Определение № 240 от 11.05.2016 г. по ч. т. д. № 765/2016 г., ІІ Т.О., ВКС, Определение №
703 от 13.10.2014 г. по ч. т. д. № 2472/2014 г., І Т.О., ВКС, Определение № 149 от
22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г., І Г.О., ВКС, Определение № 127 от 24.02.2012 г. по ч. т.
д. № 926/2011 г., ІІ Т.О., ВКС, Определение № 207 от 16.04.2010 г. по ч. гр. д. № 216/2010 г.,
ІІІ Г.О., ВКС, Определение № 571 от 14.07.2010 г. по ч. т. д. № 558/2010 г., ІІ Т.О., ВКС).
Да се приеме противното, би означавало, от една страна, да не се държи сметка за
фактическия състав на отговорността за разноски. А от друга, да се застави ищецът да
продължава едно дело, от което вече няма интерес поради постигане на целените с иска
правни последици след неговото предявяване, с единствения мотив да се стигне до
постановяване на акт по същество, с който съдът да му присъди направените разноски. А
последното ще е възможно поради трайно установената съдебна практика, че в духа на
закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен,
защото след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (вж.
т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС) .
Настоящият съдебен състав дълбоко се съмнява, че това е бил смисълът и целта на
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането на претендираното
вземане е станало след образуване на производството и получаване на препис от исковата
молба. До настоящия момент ищецът е извършил следните разноски: 464,71 лева за внесена
2
държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено от съда съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед
изложеното ответникът С. Н. Н. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
***************** сумата в общ размер на 564,71 лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 ГПК, производството по гр. д. № 21688 по описа
за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
*****************************************, да заплати на *****************, Булстат
************, представляван от изпълнителните директори М.Н.С. и С.Г.С., със седалище и
адрес на управление гр. ***************************, сумата 564,71 (петстотин
шестдесет и четири лева и 71 ст.) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото
определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3