Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2006/10.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII -
ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10401 по описа за 2015
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Д.Б." ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, като упражняващ функции по чл. 23 ЗУЕС на
Етажната собственост с административен адрес на ***срещу Р.К.Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес: **и
К.Г.Ц., ЕГН **********, постоянен адрес: *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца по заповед за изпълнение
на парично задължение № 5505/20.7.2018г.
издадена по частно гражданско дело № 10969
по описа на ВРС за 2018 год. сумата
от 248,07 лв. /двеста четиридесет и осем лева и седем ст./, представляваща дължима сума за разходи за
ремонт и управление на общите части на Е.С. с административен адрес гр.В., *,
дължими за самостоятелен обект – апартамент № 3 в сграда на * в гр. В., за
периода м. август 2015 г.- м.юни 2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 17.07.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че двамата ответници са
собственици на самостоятелен обект - апартамент № *, в жилищна сграда в режим
на Е.С., находяща се в ***.
Към момента на депозиране заявлението по чл. 410 ГПК
ответниците са имали задължение към Етажната собственост с административен
адрес на *, за сума в общ размер на 248,07 лв. за разходи за ремонт и
управление - от м. август 2015г. до м. декември 2015г. - по 7,93 лв. на месец;
от м.януари 2016 г. до м.април 2016 г. по 7,93 лв. на месец; от м.февруари 2017
г. до м. април 2017 г. по 12,15 лв. на месец; от м.февруари 2018 г. до м. май
2018 г. по 11,95 лв. на месец; за м.юни 2018 г. - 23,90 лв.; а останалите 80,50
лв.- за ремонт на покрив.
След образуване на заповедното производство,
ответниците са заплатили по-голямата част от претендираните суми, като към
настоящият момент не са заплатили следните суми: 58,26 лева, включваща месеци:
08, 09, 10, 11 и 12 от 2015г. по 7,93 лева; месеци 01 и 02, 2016 г. по 7,93
лева; месец 03.2016 г. 3,25 лева. От дължимата сума за ремонт на покрив са
заплатили 0, 50 лв.
Твърди се, че на проведено общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда с административен адрес на ***е
взето Решение №2 за размера на месечните такси към етажната собственост
отразено в Протокол от 01.09.2015г.. допълнително се излага, че на проведено
общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с
административен адрес на ***е взето Решение да се сключи Договор за възлагане с
„Д.Б."ООД, което решение е отразено в Протокол от 29.09.2017г.
С решение на етажните собственици на същата сграда,
отразено в протокол от 22.05.2018г. е взето решение да се приеме оферта за
ремонт на покрив, като необходимата сума да бъде разпределена между
съсобствениците на самостоятелни обекти. Взето е и решение относно всички
собственици на самостоятелни обекти, които не са си заплатили задълженията към
Е.с., да се пристъпи към предприемане на действия по съдебен ред.
Излагат н исковата молба, че от името на ЕС е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците, въз основа на
заявлението е образувано заповедно производство, по което е издадена ЗАПОВЕД ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ. В законоустановения срок ответниците са е подали възражение срещу
издадената заповед за изпълнение и на ищеца е указано съобразно чл.415, ал.1 от ГПК, да предяви иск в едномесечен срок.
Иска се и присъждане на направените по заповедното
производство и по настоящото дело разноски.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответниците
депозират отговор на исковата молба, с който считат иска за неоснователен.
Не се спори, че ответниците са собственици на
самостоятелен обект - апартамент № 3, в жилищна сграда в режим на Е.С., находяща се в *.
Оспорва дължимостта на вземането с твърдения, че
ищецът не е процесуално легитимиран носител на вземането, предвид изтичане
договора за възлагане и незаконосъобразност и нищожност на взетите решения на
общото събрание на етажната собственост от 01.09.2015 година, на което ищецът е
избран за управител на последната.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно е от служебно изисканото и приложено по настоящото
дело ч.гр.д. № 10969/2018 г. е, че по подадено от ищеца заявление по чл. 410 ГПК със заповед № 5505/20.7.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на Районен съд– Варна, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата,
предмет на настоящата искова претенция. Заповедта е връчена на длъжниците,
които подали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. След дадени от съда
указания ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си.
Съдът приема и че разглежданият установителен иск е предявен в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК.
По
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците
са собственици на самостоятелен обект - апартамент № 3, в жилищна сграда в
режим на Е.С., находяща се в *. Същата Е.С. е вписана
под № 93/27.10.2017 год. в публичния регистър на сградите в режим на Е.С.,
воден от община В., район А. – видно от приложеното на л. 7 удостоверение.
От Протокол
от 29.09.2017г.от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в сграда с административен адрес на *, е видно че от страна на ОС на ЕС е взето решение да се сключи Договор за
възлагане с „Д.Б."ООД – л. 14 – 18.
Видно
от Договор за възлагане на управление от 29.09.2017г., „Д.Б."ООД е
изпълнител по същия и е приел да изпълнява функциите по чл.23 от ЗУЕС по
отношение на възложителя-Етажната собственост с административен адрес на * в
гр.В.– л. 19 – 21.
С
Протокол от 01.09.2015г. за проведено общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда с административен адрес на * в гр. В., е взето
Решение №2 с което се определя размерът на месечните такси към етажната
собственост - л. 27 – 29. Видно е, че ОС на ЕС е определило размерът на
месечните такси да бъде следният: Такса касиер и домоуправител – по 4,73 лв. на
апартамент; Такса фонд ремонт – 3,20 лева на апартамент; Такса асансьор – 5,75
лв. на апартамент, с изключение на ап. 1.2.3 и 5; такса чистота – по 2,50 лева
на обитател.
С
Протокол от 22.05.2018 г. от проведено общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда с административен адрес на * в гр. В.– л. 8 – 13,
е взето решение да се приеме оферта за ремонт на покрив, като необходимата сума
да бъде разпределена между съсобствениците на самостоятелни обекти. Взето е и
решение относно всички собственици на самостоятелни обекти, които не са си
заплатили задълженията към Етажната собственост, да бъдат предприети действия
за събирането им по съдебен ред.
За установяване размера на
полагащите се за ответниците такси към етажната собственост и суми за ремонт на
покрив бе изслушана и приета ССЕ на Вещото лица Е. Т.. Съобразно заключението и
дадените от вещото лице разяснения при изслушването му, се установява, че
задълженията на ответниците за режийни разходи за етажната собственост с адм.
Адрес *, апартамент № * за периода м. август 2015г. - м. юни 2018г. са:
|
За периода Август 2015-Април 2016 |
||||||
|
Ап. |
Бр. Обитатели |
Такса Касиер и домоуправител |
Фонд ремонт |
Чистота |
Ел.енергия стълбище |
Общо |
|
3 |
0 |
4.73 лв. |
3.20 лв. |
- лв. |
- лв. |
7.93 лв. |
|
|
||||||
|
За периода Февруари 2017г.-Май 2017г. |
||||||
|
бр./ап |
Бр. Обитатели |
Такса Касиер и домоуправител |
Фонд ремонт |
Чистота |
Ел.енергия стълбище |
Общо |
|
3 |
1 |
5.20 лв. |
3.20 лв. |
2.70 лв. |
1.05 лв. |
12.15 лв. |
|
" За периода Февруари-Април 2018г. |
||||||
|
бр./ап |
Бр. Обитатели |
Такса Касиер и домоуправител |
Фонд ремонт |
Чистота |
Ел.енергия стълбище |
Общо |
|
3 |
1 |
5.20 лв. |
3.20 лв. |
2.50 лв. |
1.05 лв. |
11.95 лв. |
|
За периода Май , юни 2018 |
||||||||
|
бр./ап |
Бр. Обитатели |
Такса Касиер и домоуправител |
Фонд ремонт |
Чистота |
Ел.енергия стълбище |
Такса за м. Май 2018 |
Такса за м.Юни 2018 |
Общо дължима сума |
|
3 |
1 |
5.20 лв. |
3.20 лв. |
2.50 лв. |
1.05 лв. |
11.95 лв. |
11.95 лв. |
23.90 лв. |
Сумите за ремонт на покрив
съгласно Решение от ОС за м. май 2018г. - са разпределени съобразно притежавани
от собствениците идеални части.
|
бр./ап |
ИД.Ч. |
Дължима сума |
|
3 |
7.7434 |
80.50 лв. |
Съобразно така формираните задължения, извършените плащания (включително и
заплатените след дата 17,07,2018г. (дата на завеждане на заповедното
производство)), то оставащите неплатени задължения само за процесните периоди
са както следва:
|
период |
реж. р-ди за 1 мес. |
бр. месеци |
ОБЩА стойност |
плащания |
||
|
|
|
|
|
дата |
вид |
ст-т |
|
м.08-м.12.2015г. |
7.93 |
5 |
39.65 |
11.12.2017 |
по банка |
6.55 |
|
м.01-м.04.2016г. |
7.93 |
4 |
31.72 |
21.02.2018 |
по банка |
24 |
|
м.02-м.04.2017г. |
12.15 |
3 |
36.45 |
26.07.2018 |
по банка |
36 |
|
м.02-м.04.2018г. |
11.95 |
3 |
35.85 |
20.08.2018 |
по банка |
34 |
|
м.05-м.06.2018г. |
11.95 |
2 |
23.9 |
|
|
|
|
Ремонт покрив |
|
|
80.5 |
20.08.2018 |
по банка |
81 |
|
ОБЩО: |
|
|
248.07 |
|
|
181.55 |
От общото задължение в размер на
248,07 лв. след намаляване с общо заплатените средства в размер на 181,55 лв.,
то оставащите неплатени средства за режийни разходи за апартамент
№3 само за процесният период м. 08,2015г. - м. 06,2018г. се равняват на
66,52 лв., които при съобразяване с погасяване на най-старите задължения,
то оставащите неплатени задължения за режийни разходи биха били за следните
периоди:
|
|
реж. разходи |
бр. |
ОБЩА |
|
период |
за 1 мес. |
месеци |
стойност |
|
м.04.2017г. |
|
|
6.77 |
|
м.02-м.04.2018г. |
11.95 |
3 |
35.85 |
|
м.05-м.06.2018г. |
11.95 |
2 |
23.9 |
|
ОБЩО: |
|
|
66.52 |
За установяване реда и начина
на провеждане на общите събрания на етажните собственици и действителното
провеждане на тези общи събрания в процесния период 2015-2018 г., с оглед
установяване, на автентичността на протоколите за тези общи събрания и тяхната
доказателствена сила и узнаване за решенията по същите от страна на
ответниците, по делото бяха събрани гласни доказателства посредством разпит на
свидетели. Свидетелят Н.В.Б. установява с показанията си, че живее в *. Общите
събрания на етажната собственост на сградата в периода 2015-2018 г. били
провеждани средно веднъж годишно. Била протоколчик от 2013 г. до 2016 г. на
тези събрания, след това упълномощила своя съпруг. Разпознава предявените от
съда протоколи на Общото събрание на Етажната собственост, приложени към
Исковата молба, находящи се на лист от 8 до лист 29 от делото, като сочи, че тя
е била протоколчикът. През 2017 г. не е била протоколчик, а мъжът ѝ.
Разпознава договора за възлагане на управление като заявява, че съпругът
ѝ е участвал при съставянето.
Свидетелят К.Н.Г. излага, че
също живее в *. Всяка година се провеждали събрания на Етажната собственост.
Упълномощила мъжа си да присъства на тях. Запозната е с протоколите от общи
събрания на етажната собственост, приложени от л.8 до л.29 от делото. Излага,
че съпругът ѝ е присъствал. До 2016 г. съпругът ѝ бил домоуправител
на кооперацията. Кооперацията била от 10 апартамента.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен в резултат на производство по чл. 410 ГПК, надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК,
указания на съда да предяви установителен иск в срока и предвиден в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че има качеството на
кредитор по Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, по която
длъжникът и ответник по настоящия иск е възразил по реда на чл. 414 ГПК. Искът
е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, като същият се явява допустим, местно
и родово подсъден на ВРС.
Безспорно се установи, че ответниците са собственици на
самостоятелен обект - апартамент № 3, в жилищна сграда в режим на Е.С., находяща се в * вписана под № 93 от 27.10.2017 год. -втора
регистрация в публичния регистър на сградите в режим на Е.С., воден от Община В.,
район А.
По основателността на иска:
На първо място ищцовата страна следваше да установи пълно
и главно, че вземанията претендирани в процесната заповед за изпълнение на
парично задължение № 5505/20.7.2018 г., издадена по частно гражданско дело № 10969
по описа на ВРС за 2018 год. произтичат от валидно взети и влезли в сила
решения на общото събрание на етажните собственици, а ответниците от своя
страна следваше да докажат своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Установено бе от приетите по делото писмени
доказателства, както и от гласните такива, че на 01.09.2015г. е проведено общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с административен
адрес на *. На същото е взето Решение №2 с което се определя размерът на месечните
такси към етажната собственост, както следва: Такса касиер и домоуправител – по
4,73 лв. на апартамент; Такса фонд ремонт – 3,20 лева на апартамент; Такса
асансьор – 5,75 лв. на апартамент, с изключение на ап. 1.2.3 и 5; такса чистота
– по 2,50 лева на обитател.
На 29.09.2017г. е проведено общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда с административен адрес на ул.
"Стенка Разин" № 23 в гр. Варна, на което от страна на ОС на ЕС е взето решение да се сключи Договор за
възлагане с „Д.Б."ООД. Установи се и че Договор за възлагане на управление
с „Д.Б."ООД е сключен на 29.09.2017г. с този договор е уговорено ищецът,
като изпълнител по същия да изпълнява
функциите по чл. 23 от ЗУЕС по отношение на възложителя - Етажната собственост
с административен адрес на *.
Установи се от доказателствата по делото и че 22.05.2018
г. е проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда
с административен адрес на ул. "Стенка Разин" № 23 в гр. В., на което
е взето решение да се приеме оферта за ремонт на покрив, като необходимата сума
да бъде разпределена между съсобствениците на самостоятелни обекти. Взето е и
решение относно всички собственици на самостоятелни обекти, които не са си
заплатили задълженията към Етажната собственост, да бъдат предприети действия за
събирането им по съдебен ред.
Не е спорно, че ответниците са били наясно с взетите на
тези събрания решения, както и не се спори, а и се установи от заключението на
вещото лице, че същите са извършвали по банковата сметка на ищеца плащания на
дължимите съобразно взетото решение месечни такси за поддръжка и ремонт на
етажната собственост.
Съдът намира направените от ответниците възражения за
незаконосъобразност на цитираните по-горе решения, взети от Общото събрание
на ЕС, с твърдения за нередовност на
свикването и провеждането на събранията, липса на кворум и незаконосъобразност на
самите решения за неоснователни по следните съображения:
Следва да се има предвид, че в конкретния случай ответниците
не предявяват насрещен иск за отмяна на решенията, приети на посочените дати. Такъв,
предвид изложените по-горе съображения би бил също и недопустим, като предявен
след изтичане на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК например Решение №
39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК срокът за
искане на отмяна на решение на общото събрание, предвиден в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС
е преклузивен и след изтичането му собственик не може да се позовава на
нищожност, още повече на незаконосъобразност на решения на Общото събрание.
Както се посочва в цитираното по-горе решение, общите правила за нищожност на
сделките, предвидени в ЗЗД не са приложими относно решенията на Общо събрание
на етажната собственост.
Съгласно чл. 40 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна
на незаконосъобразно решение на общото събрание, като в 30-дневен срок от
оповестяването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС подаде молба пред
районния съд по местонахождението на етажната собственост.
Без значение за началния момент, от който тече срокът за
оспорване на решенията на общото събрание, когато оповестяването на протокола
не е извършено по предвидения в чл. 16, ал. 7 във вр. с чл. 13, ал. 2-6 ЗУЕС
ред, е обстоятелството дали етажният собственик е присъствал или не на общото
събрание. Смисълът на оповестяването е да доведе до знанието на всички етажни
собственици обстоятелството, че протоколът е изготвен, че могат да се запознаят
с неговото съдържание и при поискване да им бъде предоставено копие от него.
При положение, че оповестяването на протокола е било
ненадлежно, независимо от причините за това, се приема, че срокът за обжалване
започва да тече от момента на действителното узнаване, че такъв е изготвен, тъй
като от този момент всеки заинтересован собственик може да поиска копие от
него.
Доколкото по делото бяха безсъмнено установени
обстоятелствата, че ответниците са били наясно с оспорваните решения на Общото
събрание на етажните собственици. Установи се и че същите разполагат с
протоколите от оспорваните общи събрания, както и че са извършвали плащания по
същите и то по банковата сметка на ищеца, следва да се приеме, че тези
протоколи съобщени по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, най-късно към момента на
първото регистрирано плащане - 11.12.2017 г. (заключение по ССЕ). Така сроковете
предвидени в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за оспорване на взетите на 01.09.2015 година,
на 29.09.2017 година и на 22.05.2018
год. решения на ОС на ЕС към датата на постъпване на отговора по исковата молба
22.11.2018 г. са изтекли и трите решения на ОС на етажните собственици следва
да се считат за влезли в сила.
В този смисъл в
настоящото производство е неприложимо упражняването от съда на съдебен контрол
относно законосъобразността на решения на Общо събрание на Е.С..
Посочените решения на Общото събрание на етажните
собственици не са нищожни и като противоречащи на разпоредбата на чл. 3 ЗУЕС.
Оспорваните решения напълно попадат в обхвата на чл. 3 от Закона за управление
на етажната собственост, в който случай е приложимо производството за отмяна
решенията на общото събрание по реда на чл. 40 от същия закон. По аргумент от
чл. 3 ЗУЕС за приложимостта на този ред е необходимо в сградата в режим на Е.С.
да има минимум четири самостоятелни обекта, които да са собствени на четири
различни етажни собственици. В случая безспорно от събраните писмени
доказателства и съвпадащите становища на страните се установи, че в сградата с
адм. Адрес * има повече от четири отделни собственика на обекти.
След влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези
които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които
по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.
С оглед изложеното след като решенията не са били обявени
за нищожни или незаконосъобразни от съда по установения в ЗУЕС ред следва да се
направи извод, че взетите решения от
Общо събрание на Е.С. на сградата с административен адрес с адм. Адрес * относно
задълженията на етажните собственици да платят определените в тях суми са
законосъобразни и подлежат на изпълнение от собствениците на обекти в ЕС, в
това число и от ответниците.
По делото са налице данни за частично погасяване на
претенцията на ищеца по заповедта за изпълнение при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Съгласно заключението на вещото лице размерът на дълга по издадената
заповед за изпълнение възлиза на сумата в общ размер от 248,07 лева, от които
167,57 лева са задължения за Такса Касиер и домоуправител, Фонд ремонт, Чистота
и Ел.енергия стълбище, както и 80,50 лева за Ремонт покрив в съответствие с притежаваните
от ответниците 7.7434 % общи части в сградата. Установени са от ССЕ плащания в
размер на 181.55 лева, които са редуцирали дълга на ответниците до сумата от
66,52 лв. По делото няма данни, а и не се твърди, че ищецът, изрично е посочил
при плащанията си кое от задълженията погасява, поради което предвид
еднородността на задълженията, извършените плащания следва да се отнесат за
погасяване на най-старите от тях. Според вещото лице, с извършването на
плащания, съобразно чл. 76, ал. 1 ЗЗД са останали непогасени задълженията за
м.04.2017г. - 6.77 лева; за м.02-м.04.2018г. - 35.85 лева и за м.05-м.06.2018г.
- 23.90 лева. Общият остатък по дълга на ответниците възлиза на сумата от 66.52
лева, за която сума следва да бъде призната дължимостта на вземанията по
издадената заповед за изпълнение. За останалата част от признатия размер от
66.52 лева, до сумата в предявения размер от 248,07 лв. искът подлежи на
отхвърляне, поради наличие на частично плащане.
По разноските:
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за
присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за
действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на
съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съобразно
представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършени
такива, разноските на ищеца са за дължимата държавна такса за завеждане на
делото в размер на 25,00 лв., 200,00 лева за вещо лице и 300,00 лева за
адвокатско възнаграждение, общо 325,00 лева. Съобразно уважената част от иска
дължимите от ответниците разноски възлизат на 87,15 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците също имат право на
разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Същите според представения списък на
разноски по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършени такива, възлизат на
300,00 лева за адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от иска ответниците имат
право на разноски в размер на 219,52 лева.
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските направени в заповедното производство, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. Преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 17.07.2018 г. ответниците са извършили плащания на претендираните със заповедта
за изпълнение вземания, както следва – на 11.12.2017г. сумата от 6,55 лева и на
21.02.2018 г. сумата 24,00 лева. Общо извършените преди датата на заявлението
по чл. 410 ГПК плащания са за сумата от 30,55 лева. В този смисъл следва да се
приеме, че ответниците са дали повод на ищеца да подаде заявление по чл. 410 ГПК само в частта за сумата 217,52 лева, поради което дължимите от ответниците
разноски в заповедното производство се следват за размера от 175,37 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответниците Р.К.Ц., ЕГН **********
с постоянен адрес: **и К.Г.Ц., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДЪЛЖАТ
на ищеца „Д.Б." ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, като упражняващ функции по чл. 23 ЗУЕС
на Етажната собственост с административен адрес на * по заповед за
изпълнение на парично задължение № 5505/20.7.2018
г. издадена по частно гражданско дело № 10969
по описа на ВРС за 2018 год. сумата в
размер от 66.52 лева (шестдесет и шест
лева и 52 ст.), представляваща дължима сума за разходи за ремонт,
управление и поддържане на общите части на Е.С. с административен адрес *,
дължими за самостоятелен обект – апартамент № 3 в сграда на ул. *, за периода
м. април 2017 г. - м. юни 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, като отхвърля иска
за разликата над сумата от 66.52 лева, до предявения размер от 248,07 лева,
като погасен поради плащане.
ОСЪЖДА Р.К.Ц., ЕГН ********** с
постоянен адрес: **и К.Г.Ц., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Б." ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, като упражняващ функции по чл. 23 ЗУЕС на Етажната
собственост с административен адрес на * сумата от 87,15 лева (осемдесет и седем лева и 15 стотинки), представляваща направени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Б." ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, като упражняващ функции по
чл. 23 ЗУЕС на Етажната собственост с административен адрес на * ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес: **и
К.Г.Ц., ЕГН **********, постоянен адрес: *** сумата от 219,52 лева (двеста и деветнадесет лева и 52 стотинки), представляваща
направени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Р.К.Ц., ЕГН ********** с
постоянен адрес: **и К.Г.Ц., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Б." ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, като упражняващ функции по чл. 23 ЗУЕС на Етажната
собственост с административен адрес на * сумата от 217,52
лева /двеста и седемнадесет лева и 52 ст./ представляваща разноски направени
в заповедното производство по
ч.гр.д. № 10969/2018 г, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………