Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 174 20.05.2021
год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и първи април, две хиляди двадесет
и първа година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 2504 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата молба на С.С.Ж., ЕГН – ********** , от
гр.Царево против ЗД „Бул инс“АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София. Ищецът сочи , че като
пътник в л.а. Опел Вектра с рег. № А 8996 МА с водач В.Т.М. на 03.10.2019 г. около 19.20 ч. на път ІІ
км.56+400 в посока Бургас е пострадал
тежко вследствие на причинено от водача ПТП. Същият в нарушение на правилата за
движение загубил управление на автомобила на ляв завой поради превишена скорост
и преминавайки през насрещната лента се обърнал в дясната канавка. Водачът е
починал от тежките травми. Ищецът е
постъпил в УМБАЛ Бургас с дифузна травма
на главния мозък. Бил е продължително време в коматозно състояние. Имал е множество други наранявания. При извършване на СМЕ по повод досъдебното
производство се установява, че С.Ж. е получил
контузия на мозъка , изразяваща се в тежък мозъчен оток довел и до
моторна афазия, десностранен пневмоторакс , драскотини по тялото и крайниците.
Всички увреждания са в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП. В хода на лечението са настъпили усложнения:
лявостранна спастична хемиареза на глава, лява ръка и ляв крак , което създава
значителни затруднения за пострадалия. Налице е и постратватична церебрастения
, което състояние е необратимо и невъзстановимо. Налице е опасност за живота на
пострадалия при влошаване на състоянието
му. На 30.06.2020 г. е направено
психологическо изследване при
което се установява , че
пострадалия има значителни
когнитивни изменения – забавена мисъл,
паметови нарушения, слаба концентрация, бърза умствена уморяемост. Сочи се в
исковата молба , че МПС-то , с което е извършено ПТП-то и са причинени
травматичните увреждания е със сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул инс“АД – действаща към
момента на настъпване на
застрахователното събитие. Направено искане до
ЗД „Бул инс“ за изплащане на обезщетение / получено от застрахователя на
15.07.2020 г./, по претенцията е била образувана щета , но в предвидения 3 –
мес. срок плащане не е постъпило. Моли се за
осъждането на ответника да му заплати сумата от 300 000 лв.
представляващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди ведно със законната лихва начиная от 15.10.2020
г. до окончателното изплащане. Приложени са писмени доказателства по опис. Моли
се за назначаване на СМЕ от вещо лице – неврохирург с поставени в исковата молба въпроси към тази експертиза.
Моли се за назначаване на съдебно –
психиатрична експертиза също с поставени съм същата въпроси и САТЕ с вещо лице
– автоинженер, към която също са
поставени въпроси в исковата молба относно механизма на ПТП. Направено е
особено искане за освобождаване на ищеца
от заплащане на такси и разноски. Пред
съда исковата претенция се поддържа чрез
надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат. Въпреки дадената
възможност подробно писмени бележки по съществото на спора не се представят.
В законоустановения срок от страна на
ответника ЗД „Бул инс“АД е постъпил писмен отговор на исковата молба.
Предявения иск се оспорва по основание и размер. Не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение и че е настъпило ПТП на 03.10.2019 г. с
участието на застрахования автомобил. На първо място се оспорва наличието на деликт.
Твърди се съпричиняване на резултата от страна на С.Ж. , който е пътувал в
автомобила без поставен обезопасителен колан. Освен това – се акцентира и върху
обстоятелството , че С.Ж. се е качил в този автомобил при ясното съзнание , че водачът В.М. е неправоспособен и е в нетрезво
състояние – т.е. – сам се е поставил в положение на риск при тази ситуация. Претендира се
съпричиняване 90% от страна на
пострадалия. Оспорва се твърдението за
тежко състояние. Според решение на ТЕЛК от 16.01.2020 г. ищецът е със 60 % намалена трудоспособност
като единствените противопоказания са полагане на тежък физически труд. Оспорва
се и размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишено. Същото не
отговаря и на трайно установената
съдебна практика съобразно принципа на чл.52 от ЗЗД. Моли се за назначаване на
комплексна СМАТЕ от вещи лица – автоинженер и
съдебен лекар. Моли се за изискване на
досъдебното производство от РУ – Царево, материалите от което са
необходими за изготвяне на експертното заключение. Пред съда представител на
страната не се явява. Непосредствено преди провеждането на съдебното заседание страната е представила
молба за отлагане на делото поради процес на преговори за извънсъдебна спогодба
с ищцовата страна , което е опровергано в с.з. от процесуалния
представител на ищцовата страна. В срока
за произнасяне по делото с решение от страна на процесуалния представител на
страната е постъпило искане – молба с вх.№266 177 от 26.04.2021 г. за внасяне отново на делото в открито съдебно
заседание , което съдът намира за неоснователно. Страната е изложила общо искане за задаване на въпроси към вещите лица , които не са конкретизирани. Не се излага
обосновано становище по пълнотата и обективността на заключението. Това
обуславя неоснователността и
необосноваността на молбата. Явяването наново на вещите лица по експертизите е свързано с редица
обективни затруднения/ липса на допълнителен депозит/ , които
допълнително ограничават
възможността за удовлетворяване искането
на ответника.
Предявените искове са с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и във вр.
чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Същите са допустими.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд приема
за установено следното:
Не се спори по делото , че на 03.10.2019 г. ищецът е претърпял ПТП с л.а. Опел
Вектра с рег.№ А 8996 МА , управлявана
от В.М. , за което МПС има валидно сключена застраховка „ГО“ при ответното ЗД –
„Бул инс“АД.
Ответната страна оспорва характера и степента на телесните
увреждания на ищеца.
Лекия автомобил „Опел Вектра“ се е движил по
Републикански път ІІ-99 в посока от гр.Царево към с.Лозенец. Произшествието
е настъпило в тъмната част на денонощието извън населено
място след плавен ляв завой. Ищецът С.Ж. се е
возил на предна седалка до водача
на автомобила. Приетото по делото експертно заключение , изготвено от в.л. Павел
Янев сочи въз основа на протокола за оглед на веществени
доказателства от 04.10.2019 г. че коланите на предните седалки се виждат като
неупотребявани в свободно състояние.
Въздушните възглавници се вижда че не са сработили. Фабрично въпросният лек автомобил е оборудван с обезопасителни
колани. Като причина процесният автомобил да загуби устойчивост и да напусне пътното платно
вещото лице сочи рязкото завиване с волана надясно при виждане на насрещно
движещи се автомобили и високата скорост
води до загуба на управление от страна на водача. След излизане на очертанията на пътното платно автомобилът е започнал ротационно движение
надясно. Описаните следи в огледния протокол показват , че задната ос на
автомобила не следва движението на предните колела. След удара в неравния терен
край пътя е последвало обръщане по таван като ротацията е продължила и
приплъзвайки се на тавана си автомобила се е установил на мястото , където е
намерен след произшествието. Вследствие на
претърпяното ПТП телата на
пътниците започват да се движат
неконтролируемо в купето до момента
на изхвърлянето на телата извън купето.
Телата на пътниците следват движението на автомобила и при първия контакт на
автомобила с терена извън пътното
платно политат напред. След обръщането и
ротацията телата са излетели през
страничните стъкла на предните врати. При падането на терена също се получават
наранявания. Като причини за допуснатото пътно-транспортно произшествие вещото лице посочва – на първо място , че
лицето управлявало автомобила – В.М. е неправоспособен , няма СУМПС , че същият е употребил алкохол , че
автомобилът е бил с износени гуми , което е предпоставка за слабо сцепление с
пътната настилка, влияние оказва и
осветеността на фаровете на автомобила – в случая не е установено на какви
светлини е бил управляван автомобила – къси или дълги. При това ПТП С. Ж. е
получил тежка черепно-мозъчна
травма с контузионен бял дроб в дясно и мекотъканни контузии по главата и
крайниците. Последиците от травмата се изразяват в посттравматична
енцефалопатия състояща се от 1.нарушение на двигателните и сетивните функции на
леви крайници ;2. Нарушения в координацията; 3 нарушения в памет , воля ,
интелект. Проведено му е било реанимационно, неврореанимационно, ИБВ,
кислородотерапия и др. Вещото лице изготвило СМЕ в случая сочи , че причинените увреждания са довели у ищеца до
продължително или трайно увреждане на функциите на различни мозъчни структури – смущения в памет
, воля , интелект, двигателност. Церебрастенията обичайно преминава без органични
изменения в мозъка и клиника. Енцефалопатията отзвучава с остатъчни явления по отношение на неврологичния и психичния статус. Наличната
левостранна спастична хемипареза се дължи на
увреда в кортикоспиналните неврони, т.нар. пирамиден път. Клинически
това се изразява по отношение на двигателната в намаляване на силата ,
скоростта и обема на движение в левите крайници при повишен спастичен мускулен
тонус. Последиците от нея са – намаляване на двигателната активност на пациента
и качеството му на живот. Намаляват шансовете за връщане на старото работно
място от преди инцидента. Пред съда вещото лице – д-р Н. сочи , че до момента С. има значително подобрение. Тъй
като вещото лице е бил и лекуващ лекар
на ищеца при престоя в болницата след ПТП-то същият пояснява , че непосредствено след
инцидента той е бил в много тежко състояние, не е бил контактен, не е можел да
разговаря, бил е в едно състояние на
една елементарна контактност
поради тежко увреждане ствола на мозъка.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира че ищецът С.Ж.
безспорно е преживял болки и страдания
вследствие причинените му телесни увреждания при причиненото от В.М. ПТП с лек автомобил „Опел
Вектра с рег.№ А 8996 МА. Налице е пряка причинно – следствена връзка между
причиненото ПТП и получените травматични
увреждания. Ищецът след произшествието е бил в коматозно състояние поради
причинената контузия на мозъка и тежкия
мозъчен оток. Освен тази тежка телесна повреда по смисъла на НК му е бил
причинен и десностранен пневмоторакс – средна телесна повреда по смисъла на НК.
Възстановителния период е бил сравнително
продължителен и тежък за пострадалия. С експертно решение на ТЕЛК №190
от 16.01.2020 г. му е призната 60% работоспособност / протокол – находящ се на
л.21 по делото/. Като е констатирана остатъчна
левостранна спастична хемипареза и оплаквания от слабост в левите
крайници комисията е определила ,
че на С.
Ж. му е противопоказен тежък
физически труд. Тежките наранявания на ищеца , както и трудния възстановителен
период, трайните последици за същия са предмет на обследване от СМЕ. Съдът
намира за безспорно тежкото отразяване
върху здравословното състояние на ищеца на получените при ПТП увреждания като кредитира изцяло депозираната от д-р Н. СМЕ. За претърпените
болки и страдания при самото ПТП, впоследствие – във възстановителния период ,
за трайното отражение върху общото здравословно състояние на ищеца съдът намира
, че му се следва обезщетение съобразно
правилата на чл.52 от ЗЗД като с оглед степента и характера на уврежданията
съдът намира , че за причинената тежка телесна повреда на същия му се следва
обезщетение в размер на 100 000 лв. , а за средната телесна повреда –
30 000 лв. – или – общо 130 000 лв. Претендирания размер от
300 000 лв. се явява прекомерно завишен.
Що се отнася до степента на
съпричиняване на резултата в каквато
насока са направени възражения от ответната страна то съдът съобрази
следното:На първо място ответникът твърди съпричиняване
от страна на ищеца на вредоносния резултат с липсата на поставени обезопасителни колани. В случая обаче съдът намира възраженията
на процесуалния представител на
ищцовата страна в това отношение за основателни. Касае се за тежко ПТП – с висока скорост , преобръщане и
т.н. В случая ноторно известно е , че обикновените триточкови колани, с които са оборудвани автомобилите не са в състояние да защитят пътуващите в автомобила
във висока степен и при преобръщане, те нямат
необходимата степен на защита като четириточковите специални колани ,
които се монтират на състезателните автомобили и имат за предназначение да защитават пътуващите и при преобръщане. Предназначението на
триточковите колани е да придържат тялото към седалката при удар, тяхната максимална ефективност е при челни прави
удари и задни прави удари , когато ударният импулс е насочен успоредно на
надлъжната ос на автомобила. При преобръщане на автомобила коланите
задържат тялото и не позволяват да
напусне автомобила или да се движи свободно вътре в купето , но те нямат
ефективността на специалните четириточкови колани. В тази връзка съдът
възприема възраженията на ищцовата страна по отношение заключенията на САТЕ за основателни. На
следващо място се възразява за съпричиняване с поведението
на ищеца С.Ж. , изразяващо се в качване в автомобил с неправоспособен водач,
употребил алкохол. В тази част възражението съдът възприема за основателно.
Налице е съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца . Същият се
е съгласил по собствена воля да пътува в
МПС-то с ясното съзнание , че В.М. ,
който е трябвало да шофира автомобила е
неправоспособен, няма свидетелство за управление на МПС. Настоящият съдебен
състав намира , че подобно пасивно –
одобрително поведение от страна на
гражданите спрямо лица , които са
неправоспособни и въпреки това си позволяват да управляват МПС-та и то след
употреба на алкохол не следва да бъде толерирано по никакъв начин и поради
това подобно поведение от тяхна страна
следва да се приеме като съпричиняване на вредоносния резултат при
евентуална злополука и то при степен на
съпричиняване на 100%. Касае се за
дейност , която е предмет на
регламентиране от редица нормативни
актове – управление на моторно превозно средство. Държавата и законодателят е приел , че подобна дейност е източник на
повишена опасност – следва да се упражнява само след придобиване на специални
знания и умения – след обучителен период от лица със специално образование и
учебни автомобили като е предвидено полагане на изпит , който е условие за
издаване на разрешение за упражняване на тази дейност и издаване на специален
документ – Свидетелство за управление на
моторно превозно средство – при това – за различни категории съобразно
вида на самото МПС.
За нарушаването на този режим и
управление на МПС без лицето да има свидетелство за управление на МПС са
предвидени наказания – първоначално – административни , но повторността е определена в съставомерно деяние по
Наказателния кодекс: - Чл. 343в. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995
г.) (2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с
лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста
лева. Предвиждането на наказание лишаване от свобода за управление на МПС без
свидетелство за правоуправление след
налагане на наказание по административен ред сочи за висока степен на
обществена опасност на подобно поведение./ В случая експертизата /
САТЕ/ сочи в т.10 / л.129 по делото/ - че
В.М. е бил санкциониран от КАТ с издаден един акт и един фиш като
неправоспособен водач – т.е. не се касае за единичен изолиран случай на подобно
поведение от страна на В.М./. Ето защо
настоящият съдебен състав
приема степента на на съпричиняване на пострадал, който по
собствена воля се е съгласил да пътува в автомобил , управляван от неправоспособен водач,
употребил алкохол / а в процесния случай
според доказателствата по делото – процесния автомобил , с който е било
извършено ПТП-то е отнет за управление и без знанието на собственика на МПС-то/ за 100%. В процесния случай съдът обаче е обвързан от
направеното от ответната страна възражение и приема, че съпричиняването следва да е съобразно възражението на ответната страна – а именно - 90%. Обратното
– да се признава каквото и да е право на обезщетение пострадали от
подобни инциденти на основание застраховка „ГО“ би означавало да се
толерира управлението на МПС от неправоспособни лица – деяние , чиято
обществена опасност непрекъснато нараства с оглед инцидентите – причинени ПТП по пътищата в страната от неправоспособни
лица. Друг е въпроса дали
застрахователят в подобна ситуация
изобщо следва да отговаря по заведения на основание чл.432 от КЗ иск,
тъй като застраховката „Гражданска отговорност“ принципно се сключва с
оглед собственика на автомобила, отчита
се стажа му като правоспособен водач /
сочи се кои други лица евентуално биха управлявали това МПС и какъв е техния стаж
като водачи – с оглед определяне на дължимите суми по договора за застраховка
„ГО“ от страна на застрахования/ , което принципно би следвало да изключва валидността на застраховката при
злополука, причинена от „непредвиден“
неправоспособен водач / при това
отнел от собственика по скрит начин застрахованото МПС за управление/. При
това положение от определеното следващо се по чл.52 от ЗЗД обезщетение за
претърпените болки и страдания от ищеца вследствие причинените му увреждания
130 000 лв. следва да му бъдат
изплатени остатъкът от 10% при приетото 90% съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца - 13 000 лв. Над този размер до
претендирания от 300 000 лв. претенцията като неоснователна и недоказана
следва да бъде отхвърлена.
Следва да бъде уважено искането за присъждане
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на възнаграждение на адвоката, представлявал и защитавал ищцовата
страна в процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено от нея
своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от разноските
по делото. В настоящия случай на ищците е оказана безплатна адвокатска помощ на
основание сключен договор за правна защита и съдействие / находящ се на л.6 по
делото/, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ
е чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата / на материално затруднено
лице/. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално
представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно
посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38,
ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати /в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на
ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от
25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о. /.
Тъй като адвокатското възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда директно на
процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответникът ЗД „Бул инс“АД следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Георгиев сумата от общо
920 / деветстотин и двадесет/ лева: съобразно Наредба №1/2004 г. – чл.7 ал.2 т.4 от наредбата.
Следва да бъде осъден ответника да заплати
дължимата държавна такса и разноски по сметка на съда – върху присъдените 13 000 лв. - дължима държавна такса в размер на 520 лв.
и разноски в размер на 528 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза
на ответника също следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция – заплатени 9120 лв./ с ДДС/ – адвокатско възнаграждение
и 350 лв. за САТЕ – или общо 9470 лв. Съдът не възприема направеното възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на ответника от страна на
процесуалния представител на ищеца. Заплатената сума видно от размера и
предвидените в Наредба №1/2004 г. не надвишава предвидените размери.
Възражението се явява неоснователно. Съобразно Наредба №1/2004 г. следващото се
възнаграждение според размера на
предявената претенция възлиза на 7530 лв.
без ДДС. Според степента на
уважаване / отхвърляне/ на претенцията на ответникът от направените от него общо разноски в размер на 9470 лв. следва да
му бъдат присъдени общо 8523 лв.
По гореизложеното и на основание чл.432
от КЗ , Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София да заплати на С.С.Ж. ,
ЕГН – ********** от гр. Царево сумата от 13 000 / тринадесет хиляди/ лева
, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
причинени телесни увреждания при ПТП с
л. а. „Опел Вектра“ с рег.№ А 8996 МА на 03.10.2019 г. при условия на 90% съпричиняване
на резултата от страна на ищеца ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 15.10.2020
г. до окончателното й изплащане като
претенцията над уважения размер до претендирания в размер на 300 000 лв. –
ОТХВЪРЛЯ като недоказана и
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София да заплати на
адвокат Любомир Георгиев на основание
чл.38 ал.2 от ЗА сумата в размер на 920 / деветстотин и двадесет/ лева –
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на претенцията.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София да заплати на Окръжен
съд – Бургас сумата в размер на 520 / петстотин и двадесет/ лева – държавна
такса и 528 / петстотин двадесет и осем/ лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА С.С.Ж. от гр. Царево да
заплати на ЗД „Бул инс“АД – гр.София сумата в размер на 8523 / осем хиляди петстотин
двадесет и три/ лева – направени по
делото разноски съобразно отхвърлената
част на претенцията.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: