Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260105/16.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември двехиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Д.Х., като
разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в.
гр. д. № 869 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на община Хасково против Решение № 378/ 09.07.2020 г. по гр. д. № 3187/2019 г. на Районен съд Хасково, с което е осъден да
заплати на Н.Т.Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. от
ухапване на безстопанствено куче на 05.09.2019 г., както и 44. 89 лв. за
имуществени вреди.
В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се поддържа, че агресията
на кучето е предизвикано от опита му за връзване, а освен това не е
безстопанствено. При условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на присъденото обезщетение. Предвид изложеното жалбоподателят иска
да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли
предявения иск или да се намали присъденото обезщетение.
Въззиваемият Н.Т.Д. чрез пълномощника си
оспорва жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, констатира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против
акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.
На първо място
следва да се отбележи, че предявеният иск е с правно основание чл. 50 ЗЗД, а не
по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, както е приел районният съд. Касае се за вреди,
причинени от вещи (куче), отговорността, за което се носи солидарно от
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират съгласно чл. 50 ЗЗД.
Отговорноста по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени от лице при или по повод на
възложената му работа, и се носи от възложителя на работата.
В случая
отговорността на община Хасково се претендира за вреди от ухапване от
безстопанствено куче. Отговорността на общината произтича от разпоредбата на чл.
47, ал. 3 от Закона за защита на животните, според която безстопанствените
кучета са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на
животните или други лица, които са подписали декларация за спазване
изискванията на чл. 49 и 50.
Спор между страните
е налице относно обстоятелството дали кучето, ухапало, ищеца е безстопанствено.
Безстопанствено е това куче, което няма собственик. Всяко куче, което се движи
свободно, се счита за безстопанствено, докато не се установи, че има
собственик. След като твърди, че животното не е безстопанствено, в тежест на
общината е да докаже, че има собственик. В тази насока ответникът не ангажира
доказателства, поради което правилен е изводът на районният съд, че кучето е
безстопанствено. Показанията на св. Н.А., че кучето е породисто и добре хранено
не може да обоснове категоричен извод, че си има собственик, който да отговаря
за причинените от него вреди.
Безстопанствените
кучета не се оставят свободно и безконтролно да се движат в населените места, а
по силата на закона (чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ) се настаняват в специално изградени
приюти за безстопанствени животни, където се кастрират, обезпаразитяват и
ваксинират срещу бяс (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). В случая общината не е изпълнила предвидените в закона
задължения да залови и настани въпросното куче в приют за безстопанствени
животни, поради което следва да отговаря за причинените от него вреди.
Следващият спорен
въпрос е дали ищецът сам не е провокирал агресивното поведение на кучето с
опита му да го хване с въже и завърже. Информация за обстоятелствата, при които
е станал въпросния инцидент, се съдържат в показанията на св. Н.А., която
твърди, че след като кучето тръгнало към нея и детето й, тя се отдръпнала, а то
нападнало ищеца, като го ухапало по ръката. От друга страна в писмените си
обяснения, дадени пред полицейските органи на 05.09.2019 г., ищецът е описал
други обстоятелства, при които е станал инцидента, а именно, че ухапването е
станало в момента, в който заедно с друг мъж се опитвал да хване кучето с въже.
Тези обяснения, чиято автентичност ищецът не оспорва, имат характера на
извънсъдебно признание на обстоятелствата, при които е станал процесният
инцидент, които съдът кредитира. Ищецът твърди, че се притекъл на помощ на друг
мъж да хване и завърже кучето, за да предпази другите хора, но по делото
липсват данни преди залавянето му кучето да е проявявало агресия. Поради това съдът
не кредитира показанията на св. Н.А., че кучето е нападнало ищеца, тъй като те са в
противоречие с извънсъдебните обяснения на последния, че ухапването е станало
при опита за залавянето му.
По силата на чл. 42 ЗЗЖ залавянето
на безстопанствени кучета се извършва от специално обучени екипи за защита и
хуманно отношение към животните, които се ръководят и контролират от
ветеринарен лекар. Гражданите нямат задължение, нито право да залавят
безстопанствени кучета освен в случаите
на непосредствено нападение или при наличие на видимо агресивно куче, за да
защитят здравето и живота на други лица. Тогава, когато безстопанственото куче
не проявява агресия и не е маркирано по съответния начин гражданите могат единствено
да уведомят съответните общински служби. В случая въпросното куче не е
проявявало открита агресия към хората, поради което ищецът не и имал никакво
основание да предприеме действия по залавянето му. Мъжът, който е изскочил от
микробуса, е имал за цел да вземе кучето със себе си, а не да предпази другите
хора, в който смисъл са показанията на св. А. Агресията на кучето е била
отключена при опита за залавянето му, поради което съдът намира, че поведението
на ищеца, който без да има законно основание, е предприел действия по
залавянето му, е в причинна връзка с причинените му вреди. С поведението си
ищецът обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането (ухапването
от кучето), поради което той също има принос за настъпването му. Присъденото от
районния съд обезщетение от 2000 лв. е адекватно на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, но, като се има предвид, че същият има принос за
настъпването им, обезщетението следва да се намали наполовина. Поради
изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която предявеният
иск за неимуществени вреди е уважен над сумата от 1000 лв., а искът за
имуществени вреди над сумата от 22. 45 лв., вместо което се постанови друго, с
което предявените искове се отхвърлят над тази част. Решението в частта, в
която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за сумата от 1000 лв., а
за имуществени – за 22. 45 лв., следва да се потвърди.
По
разноските:
Предвид изхода на делото ищецът Н.Т.Д.
има право на разноски за двете инстанции разноски в размер на 366 лв. съобразно
уважената част от иска, а ответникът – на разноски в размер на 107. 50 лв.
съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 378/ 09.07.2020 г. по гр. д. № 3187/ 2019 г. на Районен съд Хасково в частта, в която община
Хасково е осъдена да заплати на Н.Т.Д. сумата над 1000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане - ухапване от
безстопанствено куче на 05.09.2019 г., сумата над 22. 45 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, както и в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.Т.Д. *** иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за сумата над 1000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане -
ухапване от безстопанствено куче на 05.09.2019 г., както и за сумата над 22. 45
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА община
Хасково да заплати на Н.Т.Д. разноски за двете инстанции в размер на 366 лв.
ОСЪЖДА Н.Т.Д.
*** разноски за двете инстанции в размер на 107. 50 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.