Решение по дело №1641/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 16.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1641 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от Н.С.С. против С. С. З..

В исковата молба се сочи, че с протоколно определение № 92 от 24.06.2019 г. по НОХД 695/2019 г. по описа на КРС било одобрено сключено между ответницата и КРП споразумение, имащо значението на влязла в сила присъда, с което С.С.З. се признала за виновна в това, че на 04.09.2018 г. в с. Г., общ. Трекляно се е заканила с убийство на Н.С.С. ***, като е насочила срещу нея газов пистолет „…”, кал. 9мм и отправила думите „ще убия стопанката, кучето и внучето“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му (предизвикало остра стресова реакция с последващо разстройство в адаптацията, страх и чувство на застрашеност, с последваща очаквана тревожност) у С. – престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на осн. чл. 54 от НК на З. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г., което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години. Възложени са й и разноските по делото.

В резулта на това за ищцата били налице вреди – неимуществени, изразяващи се в остро нервно напрежение, страх за излизане самостоятелно навън, главоболие и високи нива на кръвното налягане, а наличните й заболявания – исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, стенокардия, сърдечна недостатъчност и кариална астма се обострили, което наложило да взема по-силни лекарства.

Ето защо се поддържа искане за присъждане на сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени й на 04.09.2018 г., когато ответницата се заканила с убийство на ищцата – престъпление по чл. 144, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК, за което се признала за виновна и е налице одобрено споразумение по НОХД № 695/2019 г на КРС, представляващи страдания, страх, притеснения и усложнения в здравословното състояние на ищцата, в следствие на това престъпление, ведно със законната лихва от датата на деянието – 04.09.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не е упражнила правото си на отговор.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответната страна я оспорва.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото заверен препис от протоколно определение № 92 от 24.06.2019г. по НОХД 695/2019 г. по описа на КРС, имащ значението на влязла в сила присъда, С.С.З. се признала за виновна в това, че на 04.09.2018 г. в с. Г., общ. Трекляно се е заканила с убийство на Н.С.С. ***, като е насочила срещу нея газов пистолет „***”, кал. 9мм и отправила думите „ще убия стопанката, кучето и внучето“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му (предизвикало остра стресова реакция с последващо разстройство в адаптацията, страх и чувство на застрашеност, с последваща очаквана тревожност) у С. – престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на осн. чл. 54 от НК на З. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г., което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години. Възложени са й и разноските по делото.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите И. С. и В. С..

Приложени са и разписка от 02.12.2019 г., докладна записка рег.№ 1910-р-20375/07.09.2019г., жалба с вх. № 00-15306/07.09.2019г., сведение от Н.С.С. от 07.09.2019г., протокол за предупреждение от 23.08.2019 г., протокол за предупреждение от 02.09.2019г., писмо от РУ – Кюстендил до С.С.З. от 04.09.2019 г.

Приети по делото са още експертно заключение № 1061 от 03.05.2017г. на МБАЛ „Р. Ангелова“ АД – Перник, Епикриза от Клиника по неврология и медицина на съня от 17.01.2016 г. към Болница Токуда – София, Епикриза от Кардиологичното отделение към същата болница към 2010 г., както и 2 бр. медицински рецепти с назначено медикаментозно лечение, видно от които са установени множество предходни заболявания на ищцата.

Прието е заключение по комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза, изготвено от д-р В.Р. и д-р С.М., от което е установимо, че при инцидента на 04.09.2018 г., в присъствието на внука й, у ищцата възникнала остра реакция на стрес с последващо разстройство в адаптацията и посттравматичен синдром на тревожност, които представлявали психични разстройства от групата на реактивните психични заболявания и по своята същност се квалифицирали като „временно разстройство за здравето, неопасно за живота“. Прието е още, че след инцидента и към момента на освидетелстването на ищцата, у последната все още са налице симптоми на тревожно очакване и чувство за застрашеност, избягващо поведение и влошено качество на живот/страх да остава сама в дома си/ като това се дължало именно на инцидента от 04.09.2018 г., който по интензивността си бил годен да предизвика психотравма с травмена фиксация, капсулация и затруднено преодоляване, преработване и редефиниране на страховете свързани с обекта на закана.

Останалите приложени по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

  

 

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидителя Петър Райчов велков, който сочи, че работи на длъжност „главен специалист“ при ответната община, сектор „Бездомни и безстопанствени животни“ от 2008 г. и до  

 

 

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Според нормата на 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се породи задължението за обезвреда, регламентирано с тази обща норма, следва да са се осъществили кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние (действие или бездействие), което да е противоправно, извършено виновно и от него да са налице вреди, които са в причинна връзка с извършеното деяние.

При тази законова уредба страните не спорят и е установимо от доказателствата по делото, че с протоколно определение № 92 от 24.06.2019г. по НОХД 695/2019 г. по описа на КРС, имащо значението на влязла в сила присъда, С.С.З. се признала за виновна в това, че на 04.09.2018 г. в с. Г., общ. Трекляно се е заканила с убийство на Н.С.С. ***, като е насочила срещу нея газов пистолет „***”, кал. 9мм и отправила думите „ще убия стопанката, кучето и внучето“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му (предизвикало остра стресова реакция с последващо разстройство в адаптацията, страх и чувство на застрашеност, с последваща очаквана тревожност) у С. – престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на осн. чл. 54 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г., което на осн. чл. 66, ал.1 от НК, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години.

По указанията на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, вкл. решението по чл. 78а от НК, което е приравнено на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца - елементите на деликтната отговорност. (Така ТР №5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 14 от 04.05.2011 г. по гр.д. № 1493/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о. и мн.др.). Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. В този аспект може да се приеме, именно при условията на чл. 300 от ГПК, че на процесната дата ответницата е осъществила деяние, което е противоправно и което е настъпило по нейна вина.

Вредата за пострадалата се изразява във възникнала остра реакция на стрес с последващо разстройство в адаптацията и посттравматичен синдром на тревожност, които представляват психични разстройства от групата на реактивните психични заболявания и по своята същност се квалифицират като „временно разстройство за здравето, неопасно за живота“. В т.см. е приетото по делото заключение по комплексната съдебна психиатрично-психологична експертиза, което съдът цени като пълно и обективно. Претърпените вреди следва да бъдат репарирани, т.к. са в причинна връзка с деянието.

Относно размера на желаното обезщетение следва да се вземе предвид принципното разбиране, че неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат поправяни. Именно заради това предназначението му е да улесни увредения в друга област, като законът овластява съда да определи неговия размер по справедливост. Съдебната практика приема, че той зависи от вида на накърнените блага - душевен или телесен интегритет, степента и продължителността на увреждането, очакваното развитие на страданието, наличието на трайни увреждания, интензитет на негативните преживявания, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания и др. (така и Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС).

В случая, според заключението на вещите лица по допуснатата комплексна експертиза, което се възприема с доверие, към настоящия момент няма риск ищцата да развие по-тежко психично разстройство като същевременно установените към момента такива нямат характеристиката на същинска психична болест, която качествено да промени годността й за ориентация, оценка на действителността, контрол и защита. Описаното от експертите състояние на ищцата е квалифицирано като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, доколкото не попада в изчерпателно изброените от законодателя в разпоредбите на чл. 128 и 129 от НК хипотези на средна и тежка телесна повреда, а в обхвата на уврежданията на здравето по чл. 130 от НК (лека телесна повреда).

От друга страна от значение е обстоятелството, че допълнителен стрес и засилване на тревожното очакване у ищцата се породили заради присъствието на внука й през време на инцидента от 04.09.2019 г., за който също била налице непосредствена заплаха от действията на ответницата.

Въпреки възможната заинтересованост с оглед близките отношения с ищцата, показанията на съпруга й св. Стоянов, ценени при условията на чл.172 от ГПК, но  и с оглед на това, че пресъздават лични и непосредствени впечатления, които не са опровергани от другите доказателства по делото, дават яснота досежно обективното състояние на ищцата след инцидента – плакала, не можела да спи нощем, страхувала се да излиза сама навън, пиела успокоителни, вдигала кръвно. Логични и последователни са и показанията на св. Славов, за това, че след инцидента тя се променила – изглеждала уплашена и разстроена, като приемала и лекарства, поради което съдът също ги кредитира. Те сочат също, че негативните преживявания на ищцата продължават и понастоящем, макар и не със същата интензивност.

Наред с това характерът на извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК принципно е такова, че то представлява форма на неправомерно въздействие върху личността на пострадалия, свързано с обективиране на намерение за извършване на непозволено от закона посегателство спрямо телесния му интегритет. В този смисъл съвсем нормално и естествено е всичко това да предизвика състояние на притеснения и тревожност, неудобство и емоционален дискомфорт, които негативни последици за душевния мир на ищцата несъмнено следва да бъдат обезщетени, доколкото се намират в пряка и непосредствена последица от извършеното спрямо нея престъпно деяние. Но с  оглед липсата на телесни увреждания, естеството на психическата травма от инцидента и свързаните с нея страдание, тревожност, страх да се напуска домът самостоятелно заради евентуалната опасност от реализиране на заканата, както и техния период на продължителност и интензитет, отнесени към принципа за справедливост, заложен от законодателя при определяне на размера на дължимото обезщетение в чл.52 ЗЗД, съдът приема, че със сумата от 1500 лв. ще бъдат компенсирани претърпените вреди, макар и в човешки план те да не подлежат на остойностяване. В този размер исковата претенция ще бъде уважена, като до пълния предявен такъв от 5000 лв. ще бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С оглед разпоредбите на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД деликвентът дължи законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата, но изчислението на нейния размер ще се извърши в евентуалния  изпълнителния процес към момента на плащане на главното задължение. (Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о.).

 

 

 

По разноските:

С оглед изхода от делото на ищеца се следват деловодни разноски в размер на 281,40 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника също следва да бъдат присъдени такива в размер на 353,50 лв.

Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани, поради липса на искане в т.см.

 

 

 

 

Воден от горното, съдът

                                                           

 

 

 

Р Е Ш И: 

 

 

 

ОСЪЖДА С. С. З., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.С., ЕГН **********,*** и настоящ такъв с. Г., общ. Трекляно, обл. Кюстендил, сумата в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева и нула стотинки), като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, представляващи страдания, страх, притеснения и усложнения в здравословното състояние, причинени й на 04.09.2018 г., когато ответницата се заканила с убийство на ищцата – престъпление по чл. 144, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК, за което се признала за виновна и е налице одобрено споразумение по НОХД № 695/2019 г на КРС, ведно със законната лихва от датата на деянието – 04.09.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО за разликата до пълния предявен размер от 5000,00 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА С. С. З., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.С., ЕГН **********,*** и настоящ такъв с. Г., общ. Трекляно, обл. Кюстендил, сумата в размер на 281,40 (двеста осемдесет и един лева и четиридесет стотинки) лева, за сторените деловодни разноски.

ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********,*** и настоящ такъв с. Г., общ. Трекляно, обл. Кюстендил, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. З., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 353,50 (триста петдесет и три лева и петдесет стотинки), за сторените деловодни разноски.

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                              

                                                       

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: