Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 11 от 11.04.2012 година по НОХД № 272/2011 година Свищовският районен съд признава подсъдимия Д. О. Д., роден на 23.09.1976 год. в Г. П., живущ в Г. П., български гражданин, с висше образование, неженен, работещ, неосъждан с ЕГН * за НЕВИНЕН в това, че през периода от 14.07.2004 година до 13.12.2004 година в град Никопол, област П., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с подбудителите Б. К. К. и В. Б. Й., в качеството си на длъжностно лице – съдия по вписванията при РС Никопол, в кръга на службата си – по силата на чл. 82, ал.1 от ЗННД, съставил официален документ, в който удостоверил неверни обстоятелства – извършил нотариална заверка на подписите по 17 броя договори за наем на земеделска земя, като удостоверил к това, че адв. Б. К. К. сключва договори за наем на земеделска земя с ВК „Възраждане 2002” Г. И., област П., като пълномощник на лица: на 16.06.6.2004 год. – на А. М. С. с ЕГН *; на 14.07.2004 год. на лицата – П. Ц. М. с ЕГН *, М. П. М. с ЕГН *, Б. Н. Р. с ЕГН *, Г. Г. С. с ЕГН *, К. Х. П. с ЕГН *, М. Б. Х. с ЕГН *, Й. Я. А. с ЕГН *, П. И. С.с ЕГН *, В. С. Т. с ЕГН *, С. М. А. с ЕГН *, К. Р. Т. с ЕГН *, Г. Д. Б. с ЕГН *, В. Л. Ц. с ЕГН *К. Г. Б. с ЕГН *, К. С.Р. с ЕГН *, и на 13.12.20004 год. на М. Т. М. с ЕГН *, без адв. К. да има представителна власт за това, с цел така съставените договори да бъдат използвани като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата присъда Б. К. К. – роден на 27.11.1958 год. в Г. П., живущ в Г. П., български гражданин, с висше образование, женен, работещ, неосъждан с ЕГН * и В. Б. Й., роден на 30.11.1960 год. в Г. П., живущ в Г. И., област П., български гражданин, със средно образование, работещ, женен, неосъждан с ЕГН * са признати за НЕВИНОВНИ в това, че през периода от 14.07.2004 година до 13.12.2004 година в град Никопол, област П., при условията на продължавано престъпление, в съучастие и двамата подбудители, подбудили Д. О. Д., който действал като длъжностно лице в кръга на службата си – съдия по вписванията в РС Г. Никопол, изпълняващ функциите на нотариус по силата на чл. 82, ал.1 от ЗННД, да състави официален документ, в който удостоверил неверни обстоятелства – извършил нотариална заверка на подписите по 17 броя договори за наем на земеделска земя, като удостоверил к това, че адв. Б. К. К. сключва договори за наем на земеделска земя с ВК „Възраждане 2002” Г. И., област П., като пълномощник на лица: на 16.06.6.20004 год. – на А. М. С. с ЕГН *; на 14.07.2004 год. на лицата – П. Ц. М. с ЕГН *, М. П. М. с ЕГН *, Борис Ненчев Раждашки с ЕГН *, Г. Г. С. с ЕГН *, К. Х. П. с ЕГН *, М. Б. Х. с ЕГН *, Й. Я. А. с ЕГН *, П. И. С.с ЕГН *, В. С. Т. с ЕГН *, С. М. А. с ЕГН *, К. Р. Т. с ЕГН *, Г. Д. Б. с ЕГН *, В. Л. Ц. с ЕГН *, К. Г. Б. с ЕГН *, К. С. Р. с ЕГН *, и на 13.12.20004 год. на М. Т. М. с ЕГН *, без адв. К. да има представителна власт за това, с цел така съставените договори да бъдат използвани като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл. 304 от НПК ГИ ОПРАВДАВА по повдигнатото им обвинение по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Постъпил е протест от К. К. - Прокурор в РП Никопол, който счита, че постановената оправдателна присъда е частично основателна по отношение на подсъдимия В. Б. Й., спрямо който още пред РС Свищов обвинението не е поддържано. По отношение на подсъдимите Д. О. Д. и Б. Коев К. прокурор Кирилов счита, че същата е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като бъде постановена нова осъдителна присъда и подсъдимите Д. и К. бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Излага в протеста, че от доказателствата можело да се направи извод както за това, че Карапенчев е замислил всичко, така и че е налице извършено престъпление и от двамата подсъдими при общност на умисъла. Въпреки, че приема за установено, че Д. в кръга на службата си е удостоверил достоверността на подписите на К. и Й. като страни/представители на страните по договорите за наем на земеделски земи, то счита, че е налице осъществен състава на престъпление по чл. 311, ал.1 от НК, тъй като подробно било описано в обвинителния акт, че Карапенчев не бил имал качеството на страна по тези договори. Действително подписа под договорите бил негов, но това не означавало, че обстоятелството не било вярно, тъй като той изобщо нямал пълномощно да се подписва като такъв. Излагат се и подробни доводи относно несъстоятелността на мотивите на първоинстанционния съд относно извода, че дори да се приеме нарушение на задълженията на Д. в качеството му на изпълняващ функциите на нотариус по чл. 485, ал. 2 от ГПК-отм., то не може да се ангажира наказателната отговорност за лъжливо документиране по чл. 311, ал. 1 от НК. Представителя на Окръжна прокуратура –Велико Търново в съдебно заседание в кратко изложение заявява, че поддържа протеста и изложените в него аргументи, като заявява, че няма какво друго да допълни. Моли да бъде отменена оправдателната присъда и да бъде постановена нова осъдителна. Подсъдимият Д. О. Д. лично и чрез своите защитници адв. А. К. от АК-П. и адв. Иван И. от АК-Велико Търново, взема становище, че протестът е неоснователен и изложеното в него е голословно, като считат, че оправдателната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована и като такава следва да бъде оставена в сила. Напълно приемат мотивите на съда за липса на осъществяване елементите на фактическия състав на престъплението по чл. 311, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Считат, че първоинстанционният съд е постановил своята присъда,след цялостен и пълен анализ на събраните по делото доказателства. Подсъдимият Б. К. К. лично и чрез защитника си адв. П. ЕнеÔ, вземат становище за неоснователност на протеста на прокурора Кирилов. Счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна, законосъобразна и обоснована. Излагат подробни доводи относно липсата на осъществен състав на престъплението по чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 3 от НК в съучастие и липса на общност на умисъла. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди оправдателната присъда. Подсъдимият В. Б. Й. – редовно призован за заседание – не взема становище. Оправдателната присъда по отношение на него не е атакувана чрез протеста на прокурор Кирилов, а освен това не се и поддържа обвинението против него. Изрично становище по протеста подсъдимият Й. не взема. Великотърновският окръжен съд, след като разгледа направените с протеста оплаквания, съобрази становищата на страните, взе предвид и обсъди събраните по делото доказателства, извърши цялостна проверка на протестираната присъда и на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Присъда № 11 от 11.04.2012 год. по НОХД № 272/2011 год. по описа на РС Свищов е постановена присъствено. Подаденият протест е постъпил по пощата с пощенско клеймо 25.04.2012 година и е подаден чрез РС Свищов пред компетентния окръжен съд с оглед определената подсъдност на първоинстанционния съд по реда на чл. 43, т. 3 от НПК – определение № 124 от 26.10.2010 година на ВКС, І Н.О. по н.д. №І 566/2010 год. Протестът е в срока по чл. 319 НПК и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт. Отговаря на изискванията за редовност, поради което същият се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледан по същество. В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. След преценка на събраните и проверени по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка: „ВК –Възраждане 2002” град И., област П. е била регистрирана към 2004 година в регистъра на кооперациите при Окръжен съд П., като неин представляващ по закон през този период е бил подсъдимият В. Б. Й., също надлежно вписан в регистъра, по ф.дело № 3340/1992 година на Плевенския окръжен съд /Удостоверение от 20.10.2009 год. – лист 14 от ДП № 104/2009 г. на РПУ Никопол/. Представляваната от Й. кооперация трябвало да сключи договори за наем на земеделска земя със собствениците на такива в землището на град И.. Последните били и членове на кооперацията. „ВК –Възраждане 2002” град И. имали сключен договор за правно обслужване с подсъдимия адв. Б. К. К.. С оглед необходимостта от сключването на договори за наем на земеделска земя подсъдимият Карапенчев изготвил бланки за такива договори и за съответни пълномощни. Те били предоставени на кооперацията и поставени на видно, за да се види съдържанието им от всички членове на кооперацията и да се разсеят съмненията относно правомощията, които се дават на подсъдимия Карапенчев като адвокат, когото наемодателите ще упълномощават, за да ги представлява при сключването на договорите и извършването на нотариалната заверка на подписите на страните. Служителите на кооперацията – А. П. – занимаващ се с членството, земята и рентата в кооперацията, свидетелката В. Н. – работеща тогава като главен счетоводител и свидетелката Е.Г.- касиер, извършили техническото изпълнение по попълване на данните на страните по договорите, земята, площта й и други изискуеми според договорите данни относно страните и предмета им, в предоставените и изготвени от Карапенчев типови договори. Данните са им давани от А. П. и от вече нотариално заверените пълномощните, с които също се е занимавал . П. Било взето решение с оглед намаляване на разходите, свързани със заплащането на такси по нотариалната заверка на пълномощните, те да бъдат изготвяни като упълномощители в един документ да бъдат вписвани повече от едно лице, упълномощаващи подсъдимия К. да ги представлява пред Нотариус в град П. и да сключи от тяхно име и за тяхна сметка договор за наем на притежаваните от тях земеделски земи, предоставени на кооперацията. От показанията на свидетелите М. К. – работеща в Община И. като секретар и свидетелят Т. В. – кмет на община И. към 2004 година, както и от останали събрани по делото доказателства се установява, че извършването на нотариалните удостоверявания е било възложено на секретаря на Общината св. Кузева, а при нейно отсъствие това се осъществявало от самия Кмет – св. В. И двамата свидетели категорично заявява, че са извършвали заверка на подписите на пълномощни, упълномощаващи Карапенчев, но винаги удостоверяването е извършвано в присъствието и личното полагане на подписите от упълномощителите. Когато пълномощното е бивало с повече от един упълномощител – всеки от тях се явявал лично и по различно време и е полагал подпис и едва тогава от секретаря или от кмета се поставял печат по образец, вписвали се имената и се поставя датата и подписа за извършеното нотариално удостоверяване. След като договорите за наем на земеделската земя били подготвени от служителите на кооперацията под ръководството на А. П., цялата документация ведно с попълнените договори и съответните пълномощни с извършено нотариално удостоверяване, били предавани на подсъдимия Й., който от своя страна ги предавал на подсъдимия Карапенчев. Двамата в качеството си на представители на страните по договорите за наем на земеделската земя следвало да се явят пред нотариус, който да извърши нужната заверка на подписите, с оглед изискването на закона за наемане на земеделската земя. През 2004 година в съдебен район на Районен съд град Никопол не е имало нотариус, поради което и на основание чл. 82, ал. 1 от ЗННД нотариалните действия в съдебния район се изпълнявали от съдията по вписванията. Подсъдимият Д. О. Д. с Трудов договор № ЛС-И 4421/14.05.2004 година е бил назначен за съдия по вписванията при РС град Никопол, като встъпил в длъжност на 17.05.2004 година – акт за встъпване от 17.05.2004 год. /лист 305 и лист 306 от ДП № 104/2009 г. на РПУ Г. Никопол/. През инкриминирания период Д. е изпълнявал длъжността „съдия по вписванията”, а на основание чл. 82, ал. 1 от ЗННД е изпълнявал и нотариалните действия в района на действие на РС Г. Никопол, поради липсата на нотариус. През този период подсъдимият Б. К. К. осъществявал своята адвокатска практика и поддържал кантора в град Никопол. С оглед това решил да представят договорите за наем на земеделската земя за извършване на нотариалните удостоверявания пред съдията по вписванията в същия град с цел спестяване и на разходи, които щели да бъдат по-големи, ако нотариалните удостоверявания се извършат в град П.. На 16.06.2004 година пред подсъдимия Д. в качеството му на съдия по вписванията, осъществяващ и нотариалните действия в съдебния район на РС Г. Никопол, бил представен и било извършена нотариална заверка на подписите на договор за наем на земеделска земя със страни „ВК –Възраждане 2002” град И. – наемател, представлявана от подсъдимия Йорговнски и наемодател А. М. С., представляван от подсъдимия Б. К. К., който представил надлежно пълномощно с нотариална заверка от 28.04.2004 година /лист 176 от досъдебното производство – том ІІІ/. Установено е че на 14.06.2004 година Али Салиев е починал – акт за смърт № 33 от 14.06.2004 год. На 14.07.2004 година пред подсъдимия Д. подсъдимите Й. и К. се явили и представили предварително подготвените договори за наем на земеделска земя с представляваната от Й. кооперация и наемодатели – физически лица, представлявани всеки от тях от подсъдимия К.. Последният удостоверил своята представителна власт чрез пълномощни с нотариална заверка на подписите. Подсъдимият Д. след като извършил съответните проверки, като и относно представителната власт на К. и след като се убедил, че са изпълнени изискванията на закона, извършил нотариалната заверка на подписите на подсъдимия Й. в качеството му на представляващ „ВК –Възраждане 2002” град И. и на подсъдимия К. в качеството му на представляващ наемодателите по инкриминираните договори. В 14 броя от представените на тази дата договори за наем на земеделска земя в землището на Г. И., като собственици на земя и упълномощили подсъдимия К. да ги представлява били и лицата - П. Ц. М. с ЕГН *, починал на 30.04.1999 год. в Г. И. - акт за смърт № 34/30.04.1999 год., М. П. М. с ЕГН *, починал 18.01.2003 год. в Г. Каспичан акт за смърт № 0075/18.01.2003 год., Б. Н. Р. с ЕГН *, починал на 13.03.1998 год. в Г. И. – акт за смърт № 18/13.03.1998 год. Г. Г. С. с ЕГН *, починал на 16.06.2002 год. в Г. И. – акт за смърт № 43/17.06.2002 год., К. Х. П. с ЕГН *, починала на 22.07.2002 год. в Г. С. – акт за смърт № 0433/22.07.2002 год., М. Б. Х. с ЕГН *, починала на 01.05.2000 год. в Г. Кюстендил – акт за смърт № 0296/01.05.2002 год., Й. Я. А. с ЕГН *,починал на 22.02.2002 год. в Г. П. – акт за смърт № 0253/23.02.2002 год., П. И. С.с ЕГН *,починал на 15.12.1999 год. в Г. И. – акт за смърт № 80/15.12.1999 год., В. С. Т. с ЕГН *, починал на 10.08.2000 год. в Г. И. – акт за смърт № 57/10.08.2000 год., С. М. А. с ЕГН *, починал на 28.09.2000 год. в Г. И. – акт за смърт № 62/29.09.2000 год., К. Р. Т. с ЕГН *, починал на 27.09.1999 год. в Г. И. – акт за смърт № 54/28.09.1999 год., Г. Д. Б. с ЕГН *, починал на 29.10.2000 год. – акт за смърт № 0584/30.10.2000 год., В. Л. Ц. с ЕГН *, починала на 24.10.2002 год. в Г. Дряново – акт за смърт № 0127/24.10.2002 год., К. Г. Б. с ЕГН *, починал на 04.06.2004 год. в Г. Стара Загора – акт за смърт № 0822/05.06.2004 год. На 13.12.2004 год. подсъдимите Й. и К. отново се яви пред подсъдимия Д. в качеството му на съдия по вписванията и представили за извършване на нотариална заверка договори за наем на земеделска земя в землището на Г. И., измежду които били и два договора със починали лица – М.Т. М. с ЕГН *, починал на 29.06.2001 год. в Г. Каспичан – акт за смърт № 21/29.06.2001г. и К.С. Р.с ЕГН *, починал на 10.11.2000 год. в Г. И. – акт за смърт № 73/10.11.2000 год. Д. извършил нотариална заверка на подписите на К. – като представител – пълномощник на наемодателите и Й. като законен представител на „ВК –Възраждане 2002” град И.. Подписите на представителите и в двата случая били положени към момента на заверката в присъствието на подсъдимия Д.. Винаги, след извършване на нотариалното удостоверяване, подсъдимият Д. е връщал на подсъдимия К. представените му в оригинал пълномощни. Установява се, че в град И. са били заверени пълномощни от Райна Павлова, като пълномощник на Олга П. и К. П. – наследници на К. Х. П., на А. Н. – наследник на В. Ц. и Маргарита Бернишка като наследник на В. С. Т.. От служебна бележка, издадена от ОД на МВР град П., се установява, че през 2009 година е било образувано досъдебно производство № 58/2009 година за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК във връзка с възникнал пожар в сграда в град И., където се е помещават канцеларии на „ВК –Възраждане 2002” град И., вследствие на който е изгоряло имущество и част от документацията на кооперацията. Тази фактическа обстановка е приел за установена и първоинстанционият съд и след обстоен и цялостен анализ на доказателствената съвкупност е направил правилен, законосъобразен и обоснован извод, че липсва осъществен състав на престъплението, за което са обвинени подсъдимите, поради което и на основание чл. 304 предл. последно от НПК е признал подсъдимите на невиновни и ги е оправдал. Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, като съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК следва да изложи своите с оглед наведените в протеста доводи за незаконосъобразност на атакуваната оправдателна присъда. Съгласно чл. 311, ал.1 от НК „длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелствата или изявленията, се наказва…”. Така визираният състав на престъплението „лъжливо документиране” предполага субект на това престъпление да е само длъжностно лице, което е извършило изпълнителното деяние „съставяне на официален удостоверителен документ” в кръга на своята служба. Несъмнено е установява, че подсъдимият Д. има това качество – длъжностно лице – съдия по вписванията, на който по закон – чл. 82, ал.1 от ЗННД му е възложено да осъществява нотариални действия, тъй като в района на РС Никопол не е имало нотариус. По отношение на инкриминирания вид нотариални удостоверявания е налице обща компетентност. Безспорно се установява, че Д. в това си качество е извършил нотариално удостоверяване на подписите на подсъдимите Й. и К., действали като представители – първия по закон, а втория по пълномощие, на страните по договорите за наем на земеделска земя. По своята правна същност нотариалното удостоверяване на подписите е такова относно достоверността на подписите на лицата съставили частния доÛумент – в случая на подсъдимите Й. и Карапенчев. Категорично и по несъмнен начин се доказва, че именно тези двама подсъдими лично и в присъствието на подсъдимия Д. в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 б. б от НК са положили своите подписи и това е било предмет на удостоверяването. Подсъдимият Д. е удостоверил едно вярно обстоятелство – че подписите са положени от подсъдимите Й. и Карапенчев като представители на страните по договорите за наем на земеделски земи. В последното лично Д. се е уверил като е извършил необходимите проверка включително и на документи, удостоверяващи представителната власт на Й. и Карапенчев. Друга проверка Д. не е бил длъжен да извършва, след като от външна страна същите са били достатъчно убедителни и не са пораждали съмнение относно тяхната достоверност. В случая е налице комплекс от документи – частен документ – договорът за наем на земеделска земя, като диспозитивен частен документ, съставен от подсъдимите Й. и К., и официален документ – нотариалното удостоверяване – нотариалната заверка на подписите положени под един частен документ, която заверка е съставена от съответното длъжностно лице в кръга на неговата служба. Последното се явява официален удостоверителен документ, който би могла да бъде предмет на лъжливото документиране, но в настоящият случай такова не е налице. Несъстоятелни и голословни се явяват доводите на прокурора, изложени в протеста относно наличието на лъжливо документиране, тъй като Карапенчев макар и лично да е бил положил подписите си като пълномощник под инкриминираните договори, не е имал нужната представителна власт. Последното би било обект на друга отговорност. Подсъдимият Д. е удостоверил вярно обстоятелство – че положеният от К. подпис е неговият и че той е автор на документа /изявлението на една от договарящите, страни изразено чрез него/ като представител на всеки конкретен наемодател, доказващ това чрез представени пълномощни, които Д. лично е възприел. В конкретния случай не се удостоверява обстоятелството относно валидността на упълномощаването. Последното е друг документ, който не е обект на изследване в това производство, а и доколкото от формална страна е отговарял на изискванията на закона подсъдимият Д. не е бил длъжен да проверява автентичността му. Лъжливото документиране, предмет на изследване в настоящото наказателно производство е само по отношение на извършеното нотариално удостоверяване на подписите на К. и тяхната вярност или невярност, положени върху договорите за наем на земеделски земи в землището на град И.. И след като се установи, че подсъдимият Д. е удостоверил вярно обстоятелство, то не е налице лъжливото документиране от обективна и субективна страна, респективно деянието не е престъпление. С оглед тези аргументи неоснователни се явяват доводите на прокурора, изложени в протеста и относно това, че нарушавайки задълженията си по чл. 485, ал.2 от ГПК – отм., Д. върши и лъжливо документиране по чл. 311, ал. 1 от НК. Нарушението на задълженията на Д. в качеството му на съдия по вписванията, изпълнявал и нотариална дейност, визирани в ГПК, ако ги има изобщо, не могат сами по себе си да обосноват непременно и наказателна отговорност, която по-начало е предвидена за деяния с висока степен на обществена опасност и то ако са извършени виновно и законът ги е обявил за наказуеми, а биха могли да породят друг вид отговорност – дисциплинарна, и то отново при налична и безспорна доказаност на нарушенията. Не е налице извършено престъпление от Д. и в съучастие с подсъдимите Й. и К., както и от самите тях като помагачи – подбудители по смисъла на чл. 20, ал. 3 от НК. За да е налице съучастие е необходимо по категоричен начин да су докаже наличие на общност на умисъла. В представите на всички подсъдими да е налице знание и съзнаване на всички елементи от обективната страна на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК, а Д. да е склонен да извърши деянието от другите двама подсъдими. Не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че дори К. е имал знание относно това, че пълномощните са били невалидни. Установява се в хода на съдебното следствие, че той само е подготвил бланките са тях, а други лица са осъществявали действията по попълването и съответно по съставянето на тези документи като частни диспозитивни такива и съответно по отношение на тях да е извършена нотариалната заверка на подписите на упълномощителите. В чл. 311, ал.1 от НК се изисква деянието да е извършено умишлено при специÓлна цел и пряк умисъл, т.е. деецът да знае, че внася неверни обстоятелства и заедно с това цели този документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. Последното не се установява да е било налице у всеки един от подсъдимите като конкретно тяхно психическо отношение. Деянията на всеки един от подсъдимите се явяват несъставомерни както от обективна, така и от субективна страна, респективно деянията не съставляват престъпление, за което е повдигнато обвинението по отношение на всеки едни от тримата подсъдими, поради което правилно и законосъобразно те са оправдани. постановената от Свищовския окръжен съд оправдателна присъда, атакувана чрез протест на прокурора, е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11 от 11.04.2012 година постановена по НОХД № 272/2011 година по описа на Свищовския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |