Р Е Ш Е Н И Е
№ 1605
гр. Пловдив, 29 юли 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и първи юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1024 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
“ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, клон Пловдив, със седалище и адрес на управление на клона: гр. Пловдив, ул. “Хан Кубрат“ №1, ЕИК ***, ЕИК на клона 0015, представлявано от адвокати А.Н. и Ц.К.- пълномощници; както и “ГРАДСТРОЙ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от адвокат А.Н.- пълномощник, обжалват Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1030-000697 от 05.03.2021г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “ФОРД ТРАНЗИТ КУСТОМ”, с рег.№***, собственост на “ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, клон Пловдив, ЕИК на клона 1309369740012, за срок от 6 месеца”.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- М.В.М.- началник на група в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото постъпва молба-становище с Вх.№6942 от 19.04.20201г. (лист 2) от началник на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, за неоснователност на жалбата; изрично се възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя и се иска същото да бъде намалено до минимално предвидения размер по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), при евентуално уважаване на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 8, 37) е връчена на адресата “ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, клон Пловдив на 24.03.2021г., чрез Д.Т.- технически секретар “ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“, видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 37), като по делото липсват доказателства заповедта да е съобщена на жалбоподателя “ГРАДСТРОЙ“ ЕООД. От своя страна, жалбата (листи 3-6) е подадена чрез ответника на 07.04.2021г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, за жалбоподателя “ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, клон Пловдив (бивше “ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, клон Пловдив), като адресат на оспорената заповед, както и за жалбоподателя “ГРАДСТРОЙ“ ЕООД, в качеството му на ползвател на процесния лек автомобил, е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване.
Следователно, като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.03.2021г., около 23:32ч., е извършена проверка от служители в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, на място- в гр. Пловдив, ул. “Васил Левски“, срещу ресторант “Хитър Петър“. В рамките на проверката е прието за установено, че С.В.К., ЕГН **********,*** моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “ФОРД ТРАНЗИТ“, с Рег.№***, собственост на “ГРАДСТРОЙ“ ЕООД (всъщност ползвател), за което по делото са приети заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част I (лист 55, 57), с №********* от 16.11.2017г., както и нарочна справка (лист 42). На К. е направена проверка за евентуална употреба на алкохол от негова страна с техническо средство, представляващо дрегер “Алкотест 7510“ с №0245, при което е отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,73 ‰ (промили). На К. е издаден Талон за изследване с №0034265 (неприложен по делото), представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.). Прието е за установено, че К. е неправосопособен водач, тъй като свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) е отнето по административен път.
За установеното в рамките на проверката А.Н.Н.- младши автоконтрольор в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия АА, бл.№849194 от 05.03.2021г. (лист 9, 38), с който деянията на К., изразяващи се в управление на ППС с концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,73 ‰ (промили), установена с техническо средство- дрегер “Алкотест 7510“ с №0245, както и управлението на МПС, след като е лишен от право да управлява МПС по административен път, се квалифицират като административно нарушения по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от С.К. са иззети: два броя регистрационни табели с Рег.№***, както и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) №********* или Свидетелство за регистрация (малък талон), Част II, според оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на направеното в тази насока възражение от жалбоподателите.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 47) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 46) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция“ са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-6152 от 07.05.2020г. (лист 48) на министъра на вътрешните работи, с която заповед М.В.М., издал оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжността НАЧАЛНИК НА ГРУПА „Административно-наказателна дейност, информационно-аналитична дейност и отчет на пътно-транспортни произшествия и водачите“ (Г”АНДИАДОПТПВ“) в С”ПП” към Отдел “Охранителна полиция” (О”ОП”) при ОД на МВР- Пловдив“.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Според посочената като правно основание за налагането на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, като доказателство по делото е прието заверено копие на ЗППАМ с №20-1030-001493 от 10.06.2020г. (лист 41, 59), издадена от М.В.М.- началник на група в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, на С.В.К., ЕГН **********, е наложена ПАМ- “временно отнемане на СУМПС на водач до заплащане на дължимата глоба“, тъй като е прието за установено, че на 10.06.2020г. К. управлява МПС, представляващо лек автомобил “НИСАН ТЕРАНО“, с Рег.№***, лична собственост, след като с наказателно постановление (НП) с №20-1030-001482 от 24.02.2020г. (неприложено по делото) на К. са наложени три броя глоби в общ размер от 70,00 лева, заради извършени нарушения по смисъла на чл.137а, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, глобите по което НП не са заплатени в срока за доброволно плащане.
Според приетата по делото нарочна справка за нарушител/водач (листи 44-45) по отношение на С.В.К., НП с №20-1030-001482 от 24.02.2020г. е влязло в сила на 21.03.2020г.; ЗППАМ с №20-1030-001493 от 10.06.2020г. е връчена на К. на 30.07.2020г.; а притежаваното от К. СУМПС №********* му е отнето на 10.06.2020г., при съставянето на АУАН, серия АА, бл.№540386 от 10.06.2020г. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на неприключило производство по оспорване на ЗППАМ с №20-1030-001493 от 10.06.2020г. от страна на К., нито пък дори се твърди такова нещо, поради което следва да се приеме за установено, че ЗППАМ с №20-1030-001493 от 10.06.2020г. е влязла в сила на 14.08.2020г.
Също така, по делото не са ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди, че към 05.03.2021г. от К. са заплатени трите броя глоби в общ размер от 70,00 лева, наложени му с НП с №20-1030-001482 от 24.02.2020г., поради което следва да се приеме за установено, че действието на ЗППАМ с №20-1030-001493 от 10.06.2020г. не е преклудирано към 05.03.2021г.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при наличието на фактическо основание за целта- управление на процесното МПС на 05.03.2021г. от водач (С.К.), който е лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Собственият на жалбоподателя “ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, клон Пловдив (бивше “ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, клон Пловдив), с Рег.№***, се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП, тъй като именно този автомобил е управляван от С.К. в рамките на извършената на 05.03.2021г. проверка.
А субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая несъмнено е жалбоподателят “ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, клон Пловдив (бивше “ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, клон Пловдив).
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, противно на направеното в този смисъл възражение от страна на жалбоподателите.
Разбира се, с Решение №3 от 23.03.2021г. на Конституционния съд на Република България (КСРБ) по конституционно дело №11/2020г., обнародвано ДВ, бр.26 от 30.03.2021г., в сила от 03.04.2021г., са обявени за противоконституционни чл.171, т.1, буква “д“ и чл.171, т.2, буква “к“ от ЗДвП, но това обстоятелство е неотносимо към настоящия спор, тъй като решението на КСРБ за обявяване на противоконституционност на акт има действие занапред, съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България (КРБ), докато съответствието на административния акт с материалния закон се преценя към момента на издаване на акта, съгласно чл.142, ал.1 от АПК, или в случая към 05.03.2021г.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правни основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.
Вярно е, че в оспорената заповед като собственик на процесния автомобил, респективно за адресат на заповедта е посочено “ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, клон Пловдив, съгласно посочените по-горе Свидетелство за регистрация (голям талон), Част I и нарочната справка (лист 42), докато към 05.03.2021г. собственик на автомобила е “ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, клон Пловдив.
Тук е мястото да се напише, че съгласно информация в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел от 30.03.2021г. (листи 28-32), на 03.01.2018г. в Търговския регистър (ТР) е вписано преобразуване на “ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, ЕИК *********, чрез вливане в “ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД (считано от 12.03.2018г. с наименование “ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД), ЕИК ***, но пък обстоятелството за посочената промяна в собственика на процесния лек автомобил не е заявено за промяна в регистрацията на лекия автомобил от собственика, съгласно изискването на чл.14, ал.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба №I-45/24.03.200г.) и в законоустановения едномесечен срок по чл.3, ал.4 от Наредба №I-45/24.03.200г.
Следователно, направеното отразяване в оспорената по делото заповед, че собственик на процесния автомобил е “ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, клон Пловдив, ЕИК на клона 1309369740012, вместо “ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, клон Пловдив, ЕИК ***, ЕИК на клона 0015, макар и да представлява нарушение на изискването за форма на административния акт, не е съществено такова, тъй като не препятства правото на адресата на заповедта да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат негови права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.
Вярно е също така, че “ГРАДСТРОЙ“ ЕООД не е отразено като ползвател на процесния автомобил в оспорената заповед, но пък в ЗДвП няма изрично установено изискване за посочване на ползвател на ППС, чиято регистрация се прекратява, поради което това обстоятелство изобщо не представлява нарушение на изискването за форма на акта.
Написа се, че ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Оспорената по делото ПАМ е наложена за минимално предвидения от закона срок, поради което настоящият състав на съда приема за установено, че разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения, противно на направеното от жалбоподателите възражение в тази връзка.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, клон Пловдив, със седалище и адрес на управление на клона: гр. Пловдив, ул. “Хан Кубрат“ №1, ЕИК ***, ЕИК на клона 0015, както и на “ГРАДСТРОЙ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1030-000697 от 05.03.2021г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е наложена ПАМ- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо лек автомобил “ФОРД ТРАНЗИТ КУСТОМ”, с рег.№***, собственост на “ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, клон Пловдив, ЕИК на клона 1309369740012, за срок от 6 месеца”.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/