Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 650
Стара Загора, 21.02.2024г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурор Гриша Мавров
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 313 по описа за 2023г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „МРР“
в Териториална дирекция Митница Пловдив, против Решение № 408 от 23.10.2023г., постановено
по АНД № 1921/ 2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено
като незаконосъобразно Наказателно постановление № BG2023/ 3000-317/НП от 31.05.2023г., издадено
от Началник отдел „МРР“ в ТД Митница Пловдив.
В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във
вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод, че неправилното посочване в
мястото на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на изискванията
по чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, съотв. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди, че от
събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин е установено и
доказано извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние
по повдигнатото на санкционираното лице административнонаказателно обвинение и
доколкото мястото на извършване на нарушението не представлява съставомерен
елемент от изпълнителното деяние на нарушението по чл.126, ал.1 от ЗАДС, при
неправилно приложение на закона съдът е постановил отмяна на наказателното
постановление. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да са постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
Наказателно
постановление № BG2023/ 3000-317/НП
от 31.05.2023г. на Началник отдел „МРР“ в ТД Митница Пловдив.
Ответникът по
касационната жалба – С.Х.К., чрез пълномощника си по делото, в съдебно
заседание и в представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в съответствие и при правилно приложение
на закона съдът е постановил отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно, за което излага подробни съображения.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено
в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебното решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на С.Х.К. против Наказателно
постановление (НП) № BG2023/ 3000-317/НП
от 31.05.2023г., издадено от Началник отдел „МРР“ в Териториална дирекция
Митница Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № BG09032023/ 3000/А-126 от 09.03.2023г., на С.К. е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл.126,
ал.1, т.1 от ЗАДС, като на основание чл.124, ал.1 от същия закон са отнети в
полза на държавата стоките – предмет на нарушението. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основа на това, че при извършена на 18.11.2022г. проверка
от екип от служители на сектор „ПИП“ към ОД на МВР –
Стара Загора, е установено, че С.К. държи под навес в обитаван от него имот
на адрес: с. Хрищени, общ. Стара Загора, ул. „Пролет“ № 2 етилов алкохол,
включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по
обем, надвишаващо 1.2% vol, общо 28.000 литра (9 литра - 49.82% vol, 10 литра –
53.29% vol. и 9 литра 29.19 vol, без документ
по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/ електронен административен документ или документ на
хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Старозагорският районен съд е отменил обжалваното
наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е
приел, че в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП
неправилно е посочено мястото на нарушението, с оглед на което е направен извод,
че налице съществено нарушение на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, съотв. на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, като абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Не се споделя
извода на Старозагорския районен съд, че неправилното
посочване в мястото на нарушението представлява съществено нарушение на
изискванията по чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, респ. по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и съотв. че води до процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление. Разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, съотв. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, регламентират
посочването на мястото на извършване на нарушението като елемент от
задължителното съдържание на АУАН, респ. на НП. Съответно с посочването в
съставения АУАН № BG09032023/ 3000/А-126 от 09.03.2023г. и в издаденото въз
основа на него НП № BG2023/ 3000-317/НП
от 31.05.2023г., на възприето от органите на ТД Митница Пловдив като място на
извършване на нарушението - с. Хрищени, общ. Стара Загора, ул. „Пролет“ № 2,
императивните законови изисквания по чл.42, ал.1, т.3
от ЗАНН, респ. по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно съдържанието на АУАН, съотв. на НП, се явяват
изпълнени, поради което не е налице формално (процесуално) основание за отмяна
на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Доколкото обаче предмет на съдебна проверка е не
дали изобщо е извършено някакво административно нарушение, а извършено ли е
описаното в обжалваното НП нарушение, индивидуализирано от фактическа страна
вкл. чрез посоченото място на неговото извършване, правилното посочване на
мястото на нарушението е елемент от извършваната от съда преценка за материална
законосъобразност на наказателното постановление, включваща и преценка извършено
ли е вмененото на санкционираното лице нарушение по времето, на мястото и при
обстоятелствата, посочения в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него
НП. Както правилно е приел районният съд, от доказателствата, събрани в хода на
въззивното съдебно производство, еднозначно и по несъмнен начин се установява,
че съставомерното изпълнително деяние не е осъществено и съотв. по никакъв
начин не е свързано с посоченото като място на извършване на нарушението – под
навес към пристройка на къщата в имот на адрес с. Хрищени, общ. Стара Загора, ул.
„Пролет“ № 2, обитаван от С.Х.К.. Действително мястото на
извършване на нарушението не представлява съставомерен елемент от
изпълнителното деяние на нарушението по чл.126, ал.1 от ЗАДС. Изпълнителното
деяние на административното нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС „държи” следва да
се разглежда като упражняване на фактическа власт върху една вещ независимо от
основанието за това, като административно-наказателно отговорен за нарушението
по чл.123, ал.1 от ЗАДС е фактическият държател на вещта, независимо от това
дали е неин собственик, владелец, наемател, влогоприемател и т.н. Но в случая, както повдигнатото на С.К. със съставения АУАН
административнонаказателно обвинение по чл.126, ал.1 от ЗАДС, така и наложеното
с НП административно наказание за вмененото на К. нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС, свързват извършването на съставомерното изпълнително деяние (държане на акцизни
стоки без документ по чл.126, ал.1 от ЗАДС) и субекта на деянието (фактическия държател на акцизни стоки), единствено и само с обстоятелството, че акцизните стоки
са намерени в обитавания от С.К. ***“. Следователно ако и мястото на нарушението да не представлява съставомерен елемент от изпълнителното деяние на
нарушението по чл.126, ал.1 от ЗАДС, в случая
обвързването на мястото на нарушението (мястото, където са намерени акцизните стоки) с обективни и
субективни признаци от състава на нарушението, обуславя извод, че доколкото от
доказателствата по делото по несъмнен начин е установено, че нито проверката е
извършена, нито акцизните стоки са намерени в обитавания от С.К. ***“, недоказано се явява извършването на вмененото на санкционираното лице
нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС при посочените в НП време, място и обстоятелства. Недоказаността
на административнонаказателното обвинение е основание за отмяна на
наказателното постановление, в частта, с която на С.К. е наложено
административно наказание на основание чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС.
Несъстоятелно е
възражението на касатора, че към момента на съставянето на АУАН и издаването на
НП, в ТД Митница Пловдив не е имало данни за мястото, където е била извършена съвместната
проверка от органи на РИОСВ и служители на сектор „ПИП“ към ОД на МВР – Стара Загора,
съотв. за мястото, където са били открити акцизните стоки. По аргумент от
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган има задължение да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и да прецени и събраните доказателства. В
изпълнение на това си задължение в случая наказващият орган е следвало да установи, че липсват данни
относно мястото, където са намерени акцизните стоки (в приложените по преписката документи адресът с. Хрищени, общ.
Стара Загора, ул. „Пролет“ № 2“ се сочи като адрес на С.К.) и съответно да предприеме/възложи извършването на съответните процесуални
действия за събиране на доказателства досежно неустановеното/неизяснено
обстоятелство. В случая това не е сторено.
Доколкото наличието на извършено
нарушение по чл. 126, ал.1 от ЗАДС (държане на акцизни стоки без данъчен
документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ /електронен административен документ или документ на
хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза), е доказано,
при прилагането на чл.124, ал.1 от ЗАДС (регламентиращ
отнемането в полза на държавата на стоките – предмет на нарушението, независимо
чия собственост са, вкл. и в случаите на неизвестен извършител), неправилно наказателното постановление е отменено и в частта му, с която на основание
чл.124, ал.1 от ЗАДС е постановено отнемане на стоката – предмет на
нарушението. В тази част обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно
постановление № BG2023/ 3000-317/НП от
31.05.2023г. в частта за постановеното отнемане в полза на държавата на акцизните стоки –
предмет на нарушението. В останалата част решението като
валидно, допустимо и правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изхода на делото искането на
ответника за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да
заплати на С.Х.К. сумата от 300 лева, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство в
касационното производство.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 408 от 23.10.2023г., постановено по АНД № 1921/ 2023г. по описа
на Районен съд – Стара Загора, в частта
му, с което е отменено Наказателно постановление № BG2023/ 3000-317/НП от 31.05.2023г.,
издадено от Началник отдел „МРР“ в Териториална агенция Митница Пловдив, в частта за постановеното на основание
чл.124, ал.1 от ЗАДС отнемане в полза на държавата на стоката – предмет на
нарушението и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № BG2023/ 3000-317/НП
от 31.05.2023г., издадено от Началник отдел „МРР“ в Териториална агенция
Митница Пловдив“, в частта му, с
която на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на
държавата на стоката - предмет на нарушението – етилов алкохол, включен в
кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем,
надвишаващо 1.2% vol, общо 28.000 литра (9 литра - 49.82% vol, 10 литра –
53.29% vol. и 9 литра 29.19 vol.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 408 от
23.10.2023г., постановено по АНД № 1921/ 2023г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, в останалата му част.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“
да заплати на С.Х.К., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сумата от 300лв. (триста лева), представляваща
направени разноски в съдебното производство пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.