Р Е Ш Е Н И
Е
№………………./15.02.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1902 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.П.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № НЯСС – 156 от
13.08.2019 г., издадено от Зам. Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на жалбоподателката
Д., на основание разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 41 от Закона за водите, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева (десет
хиляди лева) за това, че на 28.05.2019 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от
Закона за водите, при извършена проверка на язовир „Юнец“, находящ се в
поземлен имот № 000038, в землището на с. Юнец, общ. Долни чифлик, нотариален акт № 2, том Ⅰ, рег. № 49, дело № 2 от 2007 г.,
собственост на Д.П.Д., с ЕГН: **********, за което е съставен констативен
протокол № 05 – 01 – 26/ 31.05.2019 г., е установено чрез обход и оглед на
малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от
експлоатацията е установено, че не е представен договор за възлагането на
стопанисване, поддържане и осъществяване на техническа експлоатация на язовирна
стена и съоръженията към нея на язовир „Юнец“ с лице, отговарящо на условията
за оператор на язовирна стена и съоръженията към нея, съгласно чл. 15, ал. 1 от
Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол на
техническото им състояние след поискване, като такъв не е представен и в
деловодството на ДАМТН – нарушение на разпоредбата на чл. 138в, ал. 1 от Закона
за водите.
Жалбоподателката
Д.П.Д. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като
навежда подробни аргументи в защита на становището си. Не оспорва, че е
собственик на язовир „Юнец“, находящ се в землището на с. Юнец, общ. Долни
чифлик, като признава, че поради финансови затруднения, не е успяла да обезпечи
сключване на договор с оператор, отговарящ на условията за оператор на язовирна
стена и съоръженията към нея, съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за условията
и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните
стени и съоръженията към тях, както и на контрол на техническото им състояние
след поискване. Навежда твърдения, че не бяга от отговорност и е предприела
редица действия за безопасната експлоатация на яз. „Юнец“, като също така
акцентира върху техническите му параметри, които според нея обосновават извод
за липса на опасност от настъпване на неблагоприятни последици от неизпълнение
на задължението й. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното на
14.09.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1902 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателката Д.П.Д. се
явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария върху
дейностите, които извършва за безопасната експлоатация на язовира.
В проведеното на
14.09.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1902 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор не изпраща нито законен, нито процесуален
представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество,
като в постъпили на 10.06.2020 г. писмени бележки, изготвени от ст. експерт Ф.Г.
– процесуален представител на въззиваемата страна се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за
потвърждаване на наказателното постановление, предвид безспорното установяване
на административното нарушение.
Съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 28.05.2019 г. св. Я.М.Д. – Началник отдел в Регионален отдел „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“ Североизточна България извършил
проверка по отношение техническото и експлоатационно състояние на язовир
„Юнец“, находящ се в поземлен имот № 000038, в землището на с. Юнец, общ. Долни
чифлик, собственост на Д.П.Д..
В хода на проверката св. Д.
констатирал, че собственичката на язовира Д.П.Д. не е сключила договор за
възлагането на стопанисване, поддържане и осъществяване на техническа
експлоатация на язовирна стена и съоръженията към нея на язовир „Юнец“ с лице,
отговарящо на условията за оператор на язовирна стена и съоръженията към нея,
съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа
и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на
контрол на техническото им състояние.
Преценявайки, че с това
свое поведение Д.П.Д. е нарушила разпоредбата на чл.
138в, ал. 1 от Закона за водите, на 17.06.2019 г. св. Д. съставил акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателката за нарушение на посочената законова
разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган,
но след като било преценено за неоснователно, на 13.08.2019 г. Зам.
Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 200, ал. 1,
т. 41 от Закона за водите, наложил на Д.П.Д. административно наказание „глоба“
в размер на 10
000 лева за извършеното нарушение на чл. 138в, ал. 1 от
Закона за водите.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По същество, съдът я
намира за неоснователна, поради следните причини:
На първо място, съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. Я.М.Д., като
последователни, логични и най – същественото – подкрепени от събраните в хода
на административно – наказателното производство писмени доказателства, съвсем
конкретно от съставения от него Констативен протокол от дата 28.05.2019 г. съдържащ
констатации във връзка с извършена проверка на яз. „Юнец“.
Следва да се подчертае, че
жалбоподателката Д. не оспорва достоверността на
обстоятелството, че няма сключен договор за възлагането на
стопанисване, поддържане и осъществяване на техническа експлоатация на язовирна
стена и съоръженията към нея на язовир „Юнец“ с лице, отговарящо на условията
за оператор на язовирна стена и съоръженията към нея, съгласно чл. 15, ал. 1 от
Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол на
техническото им състояние.
Самата тя признава този
факт в своята въззивна жалба, а и тази нейна позиция беше затвърдена в хода на
откритите съдебни заседания в производството по НАХД № 1902 по описа за 2020 г.
на Варненския районен съд, в които жалбоподателката
участваше лично.
Предвид показанията на св.
Д., предвид съставения от него Констативен протокол от дата 28.05.2019 г. и предвид самопризнанието на жалбоподателката
Д., съдът намира за безспорно установено от фактическа страна, че Д.П.Д., в
качеството си на собственик на яз. „Юнец“ не е сключила договор за възлагането
на стопанисване, поддържане и осъществяване на техническа експлоатация на
язовирна стена и съоръженията към нея на язовир „Юнец“ с лице, отговарящо на
условията за оператор на язовирна стена и съоръженията към нея, съгласно чл.
15, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и
безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на
контрол на техническото им състояние.
Разпоредбата на чл. 138в,
ал. 1 от Закона за водите предвижда, че ако собственикът на язовира и
съоръженията към него не отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена
по смисъла на този закон, той задължително възлага стопанисването, поддържането
и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и на
съоръженията към нея на лице, което отговаря на тези изисквания. В случая не се
твърди от жалбоподателката Д., че тя отговаря на
изискванията за оператор на язовирна стена, дори напротив -самата тя признава,
че не отговаря на тези нормативно установени изисквания, поради което и за нея
в качеството й на собственик на яз. „Юнец“ в действителност е възникнало
задължение да сключи подобен контракт, и на практика със своето бездействие, жалбоподателката е нарушила законовата разпоредба, поради
което и правилно е била ангажирана административно – наказателната й
отговорност.
По отношение конкретните
възражения на жалбоподателката Д. срещу
законосъобразността на наказателното постановление, съдът намира, че по – скоро
те са от житейско естество и се изразяват в това, че жалбоподателката
е изпаднала в затруднено материално положение и не разполага със средства,
които да обезпечат плащането на услугата на оператор на язовирна стена, който да
изпълнява нормативно установените задължения. Съдът се отнася с разбиране към
тази материална затрудненост на жалбоподателката, но
следва да се подчертае, че по принцип собствеността освен права, вменява и
определени задължения на правоимащия. Още повече, че материалното състояние на
дадено лице е динамична величина, поради което и липсата на финансови средства
в даден, конкретен момент не може да бъде извинение за неизпълнение на
нормативно установени задължения.
Според съда предвид
естеството на задълженията не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 28,
буква „а“ от ЗАНН, доколкото не е обществено приемливо да се правят каквито и
да е било компромиси със сигурността и експлоатацията на стената на който и да
е било язовир на територията на страната. Съдът няма причина да се съмнява в
твърденията на жалбоподателката Д., че е предприела
редица фактически дейности, с които контролира и се опитва да обезпечи
безопасното функциониране на яз. „Юнец“, но в случая те биха могли да бъдат
квалифицирани единствено като смекчаващи отговорността обстоятелства, но те не
могат да извинят неизпълнението й на нормативно установените й задължения.
Съдът не може да се
съгласи с възражението, че Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях,
както и на контрол на техническото им състояние е била отменена и към настоящия
момент не съществува в правния мир нормативно установеното задължение на
собственика на язовира да сключи договор с оператор. В действителност е приета с ПМС № 12 от 28.02.2020 г. нова Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние, но в нейната разпоредба (чл. 4, ал. 2 от същата) вменява идентично
задължение на собственика на язовира като чл. 4, ал. 2 от Наредбата за
условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол на техническото им
състояние след поискване (Приета с ПМС № 262 от 07.10.2016 г. обн. ДВ. бр. 81
от 14 октомври 2016 г. и впоследствие отменена с ДВ. бр.9 от 31 Януари 2020 г.).
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че в действителност е допуснато административно
нарушение на разпоредбата на чл. 138в, ал. 1 от Закона за водите, поради което
и правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателката Д..
Наложеното административно
наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева е минималния праг на санкцията,
предвиден в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 41 от Закона за водите, поради
което и пред съда не е поставен въпроса за нейната евентуална завишеност, респ. несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № НЯСС – 156 от
13.08.2019 г., издадено от Зам. Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
Потвърждава Наказателно постановление № НЯСС – 156 от 13.08.2019 г., издадено от Зам.
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което
на Д.П.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл.
200, ал. 1, т. 41 от Закона за водите, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 138в, ал. 1 от Закона за водите.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: