РЕШЕНИЕ
№ 1371
гр. Варна, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20203110109924 по описа за 2020 година
Производството е образувано по подадена искова молба от В. Б. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, срещу „* и „* с която са предявени кумулативно обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
ОСЪЖДАНЕ на ответниците ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ищеца:
1/ сумата в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща дължимо от
ответниците обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснатата възможност да сключи договор за кредит за тази сума, поради
противоправното бездействие на служители на ответните дружества да извършат
своевременно и коректно отразяване на информацията относно кредитната му задлъжнялост
за периода 14.12.2017 г. – 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба /18.08.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща дължимо от
ответниците обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени негативни емоции /страдания, притеснения, емоционален дискомфорт,
напрежение, унижение и накърняване на човешкото достойнство/ от това, че не може да
получи средства по договор за кредит и да ремонтира своевременно покрива на жилищната
си постройка, поради противоправното бездействие на служители на ответните дружества да
извършат своевременно и коректно отразяване на информацията относно кредитната му
задлъжнялост за периода 14.12.2017 г. – 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /18.08.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът В. Б. ИВ. твърди, че през септември 2019 г. се обърнал към
няколко банки да му отпуснат кредит за ремонт на покрива на къщата му и му е било
поискано да представи справка от Централния регистър на БНБ относно текущото състояние
1
на кредитите, които е получил. Сочи, че му е отговорено от БНБ, но е установил, че е налице
некоректно подадена информация от страна на ответниците относно кредитната му
задлъжнялост, която не отговаряла на обективната действителност. Излага, че не са
отразени коректно паричните му задължения спрямо *по кредит № 666345-403-1-1312 и * по
кредит № EOSDP00000001421350. Твърди, че с Решение № 3118 от 08.07.2019 г. по гр.д. №
17095/2018 г. на ВРС е отхвърлен изцяло предявения от *иск по чл. 422 ГПК срещу него, с
който е искано да бъде признато за установено, че дължи суми, произтичащи от сключен
Договор за банков кредит от 30.01.2008 г. Сочи, че през 2013 г. е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист на заявителя *, като впоследствие е прехвърлено
вземането с договор за цесия на * към 14.12.2017 г. Счита, че претендираните суми по
изпълнителния лист са за вземания, които са погасени по давност, тъй като в
законоустановения срок не са предприети действия от съдебния изпълнител по събирането
им, което е констатирано с прекратяването на изпълнителното дело № 61/2018 г. на ЧСИ *а
с взискател * с влязло в законна сила постановление от 21.05.2019 г., на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че въпреки погасяване на вземанията по давност ответниците не са
отразили в Централния кредитен регистър, че не дължи сумите, поради което е отправил
писмени молби до двете дружества. Излага, че в седмодневен срок не получил отговор от
ответниците и от тях не са предприети действия по коректно отразяване на задълженията му
в регистъра. Сочи, че с това си бездействие ответниците му нанасят имуществени и
неимуществени вреди, защото не може да се възползва от правото си да получи средства по
договор за кредит, с които да ремонтира покрива на къщата си. Твърди, че е поискал
съдействие от БНБ, която е изпратила писма до финансовите институции да изпълнят
задълженията си, като в срок е получил отговор от *, че няма да изпълни заличаването,
защото не са налице основания за подаване на коригираща информация за посочените
кредитни задължения. Счита, че ответниците са нарушили разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл.
10 от Наредба № 22 за Централния кредитен регистър. В тази връзка твърди, че ответниците
са солидарно задължени да репарират претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди, поради виновното бездействие на служителите им. Моли съда за уважаване на
исковете му.
Ответникът „* ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
като неоснователни. Твърди, че на 30.01.2008 г. между *и ищеца е сключен договор за
кредит, по който на кредитополучателят му е отпусната парична сума, но същият не е
погасявал задълженията си редовно. Впоследствие на 14.02.2017 г. между *и него е сключен
договор за цесия за вземанията, произтичащи от договора за кредит, за което длъжникът е
уведомен. Сочи, че ищецът се позовава на решение по гр.д. № 17095/2018 г. на ВРС, с което
е отхвърлен иска на *срещу него, но не е съобразил, че в решението е признато за
установено, че договор за кредит е сключен, сумата по него е усвоена и същият е в
неизпълнение, като единствената причина за отхвърляне на иска е това, че съдът е приел, че
материално легитимиран да предяви иска е *, а не *, но не е налице произнасяне относно
настъпване на погасителна давност. Излага, че тъй като вземането съществува, не е
изпълнено и не е погасено по давност, то и не е налице основание за коригиране на
информацията в ЦКР. Твърди, че дори да се приеме, че вземането е погасено по давност, пак
не е налице основание за коригиране, защото кредитът не е окончателно погасен и няма
съдебен акт, с който да се установява този факт. По отношение на предявените искове за
вреди счита, че не е налице противоправно поведение от страна на негови служители,
защото са спазени разпоредбите на Наредба № 22 на БНБ за Централния кредитен регистър.
Сочи още, че не е налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените
от ищеца вреди, защото ищецът не е представил никакви доказателства в подкрепа на
твърденията му, че му е отказано отпускането на кредит от други банки, както и че
причината за това е именно отразяването в ЦКР. В заключение счита, че не е доказан и
размера на претърпените вреди, който да обосновава претендираното обезщетение. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът „Р* ЕАД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
2
като недопустими, евентуално като неоснователни. Твърди, че на 30.01.2008 г. между *и
ищеца е сключен договор за кредит, по който на кредитополучателят му е отпусната
парична сума, но същият не е погасявал задълженията си редовно. Впоследствие на
14.02.2017 г. между *и * е сключен договор за цесия за вземанията, произтичащи от
договора за кредит, за което длъжникът е уведомен. Сочи, че след извършеното прехвърляне
той не подава информация за процесното вземане в регистъра, поради което и искът срещу
него е недопустим поради липса на правен интерес. Излага, че няма как двете институции да
подават информация за един и същи кредит едновременно. Сочи, че след прехвърлянето на
вземането банката няма претенции спрямо ищеца, а е действала в качеството на
процесуален субституент в производството по гр.д № 17095/2018 г. на ВРС. Твърди, че
спрямо него няма как да бъде реализирана отговорност за вреди, а обезщетение за такива
може да се претендира само спрямо настоящия кредитор. Въпреки това счита, че дори и
спрямо * не е налице основание за претендиране на обезщетение, защото не е налице
правонарушение и са спазени изискванията на Наредба № 22 на БНБ за Централния
кредитен регистър. Сочи още, че не е налице причинна връзка между поведението на
ответника и претърпените от ищеца вреди, защото ищецът не е представил никакви
доказателства в подкрепа на твърденията му, че му е отказано отпускането на кредит от
други банки, както и че причината за това е именно отразяването в ЦКР. В заключение
счита, че не е доказан и размера на претърпените вреди, който да обосновава
претендираното обезщетение. Моли за прекратяване на производството спрямо него,
евентуално за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът „* не изпраща представител. С писмена молба
поддържа отговора.
В съдебно заседание ответникът „Р*ЕАД поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 30.01.2008 г. между В. Б. ИВ. и „*) ЕАД е сключен договор за кредит,
вземанията по който са прехвърлени на „*“ ЕООД с Договор за цесия от 14.12.2017 г.
Между „*) ЕАД и В. Б. ИВ. е проведено исково производство, което е приключило с
Решение № 3118 от 08.07.2019 г. по гр.д. № 17095/2018 г. на ВРС и е отхвърлен изцяло
предявения от *иск по чл. 422 ГПК срещу В. Б. ИВ. да бъде признато за установено, че
дължи суми произтичащи от сключения на 30.01.2008 г. договор за кредит, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
По делото са представени доказателства, че ищецът на 25.10.2019 г. ищецът е подал
възражение до ответника „*ЕАД относно подадената от последния информация до
кредитния регистър.
По делото са представени доказателства за изпратени от Българска народна банка
писма до ответниците за извършване на проверка дали правилно са подали информация до
Кредитния регистър.
Представено е Постановление от ЧСИ № 807 * от 21.05.2019 г. за прекратяване на
изпълнително производство по изп.д.№ 20158070401916, образувано от „*“ ЕООД срещу В.
Б. ИВ..
Представено е писмо от „*“ ЕООД до срещу В. Б. ИВ. и БНБ, че не са налице
3
основания за коригиране на подадената информация до кредитния регистър.
Представени са доказателства за наличието на друго задължение на В. Б. ИВ. към „*
ЕАД по договор за кредит от 01.02.2008 г., за което са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, като е образувано и изпълнително дело.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявените са от ищеца кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от техни
служители, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже възлагане на работа от ответниците на техните служители (не се оспорва);
противоправно бездействие на служителите да извършат възложените действия при
изпълнението на работата (в случая, че е било налице основание за извършване на корекция
на отразените обстоятелства в Централния кредитен регистър); настъпилите за ищеца вреди
по основание и размер; причинна връзка между бездействието и настъпилите вреди.
Вината на служителите се предполага, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което в
тежест на ответниците е било (в случай, че ищецът докаже останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане) да оборят презумпцията за вина, като
установят, че бездействията на служителите не са извършени виновно.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа.
Фактическият състав за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД включва:
възлагане на работа, противоправност, вреди и причинна връзка. Отговорността на
работодателя е обективна, но същият може да обори презумпцията за вина като докаже, че
този, на когото е възложил работата, не е действал виновно. Доказателствената тежест в
процеса е разпределена съобразно елементите на фактическия състав.
В настоящия случай, въпреки указанията на съда с доклада по делото, ищецът не е
ангажирал никакви доказателства за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди. Същият не успя пълно и главно да докаже в производството нито един от елементите
на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, освен възлагането на работата, което не е спорно.
Не се оспорва от ответниците-финансови институции, че действително са възложили
на своите служители да подават информация до централния кредитен регистър към БНБ
относно кредитната задлъжнялост на ищеца, като всеки от ответниците е подавал
информацията в различен момент, доколкото вземанията са прехвърлени с договор за цесия,
а с него и задължението за това подаване на информация, съобразно чл. 15, ал. 2 от Наредба
№ 22 на БНБ за Централния кредитен регистър.
Не се доказа по делото основното твърдение на ищеца, че служителите на
ответниците противоправно са бездействали, като не са подали искане за коригиране на
отразените в регистъра обстоятелства относно кредитната му задлъжнялост, като е било
налице основание за това – погасяване на вземането му по давност.
На първо място, между страните липсват данни да е водено производство, в което със
сила на пресъдено нещо да е прието, че В. Б. ИВ. не дължи на „*ЕООД и „* ЕАД отразените
в регистъра вземания, произтичащи от сключения на 30.01.2008 г. договор за кредит, поради
4
погасяването им по давност, за да се приеме, че този факт е безспорен и не може да бъде
пререшаван.
На второ място, дори последиците на погасителната давност да бъдат зачетени, те
погасяват правото на кредитора да пристъпи към принудително събиране на вземането, но
самото задължение не се погасява. Налице е т.нар. „дълг без отговорност“ или „естественото
право“ на кредитора по арг. от чл. 118 ЗЗД.
Няма спор, че ответниците са имали задължение по силата на разпоредбите на
Наредбата да подават информация за кредитната задлъжнялост на ищеца, но същите не са
имали задължение да отразят в регистъра, че задължението е погасено, доколкото
изтичането на давността за вземането не води до погасяването му и длъжникът все още
може да заплати дължимите от него суми по кредита, като същите няма да са платени без
основание.
Една от целите при създаването на Централния кредитен регистър е именно в него да
се съдържа централизирана информация за кредитната история на клиентите на
финансовите институции, до която да имат достъп всички останали финансови институции,
за да могат да извършат проверка и направят преценка за кредитоспособността на
съответното лице, преди да му разрешат отпускането на кредит, която преценка е тяхно
задължение съобразно специализираните закони за кредитирането. Чрез заличаването на
задължението на ищеца в регистъра, без същото да е погасено чрез плащане или друг
редовен способ за погасяване, би се стигнало до подаване на грешна информация, че
съответния длъжник има добра кредитна история или липса на задължения (който извод е
изключен при погасяване по давност, което е равнозначно на липса на плащане на
задълженията за период от 3 или 5 години, или повече), което би въвело в заблуждение
останалите финансови институции.
Ищецът не съумя да докаже по делото и твърдените от него вреди и причинната
връзка между бездействието на служителите и вредите. Не са представени никакви
доказателства за нито едно от твърденията му – че му е отказано сключването на договор за
кредит от друга финансова институция, както и че са му причинени негативни емоции
/страдания, притеснения, емоционален дискомфорт, напрежение, унижение и накърняване
на човешкото достойнство/ от това, че не може да получи средства по договор за кредит и да
ремонтира своевременно покрива на жилищната си постройка, както и че тези вреди са
именно в резултат от неподаването на коригираща информация до регистъра.
Дори да се приеме, че погасяването по давност на вземането, създава задължение за
отразяването на този факт в регистъра, то от представените по делото доказателства се
установява, че ищецът е имал и друг непогасен кредит, поради което и в регистъра пак би
останала информация, че същият е длъжник, което евентуално би довело до същата
последица /недоказана по делото/ - други финансови институции да му откажат
финансиране.
В тази връзка са и разрешенията на Софийските съдилища по идентични казуси,
които допълнителни подробни мотиви настоящият състав споделя и не намира за
необходимо да преповтаря. /Решение от 03.09.2020 г. по в.гр.д. № 10007/2019 г. на СГС,
Решение № 54623 от 28.02.2020 г. по гр.д.№ 4389/2019 г. на СРС, Решение от 16.06.2020 г.
по в.гр.д.№ 5270/2019 г. на СГС, Решение № 137982 от 10.06.2019 г. по гр.д. № 67205/2018
г. на СРС/
Предвид изложеното предявените от ищеца искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да се присъдят сторените от
5
тях разноски във връзка с производството, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за всеки от ответниците,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, но като се съобрази и
материалният интерес, които разноски следва да се понесат от ищеца. Държавната такса по
делото остава за сметка на Бюджета на съда, доколкото ищецът е освободен от заплащането
на такси и разноски в производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от В. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. *, срещу
„* и „*, със седалище и адрес на управление: гр. *, кумулативно обективно и субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на
ответниците ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ищеца:
1/ сумата в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща дължимо от
ответниците обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснатата възможност да сключи договор за кредит за тази сума, поради
противоправното бездействие на служители на ответните дружества да извършат
своевременно и коректно отразяване на информацията относно кредитната му задлъжнялост
за периода 14.12.2017 г. – 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба /18.08.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща дължимо от
ответниците обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени негативни емоции /страдания, притеснения, емоционален дискомфорт,
напрежение, унижение и накърняване на човешкото достойнство/ от това, че не може да
получи средства по договор за кредит и да ремонтира своевременно покрива на жилищната
си постройка, поради противоправното бездействие на служители на ответните дружества да
извършат своевременно и коректно отразяване на информацията относно кредитната му
задлъжнялост за периода 14.12.2017 г. – 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /18.08.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*, сумата от
150 лв. /сто и петдесет лева/, представляващи сторени разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА В. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на*, сумата от
150 лв. /сто и петдесет лева/, представляващи сторени разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6