РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 17.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 223 / 2019 год. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 254, ал. 3, във вр. с чл. 253, ал. 3 от Закон за горите, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед № РДГ-08-3-176/13.05.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, издадена на основание чл. 22 от ЗАНН, чл. 254, ал. 1, във вр. с чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/: СПИРАНЕ ДЕЙНОСТТА в обект „Склад за дървен материал”, находящ се в землището на с. ******, община Угърчин, Област Ловеч, м. *****, в поземлен имот с кадастрален идентификатор № 36943.8.11, и вписан в регистъра на РДГ Ловеч, като обект по чл. 206 от Закона за горите под № 2.35/20.04.2010г., притежаващ производствена марка с абревиатура „*****”, стопанисван от фирма „*****ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление обл. Ловеч, община Угърчин, с. ******, ул. „*****“ № **, с управител и едноличен собственик на капитала - О.Й.М.. Срокът на действие на заповедта е един месец, считано от датата на фактическото запечатване на обекта.
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателя „*****ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. ******, ул. „*****” № **, ЕИК *****, представлявано от О.Й.М., чрез адв. С.Г. от ЛАК, който в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е подал настоящата жалба с твърдения за нарушение на формата, нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Като нарушение на формата се сочи, че в титулната част на заповедта не е посочено наименованието на органа –издател на заповедта, което според жалбоподателя на дева възможност да бъде проверена материалната компетентност на издателя на заповедта, като намира, че само на това основание обжалваната заповед е нищожна. Допълнително сочи, че в заключителната част не се съдържа дата на издаване на заповедта. Като нарушение на административнопроизводствените правила сочи неспазване на чл. 26 от АПК, във вр. с чл. 34 от АПК, както и липсата на мотиви. Като нарушение на материалния закон сочи, че превозните билети за постъпила дървесина № 9936/00456/12.12.2018 г. и № 9936/00464/14.12.2018 г. са вписани в Дневника на превозните билети на посочените дати, поради което първото нарушение не е извършено. По отношение на нарушението на чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ сочи, че проверяващите не са съобразили, че на 18.12.2018 г. е прекъсната интернет връзката, което не е дало възможност за проверка на видеозаснемането. В заключение са моли съда да отмени оспорената заповед, като се иска присъждане на направените от жалбоподателя разноски.
По искането по чл. 166, ал. 4, във вр. с чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 254, ал. 2 от Закон за горите /ЗГ/ съдът се е произнесъл с определение № 405/20.05.2019 г., с което е оставено без уважение искане на „******”, ЕООД, с. ******, ул. „*****” № **, ЕИК *****, представлявано от О.Й.М., чрез адв. С.Г. от ЛАК, за спиране допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № РДГ-08-3-176/13.05.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, издадена на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 254, ал. 1, във вр. с чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ.
Жалбоподателят се представлява само в първото съдебно заседание от адв. С.Г., като съдът е уважил доказателствените искания на жалбоподателя за допускане на двама свидетели и допускане на СТЕ. В следващите три съдебни заседания, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, не ангажира становище, като не внася депозит за допусната по негово искане експертиза, въпреки дадената от съда многократна възможност за това, поради което с протоколно определение от 29.01.2020 г. /на л. 99 от делото/ съдът е заличил допуснатата по искане на жалбоподателя СТЕ. Жалбоподателят не води допуснатите двама свидетели при довеждане, което е станало причина за забавяне производството по делото, като в две съдебни заседания на 13.11.2019 г. и на 29.01.2020 г. съдът е дал възможност на жалбоподателя да води неговите двама свидетели, поради което е бил отложен и разпита на двама от свидетелите на ответника с цел равнопоставеност на страните и евентуално допускане на очни ставки. В последното съдебно заседание жалбоподателят отново не се е представлявал, като не е водил и допуснатите по негово искане свидетели, поради което същите са заличени.
Ответникът Директор на Регионална дирекция по горите – Ловеч, се представлява от юрк. С.Т., която в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмена защита излага аргументи за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалваната заповед. Сочи, че няма съмнение, че Директорът на Регионална дирекция по горите е издател на заповедта, сочи, че датата, която е отбелязана под номер на заповедта е и дата на издаване на същата – 13.05.2019 г., като тази дата винаги съвпада с датата, на която заповедта е регистрирана в регистъра на РДГ – Ловеч. Сочи, че законодателят не е поставил изискване датата на издаване на заповедта да бъде отбелязана и в заключителната част на заповедта. Сочи, че законодателят не е поставил изискване в заповедта да бъде посочен фактът по чия инициатива е започнало производството по издаване на същата. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от АПК - Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. В конкретния случай производството е започнало по инициатива на компетентния орган, като сочи, че и разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК е спазена. Заповедта е надлежно връчена на дата 14.05.2019г., в 14:05 часа на М.Ю.Д.. Същата е упълномощено лице на фирма „*****ЕООД, съгласно Пълномощно с peг. № 3144/01.11.2018г. на нотариус Н.Х., нотариус в район PC - Ловеч с peг. № 139 на Нотариалната камара. Сочи, че в обжалваната Заповед № РДГ08-3-176/13.05.2019г. на Директора на РДГ - Ловеч подробно са изложени фактическите и правни основания за издаването й, като същата е и напълно мотивирана. Сочи, че в обжалваната заповед са описани подробно установените нарушения – жалбоподателят фирма „*****ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: обл. Ловеч, община Угърчин, с. ******, ул. „*****“ № **, като ползвател на обект по чл. 206 от Закона за горите е осъществил следните нарушения на Закона за горите и Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, а именно: 1. Не води дневник за постъпилата, преработена и експедирана дървесина в обекта, изразяващо се в невписване в дневника на превозни билети за постъпила дървесина: № 9936/00456/12.12.2018г. № 9936/00464/14.12.2018г. С това си деяние фирмата е нарушила разпоредбата на чл. 206, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във връзка с чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. 2. Не е изпълнила задължение да осигури на служителите по контрола - служителите на РДГ - Ловеч и ИАГ - София, установено с констативни протоколи - peг. № на РДГ - Ловеч 345/19.12.2018г., peг. № на РДГ - 136/10.05.2019г. и peг. № на РДГ - 137/10.05.2019г., достъп до системата за постоянно видеонаблюдение в обекта и на записите от нея. С това си деяние фирмата е нарушила изискванията на чл. 206, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, във връзка с чл. 14а, ал. 3 от Наредба№ 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Посочените нарушения са извършени в непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна - продължение на предшестващите. Датите на извършените нарушения са 18.12.2018г., 08.05.2019г. и 09.05.2019г. Сочи, че от събраните в административното производство доказателства и тези събрани в хода на съдебното следствие административните нарушения са доказани. В заключение ответникът моли да бъде отхвърлена жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Предмет на делото е Заповед № РДГ-08-3-176/13.05.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, издадена на основание чл. 22 от ЗАНН, чл. 254, ал. 1, във вр. с чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/: СПИРАНЕ ДЕЙНОСТТА в обект „Склад за дървен материал”, находящ се в землището на с. ******, община Угърчин, Област Ловеч, м. *****, в поземлен имот с кадастрален идентификатор № 36943.8.11, и вписан в регистъра на РДГ Ловеч, като обект по чл. 206 от Закона за горите под № 2.35/20.04.2010г., притежаващ производствена марка с абревиатура „*****”, стопанисван от фирма „*****ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление обл. Ловеч, община Угърчин, с. ******, ул. „*****“ № **, с управител и едноличен собственик на капитала - О.Й.М..
Съгласно чл. 252 от Закон за горите - За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните органи или оправомощени от тях длъжностни лица със заповед прилагат принудителни административни мерки по реда на чл. 254.
Съгласно чл. 253, ал. 3, т. 5 от Закон за горите - Директорите на регионални дирекции по горите: спират дейността на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, при констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му.
Съдът служебно е изискал доказателства дали издателят на обжалваната заповед П.Б.е заемал длъжността Директор на РДГ – Ловеч към датата на издаване на заповедта – 13.05.2019 г. Видно от служебна бележка от 19.07.2019 г. на л. 54 от делото, същата удостоверява, че инж. П.П.Б.заема длъжността Директор на РДГ – Ловеч от 09.12.1998 г. до настоящия момент.
Ето защо обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 253, ал. 3, т. 5 от Закон за горите, поради което не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК.
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че в титулната част на заповедта не е посочено наименованието на органа –издател на заповедта, което според жалбоподателя на дева възможност да бъде проверена материалната компетентност на издателя на заповедта, като намира, че само поради това основание обжалваната заповед е нищожна. В титулната част на заповедта е посочено – Регионална дирекция по горите – Ловеч, лого, като заповедта е подписана от Директор на РДГ – Ловеч – инж. П.Б..
Съдът намира, че е недвусмислено ясно, че издател на заповедта е Директорът на РДГ – Ловеч – инж. П.Б.. Отделно жалбоподателят развива дейност в сферата на дърводобив и дървопреработване, като видно от служебна бележка от 19.07.2019 г. на л. 54 - инж. П.П.Б.заема длъжността Директор на РДГ – Ловеч от 09.12.1998 г. до настоящия момент /т.е. заема длъжността над 20 години/, поради което на жалбоподателя е недвусмислено ясно, че издател на обжалваната заповед е Директорът на РДГ – Ловеч, както и че лицето П.П.Б.заема длъжността Директор на РДГ – Ловеч.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Допълнително мотивите на заповедта са достатъчно подробни и ясни и съответстват на съдържанието на посоченото правно основание -чл. 22 от ЗАНН, чл. 254, ал. 1, във вр. с чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка, поради което и при наличие на посочване в заповедта на констативни протоколи съдът намира, че обжалваната заповед съдържа достатъчно фактически основания.
Посочени в заповедта са констативни протоколи /КП/: бл. номер серия «БООА» № 000001/l8.12.2018г., peг. № на РДГ- Ловеч 345/19.12.2018г., КП бл. номер серия «БООА» № 136010/08.05.2019г,, peг. № на РДГ- Ловеч 136/10.05.2019г. и КП бл. номер серия «БООА» № 000004/09.05.2019г. peг, № на РДГ- Ловеч 137/10.05.2019г., видно от които е установено, че фирма «****» ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление обл. Ловеч, община Угърчин, с. ******, ул. «*****» № **, като ползвател на обект по чл. 206 от Закона за горите е осъществила нарушения на Закона за горите и Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като са посочени в заповедта и подробно съставите на нарушенията, а именно: 1. Не води дневник за постъпилата, преработена и експедирана дървесина в обекта, изразяващо се в невписване в дневника на превозни билети за постъпила дървесина: № 9936/00456/12.12.2018г. № 9936/00464/14.12.2018г. С това си деяние фирмата е нарушила разпоредбата на чл. 206, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във връзка с чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. 2. Не е изпълнила задължение да осигури на служителите по контрола - служителите на РДГ - Ловеч и ИАГ - София, установено с констативни протоколи - peг. № на РДГ - Ловеч 345/19.12.2018г., peг. № на РДГ - 136/10.05.2019г. и peг. № на РДГ - 137/10.05.2019г., достъп до системата за постоянно видеонаблюдение в обекта и на записите от нея. С това си деяние фирмата е нарушила изискванията на чл. 206, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, във връзка с чл. 14а, ал. 3 от Наредба№ 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Посочените нарушения са извършени в непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна - продължение на предшестващите. Датите на извършените нарушения са 18.12.2018г., 08.05.2019г. и 09.05.2019г.
Съдът намира, че ожалваната заповед съдържа достатъчно фактически и правни основания, като фактическите основания са изложени подробно в самата обжалвана заповед, отделно се съдържат и в административната преписка.
За пълнота следва да се посочи, че липсата на изложени фактически и правни основания жалбоподателят сочи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът намира в съответствие със съдебната практика, че твърдения порок е относим към спазването на изискванията за форма на акта – чл. 146, т. 2 от АПК.
Както беше посочено по-горе, съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, като отговаря на всички изисквания за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Съдът намира, че заповедта съдържа както наименование на органа, който я е издал, така и дата на издаване, в който смисъл неоснователни са възраженията на оспорващия. Както беше посочено по-горе, няма съмнение, че издател на заповедта е Директорът на РДГ – Ловеч – инж. П.Б.. Няма съмнение, че датата на издаване на заповедта е посочената дата в титулната част на заповедта - 13.05.2019 г. Доводите на жалбоподателя, че: „в заключителната част не се съдържа дата на издаване на заповедта“ са неоснователни, т.к. липсва такова изискване в закона. Посочена е дата на издаване на заповедта - 13.05.2019 г., като няма изискване в закона тази дата да се повтаря на няколко места в административния акт, още по-малко да се повтаря и в т.нар. „заключителна част“ на заповедта.
При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е неоснователно.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Действително липсват доказателства жалбоподателят да е бил изрично уведомен за започване на производството по издаването на настоящата заповед. Видно е, че жалбоподателят е уведомен за констативни протоколи /КП/: бл. номер серия «БООА» № 000001/l8.12.2018г., peг. № на РДГ- Ловеч 345/19.12.2018г., КП бл. номер серия «БООА» № 136010/08.05.2019г, peг. № на РДГ- Ловеч 136/10.05.2019г. и КП бл. номер серия «БООА» № 000004/09.05.2019г. peг, № на РДГ- Ловеч 137/10.05.2019г.
Видно от Заповед № РДГ-08-3-111/17.12.2018 г. на Директора на РДГ – Ловеч, както и от свидетелските показания на разпитаните трима свидетели С.И.С., К.А. А., Ц.П.Й., обжалваната заповед е издадена въз основа на проверки, посочени с дати в обжалваната заповед, които проверки са били иницирани от сигнал, постъпил в ИАГ – София.
Установява се от Заповед № РДГ-08-3-111/17.12.2018 г. на Директора на РДГ – Ловеч /на л. 27-28 от делото/, както и от свидетелските показания на разпитаните трима свидетели С.И.С., К.А. А., Ц.П.Й., че са извършени съвместни проверки с представители на структури на МВР, определени са били екипи за проверка, указано е след приключване на проверката всеки екип да изготви доклад за извършените проверки, да посочи констативни протоколи и АУАН.
Свидетелят С.И.С. сочи, че е главен специалист към ИАГ – София, като по повод подаден сигнал му е било разпоредено да извърши съвместна проверка със служители на РДГ – Ловеч в процесния склад за дървен материал, стопанисван от жалбоподателя. Същото се установява от разпита и на свидетелите К.А. А., Ц.П.Й.. Видно от показанията и на тримата свидетели, безспорно е, че са извършени няколко проверки, обективирани в сочените в обжалваната заповед констативни протоколи, като на всички проверки са присъствали служители/работници на проверяваното дружество.
Установено е от показанията на всички свидетели С.И.С., К.А. А., Ц.П.Й., че на всяка от проверките е търсен т.нар. „управител“ на дружеството - жалбоподател. Свидетелите сочат като управител М.Д.и О. Д. /съпруг на М.Д./, които са сочени от работниците на дружеството „*****ЕООД, ЕИК ***** за „шефове“, като конкретно за управител се сочи от работниците М.Д..
Свидетелите К.А. А., Ц.П.Й. сочат, че многократно са извършвали проверки на процесния склад, стопанисван от „*****ЕООД, ЕИК *****, като им е известно, че действителните собственици са М.Д.и О. Д. /съпруг на М.Д./. Същите свидетели сочат, че О.Й.М. е подставено лице, което работи като пазач и „живее в един фургон, който само че не е паднал“, като действителните собственици са М.Д.и О. Д.. Свидетелят Ц.П.Й. сочи относно лицето О.Й.М., че „когато има проверка, те го крият в едни сопотски колиби. Знам, че по-миналата година се наложи с полиция да го издирваме. Нито на 08.05.2019 г., нито на 09.05.2019 г. беше там. Това лице О.е подставено лице. Той видимо е на около 70 години. Той не е наясно, че е управител на фирмата. Работниците никога не са сочили О.Й.. Шефовете на обекта са О. Д. и съпругата му Д.“.
Отделно – видно от предходна Заповед № РДГ-08-3-20/29.10.2018 г. на Директора на РДГ – Ловеч /на л. 38-39 и л. 96-97 от делото/, влязла в сила на 15.11.2018 г., със същата ЗПАМ отново е спряна дейността в процесния обект за срок от един месец, считано от датата на фактическото запечатване на обекта, отново на същите основания, като отново ЗПАМ е издадена за идентични нарушения.
Ето защо с оглед особеностите на конкретния случай съдът кредитира показанията на свидетелите С.И.С., К.А. А., Ц.П.Й., че дружеството-жалбоподател е било обект на множество проверки, включително по повод издавана предходна ЗПАМ, че дружеството е системен нарушител, поради което и съдът намира, че е нямало как в процесния случай да се уведоми по реда на чл. 26 от АПК водещото се за управител на дружеството лице О.Й.М., което свидетелите сочат като фиктивно и подставено лице в напреднала възраст и живеещо във фургон.
Съгласно практиката на ВАС и доктрината дали нарушението на чл. 26 от АПК е съществено или несъществено се преценява конкретно и въз основа на конкретни факти. Липсва легално определение на понятието „съществено“ и „несъществено“ нарушение на административнопроизводствените правила, като константната съдебна практика и теория приема, че нарушението е съществено тогава, когато само по себе си опорочава процедурата, т.е. допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то въпросът би бил решен по друг начин и крайният резултат би бил различен – Решение № 1713 от 10.02.2010 г. по адм.д. № 9040/2009 г. на ВАС и др./.
Преценката за характера и тежестта на допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 146, т. 3 от АПК единствено когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото изявление – Решение № 15667 от 18.12.2009 г. по адм.д. № 13497/2009 г. на ВАС/.
Ето защо и с оглед особеностите на конкретния случай съдът намира от една страна, че предвид спецификата на ЗПАМ – да се преустанови нарушение, а от друга страна с оглед установеното относно водения за управител О.Й.М., че нарушението на чл. 26 от АПК, дори и да е допуснато, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Поради това съдът приема, че липсва и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК и на това основание жалбата е неоснователна.
Въпреки че в жалбата липсват конкретно изложени твърдения за противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби, като в жалбата се отрича извършването на двете административни нарушения, съдът е дал многократно възможност на жалбоподателя да представи доказателства в подкрепа на твърденията си.
Както беше посочено по-горе, съдът е уважил искане на жалбоподателя за допускане на СТЕ и за допускане на свидетели при режим на довеждане, като жалбоподателят не е внесъл депозит за СТЕ, въпреки дадената многократно възможност и СТЕ е била заличена. Отделно жалбоподателят не е довел в три съдебни заседания допуснатите по негово искане двама свидетели при режим на довеждане, поради което същите са заличени. Както беше посочено по-горе, жалбоподателят се представлява само в първото съдебно заседание, а в останалите три съдебни заседания, не се представлява, не ангажира становище, не представя доказателства.
Видно от правното основание за издаване на заповедта – чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ, същото съответства на изложените мотиви в заповедта, както и на фактическия състав на правната норма на чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваният административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.
Съобразно чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки, като случаите, в които могат да се прилагат същите, видът им, компетентните органи, начинът за приложението им и редът за обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Нормите на ЗАНН препращат към конкретните уредби за налагане на принудителни административни мерки в специалните закони, какъвто в случая се явява Законът за горите Съгласно чл. 253, ал. 3, т. 5 и чл. 254, ал. 1 от Закона за горите, при констатиране на нарушения по закона или на подзаконовите актове по прилагането му в обектите, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, се спира дейността от директорите на регионалните дирекции по горите за срок до 6 месеца. При тази законова регламентация, съобразно установеното от фактическа страна като нарушения от страна на проверяваното дружество, които констатации за установени нарушения са обективирани в констативни протоколи, правилно и законосъобразно е наложена процесната ПАМ.
За да бъде приложена законосъобразно такава ПАМ по чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ, необходимо и достатъчно условие е установяването от служители на РДГ извършване на нарушение на някоя от визираните забрани в закона. Целта на принудителната административна мярка по чл. 253, ал. 3, т. 5 от Закона за горите, която по своя характер е преустановяваща, е да препятства занапред вече започналото и продължаващо нарушение на императивните норми на закона и подзаконовите административни актове. При проверката за законосъобразност на акта, с който се налага ПАМ, съдът обсъжда налице ли са материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, които в случая се свеждат до съставянето на надлежен констативен протокол и акт за административно нарушение от служителите по горите. В случая, след като са изпълнени законовите условия и предпоставки за налагане на ПАМ, административният орган законосъобразно, в съответствие с приложимите материалноправни норми е наредил спирането на обекта на жалбоподателя.
Оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена съобразно целта на закона. При определяне на срока за прилагане на принудителната административна мярка административният орган се е съобразил с това, че се касае за две нарушения, преценил е тежестта на всяко от извършените нарушения, и е определил срок на ПАМ към минималния предвиден в закона. Доводите дали има основание за налагане на административно наказание или са налице предпоставките за приложение чл. 28 от ЗАНН следва да бъдат обсъждани в друго производство /по чл. 59 и сл. от ЗАНН/, а тези касаещи допуснатото предварително изпълнение на оспорваната заповед вече са били обсъдени от съда при постановяване на акта му по искането за спиране на изпълнението, поради което не следва да бъдат обсъждани отново.
За прецизност съдът счита за необходимо да посочи, че в тежест на жалбоподателя е, след като е изградена и регистрирана системата за видео наблюдение, да осигури работата й по начина, регламентиран в 14а от Наредба№ 1/ 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/, като в случай на невъзможност по обективни причини да изпълнят изискванията на чл. 14а, ал. 1 от Наредбата за непрекъснато видео заснемане на всички входове и изходи на обекта трябва в срок от 30 минути да уведоми РДГ. Иначе казано отговорност на собственика на обекта е изградената система да работи съобразно изискванията, посочени в чл. 14а от Наредбата. Видно от гласните доказателства, а и няма спор, че жалбоподателят не е уведомил своевременно в срок от 30 минути за обективни причини да не работи системата за видео наблюдение.
Независимо от горното, следва да се посочи, че вино от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства – свидетелски показания на свидетелите С.И.С., К.А. А., Ц.П.Й., сочените подробно в обжалваната заповед две административни нарушения са доказани. Установява се от всички писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира поотделно и в съвкупност, че: жалбоподателят фирма „*****ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: обл. Ловеч, община Угърчин, с. ******, ул. „*****“ № **, като ползвател на обект по чл. 206 от Закона за горите е осъществил следните нарушения на Закона за горите и Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, а именно:
1. Не води дневник за постъпилата, преработена и експедирана дървесина в обекта, изразяващо се в невписване в дневника на превозни билети за постъпила дървесина: № 9936/00456/12.12.2018г. № 9936/00464/14.12.2018г. С това си деяние фирмата е нарушила разпоредбата на чл. 206, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във връзка с чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
2. Не е изпълнила задължение да осигури на служителите по контрола - служителите на РДГ - Ловеч и ИАГ - София, установено с констативни протоколи - peг. № на РДГ - Ловеч 345/19.12.2018г., peг. № на РДГ - 136/10.05.2019г. и peг. № на РДГ - 137/10.05.2019г., достъп до системата за постоянно видеонаблюдение в обекта и на записите от нея. С това си деяние фирмата е нарушила изискванията на чл. 206, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, във връзка с чл. 14а, ал. 3 от Наредба№ 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Посочените нарушения са извършени в непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна - продължение на предшестващите. Установени са и датите на извършените нарушения са 18.12.2018г., 08.05.2019г. и 09.05.2019г.
При това положение и като съобрази доказателствата за предходна ЗПАМ /на л. 38-39 и л. 96-97 от делото/, влязла в сила на 15.11.2018 г., издадена за същите нарушения и при същата фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваната в настоящото производство ЗПАМ, с която е наредено спиране дейността на процесния обект за срок от един месец е законосъобразна, като е могло срокът да бъде по-продължителен от определения в заповедта един месец с оглед доказателствата за предходна ЗПАМ - Заповед № РДГ-08-3-20/29.10.2018 г. на Директора на РДГ – Ловеч /на л. 38-39 и л. 96-97 от делото/, влязла в сила на 15.11.2018 г.,.
С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед № РДГ-08-3-176/13.05.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, издадена на основание чл. 22 от ЗАНН, чл. 254, ал. 1, във вр. с чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ, е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо на ответника, участвал чрез юрисконсулт С.Т., следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 200 (двеста) лева на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*****ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. ******, ул. „*****” № **, ЕИК *****, представлявано от О.Й.М., чрез адв. С.Г. от ЛАК, срещу Заповед № РДГ-08-3-176/13.05.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, издадена на основание чл. 22 от ЗАНН, чл. 254, ал. 1, във вр. с чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ.
ОСЪЖДА „*****ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. ******, ул. „*****” № **, ЕИК *****, представлявано от О.Й.М., да заплати на Регионална дирекция по горите – Ловеч разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв./двеста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: