О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V- 2096 Година 2019, 01.11 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На първи ноември, две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1609 по описа за 2019
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалба срещу
Решение №1867/99.07.2019г., постановено по гр.д.№224/2019г. по описа на Районен
съд- Бургас
С посоченото решение, Бургаският
районен съд е осъдил Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Бургас да
заплати на Р.А. Крачолова, ЕГН **********, чрез адвокат В.С. ***, със съдебен
адрес:***, на основание чл.
187, ал. 3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 , ал. 6 и ал. 7 от ЗМВР и чл.
179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 86 от ЗЗД,
както следва: сумата от 2156,88
лв.- допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 352 часа в периода 01.04.2016 г. –
30.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная 11.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; и сумата от 954,88
лв - допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 195 часа за периода
01.01.2016 г. - 31.12.2018 г., получен в резултат на преизчисление на положен
нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная 11.01.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане и е отхвърлил иска в частта над присъдения размер от 954,88
лева до претендирания размер от 1306,88лв и за разлика от 5,2 часа извънреден
труд, като неоснователен. Със същото решение страните са осъдени да заплатят
разноски, като Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-
Бургас е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд- Бургас държавна такса в размер на 136,27 лв.
С жалбата се изразява недоволство от
решението и се иска неговата отмяна Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон.
Жалба вх.№33719/01.08.2019г. е подадена от ОД
на МВР-Бургас, чрез пълномощника юрк Владимирова срещу посоченото Решение в
уважителната част. Твърди се във въззивната жалба, че в хода на
първоинстанционното производството,
безспорно се установило, че през процесния период, ищецът е положил извънреден
труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното
време между 22.00 и 06.00 часа. Заплащането на труда било извършено съгласно
действали последователно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з/1429/23.11.2017г.,
издадени от Министъра на вътрешните работи.
Посочва се, че съобразно горецитираните заповеди, за всеки
отработен час през нощта, на държавните служители в МВР се изплащало
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв. Ето защо намира
извода на първоинстанционния съд, че е налице разлика между отчетения и
заплатения нощен труд за неправилен.
Също така посочва, че през процесния период
са действали последователно подзаконови нормативни актове, уреждащи реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, отдих и
почивките на държавните служители и МВР-Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. И в двете наредби има аналогични разпоредби,
според които при работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта от
22,00ч. до 6,00ч. , като работните часове не следва да надвишават следно 8 часа
за всеки 24-часов период. Посочва, че и в двете наредби липсва регламентация
позволяваща преизчисляване на общия брой часове положен труд между 22,00ч. и
6,00ч. при сумарно отчитане на отработеното време.Излага доводи, че липсва
празнота в нормативната уредба, която да налага препращане по аналогия към
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като има
специална разпоредба по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР.
Посочва, че ограничението предвидено в
цитираните наредби е за полагане на не
повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР и дори да се приеме
за законосъобразно препращането към
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при
приравняването се получава коефициент 1 /8 часа нощен труд към 8 часа дневен
труд/, докато заявеният коефициент в исковата молба 1,143 се получава от
приравняването на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, който пък от своя
страна е приложим при трудови правоотношения
по реда на КТ и служебни правоотношения по реда на ЗДС. Също така
посочва, че направеното с коефициент
1,143 преизчисляване не е съобразено с представеното по делото писмо
изх.№94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП. В заключение обобщава, че извънреден би
бил труда само, ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време.
Иска
се, атакуваното решение да бъде отменено в обжлаваната част и съдът да
постанови ново, с което предявените искови претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се направените във въззивното
производство разноски.
Въззивна жалба вх.№35665/16.08.2019г. е
подадена от адв.С., пълномощник на ищеца Р.К. срещу посоченото по-горе решение
в неговата отхвърлителна част.
Излага доводи, че съдът неправилно е
приспаднал сумата от 352 лв., формирана като заплащане за реално положени
часове нощен труд с часова ставка 0,25 лв. Пояснява, че претенцията е за
заплащане на часовете след преобразуване, които не са реално отработени.
Жалбоподателят изразява несъгласие и с
неприсъждането на разноски за пътни разходи. Посочва, че има разлика между адвокатско възнаграждение и
разноски свързани с упражняването на адвокатските правомощия, като последните
няма как да бъдат предварително договорени, тъй като отнапред не се знае колко
съдебни заседания ще бъдат проведени.
Моли за отмяна решението в обжалваните
части, като вмето него бъде постановено ново, с което претенциите да бъдат изцяло
уважени.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Владимирова, на 29.07.2019г.
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на процесуалния представител на ищеца, адв.С., на 31.07.2019г.
Въззивна жалба вх.№33719/01.08.2019г е
входирана в деловодството на БРС на 01.08.2019г.,
а въззивна жалба вх№35665/16.08.2019г – е изпратена по пощата на 14.08.2019г.,
видно от пощенското клеймо на приложения плик. И двете жалби са подадени в
законния двуседмичен срок. Жалбоподателите са страни, които има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и са допустими за разглеждане по
същество.
Преписи от постъпилите въззивни жалби са връчени
на процесуалните представители на страните.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са депозирани отговори.
Бургаският окръжен съд, след
проверка допустимостта на подадените въззивни жалби, намира, че делото следва
да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1609
/2019г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 11.11.2019г. от
9,30 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
На страните
да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: