Р Е Ш Е Н
И Е № 504
28.08.2018г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански състав
на тридесет и първи юли две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№175 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК – установителен иск за съществуване на вземане, за което
вземане има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Твръди
се, на 28.04.2016г. между ищеца – кредитор, и ответника – кредитополучател, бил
сключен договор за кредит. Преди това ответникът подал искане със зададени
параметри, получил разяснения, които му дали възможност да прецени доколко
предлаганите продукти съответстват на финансовото му състояние. Същият
декларирал, че е запознат с ОУ, както и подписал декларация. Получил и
преддоговорна информация под формата на СЕФ с допълнителна преддоговорна
информация. Ответникът заявил желание и за закупуване на Пакет от допълнителни
услуги и представил данните си на кредитната институция. Бил уведомен и че този
пакет не е условие за сключване на договор за кредит. При сключване на договора
за кредит и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
ответникът поел задължения – чл.8, да върне кредита в срок от 9 месеца, месечна
погасителна вноска 117,25 лева, падежна дата 22-ро число на месеца. ОУ били
неразделна част от договора и споразумението, както и били предадени на клиента
и той декларирал, че е запознат с тях и ги приема. Сочат се параметрите на
кредита – 500 лева за срок от 9 месеца, размер на вноската 65,51 лева, ГПР –
49,87, годишен лихвен процент – 41,17, лихвен процент на ден – 0,11, обща
дължима сума по кредита – 589,59 лева. Възнаграждението по споразумението от
допълнителния пакет била 465,66 лева с размер на вноската – 51,74 лева. Общо
задължение по договора и включващо пакета от допълнителни услуги – 1055,25
лева. Уговорили погасителен план. Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията
си, като превел сумата с преводно нареждане. Ответникът не изпълнил
задължението си, а заплатил само първата вноска – 117,25 лева, както и 0,55
лева по втората вноска. Начислени били лихви за просрочие – 11,55 лева, но
ищецът не ги търсел поради липса на материален интерес. Оставащото задължение било
от 937,45 лева, като договорът бил предсрочно прекратен и била обявена неговата
предсрочна изискуемост. Ответникът бил уведомен чрез писмо на посочен от него
адрес, като ищецът счита, че по отношение на вземането нямало приложение т.18
от ТР №4/2013г., касаещо предсрочната изискуемост. Освен това целият договор
изтекъл през февруари 2017г. Дължимата сума включвала 451,64 лева – неизплатена
сума по заема, 72,44 лева – неизплатено договорно възнаграждение по заема,
неизплатено задължение по закупения пакет от допълнителни услуги – 413,37 лева.
Пакетът допълнителни услуги включвал искането на кредитополучателя да бъде
разгледан кредита в най-кратки срокове, да има възможност да отлага плащането
на вноски, да намалява размера на месечните вноски, да променя датата на падежа
и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Споразумението било
част от договора за кредит, като възнаграждението по него било изискуемо
разсрочено в срока на кредита. Ответникът се възползвал от първата услуга на
пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, както и
възможността във всеки момент да поиска извършване на някоя от останалите
услуги. Ответникът имал възможност да се откаже или да измени договора чрез
връщане на сумата или предсрочно погасяване. С подаденото заявление по чл.410
от ГПК потърсили вземането и било образувано ч.гр.д.№2348/2017г. на ХРС. Иска
се съдът да признае за установено, че ответникът има задължение към ищеца в
размер на обща сума от 937,45 лева, от които 451,64 лева – главница по заема, 72,44
лева – договорно възнаграждение, 413,37 лева – неизплатено възнаграждение по
пакет допълнителни услуги, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2017г.
до изплащане на вземането, както и ответникът бъде осъден да заплати
направените разноски в исковото и заповедното производство.
В
срока за отговор ответникът не взема становище и не оспорва исковете. В с.з.
твърди, че ще изплати сумите.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
представен Договор за потребителски кредит Профи кредит - стандарт №**********
от 28.04.2016г., като ответникът по делото е кредитополучател, а ищецът –
кредитодател. Страните уговорили сума на кредита 500 лева, срок на кредита – 9
месеца с размер на вноската 65,51 лева, при ГПР 49,87 % и ГЛП 41,17 %, лихвен
процент на ден – 0,11, общо дължима сума от 589,59 лева. Закупен бил и пакет от
допълнителни услуги за 465,66 лева, при месечна вноска от 51,74 лева или общо
задължение по двата договора – 1055,25 лева, обща вноска 117,25 лева. Видно от
споразумението за предоставяне на допълнителни услуги страните уговорили
следните услуги: преоритетно
разглеждане на искането на кредитополучателя и изплащане на кредита; възможност
да се отлага плащането на погасителни вноски; възможност да се намалява размера
на месечните погасителни вноски; възможност да се променя датата на падежа и да
се получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Като
доказателства по делото са представени искането от кредитополучателя от
27.04.2016г., СЕФ, допълнителна преддоговорна информация, ОУ, подписани от
страните, погасителен план с посочени всички вноски, дата на плащане, главница,
лихва, размер на вноската по кредита и по допълнителните услуги, преводно
нареждане относно сумата от 500 лева, ведно с извлечение от сметката на
длъжника и справка за начислените лихви. Представено е и уведомително писмо до
длъжника от 05.10.2016г. относно неиздължените суми по кредита.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
Искът е допустим поради установеното приключило заповедно
производство между същите страни и за същото вземане. Срещу издадената заповед
за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника, а кредиторът е
предявил настоящия иск в законовия едномесечен срок.
Не се спори, че
процесния договор за кредит е сключен, както и че кредитополучателят е получил
сумата от 500 лева, които заедно със сумата за допълнителни услуги, следвало да
се погасят към 22.02.2017г. Няма спор и че ответникът е започнал изпълнение на
задължението си да плаща погасителни вноски, но не е издължил изцяло вноските,
като е останала дължима главница от 451,64 лева. Така страните са били задължени
по договора, като кредиторът е изпълнил задължението си да предостави сумата на
кредитополучателя, а последният е следвало да я върне при уговорените условия и
в срок.
Процесният договор за заем е сключен при действието на ЗПК, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразени от съда.
Съгласно защитата,
дадена на потребителя със ЗПК - чл.22 от ЗПК,
при незпазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7
- 12 и 20,
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7
- 9 от ЗПК,
то договорът се явява изцяло недействителен. В настоящия случай не се установи
неспазване на посочените изисквания при сключване на процесния договор за
кредит и като обсъди представения погасителен план и извлечението по сметката
на длъжника, съдът установи, че дължимите суми относно главница и договорно
възнаграждение по кредита са в размера на претендираното по двата иска. Между
страните няма спор относно отразеното като изпълнение на 22.06.2016г. – внесена
е сума от 117,25 лева, от които със сумата от 48,36 лева е погасена частично
главницата от 500 лева, а със сумата от 17,15 лева е погасена договорната лихва
от 89,59 лева. Но в случая следва да се има предвид, че в заповедното
производство се претендира обща сума от 937,45 лева като главница, а в исковото
производство се установява, че сумата включва сумите за главница по кредита и
допълнителните услуги /съответно от 451,64 лева и 413,37 лева/, но и лихва от
72,44 лева, която сума не е била заявена като лихва в заповедното производство.
Именно поради последното производството в частта на търсената възнаградителна
лихва следва да бъде прекратено, тъй като тази сума не е била заявена в
заповедното производство на това основание, а като част от общо търсена
главница. Така следва да бъде уважен иска относно дължимост на главницата от
451,64 лева, а в производството по отношение на договорната лихва следва да се
прекрати като недопустимо.
Доколкото в
заповедното производство е посочено, че се търси главница и като се има
предвид, че в това производство са изложени обстоятелствата за основание на
вземането – договор за кредит с обща вноска от 117,25 лева, а понастоящем тя се
установява, че е формирана от вноската по договора за кредит и вноската по
договор за допълнителни услуги, то съдът намира, че следва да се произнесе по
същество относно вземането по договора за допълнителни услуги.
Освен уговорките
относно кредита в исковата молба се твърди, че между страните е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 465,66 лева, които са изчерпателно изброени в договора за потребителски
кредит, но не е формирана цена за всяка от услугите по отделно, каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона. Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В
случая това изискване не спазено, тъй като в никой от представените документи
няма отделно посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такса
или комисионна и размера на съответната такса или комисионна. В противоречие на
императивното правило на чл.10а, ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните
видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с
това следва да се има предвид и че заплащането на тези допълнителни услуги е
предварително, т.е. възнаграждението е дължимо само за евентуалната възможност
за предоставянето им, а не за осъществяване на самата услуга. Изискуемостта на задължението за заплащане на
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги настъпва от датата на
сключванс на договора за кредит и така съдът приема, че това възнаграждение се дължи независимо от това дали някоя от услугите е
ползвана. Поради изложеното се налага извод,
че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се
явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – чл.10а, ал.4 от ЗПК, поради което искът за допълнителни услуги
следва да бъде отхвърлен. Принципът
на добросъвестност н справедливост при договарянето изисква потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за бъдещото ѝ несигурно осъществяване и то при допълнително
осъществени условия от кредитора – т.15 от ОУ, които са в посока да ограничат
максимално предоставянето на услугата. В този смисъл съдът прави извод и
относно наличие на неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с
която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги.
С оглед частичното уважаване на предявените искове, то
следва да бъде определено и разноските, дължими от ответника в настоящото производство
– 239,58 лева, съответно на разноските за д.т. и юрк. Възнаграждение в
заповедното и исковото производство и съобразно размера на уважената част.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.М.Д., ЕГН **********, дължи на ЕООД Профи Кредит България – гр.София, ЕИК
*********, сумата от 451,64 лева – главница по Договор за потребителски кредит Профи
кредит - стандарт №****** от 28.04.2016г., ведно със законна лихва за забава,
считано от 14.09.2017г. до окончателно плащане, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2348/2017г. по описа на ХРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска, предявен за
дължимост на сумата по същия договор, а именно: 413,37
лева – възнаграждение за допълнителни услуги, като недоказан и неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА
производството в частта на претендираната сума от 72,44 лева, представляваща
договорна лихва по Договор за потребителски кредит Профи кредит - стандарт №********* от 28.04.2016г.,
сключен между Д.М.Д., ЕГН **********, и ЕООД Профи Кредит България – гр.София,
ЕИК *********, като недопустим, като обезсилва в тази част издадената заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2348/2017г. по описа на ХРС .
ОСЪЖДА
Д.М.Д., ЕГН **********,
да заплати ЕООД Профи Кредит България – гр.София, ЕИК *********, направените
разноски в заповедното и исковото производство за д.т. и юрк.възнаграждение - 239,58
лева
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за неговото обявяване.
Съдия:/п/
не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.К.