№ 50
гр. Велико Търново, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500332 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
С Решение № 260048/ 03.06.2021 г., постановено по гр.д. № 29/ 2020 г.
по описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ, като
недоказан, предявеният от ищцата КР. Д. Ц., ЕГН **********, от гр. Габрово,
срещу ответника К. Н. ИЛ., ЕГН **********, от гр. Габрово, иск да бъде
прогласен за нищожен сключеният между страните по делото договор за
покупко-продажба от 07.11.2017 г., обективиран в НА № 70, том ІІ, рег. №
3266, дело № 240 от 2017 г., като привиден, прикриващ уговорка при обща
воля на страните ответникът И. да бъде упълномощен да продаде имота в
качеството на привиден собственик за не по-малко от 600 000 лева, от които
да използва сумата 200 000 лева лично, като безлихвен заем; ОТХВЪРЛИЛ е,
също като недоказан, предявеният от ищцата срещу ответника, при условията
на евентуалност, иск да бъде прогласен за нищожен сключеният между
страните по делото договор за покупко-продажба от 07.11.2017 г.,
1
обективиран в НА № 70, том ІІ, рег. № 3266, дело № 240 от 2017 г., поради
накърняване на добрите нрави; ОСЪДИЛ е ищцата да заплати на ответника
сумата 3 760 лева разноски по делото.
Недоволна от постановеното Решение, ищцата КР. Д. Ц., ЕГН
**********, от гр. Габрово, чрез пълномощника си адвокат П.Б. от АК – гр.
Габрово, е подала въззивна жалба. В нея се изброяват три причини, които
сочат, че не се касае за действителна, а за привидна покупко-продажба.
Твърди се, че при внимателен преглед, както на писмените доказателства,
така и на опита на ответника да обясни произхода на паричните средства,
неизбежно се стига до извода, че реална сделка не е имало. Навежда се и
довод за накърняване на добрите нрави поради явната неадекватност на
насрещните престации по сделката. Излагат се съображения в подкрепа на
доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното
Решение, ведно със законните последици.
Срещу решението е била подадена и допълнителна въззивна жалба от
пълномощника на ищцата Д. К. Ц..
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор на жалбите. Изразено е становище за неоснователността им,
като са изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да
постанови Решение, с което да остави без уважение жалбите и потвърди
обжалваното с тях Решение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от пълномощници с редовно
учредена представителна власт, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат
по същество.
Пред РС – гр. Габрово е подадена искова молба, с вх. № 2293/
13.03.2020 г., от ищцата КР. Д. Ц., ЕГН **********, от гр. Габрово, чрез
пълномощника Д. К. Ц., срещу ответника К. Н. ИЛ., ЕГН **********, от гр.
Габрово. Производството по делото е било прекратено и същото е изпратено
по подсъдност на Габровския Окръжен съд, пред който е било образувано
гр.д. № 29/ 2020 г. по описа на съда. След редица уточнения на
2
обстоятелствената част на исковата молба, съдът е приел, че е сезиран с
обективно съединени искове по чл. 26 от ЗЗД, в условията на евентуалност, за
прогласяване нищожността на сключения между ищцата, чрез пълномощника
й Д. К. Ц. и ответника договор за покупко-продажба от 07.11.2017 г.,
обективиран в НА № 70, том ІІ, рег. № 3266, дело № 240 от 2017 г., като
привиден, съответно – поради накърняване на добрите нрави. Ищцата твърди
в исковата молба, че сключеният между нея, чрез пълномощника Д.Ц. и
ответника договор за покупко-продажба на недвижими имоти е привиден, тъй
като волята на страните била не да се извърши покупко-продажба, а да се
учреди мандатно правоотношение, като ответникът намери купувач на
имотите. Пълномощникът на ищцата бил приятел с ответника. Наложило му
се да отсъства от страната за лечение в Германия и тъй като не можел да
упълномощи ответника да продаде имотите, сключили привиден договор за
покупко-продажба. Интересът на ответника бил да продаде имотите и да
ползва част от сумата в размер на 200 000 лева като безлихвен заем със срок
от три години за погасяване на негов кредит към банкова институция.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на исковете с доводи, че цената по договора е била платена и че договорената
цена от 46 000 лева съответства на вида на имотите и тяхното състояние.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от приложения по делото заверен препис от НА № 70, том ІІ,
рег. № 3266, дело № 240 от 2017 г. е, че между ищцата КР. Д. Ц., в качеството
й на продавач, представлявана от пълномощника Д. К. Ц. и ответника К. Н.
ИЛ., в качеството му на купувач, е бил сключен договор за покупко-продажба
на изброените в НА 8 бр. поземлени имоти/ПИ/, заедно с девет жилищни
сгради в първия ПИ, чиято обща данъчна оценка е 45 564,06 лева, за сумата
46 000 лева, като страните са се съгласили продажната цена да бъде изплатена
по банков път в срок до 30.12.2017 г.
С оглед твърдението на ищцата, че ответникът е заплатил уговорената
продажна цена с парични средства, предоставени му от пълномощника Д. К.
Ц. и възражението на ответника, че е заплатил цената със собствени парични
средства, по делото са допуснати от съда писмени доказателства, като
обяснения по реда на чл. 176 от ГПК е дал ответникът К. Н. ИЛ..
Видно от представените от ищцата и приети от съда 2 бр. банкови
3
удостоверения, издадени от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е, че К. Н. ИЛ. е
бил клиент на банката и на 17.08.2018 г. изцяло е погасил ипотечен и закрил
ипотечен кредит с разрешен размер на 190 000 лева, а на 20.08.2018 г. –
ипотечен кредит с разрешен размер на 40 000 лева.
Видно от представеното от ответника и прието от съда извлечение от
сметката на ответника за периода от 06.11.2017 г. до 20.11.2017 г., изготвено
от „БАНКА ДСК“ ЕАД с дата 26.09.2019 г. е, че ответникът е направил на
06.11.2017 г. и 09.11.2017 г. две вноски от по 15 000 лева, а на 20.11.2017 г.
още една вноска от 16 000 лева, по сметка BG84CECB979010********, за
покупка на имот в с. Бърдени, Трявна, Д.Ц..
От представеното от ищцата, със становище вх. № 260080/ 12.01.2021
г. и прието от съда, извлечение от банкова сметка
BG84CECB979010******** на името на Е. Д. Ц. за движение на парични
суми се установява следното:
На 03.11.2017 г. в 09,59,15 часа е изтеглена касово от Д.Ц. сумата 5 000
лева, като салдото по сметката е 19 311,82 лева;
На 06.11.2017 г. в 09,26,37 часа е изтеглена касово от Д.Ц. сумата
10 000 лева, като салдото по сметката е 9 295,82 лева;
На 06.11.2017 г. в 13,40,23 ч. е налице превод от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с
наредител К. Н. ИЛ. и основание – първа вноска за покупка на имот, с.
Бърдени, Трявна, Д.Ц., в размер на 15 000 лева, а салдото по сметката е
24 295,82 лева;
На 08.11.2017 г. в 10,13,35 часа е изтеглена касово от Д.Ц. сумата 5 000
лева, като салдото по сметката е 19 294,82 лева;
На 09.11.2017 г. в 09,42,08 часа е изтеглена касово от Д.Ц. сумата
10 000 лева, като салдото по сметката е 9 278,82 лева;
На 09.11.2017 г. в 13,52,08 часа е налице превод от „БАНКА ДСК“
ЕАД, с наредител К. Н. ИЛ. и основание –вноска за покупка на имот, с.
Бърдени, , Д.Ц., в размер на 15 000 лева, а салдото по сметката е 24 278,82
лева;
На 14.11.2017 г. в 14,34,31 часа е изтеглена касово от Д.Ц. сумата 5 000
лева, като салдото по сметката е 19 277,02 лева;
На 16.11.2017 г. в 10,25,52 часа е изтеглена касово от Д.Ц. сумата 5 000
4
лева, като салдото по сметката е 13 372,38 лева;
На 20.11.2017 г. в 10,23,59 часа е изтеглена касово от Д.Ц. сумата 5 000
лева, като салдото по сметката е 9 371,38 лева;
На 20.11.2017 г. в 13,39,59 часа е налице превод от „БАНКА ДСК“
ЕАД, с наредител К. Н. ИЛ. и основание –вноска за покупка на имот, с.
Бърдени, , Д.Ц., в размер на 16 000 лева, като салдото по сметката е 24 371,38
лева.
С молба, вх. № 260282/ 29.01.2021 г., подадена от пълномощника на
ответника адвокат Т., са представени 2 бр. банкови удостоверения от
„БАНКА ДСК“ ЕАД от 27.01.2021г., с рег. № 0701-10-00088/ 1 и с рег. №
0701-10-00089/ 1, които са били приети от съда. От съдържанието им се
установява, че постъпленията по разплащателната сметка на К. Н. ИЛ. за
периода 01.01.2017 г. – 05.11.2017 г. са 53 915,48 лева, както и че ипотечен
кредит за външно рефинансиране в „БАНКА ДСК“ ЕАД по договор за
ипотечен кредит от 14.08.2018 г., с разрешен размер 200 000 лева е усвоен на
16.08.2018 г. по разплащателна сметка с титуляр К. Н. ИЛ.. От същата
разплащателна сметка е направен превод по сметка в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД в размер на 212 900 лева, с основание „Окончателно
погасяване.
С молба, вх. № 260507/ 22.02.2021 г., ищцата е представила 2 бр.
банкови удостоверения от „БАНКА ДСК“ ЕАД с дата 19.02.2021 г., съответно
– 22.02.2021 г., от съдържанието на които се установява, че разходите по
разплащателната сметка на К. Н. ИЛ. за периода от 01.01.2017 г. до 05.11.2017
г. са в размер на 54 089,66 лева, както и че за периода 01.09.2017 г. –
05.11.2017 г. К. Н. ИЛ. е изтеглил сумата 23 800 лева от разплащателната си
сметка в брой.
Във връзка с представените банкови удостоверения от „БАНКА ДСК“
ЕАД от двете страни по делото, съдът е задължил ответника да се яви в
открито съдебно заседание и да отговори на поставени му конкретни въпроси.
В обясненията си, дадени в о.с.з. на 16.03.2021 г., ответникът К. Н. ИЛ.
заявява, че към 05.11.2017 г. и 06.11.2017 г., когато е направена първата
вноска по договора, наличността по разплащателната му сметка в „БАНКА
ДСК“ ЕАД е 37 лева, защото непосредствено преди това бил изтеглил 23 000
лева, които дал на брат си, за да направи ремонт. Твърди, че първата вноска
5
по договора направил, когато брат му върнал заетите пари, а останалите
вноски по договора – със заети суми от жена си и майка си. Понеже нямал
парите, договорът бил сключен по този начин – плащането да стане в рамките
на един месец.
В о.с.з. на 02.04.2021 г. съдът е приел представеното от процесуалния
представител на ищцата – адвокат Б. удостоверение от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с
рег. № 0701-10-00300/ 1 от 01.04.2021 г., от съдържанието на което се
установява, че К. Н. ИЛ. е извършил три превода по сметка
BG84CECB979010********, с получател Д.Ц., с основание „вноска за
покупка на имот“, съответно на дата и час: 06.11.2017 г. – 9,57 ч.; 09.11.2017
г. – 10,38 ч.; 20.11.2017 г. – 10,54 часа.
Във връзка с твърдението на ответника, че е получил паричните
средства, с които е заплатил продажната цена по сделката, от брат си, жена си
и майка си, до разпит пред въззивния съд, по искане на ищцата, са били
допуснати братът и жената на ответника.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да установи твърдяната привидност на сключеният между страните
договор за покупко-продажба от 07.11.2017 г., обективиран в НА № 70, том ІІ,
рег. № 3266, дело № 240 от 2017 г., ищцата следва да докаже, че
действителната воля по сделката за продажба на процесните недвижими
имоти към момента на извършването й не е такава, каквато тя е отразена в
договора за продажба, като в хипотезата на относителна симулация следва да
установи коя е прикритата сделка и връзката й с привидната сделка.
Въззивният съд приема, че такова доказване по делото не е било
извършено, по следните съображения:
От представените по делото извлечения от сметки се установява, че
ответникът, от своята банкова сметка, превежда по сметка на Е. Д. Ц. –
дъщеря на пълномощника на ищцата Д.Ц. и трето лице по делото, на
06.11.2017 г. сумата 15 000 лева, на 09.11.2017 г. сумата 15 000 лева и на
20.11.2017 г. сумата 16 000 лева, или общо сумата 46 000 лева, каквато е
продажната цена по договора, като пълномощникът на ищцата Д.Ц. не е
възразил срещу получаването на сумите.
6
Въпреки извлечението от сметката на ответника за постъпването на
суми, на всяка от датите, на която са били превеждани вноските, които суми
съответстват на направените вноски и данните от извлечението от сметката на
Елка Ц. за изтегляне на суми, съответстващи на направените вноски, тези
обстоятелства не могат да обосноват извод, че сумите са предоставяни на
купувача за заплащане на съответната вноска, тъй като ответникът лично е
правил вноски по сметката си, като липсват доказателства на факта на
предаване парите от пълномощника на ищцата на ответника-купувач, преди
той да направи вноската по сметката си, след което да нареди банков превод
по сметката на Елка Ц..
Не е доказано и твърдението на ищцата за наличието на уговорка
между страните по договора за покупко-продажба на недвижими имоти след
като ответникът осъществи посредничество и намери купувач на имотите,
първоначално получената сума от 200 000 лева да му бъде предоставена като
безлихвен заем за срок от три години за погасяване на негов банков кредит.
Напротив, от доказателствата по делото се установява, че ответникът е
получил банков кредит от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с който е рефинансирал
кредитите в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.
Следователно, искът с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 2, пр. 5 от
ЗЗД е неоснователен, като недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед отхвърляне на иска, с иска, с правно основание чл. 26, ал. 2,
изр. 2, пр. 5 от ЗЗД, следва да се разгледа предявеният в условията на
евентуалност иск, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ГПК.
Ищцата навежда довод за нееквивалентност на насрещните престации
по договора за покупко-продажба на недвижимите имоти като основание за
прогласяване нищожността му поради противоречие с добрите нрави, като
при обсъждането на този довод следва да се има предвид и принципа за
свободата на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, съгласно който страните по договора
са властни да определят вида и размера на насрещните си престации, при
които волеизявленията им съвпадат, стига това да не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. В този смисъл накърняване
на добрите нрави е налице при такава съществена нееквивалентност на
насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в
сравнение с другата, дотолкова че с това се нарушават общоприети морални
7
норми, въплъщаващо общественото понятие за справедливост.
В случая имотите са продадени за 46 000 лева, цена близка до
данъчната им оценка, която продажна цена е била договорена от страните
пред нотариуса, съгласно принципа в чл. 9 от ЗЗД и е била платена до
30.12.2017 г. съгласно представените банкови извлечения. Като се има
предвид местоположението на имотите, състоянието в което се намират и
възможностите за реализацията им, тази продажна цена не е пренебрежително
малка, поради което не е налице нееквивалентност на престациите.
По изложените съображения, неоснователен е и евентуалния иск, с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ГПК, поради което същият следва да
се отхвърли.
До същите правни изводи е достигнал и Габровският Окръжен съд,
поради което постановеното от него Решение следва да се потвърди, като
правилно.
По отношение на разноските:
С оглед оставяне на въззивната жалба без уважение, направеното от
въззиваемия К. Н. ИЛ. искане за присъждане на разноски и възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 3 760 лева на
пълномощника на въззиваемия, въззивният съд намира че на въззиваемия
следва да се присъдят разноски в размер на 1 487,77 лева, съобразно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260048/ 03.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 29/ 2020 г. по описа на Габровския Окръжен съд.
ОСЪЖДА КР. Д. Ц., ЕГН **********, от гр. Габрово, УЛ. *********,
да заплати на К. Н. ИЛ., ЕГН **********, от гр. Габрово, ул. *********,
разноски в размер на 1 487,77 /хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и
седемдесет и седем стотинки/ лева, която сума представлява заплатено
адвокатско възнаграждение на пълномощника за защита пред въззивната
инстанция.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9