СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на
секретаря Снежана Апостолова, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 1658 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 155173 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 26796/2012 г. по
описа на СРС, ГО, 72 състав, е признато за установено по възражението на Е.Т. М.
на основание чл. 21, ал. 2 от СК (отм.), че е налице преобразуване на лично
имущество на Е.Т. М. в
придобиването на апартамент № 56, в гр. София, ж.к. „*********, с лични
средства за ½ идеална част от имота, като отхвърля претенцията по
възражението за пълна трансформация при придобиването на имота, допусната е делба
между П.Й.М. и Е.Т. М. на следния съсобствен недвижим имот: апартамент № 56, в
гр. София, ж.к. „*********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващо
помещение, с площ 79,36 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 3 с
площ 2.69 кв.м. и заедно с 2.253 % идеални части от вход В и вход Г на сградата
и от правото на строеж, при квоти – за Е.Т. М. – ¾ идеални части и за П.Й.М.
– ¼ идеални части и е допусната делба между П.Й.М. и Е.Т. М. на следния
съсобствен недвижим имот: застроено дворно място в гр. София, район Сердика,
ул. „**** *********с площ от 1025 кв.м., ведно с изградения в имота складов
обект, представляващо парцел XX-971 от кв. 21 по плана на
местността Орландовци, гр. София и съставляващо съгласно скица на имота
поземлен имот с идентификатор 68134.507.1729, с площ от 1025 кв.м.; при квоти –
за Е.Т. М. – 1236.50/20844 идеални части и за П.Й.М. – 18371/20844 идеални
части.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от П.Й.М.
в частта, в която е уважено възражението на ответницата за придобита
собственост на ½ от процесния апартамент с лични средства, квотите при
които е допусната делбата на апартамент № 56, в гр. София, ж.к. „*********,
както и в частта, в която е допусната делба на имота, находящ се в гр. София, ул.
„**** ****. Твърди се неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Навежда доводи, че апартамент № 56 е купен по време на брака със
средства, които страните са получили от продажбата на съсобствения им имот в
Горна баня. Аргументира, че заплащането на сумата от 2473 лв. за уравняване на
дяловете при извършената доброволна делба между Столична община и ищеца, с
която е придобит имотът в гр. София, ул. „**** *********е шест години след
фактическата раздяла между съпрузите, настъпила, както е приел СРС в мотивите
си, през 1994 г.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и от
ответницата Е.Т. М. в частта, в която е допуснат до делба апартамент № 56, в
гр. София, ж.к. „*********. Посочва, че с ищеца са във фактическа раздяла от 1994
г. Позовава се на свидетелските показания на дъщеря им, че страните по делото
от раздялата не поддържат никакви отношения.
В законоустановените срокове
страните са депозирали отговори на въззивните жалби, с които ги оспорват като
неоснователни.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са основателни.
СРС е бил сезиран с конститутивен иск за
делба на недвижима вещ.
За да се уважи искът за делба, като се
допусне ликвидирането на възникналата съсобственост, следва да са налице
следните материални и процесуални предпоставки: 1) ищецът да е носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената
маса вещи; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на
собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в
процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно.
Безспорно установено по делото е, че
страните са сключили граждански брак на 27.08.1971 г., прекратен с развод с
влязло в сила на 21.04.2004 г. решение по гр.д. № 2864/2002 г. по описа на СРС.
От свидетелските показания на Е.Т.(дъщеря
на съделителите) се установява, че фактическата раздяла между съпрузите е
настъпила 1994 г. Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични,
ясни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото и им дава вяра. Е.Т.свидетелства, че след раздялата майка й е отишла да
живее с малкия й брат при дядо й, като след около година е купила процесния
апартамент в ж.к. „Люлин“, като парите от продажбата на имота в „Горна баня” са
помогнали. Заявява, че не знае баща й да е идвал в апартамента и да е имал
някакви претенции. Споделя, че родителите й просто са се разделили. От
показанията й се установява, че майка й не й е споделяла баща й да е идвал в
апартамента и че те нямат никаква връзка с него. Съдът не кредитира показанията
на свидетеля М., син на страните по делото, тъй като неговите показания са
нелогични и вътрешно противоречиви. От
така установените факти, въззивният съд прави правния извод, че Е. и П. М. са
се разделили трайно през 1994 г. Аргумент в тази насока е и твърдението във
въззивната жалба на П.М., че процесният имот, находящ се в гр. София, ул. „**** *********е
само негова собственост, тъй като делбата с уравняване на дяловете е извършена
шест години след фактическата раздяла, която както е приел СРС в мотивите си, е
настъпила през 1994 г. Съдът счита, че фактическата раздяла на съпрузите от
1994 г. до развода е продължителна, без прекъсвания, при която не е имало
никаква физическа, духовна и икономическа връзка между съпрузите. Следователно
придобитото имущество от единия съпруг по време на тази трайна фактическа
раздяла е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност, тъй
като в този случай бракът съществува само формално и имуществото не е придобито
в резултат на съвместни усилия. В този смисъл е Тълкувателно решение № 35 от
14.06.1971 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 43 от 05.04.2013 г. на ВКС по
гр.д. № 802/2012 г., II ГО, ГК.
Безспорно установено по делото е че апартамент
№ 56, в гр. София, ж.к. „********* е закупен от Е. М. на 19.06.1995 г. – след
като страните са били в трайна фактическа раздяла. Поради горното, въззивният
съд счита, че процесният апартамент е лична собственост на Е. М. и не следва да
се допуска до делба.
Настоящият въззивен състав споделя
правните изводи на първоинстанционния съд относно трансформацията на лични
средства на Е. М. при покупката на апартамент № 56. Видно от приетия по делото
договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт № 56 от 03.06.1975 г.
Т.Ч.е дарил на дъщеря си – ответница по настоящото дело, ½ идеална част
от притежаваното от него дворно място в „Горна баня”. От доказателствата по
делото се установява, че 1976 г. при делба между Е. М. и Т.Ч.в неин дял е
постановено цялото дворно място, като тя е заплатила на другия съделител
неговия дял. От така установените факти, настоящият съдебен състав прави
правния извод, че половината имот в „Горна баня” е лична собственост на
ответницата, а останалата половина е съпружеска имуществена общност на двете
страни по настоящото дело. От свидетелските показания се установи, че
процесният апартамент е закупен със средства от продажба на имота в „Горна
баня”, който както бе посочено по-горе половината е лична собственост на ответницата,
поради което половината от апартамент № 56 е придобит при трансформация на
лични средства и за тази ½ възражението на Е. М. по чл. 21, ал. 2 СК
правилно е уважено от СРС.
Относно останалата ½ от процесния
апартамент № 56 настоящият въззивен състав не споделя доводите на
първоинстанционния съд, че е съпружеска имуществена общност, тъй като същият е
придобит при трайна фактическа раздяла между страните. Обстоятелството, че
апартамента в ж.к. „Люлин“ е закупен с пари от продажбата на имота в „Горна
баня“, половината от който се установи по делото, че е бил съпружеска
имуществена общност (СИО), не превръща половината апартамент в СИО. Съпружеска
имуществена общност са вещите, придобити по време на брака със съвместен принос
– влагане на средства, труд, грижа за децата и работа в домакинството. От
граматическото тълкуване на приетия по делото нотариален акт за
покупко-продажба № 112, том III, № 1115/95 г., с който
страните по настоящото дело са продали дворното място в „Горна баня“, се установява,
че продавачите са получили напълно и в брой цената в деня на изповядване на
нотариалната сделка. Ответницата признава, че са продали имота в „Горна баня“
за по-висока стойност, от която тя е получила авансово сумата от 370 000
лв. в деня на подписване на предварителния договор – 16.11.1994 г., видно и от
самия договор. От приетия по делото предварителен договор се установява, че са
уговорили купувачът да изплати останалата цена за покупката на имота в размер
на сумата от 2 080 000 лв. в деня на изповядване на сделката пред
нотариус. Видно от нотариалния акт за покупко-продажба № 112, том III, №
1115/95 г. купувачът е изплатил на продавачите (страни по настоящото дело) сумата
от 132 427 лв. напълно и в брой в деня на сключване на сделката. Не е
предмет на настоящото дело разликата в цената, уговорена в предварителния
договор и платената съобразно нотариалния акт. За разрешаване на настоящия
правен спор е релевантно обстоятелството, че ищецът П.М. е получил на
13.01.1995 г. заедно с ответницата Е. М. цената от продадения имот в „Горна баня“. Дори
да се приеме, че П.М. не е получил своя дял от цената на продадения имот, той
ще има право на облигационно вземане срещу ответницата, а няма да стане
собственик на закупения от нея имот по време на трайната фактическа раздяла.
Закупуването на имот с чужди средства не превръща лицето, чиито са средствата в
собственик на имота.
Поради изложените съображения, настоящият
въззивен състав извежда извод, че ответницата Е. М. е едноличен собственик и на
останалата ½ от апартамент № 56 поради закупуване на имота по време на
трайната, фактическа раздяла между съпрузите с прекъсната всякаква физическа,
духовна и икономическа връзка между тях.
От
доказателствата по делото се установява и не се спори между страните, че
на 24.04.2000 г. с договор за добсроволна делба П.М. е придобил дворно място,
находящо се в гр. София, ул. „**** ****, за което е притежавал дял, наследен от
баща му и е заплатил на Столична община сумата от 2 473 лв. за уравняване
на дяловете. Следователно П.М. е едноличен собственик на дворното място в една
част по наследство, а в друга, заради заплащането на сумата, след като страните
са били в трайна фактическа раздяла по същите доводи, които въззивният съд
изложи за едноличната собственост на Е.М. на процесния апартамент № 56. Поради горното, въззивният съд счита, че дворно
място, находящо се в гр. София, ул. „**** *********не следва да се допуска до
делба.
По изложените съображения, настоящият
въззивен състав счита, че следва да отмени Решение № 155173 от 23.06.2017 г.,
постановено по гр.д. № 26796/2012 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав в частта, в която е
допуснал да се извърши делба между страните на апартамент № 56, в гр. София,
ж.к. „********* и на застроено дворно място в гр. София, район Сердика, ул. „****
*********с площ от 1025 кв.м.
По разноските
Съдът намира, че следва да потвърди
първоинстанционното решение в частта за
присъдените разноски, тъй като те са определени съобразно възражението за
трансформация на лично имущество, в която част СГС потвърждава решението на
СРС. Поради основателност и на двете въззивни жалби и неонователност и на двата
конститутивна иска за делба (на двата имота) следва разноските във въззивното
производство да си останат за страните така, както са ги направили.
Понеже прекратяването на делото не е по
спогодба, а поради отхвърляне на молбите на ищеца и на ответницата за делба, в
тежест на двамата следва да се възложи дължимата се за производството държавна
такса в размер на по 50.00 лева, съгласно чл. 9
от Тарифата за държавните такси.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 155173 от 23.06.2017 г.,
постановено по гр.д. № 26796/2012 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, в частта, в която е допусната
делба между П.Й.М. и Е.Т. М. на следния съсобствен недвижим имот: апартамент №
56, в гр. София, ж.к. „*********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
обслужващо помещение, с площ 79,36 кв.м., ведно с прилежащото му избено
помещение № 3 с площ 2.69 кв.м. и заедно с 2.253 % идеални части от вход В и
вход Г на сградата и от правото на строеж, при квоти – за Е.Т. М. – ¾
идеални части и за П.Й.М. – ¼ идеални части и е допусната делба между П.Й.М.
и Е.Т. М. на следния съсобствен недвижим имот: застроено дворно място в гр.
София, район Сердика, ул. „**** *********с площ от 1025 кв.м., ведно с
изградения в имота складов обект, представляващо парцел XX-971 от кв. 21 по
плана на местността Орландовци, гр. София и съставляващо съгласно скица на
имота поземлен имот с идентификатор 68134.507.1729, с площ от 1025 кв.м.; при
квоти – за Е.Т. М. – 1236.50/20844 идеални части и за П.Й.М. – 18371/20844
идеални части, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Й.М. против Е.Т. М. иск за
делба на апартамент № 56, в гр. София, ж.к. „*********, състоящ се от две стаи,
дневна, кухня и обслужващо помещение, с площ 79,36 кв.м., ведно с прилежащото
му избено помещение № 3 с площ 2.69 кв.м. и заедно с 2.253 % идеални части от
вход В и вход Г на сградата и от правото на строеж.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Т. М. против П.Й.М. иск за
делба на застроено дворно място в гр. София, район Сердика, ул. „**** *********с
площ от 1025 кв.м., ведно с изградения в имота складов обект, представляващо
парцел XX-971 от кв. 21 по плана на местността Орландовци, гр. София и
съставляващо съгласно скица на имота поземлен имот с идентификатор
68134.507.1729, с площ от 1025 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155173 от 23.06.2017 г.,
постановено по гр.д. № 26796/2012 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, в частта, в която е признато за установено по
възражението на Е.Т. М. на основание чл. 21, ал. 2 от СК (отм.), че е налице
преобразуване на лично имущество на Е.Т. М. в придобиването на апартамент № 56,
в гр. София, ж.к. „*********, с лични средства за ½ идеална част от
имота, като е отхвърлена претенцията по възражението за пълна трансформация при
придобиването на имота, както и в частта, с която П.Й.М.
е осъден да заплати на Е.Т. М. сумата от 133,33 лв. – разноски по делото и Е.Т.
М. е осъдена да заплати на П.Й.М. сумата от 200 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА П.Й.М., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Софийски районен съд държавна такса по делото в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Е.Т. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски районен съд
държавна такса по делото в размер на 50 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.