№ 2906
гр. Бургас, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20222100501880 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 414а, ал. 2 и е образувано е
по частна жалба на Етажна собственост с адм.адрес: гр.*** ул.*** № *, действаща чрез
„456 Управление на сгради“ ЕООД с ЕИК: *********/ управител на ЕС/ чрез адвокат Петър
Костадинов от АК-Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“№
177,ет.1, против определение № 5411/04.10.2022г. по ч.гр.д.№ 5516/2022г. по описа на РС-
Бургас в частта, с която е обезсилена в частта за разноските Заповед № 2623/30.08.2022г. по
ч.гр.д.№ 5516/2022г. на БРС.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакуваното
определение като се проследяват фактическите обстоятелства ,довели до образуване на
заповедното производство по чл.410 ГПК срещу Н. И. М..Твърди се, че единствената
причина за образуване на заповедното производство било бездействието на М., която не
изпълнила задължението си заплащане на изискуемата сума и едва издаването на Заповедта
по чл.410 ГПК принудило М. да заплати задължението си на Етажната собственост. Моли
се отмяна на обжалваното определение и постановяване на разпореждане за издаване на
изпълнителен лист за сумата от 325 лева съдебно-деловодни разноски по заповедното
производство.
Препис от частната жалба е връчен за писмен отговор на насрещната страна, която
в указания срок заявява становище за неоснователността й.Твърди, че в представена по
делото кореспонденция с ЕС изрично М. е заявила желанието си да заплати претендираната
сума след представяне на документи за взетото решение на ЕС и договор за изпълнение
ремонта на покрива.
Счита, че не е дала повод за иницииране на заповедното производство, поради което и
правилно е прието от БРС, че не дължи плащането на разноските по заповедта. Моли
1
частната жалба да бъде оставена без уважение, а определението – потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Доколкото жалбата е депозирана в законоустановения срок от легитимирано лице,
и срещу подлежащ на обжалване акт, то същата е допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:
Производството пред БРС е образувано след изпращане по подсъдност от РС-
Пловдив на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от
Етажна собственост с адм.адрес: гр.*** ул.*** № *, действаща чрез „456 Управление на
сгради“ ЕООД като управител на ЕС чрез адвокат Петър Костадинов от АК-Пловдив,
против Н. И. М. от гр.*** за сумата от 277 лева, представляваща парично
задължение,дължимо за ремонт на покрив на сграда-етажна собственост с адм. Адрес ***,
ул.*** № *.
Заявлението е уважено, като е издадена Заповед за изпълнение за претендираната
сума от 277 лева,присъдени са и разноски в размер на 325 лева, от които 25 лева-заплатена
държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 412, т. 8 ГПК е постъпило възражение от длъжника Н. М.. В същото
е посочено, че възражението се подава на основание чл. 414 ГПК, тъй като длъжникът не
дължи изпълнение на вземането. В нарочно възражение длъжникът сочи, че е заплатила на
заявителя сумата от 277 лева,дължима по заповедта за изпълнение. Твърди, че е поискала
информация за претендираната сума и заявила съгласие да я заплати след като й бъде
изпратен договор за ремонта, за който сумата е необходима, но не срещнала необходимото
съдействие за това от управителя на „456 Управление на сгради“ ЕООД.Представя копия от
електронната кореспонденция, водена с управителя на „456 Управление на сгради“ ЕООД.
На основание чл. 414а, ал. 3 ГПК молбата заедно с приложеното доказателство за
изплащане на задължението са изпратени на заявителя за становище в тридневен срок.В
предоставения срок е постъпило становище, в което са заявява искане за издаване на
изпълнителен лист за разноските от 325 лева, които се дължали с оглед поведението на
длъжника,провокирал завеждане на заповедното производство.
На основание чл. 414а, ал. 3 ГПК молбата заедно с приложеното доказателство за
изплащане на задължението са изпратени на заявителя за становище в тридневен срок. В
предоставени срок е постъпило становище, в което се сочи, че едновременното предявяване
на възражения по чл. 414 и чл. 414а ГПК е недопустимо.
С обжалваното определение БРС е счел, че паричното задължение е платено от
длъжника на кредитора; длъжникът обаче не дължал разноски на заявителя, тъй като от
протеклата кореспонденция между страните било видно, че поради ненадлежно
предоставяне на необходимата информация за задължението в достатъчен обем длъжника е
забавила плащането, но не е декларирала или заявила отказ от такова.По тези съображения
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е обезсилена изцяло,вкбючая и в частта за
2
разноските.
За да се произнесе по същество, настоящият състав на БОС намира следното:
След постановяване на заповедта за изпълнение и в срока по чл. 412, ал. 1, т. 8
ГПК, респективно в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е депозирал по същество две
възражения: възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение по издадената заповед, и
нарочно писмено възражение по чл. 414а ГПК, че не дължи изпълнение по заповедта за
вземането на заявителя, тъй като е платил в срока за доброволно изпълнение и е изложил
съображения за това, че плащането е закъсняло поради неоказване на съдействие от
кредитора по предоставяне на исканата от длъжника информация за предназначението и
начина на използване на паричната сума.
Възраженията по чл. 414 и чл. 414а ГПК имат суспензивен ефект по отношение на
издадената заповед за изпълнение, т. е. до произнасянето по тях. По възражението по чл. 414
а ГПК следва да се произнесе заповедния съд, който може да обезсили издадената заповед
изцяло или частично /в зависимост от това дали във възражението се твърди изцяло или
частично извършено от длъжника плащане/ без въобще да разглежда по същество
подаденото възражение и доказателствата към него, ако в тридневния срок по ал. 3 на чл.
414а ГПК не постъпи становище от заявителя. В този случай може да се направи аналогия с
нормата на чл. 238 ГПК, като се приеме, че при липсата на становище, заявителят се е
дезинтересирал от искането си, поради което и без въобще да разглежда по същество
искането, заповедният съд разполага с правомощието да обезсили заповедта за изпълнение.
В разпоредбата на ал. 5 чл. 414а ГПК изрично е предвидено, че неподаването на становище
и обезсилване на заповедта не е основание да се отрече правото на заявителя да предяви иск
по чл. 422 ГПК. Т. е. това е предвиденият от законодателя ред за защита на заявителя при
пропуснат срок за становище.
При подаване на становище в указания от закона тридневен срок обаче нормата на
ал. 4 чл. 414а ГПК задължава заповедния съд да разгледа по същество депозираното от
длъжника възражение и становището на заявителя. Въпреки че изрично не е посочено какъв
правен резултат може да има произнасянето на заповедния съд, настоящият състав намира,
че последният разполага с две възможности:
Заповедният съд може да не приеме, че е извършено плащане на признатото
вземане по заповедта и да не приеме възражението по чл. 414а ГПК, като в този случай не
следва да се обезсилва заповедта за изпълнение. В случай, че установи извършено плащане,
заповедният съд следва да приеме като основателно възражението по чл. 414а ГПК и да
обезсили заповедта за изпълнение /изцяло или частично в зависимост от установения размер
на заплатената част от вземането/, както и да обезсили в частта за разноските /също изцяло
или частично/, като съобрази станал ли е причина длъжникът за образуване на заповедното
производство по смисъла на чл. 414а ал. 2 ГПК, както и евентуално направено възражение
за прекомерност.
И в двата случая обаче заповедният съд дължи произнасяне по направеното
3
възражение по чл. 414а ГПК с изричен диспозитив, който да обективира волята му дали
приема или не възражението по чл. 414а ГПК, както и като последица обезсилва ли
издадената заповед и в кои части. Настоящият съставът счита, че ако и да не е посочено, че
заповедният съд разполага с правомощието заповедта за бъде обезсилена при приемане на
възражението по чл. 414а ГПК за основателно, то изрично постановяване на обезсилването
се налага, доколкото представлява правна последица от приетото възражение, че по
издадената заповед не се дължи плащане. Доколкото законодателят изрично е предвидил
обезсилване на заповедта при неподаване на становище, то по аргумент на по-силното
основание следва да се приеме, че с това правомощие съдът разполага и при разглеждане на
спора по същество. Доколкото в разпоредбата на чл. 414а ал. 4 изречение първо от ГПК е
предвидено, че при липсата на подадено становище от заявителя, съдът обезсилва заповедта,
без да се разглежда по същество спора по подаденото възражение и предпоставките за
уважаването му, това е изрично посочено изключение. Поради което настоящият състав
счита, че при приемане на възражението по чл. 414 а ГПК за основателно, съдът следва да
обезсили заповедта в частта, в която е приел възражението. Защитата на страните срещу
акта на заповедния съд, ще се осъществи чрез обжалването на постановения акт. Длъжникът
ще може да атакува отказа да бъде прието възражението му по чл. 414а ГПК и да бъде
обезсилена заповедта. Това е така, тъй като в случая при неприето възражение на заявителя
няма да бъде указан срок за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. Ако се приеме, че актът на
заповедният съд, с който е отказано приемане на възражението по чл. 414а ГПК и
обезсилване на заповедта, не подлежи на обжалване, то длъжникът би бил лишен от защита
срещу издадената заповед изцяло. В случай, че възражението бъде прието и заповедта
обезсилена, то за заявителя ще има възможност да обжалва акта на заповедния съд. Ако е
налице и подадено възражение по чл. 414 ГПК /както е в настоящия случай/, то за заявителя
остава и възможността да предяви иск за установяване на вземането.
В настоящото производство липсва изричен диспозитив по приемане от
заповедния съд на направеното възражение по чл. 414а ГПК, но от обстоятелството, че
съдът е обезсилил заповедта за изпълнение изцяло/ и в частта за разноските на заявителя/
следва, че възражението на длъжника за плащане на кредитора е прието за основателно.
Това следва и от обстоятелството, че в подаденото становище от кредитора същият не
оспорва извършеното плащане на вземането от 277 лева в срока по чл. 412, ал. 1, т. 8 ГПК.
Предвид това очевидно е налице признание от кредитора на извършеното плащане по
заповедта.Правилно районният съд е преценил, че от електронната кореспонденция ,водена
между страните и предшестваща по време подаване на заявлението по чл.410 ГПК се
установява готовност на длъжника М. да заплати исканата сума след представяне на
информация за начина на изразходването й-договора за ремонт , което искане не е било
уважено от кредитора и същият е започнал заповедното производство със заплащане на
разноски в общ размер от 325 лева, които по така изложените съображения не следва да се
възлагат в тежест на М..
Мотивиран от изложеното настоящата инстанция намира, че депозираната частна
4
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В съответствие с горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5411/04.10.2022г. по ч.гр.д.№ 5516/2022г. по
описа на РС-Бургас в обжалваната част- за обезсилване на Заповед № 2623/30.08.2022г. по
ч.гр.д.№ 5516/2022г. на БРС в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5