Мотиви
към присъда по НОХД №1327 по описа за 2017 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №1271/2016 год. по описа на РУ -
гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимия А.Р.Р., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
български гражданин, с основно образование, разведен, неосъждан, безработен за
извършени от него престъпления от общ характер по чл.183, ал.1 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият в периода от
м.ноември 2012 год. до м.май 2015 год. включително в гр.Шумен, след като бил
осъден с влязло в сила решение по ГД №966/2011 год. по описа на ШРС, влязло в
сила на 03.10.2011 год. да издържа свой низходящ – В.А.Р., с ЕГН**********,
родена на *** год. съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 31
месечни вноски по 70 лева, на обща стойност 2170 лева /две хиляди сто и
седемдесет лева/, че в периода от м.ноември 2012 год. до м.юни 2016 год.
включително в гр.Шумен, след като бил осъден с влязло в сила решение по ГД
№966/2011 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 03.10.2011 год. да издържа
свой низходящ – Г.А.Р., с ЕГН**********, родена на *** год. съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 44 месечни вноски по 70 лева, на
обща стойност 3080 лева /три хиляди и осемдесет лева/, както и че в периода от
м.ноември 2012 год. до м.февруари 2017 год. включително в гр.Шумен, след като
бил осъден с влязло в сила решение по ГД №966/2011 год. по описа на ШРС, влязло
в сила на 03.10.2011 год. да издържа свой низходящ – М.А.Р., с ЕГН**********,
родена на *** год. съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 52
месечни вноски по 70 лева, на обща стойност 3640 лева /три хиляди шестстотин и
четиридесет лева/.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, като предлага на
съда да наложи на подсъдимия наказание “пробация” чрез прилагане на следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 /две/
години с периодичност три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 2 /две/ години и безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 200 часа годишно за срок от 2 години.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Р. заявява,
че разбира в какво е обвинен и се признава изцяло за виновен в извършването на
посоченото в обвинителния акт деяние, като декларира, че е започнал да заплаща
издръжка на детето М., както и желание за в бъдеще да изплати дължимата
издръжка и на другите две деца.
Моли съда да му бъде наложено наказание
„пробация“. Защитникът на подсъдимия, счита, че подсъдимият не е извършил
умишлено деянията, но в случай на осъдителна присъда моли на подзащитния му да
бъде наложено наказание „пробация“.
След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Р.Р. и Е.В.Б. били съпрузи, като от
брака си имали родени три деца – В.А.Р., родена на *** год., Г.А.Р., родена на ***
год. и М.А.Р., родена на *** год.
С решение №693 по ГД №966 по описа на РС Шумен за
2011 год., влязло в сила на 03.10.2011 год. бракът между двамата бил прекратен,
като Р. бил осъден да заплаща на В.А.Р.,
ЕГН**********, на Г.А.Р., ЕГН********** и на М.А.Р., ЕГН**********, чрез
тяхната майка и законен представител Е.В.Б. издръжка в размер на по 70 лева за
всяко дете, считано от 01.09.2011 год.
Решението по ГД №966 по описа на РС Шумен за 2011
год. било постановено в отсъствието на обвиняемия. За същото узнал в хода на
водено срещу него ДП вх. №1457/2012 год. по описа на ШРП за осъществени три
престъпления по чл.183, ал.1 от НК. Същото ДП приключило с внесен в РС Шумен
обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД №1432/2012 год. по
описа на РС Шумен. С Присъда №131/20.11.2012 год., влязла в сила на 05.12.2012
год. обвиняемият Р. бил признат за виновен за извършени в периода от м. май
2012 год. – м. септември 2012 год. спрямо своите низходящи по права линия – В.А.Р.,
Г.А.Р. и М.А.Р. престъпления по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.183,
ал.3 от НК не бил наказан и за трите деяния, тъй като до постановяване на
присъдата от първата инстанция същият изпълнил задължението си и не били
настъпили други вредни последици.
В последствие обвиняемият продължил да не
изпълнява своите месечни задължения към трите си деца. През 2013 год. по ИД
№2025/2012 год. по описа на СИС при РС Шумен с взискател Е.В.Б. и длъжник А.Р.Р.,
чрез пълномощник В. Л. Б.,*** изплатила издръжка за всяко едно от децата, за
периода от м. март 2013 год. до м. януари 2014 год., в размер на 11 вноски по
60 лева, общо възлизащи на стойност от 660 лева за всяко дете. От запор върху
получаваната от обвиняемия пенсия, по същото изпълнително дело на два пъти
постъпили суми в размер на 126,50 лева, които били преведени на взискателя,
съответно на 21.05.2014 год. и на 17.06.2014 год., с които били погасени
най-старите задължения за издръжка, а именно тези за м. октомври 2012 год.
Въпреки описаните плащания, към инкриминираните периоди обвиняемият дължал
повече от две месечни вноски за издръжка за всяко едно от децата, чиито падеж
бил настъпил и въпреки това оставали неплатени, както следва: за периода от м.
ноември 2012 год. до м. май 2015 год. 31 месечни вноски по 70 лева, на обща
стойност 2 170 лева, дължими за В.А.Р., навършила пълнолетие на 26.05.2015 год.;
за периода от м. ноември 2012 год. до м. юни 2016 год. 44 месечни вноски по 70
лева, на обща стойност 3 080 лева, дължими за Г.А.Р., навършила пълнолетие на
26.06.2016 год.; за периода от м. ноември 2012 год. до м. февруари 2017 год. 52
месечни вноски по 70 лева, на обща стойност 3 640 лева, дължими за М.А.Р..
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на част от обясненията на подсъдимия Р., от разпита в
съдебно заседание на свидетелите В.А.Р., Г.А.Р., В.Л.Б. и В.К.Б. и от събраните
и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на досъдебното производство и приета от съда
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение за точния
размер на задължението на подсъдимия за посочен в заключението период.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят
до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за
делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема,
че с горното деяние подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на три престъпления от общ характер, наказуеми по чл.183, ал.1
от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят
средства за осъществяване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат
да се издържат от собственото си имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
физическо лице, което е било осъдено да издържа свои низходящи.
От обективна страна изпълнителното деяние се
осъществява чрез бездействие и се
изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две
или повече месечни вноски – в случая 31 месечни вноски по 70 лева на обща
стойност 2170 лева по отношение на детето В., 44 месечни вноски по 70 лева на
обща стойност 3080 лева по отношение на детето Г. и 52 месечни вноски по 70 лева на обща стойност 3640
лева по отношение на детето М..
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като деецът е предвиждал неизбежното неплащане
на издръжката в размер на повече от две месечни вноски по отношение на всяко от
децата и е желаел настъпването на посочения общественоопасен резултат. В тази
връзка съдът не кредитира изложеното от защитника на подсъдимия твърдение за
липса на умисъл у подсъдимия за извършените престъпления. Независимо от факта,
че в различни периоди от време подсъдимият е бил безработен, от приложените
писмени доказателства по делото се установява, че в периода от 01.11.2013 год.
до 01.07.2014 год. е имал доходи от пенсия, като считано от 04.02.2015 год. до
настоящия момент се намира в трайни трудово-правни отношения. В същото време,
въпреки, че за период от една година, с оглед данните за прекарано заболяване
му е била определена 50 % намалена трудоспособност, същата е била за период от
една година, като след явяването му на ТЕЛК на 15.07.2014 год. не му е бил
определен процент на намалена работоспособност. В този смисъл, независимо, че
по делото липсват данни за точния размер на получаваното от подсъдимия трудово
възнаграждение, следва да се приеме, че доколкото същият е в трудостпособна
възраст, без данни за намалена работоспособност, то същият е в състояние да
реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата установена за
страната.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършените от него престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност
на конкретното деяние, което преценява
като сравнително висока - касае се за неплащане на издръжка на лица, които се
нуждаят от нея, като в тази връзка общият размер на незаплатената за
инкриминирания период издръжка е 8890 лева. Степента на обществена опасност на
подсъдимия, която съдът преценява с оглед
данните за личността му, които говорят, че Р. е неосъждан с чисто
съдебно минало, въпреки, че е бил съден за същото деяние, но поради плащане на
дължимите за предишния период издръжки не му е било наложено наказание. Съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от него първоначални
самопризнания по настоящото дело и
готовността за изплащане на дължимата издръжка, въпреки, както и факта,
че по отношение на най-малкото дете подсъдимият е започнал своевременно
изплащане на така. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и
обремененото материално положение на подсъдимия, което се доказва от дадените
от него обяснения в съдебно заседание.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
наказанието бъде определено при отчитане, както на смекчаващите, така също и на
отегчаващите вината обстоятелства. В същото време съдът намира, че
констатираните смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни и достатъчни,
за да обосноват приложение разпоредбата на чл.55 от НК, поради което съдът,
отчитайки горните обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на
извършеното на подсъдимия да се наложи наказанието, предвидено във втората
алтернатива на чл.183, ал.1 от НК, а именно “пробация” по отношение на всяко
едно от деянията, чрез налагане на следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 2 /две/ години с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/
години. По отношение на поисканата от страна на представителят на ШРП мярка „безвъзмезден
труд в полза на обществото“ съдът намира, че доколкото подсъдимият се намира в
трудовоправни-отношения същата не би могла да му бъде наложена. В същото време
съдът намира, че не следва да му бъде наложена и мярката „поправителен труд“,
доколкото същата е свързана с удръжки от получаваното от подсъдимия трудово
възнаграждение, което допълнително би попречило за изплащане на дължимите на
пострадалите лица суми.
При налагане на вида и срока на пробационните
мерки, както и периодичността на първата от тях съдът взе предвид, че същите
следва да дадат възможност на подсъдимия да реализира трудови доходи и да може
да изплаща задължението си към своите деца.
На основание разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК съдът
определи общо наказание на подсъдимия Р. измежду наложените му с настоящата
присъда три наказания, в размер на най-тежкото от тях, а именно “пробация” чрез
налагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 2 /две/ години с периодичност два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/ години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия
да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 234
лева /двеста тридесет и четири лева/ и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист, като постанови, че сумата от 204 лева следва да бъде
заплатена по сметка на ОД на МВР Шумен, а останалата сума от 35 лева по сметка
на ШРС.
Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху подсъдимия и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: