№ 58
гр. С. 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20232200600022 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура – С. срещу
присъда № 131/19.10.2022г. постановена по нохд № 431/2022г. по описа на Районен съд - С..
С атакуваната присъда подсъдимият В. И. Д. е признат за виновен в това, че на
30.10.2021г., в лозов масив в местност „Кишите“, в землището на с.С., общ.С. повредил
противозаконно чужда движима вещ чрез счупване на предно панорамно стъкло, задно
панорамно стъкло, стъклата на четирите врати, малките странични стъкла на задните врати,
предните мигачи, двете странични огледала и срязване на четирите гуми на лек автомобил
м. „Опел Вектра“ с рег.№ ********, всичко на обща стойност 866.00лв., собственост на Г.
Й. Т., като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.216 ал.4 вр.ал.1
от НК, като е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.216
ал.1 от НК и по отношение на извършеното престъпление в съучастие като съизвършител с
подсъдимия В. Н. В., а именно във вр.с чл. 20 ал. 2 от НК.
На подсъдимия В. И. Д. за извършеното от него деяние на основание чл.216 ал.4
вр.ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК е наложено наказание глоба в размер на 1500 лв.
Със същата присъда подсъдимият В. Н. В. е признат за невиновен в това, че на
30.10.2021г., в лозов масив в местност „Кишите“, в землището на с.С., общ.С. в съучастие с
1
В. И. Д., като съизвършител, повредил противозаконно чужда движима вещ чрез счупване
на предно панорамно стъкло, задно панорамно стъкло, стъклата на четирите врати, малките
странични стъкла на задните врати, предните мигачи, двете странични огледала и срязване
на четирите гуми на лек автомобил м. „Опел Вектра“ с рег.№ ********, всичко на обща
стойност 866.00лв., собственост на Г. Й. Т., като е оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл.216 ал.1 вр.чл.20 ал. 2 от НК.
В полза на държавата са отнети иззетите веществени доказателства - 1 бр. метална
тръба и 1 бр. дървена пръчка, като е постановено след влизане на присъдата в сила същите
да се унищожат, като вещи без стойност.
По отношение на вещественото доказателство - 1 бр. компакдиск, поставен в плик и
прикачен по делото е постановено да се съхранява по делото в сроковете предвидени в
ПАС.
Подсъдимият В. И. Д. е осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 315,83 лева в полза на бюджета на държавата по сметка
на ОДМВР - С. както и сумата от 40 лева за изслушване на вещите лица в полза на бюджета
на държавата в полза на СлРС.
В протеста на прокуратурата, по повод на който е образувано настоящото въззивно
производство, депозиран в установения от закона срок, се изразява несъгласие с присъдата
на СлРС. Твърди се, че по делото са налице безспорни доказателства за извършеното от
двамата подсъдими в съучастие като съизвършители на престъплението, за което са били
привлечени към наказателна отговорност, както и по отношение на правната квалификация
на деянието на подс. В. Д. по ч.216 ал.1 от НК. Настоява се за отмяна на
първоинстанционната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият В.
дал.1 от НК, а подсъдимият В. В. да бъде признат за виновен и осъден по първоначалното
му обвинение.
Впоследствие е депозирано допълнение към протеста, в което се навеждат
конкретни доводи във връзка с оплакванията срещу присъдата на СлРС. Заявява се, че по
делото са налице достатъчно доказателства, въз основа на които да се приеме за доказано, че
от страна на двамата подсъдими е извършено престъплението, за което те са били
привлечени към наказателна отговорност. Изразява се несъгласие с направените от съда въз
основа на приетата за установена фактическа обстановка правни изводи. Оспорва се
решението на съда да кредитира показанията на свид. С. К. дадени в хода на съдебното
следствие за сметка на дадените в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на
чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, тъй като последните са били депозирани на датата на
инкриминираното деяние, само няколко часа след неговото извършване и установяват факт
относим към авторството на деянието възприет от този свидетел и пресъздаден в кратък
времеви период от извършване на престъплението, когато не е имало основание дори да се
предполага изграждането на защитни версии за случилото се от присъстващите на
инцидента лица. Оспорва се и преценката по отношение на показанията на свидетелите Г. Т.
и А. Д.а и в частност некредитирането на тези показания в частта, в която те твърдят, че и
2
четиримата /двамата подсъдими, свид. С. К. и брата на подсъдимия Д./ са удряли
автомобила и са му нанесли повреди поради противоречие с останалия доказателствен
материал. В тази връзка в допълнението към протеста се излагат доводи, че показанията на
свид. А. Д.а и тези на свид. Г. Т. са в унисон помежду си, без вътрешни противоречия и са
взаимносвързани с показанията дадени от свид. С. К. в хода на досъдебното производство и
прочетени по реда на НПК, като определят съвкупност на доказателствен материал водещ
до извод за идентичност на възприемане на фактите. С оглед на това се сочи, че именно на
тази съвкупност противоречи изложеното в хода на съдебното следствие от свид. С. К., а не
обратното, както е приел съда, поради което се обоснова извод, че показанията на свид. К. са
едностранчиво кредитирани, стоят изолирани в сравнение със заявеното от свидетелите Г. Т.
и А. Д.а, а и със заявеното от самия него на досъдебното производство. Въз основа на това
изводът на съда за недоказаност на участието на подсъдимия В. В. в извършеното
престъпление се определя като неправилен респ. за незаконосъобразна се определя
присъдата в частта й, с която този подсъдим е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.216 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК. Що се отнася до преценката
на съда, че извършеното от В. Д. представлява маловажен случай на унищожаване и
повреждане, в допълнението към протеста се заявява, че съдът не е отчел важни в случая
обстоятелства, които биха довели до извод, че извършеното от В. Д. осъществява състава на
чл.216 ал.1 от НК. Като се призната водещата роля в определянето на случая като
маловажен конкретния размер на причинената щета, която в случая наистина е малко над
минималната работната заплата, акцентира се върху обстоятелството, че причиняването й е
довело до невъзможността вещта да бъде използвана по предназначението си. Обръща се
внимание е и на механизма на извършване на деянието, необоснованите действия на
подсъдимия В. Д., който се е уверил, че пострадалия и придружаващата го жена
действително не са извършвали кражба от лозовия му масив, както и на усложнената форма
на престъпната дейност - съучастие с подсъдимия В. Н. В.. В този смисъл се твърди, че това
обосновава извод за квалифициране на деянието по основание състав на чл.216 ал.1 от НК.
Настоява се за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова присъда,
с която подсъдимият В. В. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение по чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, подсъдимият В. Д. да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение по чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като на двамата бъде
определено адекватно наказание при условията на чл. 54 от НК.
В с.з. пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - С.
заявява, че поддържа протеста на посочените в него и в допълнението към него основания.
Заявява, че са налице доказателства за извършено от двамата подсъдими престъпление по
основния състав на чл.216 от НК, поради което правните изводи на съда не кореспондират
със събраните по делото доказателства. Настоява за нейната отмяна и за постановяване на
нова присъда, с която подсъдимият В. В. да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение по чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, подсъдимият В. Д. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като
3
на двамата бъде определено адекватно наказание.
Частният обвинител Г. Й. Т., редовно призован, се явява лично. Заявява, че
поддържа протеста на прокуратурата на посочените в него основания и моли за уважаването
му.
Подсъдимият В. Н. В., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си
защитник. Последният заявява, че оспорва протеста на прокуратурата и го намира за
неоснователен. В тази връзка навежда доводи за правилност и законосъобразност на
атакуваната присъда вкл. и на основанието за оправдаване на подсъдимия, поради което
настоява същата да бъде потвърдена като такава.
Подсъдимият В. И. Д., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си
защитник. Последният заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна и поради това
следва да бъде потвърдена, а протестът да бъде оставен без уважение.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в писмения протест и въззивната жалба, като изслуша явилите се страни в с.з.,
като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста за неоснователен.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и
внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
Пострадалият Г. Т. бил собственик на л.а. м.“Опел Вектра“ с peг № ********. Той
живеел на съпружески начала със свид. А. Д.а в с. С., общ. С. м.“П.“№**. Двамата били
безработни и се препитавали от събиране на билки и сезонна работа на територията на
Община С..
На 30.10.2021г. около 08.00 ч. свидетелите Г. Т. и А. Д.а тръгнали да събират шипки
в землището на с. С., общ. С.. До лозов масив в местност „Кишите“ в посоченото землище се
придвижили с лекия автомобил притежание на свид. Г. Т.. Спрели превозното средство по
черен път в началото на лозята и навлезли в тях.
Подс. В. Д. притежавал казан за варене на ракия в с. С., общ. С.. Същата сутрин т.е.
на 30.10.2021г. той бил на казана, а подс. В. В. отишъл при него, за да вари ракия.
Подс. В. Д. му споделил, че отива към лозята, защото е видял циГ. и иска да провери
дали не извършват кражби. Подс. В. В. решил да отиде с него. С тях в автомобила се качили
и свид. С. К., който бил при подс. Д., за да му помага и братът на подсъдимия - Н. Д., който
пристигнал преди последният да тръгне към лозята. Първоначалното им намерение било да
търсят хора на друго място, но подс. Д. видял с бинокъла, че в лозето му има хора и са
отправил натам.
4
Подс. В. Д. спрял автомобила до този на постр. Г. Т. и слязъл от него. Видял
пострадалия и свид. Д.а в един от редовете и им се развикал питайки ги какво правят там.
Свид. Г. Т. отговорил, че берат шипки. Поде. Д. продължил да им вика настоявайки те да
излязат и да отидат при него, но мъжът и жената започнали да бягат навътре в реда.
Подс. Д. тръгнал след тях, но не могъл да ги стигне. Ядосал се и взел от автомобила
си една дървена пръчка, която носел и се насочил към автомобила на свид. Г. Т.. Започнал
да чупи стъклата на автомобила - предното панорамно стъкло на превозното средство,
задното панорамно стъкло, стъклата на четирите врати малките странични стъкла на задните
врати, предните мигачи, двете странични огледала. Подс. Д. отворил вратата на автомобила
на свид. Г. Т. и видял вътре метална тръба, с което продължил да удря автомобила.
През това време другият подсъдим – В. В. и братът на подс. Д. – Н. Д., били извън
автомобила, а свид. С. К. останал вътре.
След като подс. В. Д. начупил стъклата и фаровете на автомобила, всички се качили
в неговия автомобил и потеглили. Малко по-късно се върнали, като с нож, който също взел
от автомобила на пострадалия, подс. Д. намушкал и четирите гуми на автомобила му. След
това отворил предния капак на превозното средство и с ръце измъкнал акумулатора като го
хвърлил на земята.
Четиримата напуснали мястото, а свид. Г. Т. отишъл до превозното си средство и от
жабката извадил мобилния си телефон. Отново се върнал и скрил между редовете на лозето
и се обадил на ЕЕН 112.
След пристигане на място на полицейските служители свид. Н. Д. бил установен в
дома си, където с протокол за доброволно предаване от 30.10.2021г. предал 1 бр.
акумулатор, 1 бр. метална тръба с размер около 120 см. и 1 бр. дървена пръчка с размер
около 70см.
Според заключението на назначената съдебно автотехническа-оценителна
експертиза, нанесените по лекия автомобил м. „Опел Вектра“ с рег.№ ******** щети са в
размер на 866.00лв. Сумата била възстановена на пострадалия от подс. В. Д. още в хода на
досъдебното производство.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по
същество и по отношение на основните обстоятелства кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна по същество и по отношение на основните
обстоятелства до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.
Първоинстанционния съд е изложил съображенията си на кои от тези материали и
до каква степен е изградил изводите си относно фактите т.е. приетата за установена от него
фактическа обстановка.
5
В мотивите към присъдата е посочено, че възприетата фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност..
Районният съд е изложил аргументирано съображенията си на кои от тези
доказателствени материали и до каква степен е изградил изводите си относно фактите т.е.
приетата за установена от него фактическа обстановка.
Съдът с основание е кредитирал показанията на свид. С. К., както и тези на
свидетелите полицейски служители С. Ж. и К. К., като настоящата инстанция напълно
споделя изложените в тази връзка съображения.
Полицейските служители са се отзовали на подадения от пострадалия сигнал на тел.
112, установили са местонахождението на самия пострадал и на свид. А. Д.а, както и на
автомобила им, установили са и състоянието на този автомобил. Показанията им са
последователни, непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал по делото. Освен това са депозирани от лица, които по никакъв начин не са
заинтересовани от изхода на делото, а и са присъствали на мястото на инцидента /макар и
не като очевидци на същия/ в служебното си качество.
Районният съд в мотивите си изрично е посочил, че кредитира тези показания на
свид. С. К., които са били дадени от него в хода на съдебното следствие. Тази преценка е
аргументирана и обоснована убедително, като напълно се споделя и от въззивния съд. За да
реши, че следва да кредитира твърденията на този свидетел депозирани пред съда за сметка
на заявеното от него в хода на досъдебното производството, първата инстанция е посочила
най-напред, че тези твърдения по същество съвпадат с обясненията на двамата подсъдими
относно това, кой е нанасял удари по автомобила. Посочено е изрично, че съобразно
принципа за устност и непосредственост, съдът следва да се довери на онези гласни
доказателства, които е имал възможността лично да възприеме и са депозирани пред него.
Отчетена е и причината /напълно достоверна и правдоподобна/, поради която този свидетел
е депозирал различни показания в различните фази на наказателното производство.
Действително към момента на първоначалния разпит все още да не е било ясно кой от
лицата присъствали на инцидента е бил посочен като извършител, следователно няма как да
се установи дали действително не е имало такава уговорка между него и брата на подс. В.
Д., независимо, че не са било наясно кой ще бъде посочен от пострадалите и съответно в
последствие ще бъде привлечен като обвиняем.
В тази връзка се явяват неоснователни възраженията по отношение на преценката
на показанията на свид. С. К., съдържащи се в допълнението към протеста на
прокуратурата, както и наведените в подкрепа на тези възражения съображения.
Прокуратурата оспорва решението на съда да кредитира показанията на свид. С. К. дадени в
хода на съдебното следствие за сметка на тези дадени в хода на досъдебното производство и
прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, с основен мотив, че последните са
били депозирани на датата на инкриминираното деяние, само няколко часа след неговото
6
извършване и установяват факт относим към авторството на деянието възприет от този
свидетел и пресъздаден в кратък времеви период от извършване на престъплението. В
действителност свид. К. е обяснил причината за депозираните от него твърдения в хода на
досъдебното производство, че и подс. В. В. е участвал в повреждането на автомобила, а
именно, че е сторил това по настояване на брата на подс. В. Д. и тази причина е напълно
правдоподобна с оглед на конкретните обстоятелства, при което тези твърдения са били
депозирани. Изтеклият период от време от датата на събитието – 30.10.2021г. до датата на
провеждането на разпита пред съда – 15.06.2022г. не е толкова голям, че да бъде поставена
под съмнение способността на свидетеля да възпроизведе конкретните факти,
характеризиращи инцидента, а и самият той не твърди, че не си спомня какво се е случило и
изрично обяснява причината, поради която първоначално е посочил и подс. В. като участник
в повреждането на автомобила. Във връзка с това е несъстоятелен и извода, че показанията
на свид. К. са едностранчиво кредитирани, както и че стоят изолирани в сравнение със
заявеното от свидетелите Г. Т. и А. Д.а, а и със заявеното от самия него на досъдебното
производство. Действително твърденията на свид. К. по отношение на обстоятелството кои
лица са участвали в увреждането на автомобила противоречат на показанията на
свидетелите Т. и Д.а, но в никакъв случай не могат да се преценяват като изолирани,
доколкото е несъмнено, че те се поскрепят от обясненията на двамата подсъдими.
В мотивите си съдът е посочил, че не кредитира показанията на свид. Х. Д., не
защото са противоречиви или неотносими, а същият е извършвал действия по
разследването, а именно изготвил е протокола за оглед на местопроизшествие, а НПК
изрично забранява в качеството на свидетели да се разпитват лицата участвали в
разследването.
По отношение на показанията на този свидетел настоящата инстанция намира за
необходимо да коригира преценката на районния съд в смисъл, че тези показания следва да
се изключат от доказателствения материал въобще като недопустими, тъй като са
депозирани от лице, което не може да бъде свидетел.
Районният съд е кредитирал частично показанията на свидетелите Г. Т. и А. Д.а,
като е изложил последователно и мотивирано направената от него преценка по отношение
на тази част от доказателствените материали. Тази преценка също се споделя от настоящата
инстанция.
С основание не е кредитирана тази част от твърденията на тези двама свидетели, в
която те заявяват, че и четиримата /двамата подсъдимия, свид. С. К. и братът на подс. В. Д.
– Н. Д./ са удряли автомобила и са му нанесли повреди. В тази им част тези техни твърдения
противоречат на останалите гласни доказателства - обясненията на двамата подсъдими,
показанията на свид. С. К. и показанията на полицейския служител свид. С. Ж., пред когото
на място пострадалите са споделили, че мъжете са били 3 - 4, но главно двама са нанасяли
щети. В останалата им част, твърденията на свидетелите Т. и Д.а - досежно това какво е
била целта на отиването им там /което се подкрепя от показанията на полицейските
служители, установили набрани от тях шипки/; как се е стигнало до повреждането на
7
автомобила; скриването им; търсенето на помощ на тел. 112 и пристигането на
полицейските служители, са кредитирани, тъй като действително са последователни,
непротиворечиви и непротиворечащи на останалите доказателствени материали.
Неоснователни са и възраженията досежно преценката на съда на показанията на
тези двама свидетели – Г. Т. и А. Д.а, както и наведените в тяхна подкрепа доводи в
допълнението към протеста. В тази връзка в допълнението към протеста се излагат доводи,
че показанията на свид. А. Д.а и тези на свид. Г. Т. са в унисон помежду си, без вътрешни
противоречия и са взаимно свързани с показанията дадени от свид. С. К. в хода на
досъдебното производство и прочетени по реда на НПК, като определят съвкупност на
доказателствен материал водещ до извод за идентичност на възприемане на фактите. Както
вече беше посочено по-горе, с основание е дадена вяра на показанията на свид. С. К.,
депозирани от него в хода на съдебното следствие и съответно не е дадена вяра на
твърденията му от досъдебното производство. При това положение показанията на
свидетелите Т. и Д.а относно това колко и кои лица са причинили уврежданията по
автомобила противоречат на показанията на свид. К.. Що се отнася до показанията на
полицейските служители, които са посетили мястото на произшествието, същите имат
производен характер по отношение на посочените обстоятелства /колко и кои лица са
участвали в повреждането на автомобила/ доколкото те не са възприели пряко и
непосредствено така коментираните факти, а само възпроизвеждат това, което им е било
съобщено от свид. Г. Т.. В тази връзка следва да се има предвид и направената по-горе
констатация относно твърденията на свид. С. Ж. какво му е било съобщено от Т. и Д.а на
мястото на инцидента и относно твърденията на тези двама свидетели за лицата, които
според тях са причинили уврежданията по автомобила.
Съдът правилно е кредитирал и заключенията на всяко едно от вещите лица, тъй
като същите са убедителни, обосновани, пълни и ясни, оспорени от страните, а съдът не е
имал основания да се съмнява в безпристрасността и професионалната компетентност на
експертите.
Съдът с основание е кредитирал и обясненията на подсъдимите, дадени от тях в
хода на съдебното следствие, тъй като действително са последователни, логични и
безпротиворечиви, непротиворечащи на останалата част от доказателствения материал,
който е бил вече кредитиран.
Районният съд е изложил в мотивите си достатъчно и убедителни съображения
досежно преценката на всички и особено на гласните доказателствени материали, като въз
основа на това е обосновал изводите си за това които обстоятелства приема за установени
респ. доказани по несъмнен и категоричен начин и е посочил подробно съображенията си за
това.
С оглед на изложените по-горе съображения, неоснователни се явяват възраженията
в протеста на прокуратурата по отношение на обосноваността на атакувания съдебен акт.
При извършената от първостепенния съд задълбочена и подробна преценка на
8
всички налични по делото доказателствени материали, въззивната инстанция категорично не
споделя тезата, че изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка не отговаря
на целия събран доказателствен материал.
Предвид изложеното по-горе, настоящият проверяващ съд направи извод, че
присъдата по същество не е необоснована, доколкото приетото за установено от фактическа
страна се подкрепя от доказателствата по делото, а тези доказателства са анализирани,
коментирани и преценени подробно, задълбочено и аргументирано, при стриктно спазване
на изискванията визирани в разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК.
В мотивите си съдът е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали е изградил изводите си относно фактите. С оглед на направената
констатация за наличие на съществени противоречия на доказателствените материали са
изложени достатъчно като обем и аргументация съображения защо едни от тях се приемат, а
други се отхвърлят.
Присъдата не е постановена при непълнота на доказателствата, доколкото районния
съд е положил всички усилия за изясняване на релевантните в случая факти, като са били
събрани необходимите за постигането на тази цел доказателства.
Въз основа на така правилно установеното по отношение на фактическата
обстановка от страна на районния съд, последният е направил и обосновал правния си извод
относно това, че с деянието си подс. В. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.216 ал.4, вр.ал.1 от НК, тъй като на 30.10.2021год., в лозов
масив в местност „Кишите“, в землището на с. С., общ. С. повредил противозаконно чужда
движима вещ чрез счупване на предно панорамно стъкло, задно панорамно стъкло, стъклата
на четирите врати, малките странични стъкла на задните врати, предните мигачи, двете
странични огледала и срязване на четирите гуми на лек автомобил м.“ Опел Вектра“ е рег.
№********, всичко на обща стойност 866.00лв., собственост на Г. Й. Т., като деянието
представлява маловажен случай.
Районният съд е преценил, че по отношение на подс. В. В. в хода на наказателното
производство не са били събрани достатъчно безспорни и категорични доказателства,
установяващи, че и той е участвал в инкриминираното деяние. Както беше посочено по-горе
при анализа на доказателствените материали, в подкрепа на обвинителната теза са само
показанията на пострадалите в която им част, която съдът е отказал да кредитира и е
преценил за недостоверни. С основание в мотивите към присъдата изрично е посочено, че
ако бъде възприета тезата на прокуратурата относно достоверността на показанията на
свидетелите Т. и Д.а изцяло, към наказателна отговорност е следвало да бъдат привлечени и
четирите лица присъствали на мястото, което обаче не е сторено т.е. явно са игнорирани
показанията на тези двама свидетели в тази им част и от самата прокуратура. Наистина свид.
Ж. твърди, че пострадалите са споменали участието на две лица в повреждането на
автомобила, но това не означава в никакъв случай, че второто лице е бил именно подс. В.
В..
9
С оглед на изложените съображения, законосъобразно и обосновано е решението на
първоинстанционния съд да признае подс. В. В. за невиновен в извършването на деянието,
за което е бил привлечен към наказателна отговорност т.е. че в съучастие с подс. В. Д. е
повредил автомобила на постр. Г. Т., тъй като действително обвинението не е доказано по
несъмнен начин и осъдителната причина не може да почива на предположения.
Неоснователно е възражението в допълнението към протеста, че изводът на съда за
недоказаност на участието на подс. В. В. в извършеното престъпление е неправилен.
Аргументите на прокурора, с които се обосновава тезата за доказаност на обвинението и по
отношение на участието на подс. В. в извършването на престъплението се свеждат до
преценката за достоверност на показанията на свид. С. К. от досъдебното производство
/респ. за недостоверност на твърденията му в хода на съдебното следствие/ в съчетание с
преценката за достоверност на показанията на свидетелите Т. и Д.а изцяло. Тъй като и
настоящата съдебна инстанция споделя констатациите направени в мотивите по отношение
на тези доказателствени материали /кредитиране на показанията на свид. К. депозирани в
хода на съдебното следствие и некредитирани на част от показанията на свидетелите Т. и
Д.а/, няма как да се приеме за доказано обвинението, че и подс. В. е участвал в
извършването на престъплението.
Съдът е направил и аргументирано е обосновал преценката си, че в конкретния
случай се касае за маловажен случай, предвид следните обстоятелства - стойността на
повреденото имущество, която е малко над една минимална работна заплата за страната;
щетата е възстановена веднага още в хода на досъдебното производство; подс. Д. е признал
изцяло вината си, съдействал е на разследването; емоционалното състояние на подсъдимия,
който бил изключително ядосан от факта, че е установил лица в лозето му, в което преди
това е установявал извършители на кражби.
Въззивната инстанция напълно възприема и споделя този извод, а именно, че
деянието на подс. Д. представлява маловажен случай, тъй като действително се касае за
случай, който представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид и това следва именно от посочените по-
горе обстоятелства – липсата респ. незначителността на вредните последици, както и
останалите смекчаващи отговорността обстоятелства.
Неоснователни са както възражението в допълнението към протеста и наведените
там съображения, с които се оспорва извода за маловажност на случая. Според прокурора
съдът не е отчел важни в случая обстоятелства, които биха довели до извод, че извършеното
от подс. В. Д. осъществява състава на чл.216 ал.1 от НК – надценяването от съда на ролята и
значението на конкретния размер на причинената щета, която в случая наистина е малко над
минималната работната заплата, и подценяването на обстоятелствата, че причиняването й е
довело до невъзможността вещта да бъде използвана по предназначението си; че
подсъдимият е извършил действията след като се е уверил, че пострадалия и
придружаващата го жена действително не са извършвали кражба от лозовия му масив;
усложнената форма на престъпната дейност - съучастие с подс. В. В..
10
Няма съмнение, че размерът на причинената щета има съществено значение при
преценката за степента на обществената опасност на извършеното. В случая наистина е
причинена щета в размер малко над размера на минималната работна заплата към
съответния момент. Вярно е, че този размер не е единствен критерий, но в случая следва да
се има предвид, че щетата е възстановена още в хода на досъдебното производство от подс.
В. Д.. Несъстоятелна е тезата, че повреждането на автомобила е довело до невъзможност
същият да бъде използван по предназначение, доколкото в с.з. вещото лице по съдебно
автотехническата и оценителна експертиза изрично е посочило, че на автомобила не е
причинена т.нар. „тотална щета“ т.е. същият може да бъде възстановен и ползван по
предназначение. Установено е, че подсъдимият е причинил описаните увреждания по
автомобила в състояние на силна превъзбуда, предизвикана от това, че е видял Т. и Д.а в
лозето си и е имал основание към този момент да смята, че е възможно те да извършват
кражба на тел, което се е случвало друг път. Относно соченото от прокурора обстоятелства,
че деянието е извършено в съучастие от две лица, това не би следвало да се отчита при
положение, че подс. В. В. е оправдан по обвинението, че е участвал в извършването на
престъплението. Във връзка с преценката за обществената опасност на деянието в
конкретния случай следва да се имат предвид и констатираните от съда смекчаващи
отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало, направените самопризнания и
обстоятелството, че е възстановил щетите.
С оглед на изложените съображения правилно и законосъобразно районният съд е
квалифицирал извършеното от подс. В. Д. деяние като такова по чл.216 ал.4 от НК т.е. като
маловажен случай на повреждане на чуждо имущество.
Законосъобразен е и извода, че деянието е извършено от подсъдимия Д. е с пряк
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Законосъобразна е и преценката на първата инстация, че са налице всички
предпоставки за приложението на института на чл. 78а от НК.
За престъплението по чл.216 ал.4 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до шест месеца или „глоба“ от 100 до 300 лева. Причинените имуществени вреди
са били възстановени. От свидетелството за съдимост на подс. В. Д. се установява, че той не
е осъждан и до настоящ момент не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на раздел IV от глава VIII от НК. Не се касае за множество престъпления, за причинена
тежка телесна повреда или смърт и деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на
наркотични вещества.
Предвид наличието на посочените предпоставки, съдът, след като е признал подс. В.
Д. за виновен в извършването на престъпление по чл.216 ал.4 от НК, го освободил от
наказателна отговорност като му наложил административно наказание глоба в полза на
държавата в размер на 1 500 лв.
Районният съд правилно е преценил, че така наложеното на подсъдимия Д.
11
наказание е справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на
деянието и дееца.
По правилата на процеса съдът е осъдил подсъдимия Д. да заплати направените по
делото разноски в размер на 315,83 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД
на МВР - С. и сумата 40 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на СлРС.
Съдът е отнел в полза на държавата приложените по делото веществени
доказателства - метална тръба и дървена пръчка, като постановил след влизане в сила на
присъдата да се унищожат, като вещи без стойност.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата
инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при
което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните
права на всички страни вкл. и прокурора и частния обвинител за участие в производството
въобще и които да са основание за отмяна на така постановената присъда.
В допълнението към протеста се твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен и
в нарушение на процесуалните правила, но не се прави искане за отмяна на присъдата и за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради
допуснати съществени процесуални нарушения, нито пък се навеждат твърдения за
конкретни такива нарушения допуснати от съда при разглеждане на делото респ. при
постановяване и обосноваване на присъдата. Както вече беше посочено по-горе, тази
съдебна инстанция не установи наличието на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на
защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички страни в процеса.
Поради изложените съображения настоящият окръжен съд намира, че присъдата на
СлРС е правилна, законосъобразна от материално-правна и процесуална-правна гледна
точка и обоснована, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло, а протестът на
прокуратурата следва да бъде оставен без уважение като неоснователен.
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на
основания за изменение или отмяна на присъдата на С.ския районен съд, следва същата да
бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 131/19.10.2022г. постановена по нохд № 431/2022г. по
описа на Районен съд - С...
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13