Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. ***, 19.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I състав в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: Д.
МИХАЙЛОВ
При секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 244 по описа на 2018 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова
молба от К.С.Г.
с предявени активно субективно
съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 1 и чл. 45 от ЗЗД да
бъде осъден ответника Д.В.Д., да заплати сумата от 1133 лева, представляваща
погасени вноски по Договор за заем от взаимоспомагателна каса № 46/09.01.2015
г. с длъжник ответника по делото, като ищецът в качеството му на поръчител
изплатили на кредитора -
Взаимоспомагателна каса при „ВиК – ***“ ООД, ведно
със законната лихва върху тази сума считано от месец април 2017 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1000 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди.
Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник по
делото.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 1 ГПК всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Основният въпрос по делото е дали ищцата се явява поръчител на
ответника Д.В.Д. по сключен от него договор за заем от взаимоспомагателна каса,
както и обстоятелството, че по силата на този договор, последният не изпълнявал
задълженията си по погасяване на отпуснатия му заем.
От свидетелските показания на допуснатия до разпит свидетел по
делото М.Г.М.-син на ищцата става ясно, че неговата майка е станала поръчител на Д.Д.. Ответникът не плащал редовно заема си последната
година, поради което започнали да удържат вноските от заплатата на неговата
майка, която работела във ВиК-***. Удържали й по 103
лева на месеца при заплата от 250 лева, за четири часова работа на ден. По
времето на удръжките, св.М. й помагал, тъй като сама нямало да може да се
оправи. Св.М. търсил връзка с ответника, който обещавал, че си поеме
задължението, но до настоящия момент не изпълнил обещанието си. Майка му се
чувствала зле от случилото се, като твърди, че Д. имал възможност да върне
парите, но не го правел. Има постоянна работа, като шофьор на камион за
вътрешни превози.
В същия дух са и показанията на
свидетеля М. Г.Г.-дъщеря на ищцата.
По силата на договор за заем заемодателят предоставя в собственост
на заемателя пари, а заемателят
се задължава да върне заетата сума. Договорът се характеризира като реален,
каузален и неформален. Простото съгласие между страните относно сумата и
предаването на същата е достатъчно за действителността на договора, писмена
форма е необходима за доказване на сключване на договор за заем за над 5000
лв., какъвто е настоящият. Съгласно този договор ищцата твърди, че се явява
поръчител.
Предаването на парите при сключването на договора за заем не беше
установено в хода на производството. Видно от приложения по делото договор за
заем от взаимоспомагателна каса, същият съдържа данни за заемодател и заемополучател-ответника, но договорът е без дата. Без дата
е и договорът за поръчителство, съгласно който ищцата се задължава при
неизпълнение от страна на ответника да покрие неговите задължения.
Безспорно е в настоящото производство, че тежестта да докаже
съществуването на договора за поръчителство е за страната, която търси
изпълнение по него.
Поръчителят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване,
както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, но още и предаване
на обещаната сума, както и обстоятелството, че ответника е бил страна по
договора за поръчителство и е знаел за задължението си.
От
приложените към исковата молба доказателства и тези събрани в съдебното
следствие по никакъв начин не беше установено, че е настъпилото увреждане от
категорията на деликта в следствие на което да се
породи една отговорност по отношение на ответника по делото за овъзмездяване на т.н. „неимуществени вреди” описани в
исковата молба.
Допуснатите
свидетели по делото се явяват деца на ищцата и тяхната заинтересованост е
абсолютна в полза на ищцата съгласно чл.172 от ГПК.
По
отношение на иска с правно основание чл.143 ал. 1 от ЗЗД, ищцата не представи
никакви доказателства установяващи и доказващи иска й. Представеният договор за
поръчителство е без дата и от същия не става ясно какъв договор за кредит и от
коя година е поръчителствала ищцата Г.. В представеният договор за заем №46 без
дата е посочено, че заемът се сключва за срок от 30 месеца, с начална дата
25.01.2015г., като крайната такава се явява 25.07.2017г.
По
делото не става ясно, какво е изплащала ищцата извън срока по договора
съобразно описаното от нея, още повече, че след срока на договора същата би
била задължена само, ако крадитора е предявил иск
против ответника по делото, което обстоятелство не е налице.В приложения
договор за заем между ответника и „ВиК-***” ООД
ищцата не се явявала страна, същата нямала отношение по този договор и не можело
да се направи извод, че приложеният договор за поръчителство обвързвал имменно него и предвид липсата на дата.
Липсва
каквото и да било уведомление до ответника, както при започване на каквото и да
било изплащане така и за основанието за това. Предвид наличните доказателства
неясно остава основанието въз основа на което ищцата е извършвала плащания.
Няма данни за каквото и да било неизпълнение на договор за заем/предсрочна
изискуемост/ от страна на ответника, по който договор ищцата е била
поръчителка, което да обоснове регрес.
Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за установяване на
дължимост на сумата от 1133,00 лв. като платена от
ищцата по договор за поръчителство за периода 04.2017г.- 01.2018г.-10 вноски по
103,00 лева всяка, на обща сума в размер на 1133, 00 лева по силата на договор
за поръчителство за неоснователен. Предявеният главен иск за сумата от 1133,00
лева е недоказан и като такъв следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид
обстоятелството, че главният иск е неоснователен, такъв се явява и акцесорният иск за сумата от 1000,00 лева за неимуществени
вреди, а именно за преживения стрес, уплаха за бъдещето, в период на десет
месеца, за причиненото безсъние, влошено здравословно състояние, високо кръвно,
депресия и чувство за малоценност и мизерия.
Предявените искови претенции следва изцяло да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Предвид изхода на делото, на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски по делото в размер на 500.00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на вземането на К.С.Г., ЕГН: **********,
против Д.В.Д., ЕГН:********** за сумата от 1133,00 лв. – платена по
договор за поръчителство за периода 04.2017г.- 01.2018г., платими ведно със
законната лихва считано от м. април 2017г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА К.С.Г.,
ЕГН: ********** да заплати, чрез Н.Н.А., ЕГН:**********
на Д.В.Д., ЕГН:********** сумата в размер на 500.00 лева представляваща сторените
от него разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.