РЕШЕНИЕ
№279
25.10.2019г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на седми октомври през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 1110 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „А.К.”
ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.К.,
против Наказателно постановление № 457323-F498395/14.08.2019 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118,
ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на
Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2, изречение 2 вр. чл.
185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2000 лева. Моли се от съда да постанови
решение, с което да се отмени издаденото постановление като постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание се навежда
искане за намаляване на санкцията.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка от служители
на НАП, измежду които и св.К., на 06.07.2019 г., в търговски обект- щанд за
продажба на сладолед, находящ се в гр. Несебър, КК „Слънчев бряг”, централна
алея до хотел „Кубан”, стопанисван от жалбоподателя, се установило, че в обекта
имало въведен и регистриран в експлоатация ЕКАФП, който притежавал операциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Разчетената касова наличност на
ФУ била в размер на 31 лв., фактическа наличност- 337,40 лв. Установена била
положителна разлика в размер на 306,40 лв., която представлявала въвеждане на
пари в касата, и която не била отразена във фискалното устройство. Посочено е,
че промяната не се дължи на неотчетени приходи от продажби. За това нарушение бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № F498395/08.07.2019 г., въз основа на който е издадено атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при
издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Изложените твърдения в жалбата в тази насока не се споделят от настоящата
инстанция. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано с достатъчна
конкретика за да стане ясно както на нарушителя, така и на съда в случая, какво
е установено и за какво нарушение е санкциониран жалбоподателя. Посочването на
датата, мястото, часа, обекта на проверка, констатациите с конкретни размери на
суми, установената разлика, както и че същата не се дължи на продажби, в
достатъчна степен индивидуализира нарушението, поради което не е налице
нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Местоизвършването на деянието
също е описано с достатъчна яснота. От страна на жалбоподателят не се оспорва,
че на централната алея до хотел „Кубан” стопанисва щанд за продажба на
сладолед, като с оглед конкретиката от къде произтича установената разлика,
съдът приема, че на дружеството е ясно за кой точно обект е наложено наказание.
Що се касае до наведеното твърдение за нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
действително свидетелите при съставянето на АУАН не са присъствали на
проверката, с изключение на актосъставителя, но този факт е изрично посочен,
поради което съдът намира, че дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на
процесуалните правила, то същото не нарушава съществено правото на защита на
жалбоподателя, поради което и не следва да съставлява самостоятелно основание
за отмяна на атакуваното постановление. По отношение на възражението, че не
става ясно за коя от двете функции не е изпълнил задължението си
санкционирания- да въведе или да изведе от касата, настоящата инстанция счита,
че от изложеното в наказателното постановление става ясно, че се касае за
неизпълнено задължение за въвеждане на пари, което е и посочено и в последното
изречение на първия абзац на НП, в частта, с която се описва нарушението. Наред
с това логично е, че при установена положителна разлика няма как да се касае за
извеждане на пари от касата.
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност, съгласно
представената заповед.
От страна на жалбоподателят не се оспорват
констатациите, залегнали в наказателното постановление, които се потвърждават
от показанията на св.К., дадени в съдебно заседание, съставеният опис на
паричните средства по време на проверката, както и изведения дневен отчет. По
повод обстоятелството от къде произтича разликата, се наведоха противоречиви
твърдения от страна на дружеството- в жалбата е посочено, че съставлява
авансово плащане на заявени стоки по договор за франчайзинг, а в съдебно
заседание се заяви, че съставляват аванс на работника на обекта. Доказателства
в подкрепа и на двете твърдения не се ангажираха по делото.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и
законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и впоследствие било издадено наказателно
постановление. Съгласно нормата на чл.33, ал.1 от сочената по- горе наредба,
извън случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност следва да бъде
отразявана във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени”, което в случая не е било сторено. Правилно отговорността
на касатора е ангажирана на основание разпоредбата на чл.185, ал.2, изречение
последно вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, предвид заложеното в наказателното
постановление, че така установената разлика не е вследствие на продажби. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите именно по
чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последната предвижда имуществена санкция или глоба за
едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева. В настоящият
случай е констатирано, че ЕКАФП притежава операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми, поради което наличната парична сума е следвало да
бъде въведена. По делото няма данни, още повече мотиви, защо наказващият орган
е наложил максимума, поради което съдът счита за справедлив минималния,
предвиден в нормата, размер на санкцията, поради което същият следва да бъде
намален от 2000 лева на 500 лева.
Не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се квалифицира като маловажно. В случая,
съобразно правилата на чл.93, т.9 от НК, и като се вземе предвид значимостта на обществените отношения, свързани с
отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да
се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Не са налице
обстоятелства, които да го характеризират и като такова с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 457323-F498395/14.08.2019 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118,
ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на
Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2, изречение 2 вр. чл.
185, ал.1 от ЗДДС, на „А.К.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от В.К., е наложено административно наказание
„Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА размера
на същата от 2000 лв. на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: