№ 5001
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Р.Ч.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110209000 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9000 по описа за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. Б. срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-
007740 от 11.05.2023 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от
ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание
глоба в размер на 150 лева и административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от два месеца на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
1
Жалбоподателят оспорва като недоказана изложената в НП фактическа обстановка,
поради което иска същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 04.04.2023 г. П. Д. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени
на същата дата нарушения по чл. 119, ал. 1 и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не
били депозирани и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 11.05.2023 г. Г.Б. – началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С
оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на
НП на процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 04.04.2023 г. около 16:10 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал л.а. ХХХХ по
бул. "Президент Линкълн" с посока на движение от бул. "Овча купел" към ул.
"Околовръстен път. На пешеходната пътека до спирка за МГТ Топлофикация в този момент
преминавала пешеходката Т. Р.. Жалбоподателят забелязал пешеходката и спрял, за да не я
блъсне в непосредствена близост до нея. Стресната от спирането на автомобила,
пешеходката подскочила, направила забележка на водача и ударила управляваното от
жалбоподателя МПС по капака, след което продължила пътя си. Жалбоподателят отбил
управлявания от него лек автомобил, попитал има ли проблем, след това продължил
движението си. Т.Р. отишла до болницата да се прегледа, тъй като я болял гърба.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите П.Д., Т.Р., обясненията на
жалбоподателя и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства декларации, сведения, схеми, протокол и др.
Събраните в настоящото производство доказателства не подкрепят констатациите в
АУАН, като свидетелят очевидец – Р. е категорична, че не е била блъскана от
жалбоподателя, при срещата им не е имало ПТП и жалбоподателят първоначално е отбил
управлявания от него лек автомобил, след което е продължил. Съдът намира, че няма
основания показанията на свидетелката да не бъдат кредитирани, доколкото няма данни тя
да е предубедена или заинтересована в полза на жалбоподателя, а показанията и са логични,
последователни и непротиворечиви. С.Д. не е присъствал на мястото на инцидента и няма
2
спомени за него.
При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят не е осъществил от
състава на нарушението по чл. 119, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредбата водачът на ППС е длъжен при приближаване към
пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. За неизпълнение на това задължение, ако
вследствие на това е настъпило ПТП, в санкционната норма на чл. 179, ал.2 от ЗДвП е
предвидено административно наказание глоба в размер от 200 лева.
В настоящия случай се установи, че жалбоподателят е съумял да намали и да спре пред
пешеходната пътека, с което е създал условия на преминаващата по нея пешеходка Т.Р. да
пресече, поради което и е изпълнил задължението си по закон, респективно не е налице
съставомерно поведение от обективна страна от В.Б., като е безпредметно да се обсъжда
деянието от субективна страна.
Като резултат от това и при така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят
не е осъществил и състава на нарушението по чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За нарушаването на това
задължение в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено водачът да се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв.
По смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, ПТП е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътни превозни средства и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети.
По делото не се установи жалбоподателят като водач на МПС да е предизвикал ПТП,
поради което и за него не е възникнало задължение да установява последиците от ПТП. С
оглед на това съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят не е извършил
вмененото му нарушение, поради което не е и необходимо да се обсъжда поведението му от
субективна страна.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно
наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно
състава на вмененото му административно нарушение, като изложената в НП фактическа
обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. В случая не се
установи, че жалбоподателят не е спрял на пешеходна пътека и е предизвикал ПТП,
респективно не се и установи, че не е установил последиците от такова ПТП, поради което
наказателно постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на
материалния закон.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-007740 от 11.05.2023 г.,
издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на В. С. Б. за
3
нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лева на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.
123, ал.1, т. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 150 лева
и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца
на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4