2016 година град Добрич
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, XVI СЪСТАВ
На ЕДИНАДЕСЕТИ МАРТ 2016 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЕКРЕТАР: М.К.
ПРОКУРОР:
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Д. Д. АНД № 965 по описа за 2015 г. на Районен съд - гр. Добрич
На именното повикване в 09:30 ч. се явиха:
Обв. В.Г.Д. - редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не
се явява, представлява се от адвокат Ж.Ж. от Адвокатска колегия - гр. Добрич,
упълномощен в хода на досъдебното производство.
СВИДЕТЕЛЯТ: Й.А.Й. – редовно призован, не
се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ: К.К.А. – редовно призован, не
се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ: М.Х.Ц. – редовно призована, не
се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ: С.Г.Д.
– редовно призована, не се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ: И.К.Й. – редовно призован, не
се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Е.С.Ж. – редовно призован, не
се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Д.Г.Д. – редовно призован, не
се явява.
ДОБРИЧКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - редовно призовани, не се представляват.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
Съдът намира, че на досъдебното производство са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правото на защита на обвиняемото лице, изразяващи се в
следното:
Производството по диференцираната процедура по Глава
двадесет и осма от НПК се образува с внасянето в съответния първоинстанционен
съд на мотивирано постановление, с което прокурорът прави предложение за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Макар че НПК не указва подробно какво трябва да
съдържа постановлението на прокурора за сезиране на съда по чл. 375 от НПК,
неправилно би било да се приеме, че изискванията към неговото съдържание са
занижени в сравнение с изрично предвидените за обвинителния акт. Напротив, след
като делото трябва да бъде решено в неподлежащите на изменение фактически
рамки, очертани с внесения в съда прокурорски акт, в същия трябва да бъдат
описани абсолютно всички факти относно времето, мястото и начина на извършване
на деянието. Задължително е да бъде посочена правната квалификация на деянието
и обосновано наличието на всички предпоставки по чл. 78а от НК. Необходимо е
също така да е налице единство между обстоятелствената част на постановлението
и неговата заключителна част /диспозитив/.
С други думи – изискванията на чл. 246 от НПК относно
обвинителния акт са относими и към съдържанието на постановлението по чл. 375
от НПК. В тази насока е както правната теория, така и константната съдебна
практика.
В настоящия случай, постановлението на прокурора по
чл. 375 от НПК противоречи на изискванията на чл. 246 от НПК, в частност на
необходимостта да се формулира обвинението така, че да се определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия
в него, като по този начин да се поставят основните рамки на процеса на
доказване и осъществяване правото на защита. В обстоятелствената част
прокурорът е безусловно задължен да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му /ТР
№ 2/2002 г./.
С постановление от 10.07.2015 г. /л. 154 от ДП/,
съгласно дадените указания от прокурора, В.Д. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за това, че на 11.02.2014 г. в гр. Добрич, по бул. „Добруджа” при
управление на лек автомобил марка „Опел Мерива” с рег.№ ТХ 1858 ХН, нарушил
правилата за движение по пътищата:
-чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив с
уязвимите участници в движението, каквито се явяват пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства”.
-чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата:
„Водачите са длъжни да контролират пътните превозни средства, които
управляват”.
-чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”.
-чл. 77 от Закона за движение по пътищата: „При
заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре”.
-чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата:
„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.”
-чл. 196 от Закона за движение по пътищата: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре, за да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци”.
и по непредпазливост причинил на К.К.А. ЕГН **********
***, средна телесна повреда, изразяваща се във фисура „пукване” на главичката
на малкия пищял на ляв долен крайник, което е довело до затруднение движението
на ляв долен крайник за период от над един месец, като след деянието е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл.
343а, ал. 1, б. „а”, предл. 2-ро във вр. с чл. 343,
ал. 1, б. „б”, предл. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК.
Същото
обвинение е било възпроизведено от представителя на държавното обвинение и в
постановлението по чл. 375 от НПК.
Както е известно обвинителният акт, респективно
постановлението по чл. 375 от НК е единство от мотиви и диспозитив.
В настоящия случай в обстоятелствената част на
постановлението по чл. 375 от НПК се сочи, че деянието е било извършено на
пешеходна пътека, при което положение е налице квалифициращият признак по чл.
343, ал. 3, предл. „последно”, б. „а”, предл. „второ” от НПК – деянието да е
извършено на „пешеходна пътека”, което обстоятелство изключва приложението на
привилегирования състав на чл. 343а от НК и води до правна квалификация,
различна от посочената в постановлението по чл. 375 от НПК.
В диспозитива на постановлението обаче не е посочено,
че деянието е извършено на пешеходна пътека, като същото е квалифицирано по чл.
343а, ал. 1, б. „а”, предл. 2-ро във вр. с чл. 343,
ал.1, б. „б”, предл. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Т.е., налице е противоречие между обстоятелствената
част на прокурорския акт и неговата заключителна част /диспозитив/, включваща
съставомерните признаци на деянието.
Или, така констатираните противоречия между
обстоятелствената част и диспозитива на постановлението обосновават извода, че
при изготвянето му е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 246, ал.
2 от НПК, лишило обвиняемия В.Д. от възможността да узнае фактическото обвинение
в неговата цялост и пълнота, а оттам и ограничило възможността му за защита.
Конституционно закрепено право на защита на
обвиняемия, гарантирано в разпоредбата на чл. 15 от НПК, предполага последният
да узнае в какво е обвинен, за да може адекватно да организира защитата си
срещу обвинението. Именно обвинителния акт /съответно постановлението по чл.
375 от НПК/ очертава фактическите рамки на обвинението, респективно предмета на
доказване по делото и за това прокурорският акт следва да съдържа ясно,
безпротиворечиво, конкретно и пълно описание на всички обстоятелства, свързани
с времето, мястото и начина на извършване на вмененото престъпление.
Предявените в обвинителния акт обстоятелства определят освен предмета на
доказване по делото и рамките на защита на обвиняемия. Ето защо правото на
защита винаги се нарушава, ако е налице противоречие между обстоятелствената
част на обвинителния акт и неговата заключителна част, включваща съставомерните
признаци на деянието, обосновали правната му квалификация.
Налице е и друго процесуално нарушение:
Безспорно, в настоящия случай се касае за бланкетна
наказателна норма, която следва да бъде запълнена със съответните текстове от
друг закон или нормативен акт. В случая, както в постановлението за привличане
на обвиняем, така и в постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК е
посочено, че обвиняемият е нарушил и чл. 196 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а
при необходимост – и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци”. Видно от Закона за движението по пътищата
обаче липсва чл. 196, като словесно това правило за поведение на водачите на
нерелсови пътни превозни средства е възведено в чл. 119, ал. 1 от , която разпоредба е посочена цифрово и словесно в
двете постановления.
По всяка вероятност прокурорът и разследващият орган
са имали предвид разпоредбата на чл. 196 от Правилника за прилагане на Закона
за движението по пътищата, която вменява идентично задължение с това, визирано
в чл. 119, ал. 1 от , отчитайки обстоятелството,
че с приемането на действащия ЗДвП част от материята,
която дотогава бе уредена с подзаконов акт – ППЗДвП,
вече е уредена със закона.
Извън посочените процесуални нарушения, само за
прецизност, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи и следното:
Законът за движението по пътищата съдържа както общи
/основни/, така и специални правила за движение.
Така например в чл. 20, ал. 1 от
се съдържа общо правило за движение, според което се задължават водачите да
контролират непрекъснато пътните превозни средства.
Също такова основно правило за скоростта на движение
по пътищата е чл. 20, ал. 2 от . В него са
посочени факторите на пътната обстановка, с които водачът на пътното превозно
средство е длъжен да се съобразява, за да избере съобразената скорост за
движение.
Основно правило за движение е и задължението на
водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи с
уязвимите участници в движението, каквито се явяват пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства /чл. 5, ал. 2, т. 1 от /.
В настоящия случай, чл. 5, ал. 2, т. 1 от и чл. 119, ал. 1 от
/посочени като нарушени в постановлението/ са в съотношение между обща и
специална норма, поради което следва да се приеме, че кумулативното нарушение
на двете разпоредби е недопустимо. Правило е, че специалната норма изключва
приложението на общата норма. Поради това, когато едновременно са нарушени
общите правила за безопасност на движението по ЗДвП и
съответните им специални правила, конкретизирани в ЗДвП
или ППЗДвП, налице е само нарушение на съответното
специално правило. Това положение се извежда последователно в практиката на
върховната съдебна инстанция.
Допуснатите процесуални нарушения са от категорията на
съществените, тъй като са довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и
изпращане делото на Добричка районна прокуратура за изправяне на допуснатите
процесуални нарушения, които са отстраними. /В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК/
Предвид изложеното и на основание чл. 288, ал. 1, т. 1
от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
№
102
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 965/2015 г. по описа
на Районен съд - гр. Добрич.
ИЗПРАЩА делото на Районна прокуратура – гр.
Добрич за изправяне на допуснатите в хода на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, описани в мотивите на
настоящото определение, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба и
частен протест пред Окръжен съд - Добрич в седемдневен срок, считано от днес за
обвиняемия и от уведомяването – за Районна прокуратура - гр. Добрич.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на
Районна прокуратура – гр. Добрич.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09.45 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен на 11.03.2016
г.
СЕКРЕТАР: