Р Е Ш Е Н И Е
№ 136 , гр. Д., 18. 06.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публичното заседание на шестнадесети май през 2018година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИАНА ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА, разгледа
докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. №138 по описа на Д.кия окръжен
съд за 2018г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано по реда на глава
ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№12875/08.08.2017г.
от С.Т.М. с ЕГН **********, Р.Ж.М.
с ЕГН********** и Т.С.М. с ЕГН**********, тримата с адрес ***, и чрез
адв. П.А., срещу решение №108/13.07.2017г. по гр.д.№217/2017 г. на Балчишки
районен съд, с което се признава за установено по отношение на
въззивниците, че Х.С.С. с ЕГН**********,***, в.з.***, има право на
преминаване през ПИ с идентификатор № ***по КК на гр.Б. с обща площ от 196кв.м. и дължина 45.74м. с
кординатни точки по приложение № 11/л.195 и 196/ от заключението на вещото лице по цялата западна част
на имота-от собствения му имот-до улицата; осъждат
се да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Х.С.С. да
упражнява сервитутно право на преминаване през ПИ с идентификатор № ***по КК на
гр.Б. с обща площ от 196кв.м. и дължина
45.74м. с кординатни точки по приложение № 11/л.195 и 196/ от заключението на
вещото лице
по цялата западна част на имота-от собствения му имот-до улицата, както и да му
заплатят съдебно-деловодни разноски , И
- въззивна жалба вх.№628/14.02.2018Г. от тримата срещу допълващото
решение №7/19.01.2018Г. с произнасяне относно основанието за придобиване на
установеното право на преминаване, а именно правна сделка.
Оплакванията са за не
законосъобразност и необоснованост, постановяване в нарушение на материалния и
процесуалния закон, при несъобразяване на всички събрани доказателства и в
противоречие с тях, не обсъждане на относими и съществени техни възражения..
Прави се подробен анализ на обжалваното решение/първоначално и допълнително/ и
се изразява несъгласие с изводите на съда както по отношение на приетото за
установено придобивно основание на претендираното от ищеца право на
преминаване, така и по отношение на неговите параметри. Излагат се доводи по
същество на спора, излагани и пред районния съд във връзка с липсата на учредено с правна сделка или придобито по
давност право на преминаване през имота им. Не обсъдено считат да е
възражението им, че ответника Т.М. е придобил имота чрез публичната продан, при
което по силата на чл.496, ал.2, изр.2 от ГПК го придобил чист от всякакви тежести и права на трети лица. Правото на преминаване
не било и вписано по партидата на имота и нямало как да се противопостави на
купувача по публичната продан. Излагат се доводи за липсата на отразяване в
актовете на ЧСИ на съществуващо право на преминаване в полза на ищеца и върху
имота, предмет на публична продан, за
липсата на учредено право на преминаване
с нотариалните актове от 1978г. И от 2001г. Подробно се анализират законовите
предписания за вписване на вещни права и последиците от не вписването,
заключението на вещото лице по СТЕ, извършеното вписване в КК в хода на процеса
на 15.04.2016г. Излагат се и твърдения за липсата на индивидуализация на претендираното
право на преминаване в н.а. от 1978г. и н.а. 2001г., посочване на параметрите
му едва в акта за поправка на н.а. от
2001г. при липса на доказателства за съществуването на такова право. Анализират
се фактически обстоятелства във връзка с местоположението на имота на ищеца и
съседните нему, и се извежда извод , че ако за имота на ищеца имало учредено
право на преминаване, то би било за излаз на ул.”
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор по въззивната жалба вх.№12875/08.08.2017г.
е подаден от насрещната страна- Х.С.С. с доводи за неоснователност на
оплакванията. Счита за обоснован фактическия извод, че от момента на
придобиване на УПИ *** в кв.*** по ПУП-ПР, до
предявяване на иска, владял правото на преминаване през имота на ответника Т.М..
В нотариалния акт на неговите праводатели, макар и неконкретизирано по
параметри, изрично било посочено право на преминаване. Свидетелите били
категорични, че към имота му имало обособен подход от към ул.Тр., ограден със
стара тЕ. ограда, който в последствие и
със съгласие на предишния собственик на имота, сега собственост на ответника Т.М.,
бил ограден с нова. Анализират се гласните доказателства и се извежда извод ,
че обособеният подход за преминаване съществувал и към момента на обявяване на
публичната продан на имота с идентификатор № *****.*.***, сега собственост на
ответника, но не били предприети никакви действия от страна на ЧСИ за
привеждане на състоянието „по документи” към фактическото. През цялото време на
течене на изпълнителния процес правото му на преминаване било ясно ограничено с
ограда, видима настилка и той бил преминавал към улицата по ясно обособения
проход. Това следвало да бъде констатирано най-малко при описа на продавания
имот. Неоснователни намира оплакванията за неправилно приложение на закона. В
тази връзка излага, че праводателите му придобили спорното право на преминаване
с н.а. от 1978г., към който момент недвижимия имот, предмет на прехвърлителната
сделка бил неурегулиран. Първият регулационен план бил от 1985г. Дори и да не
била текла давност по време на действие на ЗТСУ, поради включване на имота в
регулация, след 2001г., доколкото правото на преминаване през чужд имот било
предвидено в законите и по отношение на
урегулираните имоти, съгласно чл.55 от ЗС било допустимо и придобиването му по
всички предвидени способи, вкл.по давност. Неоснователни намира доводите на
въззивника за липсата на възможност за придобиване на правото на преминаване по
давност през времетраене на изпълнителния процес с доводи относно характера на
правото на преминаване като ограничено вещно права, а не тежест, вписване на
нотариалните актове за учредяването му преди вписването на възбраната по
изпълнителното дело. Непротивопоставими намира да са само правата, придобити на
транслативно основание, докато владението било фактическо положение и след като
лицето упражняващо фактическа власт не било отстранено при въвода, последиците
му не можели да бъдат заличени. Неоснователни намира и оплакванията свързани с
липсата на отбелязване на правото на преминаване в КК на гр.Б., с доводи да е
извършено вписването на придобивния му акт, неприложимост на разпоредбите на
ЗУТ като въведи след възникване на правото му, липсата на конститутивно
действие на вписването. Доказано намира да е извършването на действия от страна
на първите двама ответници за възпрепятстване ползването на обособения подход
за преминаване към имота му. Те били извършени със съгласието и одобрението на
собственика, допуснал родителите си да живеят в имота. В конкретната хипотеза
било достатъчно да се посочи характера на действията- препятстване достъпа до
прохода, през който се осъществявало правото му на преминаване. Иска
потвърждаване на решението.
Въззивните жалби са депозирани в
срока по чл.259 ал.1 ГПК, от процесуално легитимирани лица с
правен интерес от обжалване на неизгодното за тях в съответната част първоинстанционно решение, при надлежно упражнено съобразно
правилата на чл.260 и чл.261 от ГПК право на жалба, поради което са допустими.
По повод жалбите Д.кият окръжен
съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна
и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Подлежат на разглеждане по
същество в съответствие с уредените в чл.**9 ГПК правомощия на настоящата
инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта
в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При
липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
С искова молба
№1867/19.05.2016г. от Х.С.С. с ЕГН**********,***, в.з.***, ул.Ч., чрез адв.
И.Ж. ***, срещу С.Т.М. с ЕГН **********
и Р.Ж.М. с ЕГН**********,***, по която е образувано гр.д.№217/2017.6г.на БРС, и
искова молба вх.№2959/18.08.2016г. от същия ищец срещу Т.С.М. с ЕГН**********,***, по
която е било образувано гр.д.№405/2016г. на БРС, съединени за общо разглеждане с определение №454/17.10.2016г. по
гр.д.№405/2016г.на БРС, са предявени искове за установяване правото на
ищеца като собственик на имот с идентификатор № ***по КК на гр.Б. на
преминаване през площ от имот с идентификатор № ***по КК на гр.Б. по цялата му
западна част, с дължина 45м. и широчина 3м., а след уточнението в с.з. от
19.04.2017г./протокол л.218 от делото на БРС/ с площ от 196кв.м. при дължина 45.74м.,
по силата на договор
за покупко-продажба, сключен с нот. акт №**, том **, д. №****11.04.2001 г. на СВ Б., поправен с нот. акт №***, том *, д. №****/2001 г. на СВ Б., евентуално по давност, и
за осъждане на ответниците да преустановят фактическите действия, с които му
пречат да осъществява правото си на преминаване.
Изложените
твърдения и в двете искови молби, уточнени с молба вх.№2452/16.04.2018г., се
свеждат до закупуване на имот с вече учредено право на преминаване - с договор
за покупко-продажба, сключен с нот. акт №**, том **, д. №***11.04.2001 г. на СВ Б., поправен с нот. акт №***, том *, д. №****/2001
г. на СВ Б., придобил право на
собственост върху вилно място във в.з.”***”гр.Б.,
с площ от 700кв.м., представляващо имот с идентификатор № ***по КК на гр.Б. ,
урегулирано в УПИ ***, кв.** по ПУП-ПР, в едно с
построената в него двуетажна вилна сграда, и учреденото в полза на
праводателите му с н.а.№***, т.*,д.***/1978г. на БРС право на преминаване през
ПИ с идентификатор № ***по КК на гр.Б. ,
собственост на ответника Т.С.М., който имот се ползвал от другите два
ответници, негови родители. Излага се и, че както неговите праводатели, така и той,
ищецът, от момента на придобиването, владеели необозпокоявано сервитутното
право в обем от 45м.дължи и широчина 3м. по цялата западна част на ПИ с
идентификатор № *****.*.***. В
с.з. от 19.04.2017г./протокол л.218 от делото на БРС/ е направено
изменение относно твърдяното трасе на правото на преминаване с посочването
на площ от 196кв.м. при
дължина 45.74м. с кординатни точки по приложение № 11/л.195 и 196/ от заключението
на вещото лице. Излага се и, че през м.май 2016г. ответниците оспорили правото му на преминаване като ответникът С.Т.М. го предупредил
да махне оградата от към техния имот и да спре да преминава през него. В
първото по делото открито съдебно заседание,
проведено на 03.10.2016г./протокол л.66 и сл. от делото на БРС/ е
посочил, че трасето на правото на преминаване е двустранно оградено, препятстващите
действия се изразяват в спиране от ответниците на превозните си средства за да
не може да мине той с превозно средство, слагане на колчета на пътя, който бил
оставен за преминаването му. При тези фактически твърдения са заявени искания за
установяване правото на ищеца като собственик на имот с идентификатор № ***по КК на гр.Б.
на преминаване през площ от имот с идентификатор № ***по КК на гр.Б. по цялата
му западна част, с дължина 45м. и широчина 3м., а след уточнението в с.з. от
19.04.2017г./протокол л.218 от делото на БРС/ с площ от 196кв.м. при дължина 45.74м.,
по
силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт №**, том **, д. №*** 11.04.2001 г. на СВ Б., поправен с нот. акт №***,
том *, д. №****/2001 г. на СВ Б., евентуално по давност, и за осъждане на
ответниците да преустановят фактическите действия, с които му пречат да
осъществява правото си на преминаване.
Ответниците оспорват
допустимостта и основателността на исковете. Излагат, че собственик на имот с
идентификатор № ***по КК е Т.С.М., който го закупил с Постановление за
възлагане от 20.10.2014г., вписано в СВ-Б. като акт №***, т.***,
вх-рег.№****/11.11.2014г., чрез публична продан, провела се по и.д. №***/2009г. на ЧСИ Л.Т., per.
№*** на КЧСИ и район на
действие ОС-Д., който факт правел иска срещу С. и Р. М. недопустим. Оспорват наличието
на валидно учредено право на преминаване на ищеца през имота. Нито един от
трите нотариални акта, на които се позовавал ищецът, двата от 2001г. и този на
праводателите му от 1978г.,не създавал в негова полза право на преминаване.
Липсвало и вписване на такова право на преминаване по партидата на имота нито в
полза на ищеца, нито в полза на кое да е трето лице. Вписване в КК било
извършено за целите на процеса на 15.04.2016г., но то не пораждало права и не
обвързвало съда при оспорване на съществуването на правото. Твърдяното право на
преминаване не било и индивидуализирано в н.а. от 1978г. с посочването върху
кой имот тежи и какви са неговите параметри. Едва с нотариалния акт за поправка
от 2001г. се извършвала такава конкретизация при липса на посочените данни в
акта от 1978г. Дори и да имало учредено право на преминаване, то било отпаднало
тъй като ответникът Т.М. придобил имота чрез публична продан и по силата на
нормата на чл.496, ал.2, изр.2 от ГПК го придобил част от всякакви тежести и
права на трети лица, включително придобити по давност. Най-рано от датата
11.11.2014г. можело да се търси някакво давностно владение. Ищецът не бил
упражнявал фактически твърдяното право повече от 10 години за да го придобие по
давност. В имота им нямало изградена стена, както се твърдяло. Дори и да е
правил опити да упражнява това право, собствениците, вкл.настоящия се били
противопоставяли на тези действия на ищеца. Ответникът Т.М. сочи и, чуе
административния адрес на собствения на ищеца имот бил на ул.Ч., а не на ул.Тр.,
за която искал да получи достъп. В определен исторически момент имотът на ищеца бил част от друг по-голям
имот, който е имал изход именно на ул.Ч.. След отделянето на имота на ищеца в
самостоятелен такъв, такова право следвало да бъде учредено върху имота от
който е бил част. Ако имало учредено през 1978г. право на преминаване, щяло да
бъде отразено в ПУП за регулация и застрояване от 1985г. Ответникът Т.М. оспорва
и , че създава пречки за упражняване на твърдяното право чрез своите родители
при липса на твърдения, че им е възложил да създават на ищеца пречки.Не бил
посочен и начина на пречене- с какви фактически действия и кой ги извършва.
Правото на преминаване представлява вид
ограничено вещно право, а именно сервитутно право. За да е налице поземлен сервитут
следва да има най-малко два имота- единият служещ, т.е. обременен със сервитута
имот, другият господстващ, т.е.в чиято полза се учредява сервитута.. Сервитутът
дава на своя носител/лицето, в чиято полза е учреден, а при прехвърляне на
господстващия имот и на приобретателя/право да
го упражнява по отношение на служещия имот/фактически да преминава по
част от терена му за обслужване на господстващия имот/ и да иска от всички
трети лица, вкл.собственика на служещия имот, да се въздържат от действия,
които го препятстват да упражнява правото си.
Няма спор между страните относно правата на
собственост на ответника върху застроен ПИ понастоящем с идентификатор № ***по
КК на гр.Б. и на ответника Т.С.М. върху застроен ПИ понастоящем с идентификатор № ***по КК на гр.Б., които два имота са
съседни, видно и от скици на л.12 и 13 от делото на БРС, като имота на ищеца е
над имота на ответника Т.М.,***. По данни от договор за покупко-продажба от
10.09.2001г., сключен с нот. акт №**, том **, д. №***11.04.2001 г. на СВ Б.,
поправен с нот. акт №***, том *, д. №****/2001 г. на СВ Б., ищецът е закупил от
П.Д.К.и Е.С.К.вилно място от 700кв.м., представляващо парцел *** в кв.** по действащия
регулационен план на местността „***” гр.Б., одобрен със заповед №**/85г., при
граници и съседи –парцел *-***, парцел ***-***,
парцел ** и улица, в едно с построената в него масивна двуетажна
вилна сграда. На 13.12.2001г. е извършена поправка на нотариалния акт за
покупко-продажба като след израза „двуетажна вилна сграда” е добавено „…ведно с учреденото с нот.акт №***, т.*,д.***/1978г. на
Балчишки РС право на преминаване през поземлен имот-дворно място,
представляващо парцел *-***, кв.**, с параметри на
сервитута-дължина 45м. и широчина 3м., по цялата западна част от имота до
улицата”. При извършване на сделката праводателите на ищеца-продавачите П. и Е. К., са се легитимирали като собственици на продавания имот с нот.акт №***, т.*,д.***/1978г., с който между
тях и продавачката И.А.А.е сключен договор за покупко-продажба на овощна
градина с пространство 700кв.м., съставляващо имот с пл.№*** в местността „А.Б.”гр.Б.,
заедно „с всички подобрения и насаждения и учредени права на преминаване в
полза на този имот”.
По данни от заключението
на вещото лице инж.К.Б. по изслушаната в първоинстанционното производство СТЕ,
и приложенията към него, И.А.А.е закупила овощната градина от 700кв.м. през
1970г. от Д.С.А., със съгласието на съпруга и К. А. А., с нот. акт №***, т.*, д.***/1970г.на
БНС. Същата е част от придобитата от Д.С.през 1969г. овощна градина от
1400кв.м., част от овощна градина с площ от 2825кв.м., по дарение от Ст.Г.Ст., Г.Г.Ст.,
Ц.Г.П.и М.Г.Г., извършено с нот.акт №***, т.*,д.*** от 25.12.1969г.на БНС. При
съобразяване на описаните в акта за дарение съседи, вещото лице е дало
заключение, че дарената през 1969г. площ от 1400кв.м. е оставена без
транспортен достъп до шосето. В акта за дарение не е описано право на
преминаване. И при продажбата на част от дарения имот от Д. А. на И. А. през
1970г. няма описано право на преминаване, като продадената част е отново без
транспортен достъп до шосе, според вещото лице. Едва при продажбата през 1978г.
от И. А.а на П. К./н.а.л.8 от делото на
БРС/ в нот.акт е вписано право на преминаване в полза на продавания имот, без
индивидуализиране на същото с посочване минимум на служащия имот. Дали, кога/в
периода 1970г.-1978г. или по-рано/, как е било учредено в полза на праводателката
на К. право на преминаване върху чужд
имот или имоти, и дали този чужд имот е имота, понастоящем собственост на
ответника Т.М., данни по делото няма.
Според вещото лице сега
действащия ПУП-ПР за вилна зона.”***”гр.Б. е одобрен със заповед №**/04.11.1985г.
на Кмета на Община Б.. За периода преди това не се съхраняват материали за
изработени и одобрени кадастрални планове, карти, ПУП-ове. По ПУП-ПР от 1985г.
имота на ищеца/идентификатор №***по КК, одобрена със заповед №***-*-*от
04.02.2004г.- на ИД на АГК гр.-С./ е отбелязан като парцел ***, кв.** , а на ответника/идентификатор №***по КК/ като парцел *-*** в
кв.**. При тези данни следва да се приеме, че до 1985г. имотите на страните са
попадали в територия, за която е нямало действащ регулационен план, т.е. касае
се за не урегулирани до 1985г. имоти. В подкрепа на този извод са и данните от
скица №** от 20.02.1985г./л.14, приложение №5 към СТЕ/, за снабдяване на праводателя
на ищеца П. К. с виза за проектиране и
строителство на лека сглобяема постройка до 20кв.м. на основание чл.108, т.7 от
ППЗТСУ/отм./, която норма в редакцията и към момента на издаване на визата
касае изграждането на сезонни постройки в селскостопански имоти извън регулация. В
изследвания период придобиването или учредяването на ограниченото вещно право
на преминаване през чужд неурегулиран недвижим имот, за да се стигне до друг,
съседен имот, е можело да бъде осъществено чрез всеки от предвидените в чл.55
ЗС способи/така решение №76 от 25.12.1980г. по гр.д.№51/80г., ОСГК на ВС/, но действащото
до изменението на чл.192 от ЗУТ през 2003г. законодателство -ЗС, в сила от
1951г., както и ЗТСУ, в сила от 1973г. до 2001г., не урежда право на
преминаване през чужд урегулиран имот. Нещо повече, дори и да е било учредено
или придобито по давност право на преминаване преди урегулирането на имотите, с
влизане в сила на регулационния план, то се погасява/така решение №1493 от
17.08.1999г. на ВКС, гр.д.№228/1999г., четвърто г.о./. При това положение
очевидно ищецът не би могъл да придобие по силата на договора за
покупко-продажба от 2001г. и правото на преминаване през имота, понастоящем
собственост на ответника Т.М., тъй като към датата на прехвърлителната сделка и
неговите праводатели не са го притежавали. Ако и да са го придобили с
прехварлителната сделка от 1978г., с урегулирането на имотите са го изгубили, а
в периода от 1985г. до 2001г. не биха могли да го придобития по давност,
доколкото се твърди от ищеца фактическото упражняване на претендираното право и
от праводателите му. При действието на ЗТСУ/отм./ право на преминаване е било уредено в разпоредбата на чл.208 от
ППЗТСУ, която предвижда, че само по административен ред/със заповед на кмета на
общината, респ.със заповед на председателя на ИК на ОбНС/ може да се учредява временно и по изключение право на преминаване през определени
имоти. Аналогична и е и нормата на чл.192 от ЗУТ до изменението и през
2003г./ДВ, бр.65/2003г./-само по административен ред и то само по изключение и
за определен срок. Едва с изменението на чл.192 от ЗУТ от 2003г., в сила от
25.07.2003г., е предвидена възможност правото на преминаване през чужд недвижим
имот да може да се придобива с правна сделка/писмен договор с нотариална
заверка на подписите/ между частни правни субекти, собственици на господстващия
и служещия имот. Едва от този момент и по силата на чл.55 от ЗС, правото на
преминаване през чужд поземлен имот може да се придобива и по давност.
В този смисъл договорът от 2001г. не
легитимира ищеца като титуляр на претендираното право на преминаване. При
неоснователност на претенцията му на това основание , подлежи на изследване
наличието на елементите от фактическия състав на придобивната давност, на
каквото основание при условията на евентуалност ищецът твърди да е придобил претендираното право.
При направен на място
оглед и измервания, вещото лице инж.К.Б. е установило съществуването на място за
„пътен достъп” от ул.”Тр.”, през имота на ответника Т.М. с идентификатор №*****.*.***, към имота на ищеца с идентификатор №*****.*.***, с макадамова настилка, с
ограда по западната граница на имот №***от тЕ. мрежа с колове върху бетонна основа в началото и бетонна
подпорна стена в горната му част. Източната граница на пътния достъп е очертана
според вещото лице от остатъци от
бетонна основа на стара ограда/приложение 12/. Изчислената от вещото лице обща
площ от имот
№*****.*.***, заключена между оградата от тЕ.
мрежа по западната му граница, остатъците от бетонна основа на стара ограда, ул.
„*-та“ и южната граница на имота на ищеца КН *****.*.***, е 196кв.м. Входа на така описаното трасе за
достъп е на ул.”Тр.” , с метална двойна врата, обслужва и двата имота.
По данни от
Постановление за възлагане от 20.10.2014г., влязло в сила на 06.11.2014г.,
вписано в СВ-Б. като акт №***, т.***, вх.рег.№****/11.11.2014г.,
ответникът Т.М. е придобил имота, бивша собственост на А.Ф.К.и С.Х.К., двамата
от гр.Ш., чрез публична продан, проведена в периода 16.09.2014г.-16.10.2014г.
по и.д. №***/2009г. на ЧСИ Л.Т., per. №*** на КЧСИ и район на
действие ОС-Д.. Според писмените
доказателства/договор за покупко-продажба, констативен нотариален акт,
извлечение от имотна партида-л.106, л.110, л.116/, А.Ф.К.от гр.Ш. е придобил
имота през 2005г. като незастроен. Като незастроен същият е предмет на
договорна ипотека за обезпечаване на вземането на „***”АД по договор за кредит
за ремонт и строителство от 23.08.2006./нот.акт от 25.08.2006г.-л.111 от делото
на БРС/. Застрояването му е разрешено с разрешение за строеж №***/25.07.2006г./л.107
от делото на БРС/. Към 07.06.2007г., по данни от втори договор за учредяване на
договорна ипотека/л.114/ построената вилна сграда със ЗП от 138кв.м. е била
завършена до степен 40%. За принудително събиране на вземането на банката в
края на 2009г., според св.Л.Т.-ЧСИ, е било образувано и изп.д.№***/2009г. При
описа на имота, сега собственост на ответника Т.М., извършен според
свидетелката в края на м.октомври 2009г., не били предявени права от трети
лица. Самият имот от към улицата нямал преграда. Свидетелката не си спомня да е
имало и ясно открояваща се пътека по
западната граница на имота към вътрешността му. Имало някаква ограда от мрежа в
западната страна. В хода на
изпълнителното производство свидетелката многократно посещава имота,
констатирала наличието на паркирани в двора автомобили, неизвестно чии при липса на данни някой трайно да живее в
имота.
Според св.П.Р./настоящ собственик на имот с
идентификатор №*****.*.***/ съществуващото
понастоящем трасе, описаното от вещото лице, се е появило 2007-2008г. Трамбования
път се появил заедно със стената вътре в имота на ответника М., която била от
блокчета с височина приблизително ръста на свидетелката .Към него момент и
вилата била завършена, но имота бил отворена строителна площадка и всички
минавали от там. След 2008г. виждала децата на ищеца да минава от там с колело.
Непосредствените впечатления на св.П.Р. за имота от времето преди закупуването
му от А.К., кореспондират с тези на св.С. Р./бивш собственик на имот с
идентификатор №*****.*.***/, св.П. К./ собственик
на имот №*****.*.***, съседен от изток
на имота на отв.Т.М. /- имотът бил една поляна с едно дълго бунгало, на двама
собственици от с.О., Ш.. Идвали само лятото. Не бил заграден . От него се
излизало на ул.Тр.. Нямало път, имало само баири. Преди „Ш.а Н.” да го закупи,
св.П.Р. преминавала през имота за своя сега имот, съседен на имота на чичо и.
Нейният чичо/св.П.К./ и други съседи също
преминавали през него и спирали в имота автомобилите си. Според св.К. преди да
бъде построена вилата на М., спирал там колата и мотора си, държал си торта.
Минавали от там защото било празно място и им било по-удобно. Св.К. твърди и,
че от 1988г. докато го закупи Н. от Ш.
той поддържал имота. Св.П.Р. споделя и, че между имота и съседния нему
на запад имот с кад.№*****.*.***, който бил необитаем, имало паянтова ограда,
мрежа според св.К.. До своя имот, според св.П.Р. и св.С.Р., ищецът стигал по
пътечка през имот с кад.№*****.*.***, покрай оградата. Пътечката била в храсти,
с кола не се отивало. В периода 2000г.-2008г. според св.П.Р. ищецът спирал колите
си пред имот №*****.*.***, или в имоти №*****.*.*** и №*****.*.***. Св.С.Р. не
знае от къде е минавал бившия собственик
на имота на ищеца, но когато чула, че се продава, с мъжа си ходили да гледат
вилата като за целта минали през метална вратичка и по пътечка през имота на
станция „С.”, който свидетелката посочва като имот №*****.*.*** по КК, която
пътечка не излизала на тяхната улица/ул.Тр./. Когато А.К.закупил имота от двамата
собственици от гр.Ш./този факт според писмените доказателства се е осъществил
2005г./, изравнил и заградил имота. Заградил го според св.П.Р. със скована в дъсчена
рамка мрежа, която била като порта, а от към тяхната страна/от към имоти №*****.*.***
и №*****.*.***/ направил подпорна стена и тогава вече нямало как да се слиза
надолу. Паянтовата ограда към зеленясалия парцел/имот №*****.*.***/ си останала.
Ищецът и според св.С.Р. влизал по пътечката покрай имота на „Ш”/А.К./, а колата
си спирал на тяхната улица/ул.Тр./, за което влизали в конфликт. Ищецът
започнал да влиза от имота на ответника, според св.С.Р., когато банката го
обявила за продажба/изпълнителното производство е образувано 2009г./. Свидетелката
видяла нещо като път между мрежата и стеничка след мрежата, и ищеца влизал от
там с колата си. Този път бил различен от пътечката до мрежата, от където
минавал преди. От 2-3години свидетелката не била виждала стеничката, но не знае
кой я е съборил. Според св.К. ответниците я съборили, а била изградена от А.К.от
бетонни блокчета, преди там нямало ограда. Стеничката според свидетеля П. П.
била изградена през 2007г. от А.К.. Свидетелят бил нает от него за ограждане на
имота. Правил ограда с бетонни основи и
блокчета от самото кюше на къщата на Н., до главния път. Н. му казал
къде ще бъде оградата, както и, че остава път на комшията. Този път бил около
три метра широк и само ищецът минавал по него. Н. имал отделен портал. Според свидетелят
К. за направата на пътя на границата на имота на Н. и имот с идентификатор №*****.*.*** между ищеца и Н. е имало уговорка. От средата на
западната граница на имота си в посока юг Н. направил лека чупка, за да може
нормално ищеца да влиза с колата си. Ищецът трамбовал пътя с чакъл. Никой не му
бил правил проблеми. Проблемите започнали като дошли новите собственици. Според
същия свидетел,
още когато собственици на имота били двамата приятели от с.О., Ш., ищецът
подновил старата ограда/по западната граница на имота/. Те не протестирали
ищеца да минава от там, разбирали се като комшии. За възстановяване на оградата между имот №*****.*.***
и имот №*****.*.***, от където минавал за неговата вила, ищецът наел св.Ю. А.. Имало ограда от бетонни
колчета с опъната мрежа и горичка. Мрежата била накъсана. Изкарали колчетата и
сложили бетонна основа, после пак колчета и пак мрежа опънали. Тази ограда
граничела с ул.Тр. и вървяла в дълбочина на имота, после продължавала бетонна. Според
свидетеля К. бетонната ограда, продължение на „И.О.”/оградата от мрежа по
западната граница/ била направена от А.К.. Обстоятелството, че А.К.е правил
стената, която е продължение на оградата от мрежа, направена от ищеца, обстоятелството,
че тази стена е била вече направена когато св.Ю. А. е бил нает за направата на
оградата от мрежа, очевидно лишава от достоверност твърденията на св.К., че
ищеца е правил оградата от мрежа още, когато собственица са били хората от С.О.,
Ш., т.е. преди 2005г. Според св.Ю. А., от
имота на ищеца към ул.”Тр.” се минавало по
това пътче около 3.5м.широко, от ляво на което имало горичка, а от дясно
тогава нямало нищо построено. После построили. Свидетелят А.Н.работил по вилата
на А.К.около месец и половина лятото на 2006г. Вилата била построена, правели
вътрешна и външна изолация. Докато работел свидетеля виждал ищеца да преминава
към имота си отстрани, по една пътечка през отъпкани храсти извън имота на Н., който бил ограден, но дали с мрежа или тЕ.
ограда свидетеля не може да се сети. Не е виждал ищеца да минава към имота си с
колата си.
При така установеното, категоричен извод за придобиване
по давност от ищеца на право на преминаване през имота на ответника Т.М., след
владение от 2003г. насам, не може да се направи. За да се приеме, че в
полза на едно лице тече придобивна давност, то трябва не просто да ползва за
преминаване част от чуждия урегулиран имот, но и да демонстрира поведение,
израз и на двата признака на владението ”corpus” и „animus”. Събраните гласни и
писмени доказателства не установяват владелчески действия и поведение на ищеца
с продължителност от 10 години, считано от 2003г. или по-късно, израз на
намерение за своене. Не съставлява акт на собственическо отношение подновяването
на част от оградата по външната, западната граница на чуждия имот, дори и да е извършено
още преди придобиването на имота от А.К.и при липсата на противопоставяне на
тогавашните собственици, както твърди св.К., предвид установяването
от показанията на същия
свидетел и св.П. П., неопровергано от останалите доказателства, че в
последствие, след придобиване на имота от А.К.между двамата е постигнато
съгласие за преминаването на ищеца, пътят е бил обособен по уговорка между двамата. Фактът на постигане на съгласие за
допускането на ищеца от тогавашния собственик на имота да преминава през него, изключва
наличието на собственическо
отношение от страна на ищеца, респ. преминаването през чужд имот въз основа на постигната със собственика
уговорка за това като търпимо действие не може да служи за основание за
владение. Даденото от предишния собственик съгласие не обвързва настоящия,
който се е и противопоставил на преминаването на ищеца. Ирелевантно е
обстоятелството, че понастоящем за имота
на ищеца няма друга възможност за достъп. Съгласно разпоредбата на чл.192 , ал.2
от ЗУТ, когато няма съгласие между собствениците, правото на преминаване се
урежда по административен ред.
По тези съображения установителните претенции на
ищеца са неоснователни, което предпоставя неоснователността на осъдителната му претенция по чл.109 от ЗС при
липсата на необходимост от обсъждане липсата или наличието на каквито и да е
действия по пречене на ищеца да преминава през имота на ответника Т.М.,
включително извършителя на същите. Щом като ищецът не е носител на
претендираното право, липсва хипотеза, при която от ответниците, единия
собственик, другите двама допуснати от него да ползват имота, да се изисква
поведение, с което да не пречат на ищеца да преминава през него.
При така
установеното, обжалваното решение следва да се отмени, а прледявените искове
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора право на разноски
имат ответниците, заели в настоящото производство позицията на въззивници. Видно от
представените в първоинстанционното производство платежни документи, вносител
на общата сума от 15лева/л.120, л.169/ за снабдяване със съдебни удостоверения
е ответника Т.М.. Ответникът С.М. е посочен като вносител на сумата от общо
366лева ведно с комисионна на банката/л.171, л.235/възнаграждение на вещо лице,
на сумата от 5лева такса за препис от протокол/л.205/ и на сумата от 840лева
адвокатско възнаграждение/договор л.217/. Държавната такса за въззивното производство
от 50лева с банков комисион от 3лева е внесена от Т.М., а въззивника С.М. е
удостоверил извършването на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на
1400лева/договор л.35/, което въззиваемата страна счита за прекомерно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, броя на исковете/три/, броя на проведените съдебни
заседания/едно открито съдебно заседание с участие на пълномощника/, извършените
процесуални действия, съдът намира, че възражението на въззиваемия по чл.78,
ал.5 от ГПК за намалянето на адвокатското възнаграждение от 1400лева, платено
за защита на С.М./няма данни плащането да е извършено от името и на тримата
ответници/по трите иска, е основателно и следва да бъде намалено. Съобразно
постигнатия във въззивното производство резултат и по трите иска, и като се има
предвид, че минималния размер, изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
защита по всеки от трите иска с цена 1012лева, се равнява на сумата от
300.84лева, или общо 902.52лева, платеното адвокатско възнажграждение се явява
прекомерно. Следва платеното от С.М. адвокатско възнаграждение от 1400лева да
бъде намалено на 902.52лева. Следователно в полза на Т.М. следва да се присъдят
съдебни разноски за двете инстанции в общия размер от 68лева/15лева лева за снабдяване със съдебни удостоверения
впървоинстанционното производство, 53лева държавна такса с комисионна за
въззивното производство/. В полза на С.М. следва да се присъдят съдебни
разноски за двете инстанции в общия размер от 2113.52лева/366лева
с комисионна за вещо лице, 5лева за препис от протокол и 840лева адвокатско
възнаграждение, всички тези разходи сторени в първоинстанционното производство
и 902.52лева адвокатско възнаграждение във въззивното производство/.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Д.кият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№108/13.07.2017г., допълнено с решение №7/19.01.2018Г., по гр.д.№217/2017 г. на
Балчишки районен съд, с което се
признава за установено по отношение на С.Т.М. с ЕГН **********, Р.Ж.М.
с ЕГН ********** и Т.С.М. с ЕГН **********,***, че Х.С.С. с ЕГН**********,***,
в.з.***, има право на преминаване през ПИ с идентификатор № ***по КК на
гр.Б. с обща площ от 196кв.м. и дължина
45.74м. с кординатни точки по приложение № 11/л.195 и 196/ от заключението на
вещото лице
по цялата западна част на имота-от собствения му имот-до улицата; осъждат се С.Т.М. с ЕГН **********, Р.Ж.М.
с ЕГН ********** и Т.С.М. с ЕГН **********,***, да преустановят неоснователните
си действия, с които пречат на Х.С.С. да упражнява сервитутно право на
преминаване през ПИ с идентификатор № ***по КК на гр.Б. с обща площ от 196кв.м. и дължина 45.74м. с
кординатни точки по приложение № 11/л.195 и 196/ от заключението на вещото лице по цялата западна част
на имота-от собствения му имот-до улицата, както и да му заплатят
съдебно-деловодни разноски , И Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.С.С. с ЕГН**********,***,
в.з.***, срещу С.Т.М. с ЕГН **********, Р.Ж.М. с ЕГН ********** и Т.С.М. с ЕГН **********,***,
иск за установяване правото на ищеца като собственик
на имот с идентификатор № ***по КК на гр.Б. на преминаване през площ от 196кв.м. при дължина 45.74м. от имот с идентификатор № ***по КК на гр.Б. по цялата му
западна част, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот.
акт №**, том **, д. №*** 11.04.2001 г. на СВ Б.,
поправен с нот. акт №***, том *, д. №****/2001 г. на СВ Б., евентуалния иск за
придобиване на същото право по давност, и иска за осъждане на ответниците да
преустановят фактическите действия, с които му пречат да осъществява правото си
на преминаване.
ОСЪЖДА Х.С.С.
с ЕГН**********,***, в.з.***, ДА ЗАПЛАТИ НА Т.С.М. с ЕГН ********** ***, съдебно
деловодни разноски за двете инстанции в общ размер от 68лева .
ОСЪЖДА Х.С.С.
с ЕГН**********,***, в.з.***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Т.М. с ЕГН ********** ***,
съдебно деловодни разноски за двете инстанции в общ размер от 2113.52лева.
Решението подлежи на обжалване на
основание чл. 280 , ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.