МОТИВИ
към Присъда № 157/11.10.2019г.
по НОХД 2902/2019г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт, внесен от БРП по преписка вх. № 7766/2018 г. на БРП по ДП №
434 ЗМ-646/2018г. по описа на Второ РУ - при ОДМВР - Бургас срещу:
1. Н.Д.Д., роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, семеен, неосъждан, с
ЕГН: **********, за
това, че на 01.09.2018 г. в жилище, находящо
се в гр. Бургас, обл. Бургас, кв. „*“, “*“, бл.2,
ет.2, ап.З, без надлежно разрешително, съгласно чл.7, чл.16, чл.30 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредба за условия и реда за разрешаване на дейностите
по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. чл.73, ал.1 от ЗКВНП,
държал високорискови наркотични вещества - метамфетамин
със съдържание 22,80% с нето тегло 6,714 грама, на стойност 167,85лв. и коноп
със съдържание на тетрахидроканабинол 6,40 % с нето
тегло 4,322 грама на стойност 25,93лв., всички наркотични вещества на обща
стойност от 193,78 лв., определена съгласно Приложение № 2 към член единствен
на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, установено с физикохимична
експертиза № 826/03.09.2018г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - Бургас -
престъпление по чл.354а, ал.З, т.1 от НК вр. чл.73,
ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл.1 и сл. от Наредба за условия и реда за разрешаване
на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. със Списък
чл.З, ал.1,т.1 и ал.2 вр.чл.1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр.Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина от НКРВН и
2. В.А.С., роден на *** ***, настоящ адрес:***, българин,
български гражданин, със средно образование, несемеен, осъждан, с ЕГН: **********,
за това, че на 01.09.2018 г. в жилище, находящо се в
гр. Бургас, обл. Бургас, кв. „*“, “*“, бл.2, ет.2,
ап.З, без надлежно разрешително, съгласно чл.7, чл.16, чл.30 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредба за условия и реда за разрешаване на дейностите
по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. чл.73, ал.1 от ЗКВНП,
държал високорискови наркотични вещества - метамфетамин
със съдържание 22,80% с нето тегло 6,714 грама, на стойност 167,85лв. и коноп
със съдържание на тетрахидроканабинол 6,40 % с нето
тегло 4,322 грама на стойност 25,93лв., всички наркотични вещества на обща
стойност от 193,78 лв., определена съгласно Приложение № 2 към член единствен
на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, установено с
физикохимична експертиза № 826/03.09.2018г. по описа на БНТЛ при ОДМВР -
Бургас, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т.1 от НК, вр.
чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл.1 и сл. от Наредба за условия и реда за
разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 вр. със Списък чл.З, ал.1,т.1 и ал.2 вр.чл.1 и
сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73,
ал.1 от ЗКНВП, вр.Списък I - Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина от НКРВН.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха
разпитани необходимите свидетели и вещи лица, посочени в обвинителния акт и
бяха приобщени относимите и необходими писмени
доказателства.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатите обвинения досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на производството доказателства. Счита, че на подсъдимия Д.,
при приложение на чл. 54 НК, следва да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година, чието изпълнение да се отложи с изпитателен
срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер на
минимално предвидения. По отношение на подсъдимия С. предлага налагане на наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия С. - адв. Р.Н. – БАК заявява,
че обвинението е доказано. Заявява, че с оглед обремененото съдебно минало на подзащитния му, деянието му действително може да бъде
квалифицирано като маловажен случай, въпреки малкото количество, като моли за
налагане на наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Д. - адв. Д.В.
– БАК заявява, че обвинението е доказано от фактическа страна. Изтъква обаче
множество обстоятелство, който според него водят до извод, че се касае за
маловажен случай по отношение на неговия подзащитен,
поради което моли деянието да бъде квалифицирано по чл. 354а, ал. 5 НК, като Д.
бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
Подсъдимият
Д. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник и изразява
съжаление за стореното. В предоставената от съда
възможност за последна дума подсъдимият моли за справедлива присъда.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Н.Д.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със
средно образование, семеен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подс. В.А.С.
е роден на *** ***, настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със
средно образование, несемеен, осъждан, с ЕГН: **********.
В края на месец август 2018 г. подс.
Н.Д.Д. живеел при подс. В.С.
в неговото жилище на адрес ***. В жилището си подс. С. живеел с приятелката си Л.П.. Подс. Д. се
бил скарал със съпругата си Б.Д. и поради това помолил подс.
С. да остане няколко дни в дома му. Настанил се в хола на жилището и спял на
дивана. През времето на престоя си там, един ден, докато работил, намерил наркотични
вещества в ж.к. „Зорница“ на гр. Бургас. Взел ги и ги занесъл със себе си в
жилището на подс.С. ***. През времето докато бил в
дома на подс.С., подс.Д.
употребил от тези наркотици. Подс. Д. оставил
наркотичните вещества под масата в една от стаите на жилището. Една вечер подс.Д. отишъл при съпругата си, за да се сдобрят и не се
върнал в дома на подс.С., като вещите му останали в
жилището на С. и към дата 01.09.2018 г. все още се намирали там.
На 31.08.2018 г. свидетелите Г.П., И.Х., В.Р., Е.Д., Г.Х.,
П.П. и Дилян Дончев - служители във Второ РУ при ОДМВР
- Бургас - посетили адрес, находящ се в гр. Бургас,
кв. *, ж.к. *, бл.2, във връзка с план за специализирана полицейска операция
изготвен по повод постъпила оперативна информация, че криминално проявеният - подс.В.А.С., живее на посочения адрес, като съхранява в
дома си наркотични вещества, както и че произвежда наркотични вещества в двор,
разположен срещу блока. Съгласно изготвения план на 31.08.2018 г., около 22,00
часа, полицейските служители се разположили в близост до адреса, като неколкократно видели подс.С. да
отива до близкия двор и след това да влиза в жилищния блок, който обитавал на
адреса в гр. Бургас, кв. *, ж.к. *, бл.2.
Около 02,00 часа на 01.09.2018 г. подс.С.
отново излязъл от жилищния блок и отишъл в двора, разположен непосредствено
срещу адреса му, а полицейските служители пристъпили към задържане на лицето. В
хода на проверката подс.С. заявил, че в джоба на
късите си панталони държи наркотични вещества „пико”,
които предал на полицейските служители с протокол за доброволно предаване и
собственоръчно записал в протокола, че наркотичното вещество е „пико” и е за лична употреба. В района, около жилищния блок,
в който живеел подс.С. не били открити наркотични
вещества, прекурсори или други забранени от закона
вещи. В условията на неотложност било извършено претърсване в жилището, обитавано от обв.С.
***, при което били намерени и иззети 1 брой полиетиленов
плик с размери 6 см. на 8 см.,
съдържащ светложълто кристалообразно вещество, което при направен
полеви тест реагирало на метамфетамин
и 1 брой полиетиленов плик с размери 11 см. на 15 см.,
съдържащ суха зелена тревна маса,
която при направен полеви тест реагирала на канабис. Наркотичните
вещества били намерени под маса,
в стая на жилището.
След като разбрал за намерените наркотични вещества в
дома на подс.С. от полицейските служители, подс.Д. признал, че са негови.
Извършен е оглед на ВД на предадения с протокол за
доброволно предаване от подс.С. един брой прозрачен полиетиленов плик, съдържащ бяло кристалообразно
вещество, като е установено, че пликчето е с размери 4,5 см. на 4,5 см., а
съдържащото се в него кристалообразно вещество е със
светложълт цвят и при направен полеви тест, реагира на метамфетамин.
От изготвената физико-химична експертиза се установило,
че Обект 1 - прозрачен полиетиленов плик с размери 8
см. на 6 см. /и размери 6/8,5 см. измерени в лабораторията/, съдържащ
светложълто кристалообразно вещество, е с нетно тегло
6,714 грама и в него се доказвало наличие на метамфетамин
със съдържание 22,80 %; Обект 2 - прозрачен полиетиленов
плик с размери 11 см. на 15 см. /и размери 11/16 см. измерени в лабораторията/,
съдържащ суха зелена тревна маса, е с нетно тегло 4,322 грама и се определя
като коноп със съдържание на тетрахидроканабинол 6,40
%; Обект 3 - прозрачен полиетиленов плик с размери
4,5 см. на 4,5 см. /и размери 4/4,5 см. измерени в
лабораторията/, съдържащ светложълто кристалообразно
вещество, е с нетно тегло 0,378 грама и в него се доказва наличие на метамфетамин със съдържание 47,50 %.
По
доказателствата:
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – И.Х. /л. 54-гръб и л. 55/, Г.П. /л.
55/, П.П. /л. 55 и л. 55-гръб /, Е.Д. /л. 55-гръб/ и В.Р.
/л. 55-гръб/; от обясненията на подс. Н.Д. /л. 54 и
л. 56/; от заключението на вещото лице по извършената химическа експертиза /л. 27-30
от ДП/, от заключението на вещото лице по извършената дактилоскопна
експертиза /л. 23-26 от ДП/; актуална справка за съдимост на подсъдимите /л.
28-32/, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства-
протокол за претърсване и изземване /л. 4-14 от ДП/, протокол за доброволно
предаване /л. 18 от ДП/, протокол за оглед на ВД /л. 20-22/ и др.
Показанията на свидетелите Х., П.,
П., Д. и Р. са
на първо място вътрешно непротиворечиви, логични и последователни. Същевременно
липсват съществени противоречия между показанията на отделните свидетели, като
и петимата посочват, че са извършвали акция, при която С. им е предал
наркотично вещество, след което е било предприето претърсване, при което са
намерени още наркотични вещества. Без значение в конкретния случай е дали
самият С. е казал, че в дома му има и други вещества, или не. Касае за
показания на полицейски служители, за които липсват каквито и да е съмнения
относно тяхната заинтересованост от изхода на делото, поради което съдът изцяло
кредитира техните показания.
Съдът цени и всички
приобщени и описани по-горе писмени доказателства. Против приемането им не са
депозирани никакви възражения, поради което и съдът ги оценя като достоверни и
ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение. Специално по
отношение на протокола за претърсване и изземване следва да се отбележи, че
същият изготвен по предвидения ред, като при осъществяването на
процесуално-следственото действие не са допуснати никакви нарушения.
Претърсването е извършено при условията на неотложност, като съдът намира, че
са налице всички предпоставки за това, предвид обстоятелство, че лицето, което
обитава претърсеното жилище непосредствено преди това е предало наркотични
вещества.
Съдът кредитира и
заключението на изготвената по делото химическа експертиза, като същата е
изготвена от компетентно лице, което е отговорило пълно, точно и ясно на всички
поставени задачи, като същото напълно корелира
с кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства. По отношение на
изготвената дактилоскопна експертиза съдът излага
същите мотиви, но тя не допринася съществено за изясняване на обективната
истина. Самите страни също нямат възражение във връзка с приетите заключения.
На последно място,
съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия Н.Д., в който той излага
всички относими детайли относно осъществените от него
действия. Неговите обяснения съдържат самопризнания, които се подкрепят от
останалия доказателствен материал, поради което не са
изолирани и не е нарушена разпоредбата на чл. 116 НПК, съгласно която присъдата
не може да почива само на самопризнанието на обвиняемия. Това е така, защото в
обясненията си пред съда Д. не прави голословно самопризнание, а излага
подробности относно извършеното, като например посочва как са били разпределени
наркотичните вещества и какви са били, както и къде ги е поставил. Тези
обстоятелства са отразени в протокола за претърсване и изземване, както и в
свидетелските показания, които подкрепят изложеното от него. Именно поради това
съдът счита, че самопризнанието на Д. не е направено с цел да се поеме чужда
вина и е подкрепено от останалия доказателствен
материал. Накрая следва да се отбележи, че Д. е следвал една и съща линия на
процесуално поведение още от началото на наказателното производство.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на престъпното държане на наркотични вещества.
На първо място от
обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъпленията,
вменени във вина на С. и Д., се изразява в „държане” на наркотично вещество. С
действията си, подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние „държане“. По
отношение на подсъдимия В.С. това е без никакво съмнение, тъй като той е носел
в себе си наркотичното вещество, което е предал на полицейските служители.
Съдът счита и че Н.Д. е осъществявал фактическа власт върху другите намерени вещества,
като е безпротиворечиво възприето в съдебната
практика, че не е необходимо да е налице
винаги непосредствен физически контакт между дееца и предмета на
престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да може да
осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този предмет (
Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.). Веществото се е намирало в
жилището, което е обитавал Д. към процесната дата,
като същият е знаел точното им местоположение, който извод се прави от
обстоятелството, че сам го е посочва в обясненията си.
На следващо място от
обективна страна, видно от заключението на приобщената СФХЕ процесните
вещества са „коноп” с нетно тегло 7,177 грама. Конопът и метамфетаминът
нямат легално производство и употреба и подлежат на контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
като са включени в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, поради което и се явяват
високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т.
1 от ЗКНВП.
Подсъдимите С. и Д.
не са имали разрешително за държането на въпросните вещества, изискуемо
съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73,
ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това - поведението им се квалифицира като
престъпление.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимите при форма на вината "пряк умисъл"
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК.
И двамата са съзнавали общественоопасния характер на
извършеното, предвиждали са общественоопасните му
последици и са искали настъпването им, което е обективирано
в тяхното поведение. Интелектуалната страна на умисъла на Д. обхваща съзнаване
от подсъдимия, че държейки в жилището, което обитава към процесния
период, същият упражнява фактическа власт върху високорисковите наркотични
вещества, без да има разрешително за това, като от волева страна той е искал
именно това упражняване на фактическа власт. Интелектуалната страна на умисъла
на С. пък обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в себе си, същият
упражнява фактическа власт върху високорисковото наркотично вещество, без да
има разрешително за това, като от волева страна той е искал именно това
упражняване на фактическа власт.
Съдът счита, че деянието на С. разкрива признаците на
„маловажен случай”. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че
въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост
не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди
всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно
Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява
маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния
казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО).
Следва да се отчете оказаното пълно съдействие от страна на С., като същият
доброволно е предал намиращото се в него наркотично вещество и е съдействал за
последвалите процесуално-следствени действия. Също така, макар и да не
присъства в съдебно заседание (като неговото присъствие не е задължително),
същият чрез своя защитник съдейства за бързо приключване на делото. Освен това,
по мнение на настоящия състав може да се касае за по-малко на брой
обстоятелства от гореизложените, които да бъдат взети предвид при преценката за
маловажност, но тези малко на брой обстоятелства може да са с голямо значение в
конкретния случай. Такова обстоятелство е много малкото количество наркотично
вещество, което С. е предал, като неговата стойност е над петдесет пъти
по-малка от размера на минималната работна заплата. Именно
това много малко количество сочи на по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Поради изложените съображения, престъплението следва
да се квалифицира като маловажен случай по
чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието извършено от С.
не може да бъде преценено като "малозначително".
Малозначителността на деянието представлява конкретно
негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата
дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените
отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално
тези отношения. В настоящия случай, макар да става въпрос за малък паричен
еквивалент на предмета на престъплението, се касае за лице, което е многократно
осъждано, изтърпяло ефективно наказание „лишаване от свобода“ едва две години
преди извършване на деянието, което сочи на извод за достатъчна степен на
обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление,
макар тази степен на обществена опасност да обосновава приложението на
„маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Съдът счита, че деянието на Д. също разкрива
признаците на „маловажен случай” с изложения по-горе смисъл.
Действително, касае се за два вида наркотични
вещества. Следва да се отчете обаче, че стойността им е около три пъти по-малко
от размера на минималната работна заплата, както и че държането е извършено по
начин, останала скрит за околните- в жилището, където е пребивавал подсъдимият,
което сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения
обект - обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите.
Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, също несъмнено
следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
този вид. Подсъдимият не е осъждан, като липсват данни за други негови
криминални прояви. Освен това същият е оказал съдействие в хода на
разследването и се е явил лично пред органите на разследването да заяви, че
намерените наркотични вещества са негови. Неговото съдействие намира място и в
съдебното производство, като Д. даде подробни обяснения по случая и дори изяви
желание делото да протече по реда на гл. 27 от НПК, което бе възпрепятствано от
неявяването на другия подсъдим. Д. изрази искрено съжаление за стореното, а
също така е трудово ангажиран, т.е. същият се стреми да е пълноценен член на
обществото. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с
деянието и най-вече тези свързани с личността на дееца, сочи на по-ниска степен
на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния
вид.
Поради изложените съображения, престъплението следва
да се квалифицира като маловажен случай по
чл. 354а, ал. 5 от НК.
Съдът счита, че и по отношение на Д. не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като в настоящия случай не може
да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на
престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на
посегателство. Количеството и стойността на високорисковите наркотични
вещества, държани от подсъдимия сочат на извод за достатъчна степен на
обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление,
макар тази степен на обществена опасност да обосновава приложението на
„маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
С
оглед горното, а и доколкото с присъдата си съдът може да приложи закон за
по-леко наказуемо престъпление при същата фактическа обстановка, без да е нужно
изменение на обвинението, то и настоящият състав счита, че деянието на
подсъдимия Д. следва да бъде преквалифицирано от престъпление с правна
квалификация по чл. 354а, ал.3 НК в по-леко наказуемото престъпление по чл.
354а, ал.5, вр. с ал.3 НК, като на основание чл. 304 НПК същият бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което подсъдимите бяха признати за виновни, законът предвижда
наказание „Глоба” до 1000 лева.
В конкретния случай, съдът
съобрази, че по отношение на подсъдимия Н.Д. са налице предпоставките на чл.
78а, ал.1 НК. Доколкото практиката на съдилищата е константна, че винаги,
когато са налице, предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност, съдът
е длъжен да приложи този ред, то и настоящата инстанция намира, че в случая на
основание чл. 305, ал. 5 НПК, вр. с чл. 78а, ал.1 НК
- подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и на същия да
се наложи административно наказание. Това е така, доколкото в случая са налице
и останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на чл. 78а
от НК:
1.
за престъплението се предвижда наказание по-леко от „Лишаване от свобода”, а
именно „Глоба”.
2.
с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3.
към процесната дата подсъдимият е неосъждан и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от
НК.
4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; не се касае за престъпление, извършено в „пияно
състояние” или „след употреба на наркотични вещества”, нито са налице множество
престъпления.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При
определяне на конкретния размер на наказанието съдът по принцип следва да
отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. В конкретния
случай обаче, съдът счита, че не може да бъде наложена различна санкция от „глоба”
в размер на 1000 лв., като законът не оставя възможност за налагане нито на
по-висок размер, нито на по-нисък. Това произтича от тълкуването на чл. 78а,
ал. 5 НК, съгласно който, когато за престъплението е предвидено само наказание
глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може
да надвишава размера на тази глоба. Очевидно, идеята на законодателя е била е
да ограничи размера на наказанието, което може да бъде наложено на дееца,
изравнявайки максималните санкции- административната по чл. 78а и
наказателната, посочена в съответния текст на Особената част на НК, когато
последната предвижда като най-тежка санкция именно глобата. Изложеното
означава, че когато за извършеното престъпление е предвидено единствено
наказание глоба (или глоба и по-леко наказание) и размерът на тази глоба е
по-нисък от 1000 лв., то съдът следва да наложи административно наказание по
чл. 78а НК именно в по-ниския размер.
Не
може обаче да се приеме обратното- че когато в особената част на НК е предвидена
долна граница на наказанието глоба в размер под 1000 лв., то съдът при
приложението на чл. 78а НК, може да определи размер на административното
наказание под установения в ал. 1 на същия член размер. Освобождаването от
наказателна отговорност е винаги по-благоприятно за дееца, като при прилагането
на този текст установените граници на наказанието са императивни. Тяхното
изменение следва да бъде изрично въведено, както е в хипотезата на чл. 78а, ал.
5 НК. След като липсва изрично правило за изменение на минималния размер на
санкцията по чл. 78а НК, то за такъв размер винаги трябва да се взема размерът
от 1000 лв. Не може да се приеме, че това би утежнило положението на дееца,
когато разпоредбата на Особената част предвижда по-нисък минимум на глобата, доколкото
както бе посочено, независимо от тежестта си, административното наказание по
чл. 78а НК е винаги по-благоприятен резултат от осъждането.
Аргумент
за това е и липсата на текст в НК, който да урежда хипотеза, при която за
извършеното престъпление е предвидено единствено наказание (или няколко
наказания), което е по-леко от глобата съобразно посочената в чл. 37 НК
последователност. Съгласно действащия Наказателен кодекс, всяко от предвидените
в чл. 37 наказания има характера на главно, т.е. формално може да бъде наложено
самостоятелно, тъй като липсва разделението на наказанията на главни и
допълнителни (които могат да бъдат налагани само наред с главните), каквото
разделение е съществувало например в чл. 13 от Наказателния закон от 1896 г.
Т.е., макар практически такава хипотеза да не съществува към момента, е напълно
възможно законодателят да предвиди за дадено престъпление да бъде наложено
единствено някое от наказанията, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11 НК. След като в чл. 78а НК не е уредена обаче такава хипотеза, следва да се
приеме, че в този случай деецът трябва да бъде освободен от наказателна
отговорност с определяне на административно наказание глоба в размер от 1000
лв. до 5000 лв., макар за престъплението да е предвидено наказание, което е
по-леко от глоба. По аргумент за по-силното основание, когато видът на двете
санкции- административна и наказателна съвпада и е глоба, то изключенията за
размера на административната касаят единствено предвидения в ал. 1 на чл. 78а НК максимум на основание ал. 5 на същия текст.
Следователно,
минималният размер на санкцията по чл. 78а НК е винаги 1000 лв., освен в
случаите, когато в Особената част на НК е предвидено най-тежко наказание
„глоба” в размер до 1000 лв., когато по същество е налице съвпадение между
минимум и максимум на санкцията по чл.
78а НК (доколкото очевидно минимумът не може да надвишава максимума), т.е.
размерът на санкцията става абсолютно определен. В тази насока е и съдебната
практика, като в Решение № 69 от
29.03.2010 г. по нак.д. № 684/2009 г. на ВКС, е
прието, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 НК, когато е приложима разпоредбата
на чл. 78а НК, съдът не може да определи административното наказание глоба под
предвидения в чл. 78а, ал. 1 НК минимален размер.
Поради
изложеното, съдът наложи на подсъдимия наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
Изложените
съображения на практика обезсмислят съобразяването на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, но за пълнота следва да се посочи, че по делото
липсват отегчаващи обстоятелства. Обратно, налице са смекчаващи такива-
изразеното съжаление от подсъдимия, както и пълното съдействие от негова страна
в хода на цялото производство за изясняване на обективната истина. Като
смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на Д..
Действително, предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл.
78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за
престъпление от общ характер. В случая подсъдимият е неосъждан за каквито и да
е престъпления, което следва да бъде отчетено в негова полза при преценката за
неговата обществена опасност.
По
отношение на подсъдимия В.С. размерът на наказанието бе определен при
приложение на разпоредбата на чл. 54 от НК, като съдът съобрази като отегчаващо
обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия, който е изтърпявал
различни наказания, включително и ефективно наказание „Лишаване от свобода“.
Като
смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат оказаното съдействие на
полицейските органи, както и много малкото количество наркотично вещество,
което е било предмет на престъплението.
Съгласно
чл. 47, ал. 1, изр. второ от НК размерът на глобата не може да бъде по-малко от
100 лв. При това положение, съдът намира, че с оглед изброените обстоятелства,
справедлив размер на наказанието би се явил размер към средния, а именно- 500
лева. Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в
най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за
поправяне и превъзпитание на подсъдимимия към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото с оглед конкретиката на казуса.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен,
го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 115,22 лева за експертиза, а в
съдебната фаза бяха сторени разноски в размер на 40 лв., представляващи
възнаграждение на вещи лица за явяване в съдебно заседание, като подсъдимите
следва да бъдат осъдени да заплатят поравно тези разноски. Така и двамата
подсъдими бяха осъдени всеки да заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас сумата от
57,61 лв. (петдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), представляващи
сторени в досъдебната фаза разноски, както и 20 (двадесет) лева, представляващи
разноски в съдебното производство. На основание чл. 190, ал.2 НПК – за
наложената глоба се издава изпълнителен лист от първоинстанционния
съд, поради което и подсъдимите следва да се осъдят всеки да заплати и сумата
от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас за служебното му издаване.
По веществените доказателства:
По делото има
приобщени веществени доказателства - остатък от наркотични вещества /6,714 гр. Метамфетамин с % на активно вещество 22,80 %; 0,378 гр. Метамфетамин с % на активно вещество 47,50 %; 4,322 гр.;
Коноп със съдържание на тетрахидроканабинол 6,40 %/,
предадени в ЦМУ с Протокол № 3682/02.10.2018 г., които на основание чл. 354а,
ал.6 НК, вр. с чл. 112, ал.2 НПК следва да бъдат
отнети в полза на Държавата и унищожени след влизане в сила на настоящето
решение.
По делото има
приложени и веществени доказателства – 1 бр. плик с опаковки по химическа
експертиза № 826/2018 г., запечатан с печати на БНТЛ при ОДМВР - Бургас, в
които са били намерени наркотичните вещества, които като вещи без стойност
следва да се унищожат по предвидения в ПАС ред.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: