№ 468
гр. Кюстендил, 28.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500259 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК, вр. с чл. 407 от ГПК
Образувано е по частна жалба с вх. № 262432/11.05.2022 г., подадена от Р. Й. Н. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Хасково, пл. „Свобода“ № 7, ет. 4, ап. 2, сграда – МАРСА,
действаща чрез пълномощника си адв. В.П. от АК – Кюстендил, със съдебен адрес: гр.
Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35, насочена против Разпореждане № 4015 от 30.08.2019 г.,
постановено по гр.д. № 680/2013 г. по описа на РС – Кюстендил, с което районният съд е
разпоредил да се издаде на В. КР. В. изпълнителен лист против ответницата по гр. д. №
680/2013 г. по описа на КнРС за сумите, посочени във влязлото в сила Решение №
368/11.07.2013 г.
Постановеното от КнРС разпореждане се обжалва с доводи за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Частната жалбоподателка акцентира върху обстоятелството, че В. КР.
В. въз основа на чието искане се е произнесъл КнРС с процесното разпореждане, не бил
надлежна страна по делото, а процесуален субституент на дъщерята на страните ** –
носител на правото на издръжка, като към датата на депозиране на искането за издаване на
изпълнителен лист същата вече била пълнолетна, респективно В.К. не е бил процесуално
легитимиран да поиска издаване на изпълнителен лист. Поддържа се искане за отмяна на
обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен лист по делото.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК ищецът в първоинстанционното производство – В. КР. В.,
действащ чрез пълномощника си адв. А.И. от АК - Кюстендил, е депозирал отговор по
частната жалба. Изразява становище за недопустимост като просрочена и неоснователност
на частната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендират се разноските в
производството.
1
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото, доводите в
частната жалба и отговора към същата, и като съобрази разпоредбите на закона, намира от
фактическа страна следното:
Производството пред РС – Кюстендил е образувано по искова молба от В. КР. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Иларион Макариополски“ № 24, вх. Б, ет. 3, ап. 24
против Р.Й. В.а, с ЕГН **********, от с. Слокощица, ул. „ Димитър Канин“ № 25, с която е
предявен иск с правно основание чл. 49 от СК с претенция за прекратяване на брака между
страните като дълбоко и непоправимо разстроен, предявени са и небрачни искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала отговор. В хода на съдебното
производство страните са представили споразумение относно последиците от прекратяване
на брака и съдът е преминал към производство за развод по взаимно съгласие.
С Решение № 368/11.07.2013 г., постановено по гр.д. 680/2013 г. по описа на КнРС,
районният съд е прекратил брака между страните поради постигнато взаимно съгласие на
съпрузите и е утвърдил постигнатото между тях споразумение, с което родителските права
по отношение на роденото от брака дете Цветина В.а Крумова, родена на 03.06.2000 г., са
предоставени на бащата, при когото е определено да живее детето, определен е режим на
лични отношения с детето за майката. Прието е майката да заплаща на малолетното си дете
чрез баща му месечна издръжка в размер 130 лева, платима до 10-то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
издължаване, като издръжката се дължи от 26.03.2013 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменението или прекратяването й, същевременно майката се е задължила да
заплати незаплатения остатък издръжка за минало време в размер на 380 лева в едномесечен
срок от дата на постановяване на решението – 11.07.2013 г. Страните са се споразумели и по
въпроса за издръжката между съпрузите, семейното жилище, семейно-имуществените
придобивки и фамилното им на съпругата, която след прекратяване на брака възстановява
предбрачното си име – Н..
Решението е влязло в законна сила на 11.07.2013 г.
На 28.08.2019 г. по делото е депозирана молба с вх. № 29231/28.08.2019 г. от В. КР. В.,
с която молителят е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдената издръжка по
делото.
Районният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 406, ал. 1 от ГПК, поради
което с процесното разпореждане е уважил молбата и е разпоредил издаване на
изпълнителен лист в полза на молителя В.В.. Изпълнителният лист е издаден на 30.08.2019
г.
По делото е постъпила справка от ДСИ при КнРС относно връчването на ПДИ на
длъжника Р.Н. по изп. д. № 86/2019 г. по описа на СИС на КнРС / образувано по искане на
В. КР. В. като взискател и въз основа на издадения изпълнителен лист/, изискана от КнОС, в
която е посочено, че на 02.10.2019 г. в СИС на КнРС било образувано изп.д. № 86/2019 г. с
взискател В. КР. В. и длъжник Р.Й. В.а /Н./ с предмет на делото изплащане на суми за
2
дължима издръжка на детето **.
В справката съдебният изпълнител подробно е описал предприетите действия по
връчване на ПДИ, приложил е 3 броя покани за доброволно изпълнение от 02.10.2019 г.,
21.10.2019 г. и 24.02.2020 г., върнати в цялост.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и насочена против
подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 407, ал. 1 от ГПК разпореждането, с което се уважава или
отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва
с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на
разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Доколкото по делото не са налице доказателства за надлежно връчване на покана за
доброволно изпълнение на длъжницата Н. съгласно установените правила с ГПК,
настоящият състав приема, че жалбата е допустима.
Отразеното в справката по изп. дело за редовно връчена ПДИ настоящата инстанция не
обсъжда. За пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че след като е предприел
действия по връчване на ПДИ до длъжника и е разпоредено такава да бъде връчена, то при
връщане на книжата в цялост, без данни какви действия от призвокаря са предприети, не е
имало основание да се приеме редовно връчена ПДИ.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалба за основателна,
по следните съображения:
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание
от закона. Процесуалната правоспособност представлява признатата от закона абстрактна
възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения. Процесуалната
правоспособност е качество на страната в гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 ГПК
процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Нормата
на чл.1 ЗЛС предвижда, че всяко физическо лице от момента на раждането си придобива
способността да бъде носител на права и задължения.
Съгласно чл. 3 от Закона за лицата и семейството, ненавършилите 14-годишна възраст,
са малолетни, като вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни
представители - родители или настойници. По – различен режим същия закон предвижда за
непълнолетните лица от 14 години до навършване на 18-годишна възраст, които извършват
правни действия със съгласието на техните родители или попечители съгласно разпоредбата
на чл. 4 от Закона за лицата и семейството. Според чл. 2 на ЗЛС с навършване на 18-
годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да
придобиват права и да се задължават.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ГПК дееспособните физически лица извършват
съдопроизводствените действия лично.
3
Разпоредбата на чл.143 ал.2 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете" по отношение на
претендиращия издръжката. Правото на издръжка принадлежи на детето, а не на родителят.
В конкретния случай, носител на субективното материално право на издръжка е детето
**, като до навършване на нейното непълнолетие неин законен представител е бил баща й
В.В., след което до навършване на пълнолетие тя е извършвала действия лично, но със
съгласието на родителя си.
** е навършила пълнолетие на 03.06.2018 г., а молбата за издаване на изпълнителния
лист е депозирана лично от бащата В.В. на 28.08.2019 г. Към този момент единственото
лице, активно легитимирано да поиска издаване на изпълнителен лист, е била самата **.
Бащата е можел да депозира молбата единствено в качеството му на неин представител по
силата на изрично пълномощно, с което в негова полза се учредява представителна власт,
което в случая не е направено.
Доколкото се касае до искане за издаване на изпълнителен лист за присъдена издръжка
следва да се има предвид изложеното по-горе относно искане за издаване на изпълнителен
лист, независимо, че в производството по делото В. КР. В. е надлежна страна, тъй като
както бе посочено се касае до дело за развод, по взаимно съгласие, по което задължително е
било да се разреши и въпроса относно издръжката на малолетното към момента на
постановяване на съдебното решение дете.
Несъобразявайки изложеното, районният съд е уважил искане заявено от лице, което
не притежава необходимата процесуална легитимация да иска издаване на изпълнителен
лист за присъдена издръжка и съответно е издаден изпълнителен лист..
По изложените съображения, настоящия състав на въззивната инстанция намира
обжалваното определение за неправилно и ще го отмени, като следва да бъде обезсилен и
издадения въз основа на него изпълнителен лист..
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 4015 от 30.08.2019 г., постановено по гр.д. № 680/2013 г. по
описа на РС – Кюстендил, и ОБЕЗСИЛВА издадения на 30.08.2019 г. изпълнителен лист по
гр.д. № 680/2013 г. по описа на РС – Кюстендил, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:.
ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 29231/28.08.2019 г. от В. КР. В., с която
молителят е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдената издръжка по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5