№ 34
гр. П., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500802 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК във вр. с чл.454 от ГПК.
Образувано е по жалба на М. СТ. Б. от гр.В. подадена от пълномощник-адв. М.И. против
отказа на ЧСИ Г.С. per. № 885, с район на действие ОС П., обективиран в уведомление с изх.
№ 11042/18.11.2021г. по изпълнително дело № 299/2021 г., да спре изпълнението по
изпълнителното дело на основание чл. 454, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателката твърди,че
отказа е незаконосъобразен, тъй като ЧСИ не е изложил мотиви защо приема,че внесената
сума не съставлява 20% от вземанията по изпълнителното дело,като същевременно не е
посочил кои вземания има предвид,на кой взискател,а също дали и в размера на вземанията
са включени разноските по изпълнителното дело. Жалбоподателката посочва,че ако ЧСИ е
имал предвид и разноските по изпълнителното дело, този извод е незаконосъобразен, тъй
като те не са вземания в смисъла, в който е имал предвид законодателят в разпоредбата на
чл. 454, ал. 1 от ГПК. Те не са средства с фиксиран размер и подлежат на промяна в хода на
изпълнителното дело.Ако, че ЧСИ е имал предвид вземането на И., изводът му отново е
необоснован, тъй като към молбата си жалбоподателката е представила удостоверение, че
изпълнително дело № 186/2020г. по описа на ЧСИ В.Б. с per. № 886, по което И. е
представила изпълнителен лист № 488/13.08.2020г. , издаден от PC В. по ЧГД № 523/2020г.,
е спряно. Щом изпълнителното дело е спряно при ЧСИ В.Б., то ЧСИ Г.С. незаконосъобразно
изобщо е конституирал като взискател И. по неговото изпълнително дело и е зачел размерът
на нейното вземане като част от претендираните срещу длъжника М.Б. вземания, от сбора на
които следва да се изчисляват 20-те %. Жалбоподателката посочва,че в случая
изпълнителният лист е само един и той удостоверявал вземане на фирма „ЕСЕЛДЕ 21“
1
ЕООД в размер на 2400 лева, 20 % от което вземане е на стойност 480 лева, а
жалбоподателката е внесла дори в повече от тази сума.Искането е обжалвания отказ да бъде
отменен, а делото се изпрати на ЧСИ с указания за спре изпълнението на основание чл.454
от ГПК. Претендира сторените в настоящото производство съдебни разноски.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК е постъпил отговор от Д.В. управител на „ЕСЕЛДЕ 21 ”
ЕООД, -взискател по изп.дело, в който излага съображения за недопустимост на жалбата,тъй
като длъжникът няма право на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да спре
изпълнението при направено искане от длъжника, дори и при наличие на предпоставките по
чл. 454 от ГПК, каквито в случая не са били налице.Излага и съображения,че длъжникът
реално не е отправил предложение за спиране на производството в хипотезата на чл.454 от
ГПК ,тъй като не е посочил точно сумата ,необходима за спиране на производството
съобразно посочената правна норма.
ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Посочва,че към 23.11.2021г. общият
размер на дълга и разноските по изпълнителното производство е както следва:Главница в
размер на 14 000,00 лв. със законна лихва в размер на 140,00 лв. за периода 18.10.2021 г. -
23.11.2021 г.;Неолихвяеми вземания: 3 742,22лв.;Разноски по гр. дело: 280,00лв.;Разноски
по изп. дело: 665,50лв.;Такси по Тарифата към ЗЧСИ: 2 485,24лв.;Присъединени публични
вземания: 0,00лв.,или общо в размер на 21 312,56 лева. ЧСИ твърди,че жалбата е
процесуално недопустима, тъй като длъжникът няма право да обжалва отказа на ЧСИ да
спре изпълнителното производство в хипотезата на чл.454 от ГПК. Алтернативно твърди,че
жалбата е неоснователна ,като излага следните аргументи: Приложеното удостоверение изх.
№6919/18.11.2021 г. по ИД 20208860400186 по описа на ЧСИ 886 В.Б., удостоверява
единствено обстоятелството, че изпълнителното производство е спряно до произнасяне на
компетентния съд по един преюдициален спор и представлява пречка за удовлетворяване на
вземането по принудителен ред в рамките единствено на това производство,което не е
основание да се счита че вземането не съществува. Напротив същото това вземане е
обезпечено с предходна възбрана, която е послужила като основание за уведомяването на
взискателя за насоченото изпълнение и последващото му присъединяване в настоящото
производство.
Съдът, като обсъди становището на страните и прецени приложените по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 454, ал.1 от ГПК, съдебният изпълнител спира изпълнението,
ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от
вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да
внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. Отказът на СИ да спре
изпълнението,подлежи на обжалване на основание чл.435,ал.2,т.6 от ГПК. Предвид
изложеното,и като съобрази,че частната жалба е подадена в срок и от длъжник в
изпълнителното производство, приема ,че жалбата е процесуално допустима.
Жалбата е основателна.
2
Изпълнително дело № 299 /2021г. по описа на ЧСИ С. е образувано по молба на „Еселде 21“
ЕООД, представлявано от Д.В.-управител и въз основа на изп.лист ,изд. по ч.г.дело №
1170/2019г. по описа на Районен съд В. срещу М.Б. за сумата в размер на 2000 лева-
представляваща заплатено на отпаднало основание капаро по договор за покупко-продажба.
Като способ на принудително изпълнение е посочен: опис и продажба на недвижим
имот,находящ се в гр.В..
По приложеното копие на изп.дело няма данни поканата за доброволно изпълнение на
основание чл.428 от ГПК да е връчена на длъжника.
С молба от 01.07.2021г. длъжникът в производството М.Б. е поискала разсрочване на
задължението.
По това искане липсва произнасяне от ЧСИ.
С молба от 28.10.2021г. И. И. е поискала да бъде присъединена като взискател по делото.
Към молбата си е представила удостоверение ,издадено от ЧСИ Б.. Видно от
удостоверението ,общия размер на вземането на И. И. от солидарните длъжници М.Б. и И.Б.
е 16 287,22 лева.
Липсва акт на ЧСИ по искането за присъединяване.
С молба от 16.11.2021г. длъжникът в производството е поискал да погасява дълга си на
вноски. ЧСИ е разпоредил / разпореждането е без дата/ молбата да се приложи по делото и
да се уведоми взискателят за становище.
С молба от 18.11.2021г. длъжникът М.Б. е поискала спиране на производството на
основание чл.454,ал.1 от ГПК . Към молбата е представена разписка за внесена сума в
размер на 654,87 лева-представляваща според молителката 20 % от размера на дълга по
изпълнението.
По тази молба ЧСИ се е произнесъл с разпореждане от 18.11.2021г., с което е приел,че
общия размер на задължението по изпълнителното дело е 21 293,52 лева,като в този размер
е включено и вземането на И. И..
На длъжника М.Б. е изпратено уведомление изх.№ 11042/18.11.2021г.-предмет на
настоящата проверка, с което е уведомена ,че сумата в размер на 650,00 лева не
представлява 20 на сто от вземанията по изпълнителното производство, поради което ЧСИ
отказва да спре изпълнението.
От така установените данни по делото е видно,че размера на дълга по изпълнително дело №
299/2021г. по описа на ЧСИ Г.С. е посочен единствено в изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното делото и е на стойност 2000,00 лева.
По делото липсват данни длъжникът да е уведомен за започналото срещу него
принудително изпълнение с покана за доброволно изпълнение в съответствие с
разпоредбата на чл.428 от ГПК ,т.е да е уведомен за размера на претендираното вземане от
взискателя „Еселде 21“ЕООД , съответно да му е дадена възможност за доброволно
изпълнение.
3
По делото липсва акт на ЧСИ за конституиране като взискател лицето И. И. на основание
чл. 456,ал.2 от ГПК.
Съобразно чл.434 ,ал.1 от ГПК съдебният изпълнител се произнася с разпореждане,
съответно постановление за всички действия по образуване, движение и приключване на
делото.
Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция приема,че ЧСИ е допуснал съществено
процесуално нарушение непроизнасяйки се с нарочен акт по искането на едно трето за
изпълнението лице за конституиране му като взискател по делото. Данни за това лице се
съдържат в уведомлението до жалбоподателя в производството ,което е предмет на
проверка,но това е ирелевантно, предвид факта,че съобразно разпоредбите на чл.8, чл.434 и
чл.456 от ГПК ,ЧСИ дължи произнасяне с нарочен акт за конституиране на третото лице
като присъединен взискател по изпълнителното дело, с който акт следва да установи и
размера на претендираното вземане,което ще стане допълнителен предмет на
изпълнителното дело.Когато съдебният изпълнител установява надлежната легитимация на
страните след образуване на изпълнителното дело, включително тази на присъединените
взискатели (по право или по тяхна молба) той дължи да постанови нарочен (изричен) акт за
това. Аргументът е от чл.8,ал.1 от ГПК, доколкото нарочният акт на съдебния изпълнител
всякога засяга права на първоначалните страни в изпълнителното производство. Когато
разпореждането невярно установява действителното положение, то поражда право на жалба
и/ или иск по чл.439 от ГПК /по арг. на Решение №179/20.10.2020 по дело №1224/2020 на
ВКС, ГК, IV г.о./
Присъединяването на нов взискател следва да се съобщи на длъжника и с оглед на
охраняване на неговите права- напр. да противопостави възражения за погасяване и пр.
В конкретният казус,както се възприе по-горе, ЧСИ не е изпратил ПДИ ,в която да е посочен
размера на дълга , нито пък с друг акт е установил това, липсват акт за конституиране на
нов взискател, поради което следва да се приеме,че към момента на издаване на обжалвания
акт, с който се отказва спиране на производството в хипотезата на чл.454 от ГПК,общият
размер на задължението -предмет на изпълнението е този ,който сочи изпълнителния лист, а
именно: сумата от 2 000,00 лева.
След като е представил доказателства за внесени 20% от стойността на вземането срещу
него и със същата молба длъжникът се е задължил да внася ежемесечно по 10%, то са налице
основанията за спиране на изпълнението на основание чл. 454 ГПК.
За длъжника е налице интерес да иска спиране, тъй като по спряното изпълнително дело не
следва да се извършват изпълнителни действия, предвид което постановеният отказ от ЧСИ
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на
26,13 лева -на основание чл.81 от ГПК.
По изложените съображения,Пазарджишкият окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ Г.С. рег.№885 на КЧСИ ,обективиран в уведомление изх.№
11042/18.11.2021г. по изп.дело № 299/2021г. ,с което е отказано да се спре изпълнението по
това изпълнително дело на основание чл.454,ал.1 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Г.С. рег.№885 на КЧСИ за издаване на надлежен акт,с който да
спре изпълнението по изпълнително дело № 299/2021г., на основание чл.454,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕСЕЛДЕ 21“ЕООД,със седалище и адрес на управление на дейността:
гр.В.,бул.“Х.А.“№48, представлявано от Д.В.-управител да заплати на М. СТ. Б. от гр.В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес : гр.П., ул.“ И.В.“№12,ет.2-адв. М.И.-ПАК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5