О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
844 01.06.2022
година
гр. Бургас
Административен съд – Бургас II-ри състав
в закрито заседание на 01.06.2022 г. в следния състав:
Съдия:
Константин Григоров
като разгледа административно дело № 278 по
описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.128,
ал.2 от АПК срещу началник сектор Пътна полиция към ОД МВР Бургас. Ищец е Т.К.Т.
с ЕГН: ********** ********
Ищецът е направил следните твърдения:
С НП № 2980/06 от 07.06.2006 г.,
издадено от началник група в сектор Пътна полиция към ОД МВР Бургас му било
наложено наказание глоба в размер на 40 лв. и му били отнети 10 контролни
точки. НП не било обжалвано и влязло в сила на 07.07.2006 г. До момента на
исковата молба глобата не била платена и не била събрана принудително.
Със заповед № 20-0804-001153 от
31.12.2020 г., издадена от началник сектор Пътна полиция към ОД МВР Сливен,
на ищеца била наложена ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелството
за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157,
ал.4 от същия закон. За да наложи принудителната мярка административният орган
приел, че на Т., в качеството на водач на МПС, въз основа на влезли в сила
наказателни постановления, били отнети всички контролни точки и същият не
върнал свидетелството за управление. Първото от описаните наказателни
постановления е именно НП № 2980/06 от 07.06.2006 г., издадено от началник
група в сектор Пътна полиция към ОД МВР Бургас.
Заповедта за ПАМ била издадена въпреки, че преди нея
двукратно му било преиздавано СУМПС за категория С. Твърди, че давността за
изпълнение на наказанието, наложено с НП № 2980/06 от 07.06.2006 г., издадено
от началник група в сектор Пътна полиция към ОД МВР Бургас, била изтекла, което
обосновавало неговия интерес от завеждане на иска.
Ищецът иска да бъде установено по отношение на посочения ответник, че
давността за изпълнение на наказанието, наложено с НП № 2980/06 от 07.06.2006
г., издадено от началник група в сектор Пътна полиция към ОД МВР Бургас, е
изтекла към декември 2020 г.
С разпореждане от 22.02.2022 г. съдът изиска от сектор ПП
Бургас преписката по издаване на НП ведно с исканата справка. С вх. №
1887/28.02.2022 г. по делото са постъпили: справка за нарушител/водач за Т.К.Т.,
копие на АУАН № У 109231/07.05.2006 г. и копие на НП № 2980/07.06.2006 г.
С разпореждане № 822/07.03.2022 г. съдът остави
производството по делото без движение, като указа на ищеца да отстрани конкретно
посочени нередовности в исковата молба., както следва: да конкретизира
административното право или правоотношение, по отношение на което е налице спор
и липсва друг ред за защита; да посочи фактите и обстоятелствата, от които
смята, че произтича правото или правоотношението, както и да посочи спорът,
който се води, като го конкретизира ясно и точно в какво се състои и с кого го
води, като представи и евентуално налични доказателства за наличие на такъв
спор; да обоснове наличието на правен интерес от установяването на твърдяното
административно право или правоотношение; да представи доказателства относно
евентуално обжалване на заповед № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от
началник сектор Пътна полиция към ОД МВР Сливен, както и доказателства за
изхода от обжалването.
С вх. № 2781/23.03.2022 г., чрез адв. Д., ищецът е направил уточнения,
според които заповед № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от началник
сектор ПП ОД МВР Сливен, била обжалвана по съдебен ред пред Адм. съд – Сливен. По
обжалването било постановено и влязло в сила решение, с което заповедта била отменена в частта, с която на Т.Т., временно било отнето свидетелството за управление на МПС на водач,
а в частта, с която на същия, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, била наложена
ПАМ – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са
отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4
от ЗДвП, оспорването било отхвърлено (решението е изискано и представено по
делото). Сочи още, че в това производство не било направено възражение за
изтекла погасителна давност (навсякъде в книжата посочена като изпълнителна
давност) по отношение на всяко от нарушенията (уточнени като отделни НП).
Изтъква се, че до заповед № 20-0804-001153 от
31.12.2020 г., издадена от началник сектор Пътна полиция към ОД МВР Сливен,
наказанията по НП № 2980/06 от 07.06.2006 г. на началник група в сектор ПП към
ОД МВР Бургас не били изпълнени и отново се сочи, че по отношение на тях била
изтекла погасителна давност, както по отношение на наложената глоба, така и по
отношение на отнетите контролни точки. Според ищеца, контролните точки следвало
да са служебно възстановени, тъй като в продължение на 2 години, до издаване на
заповед № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г. на началник сектор ПП към ОД МВР
Сливен, не бил извършвал нарушения. С тези твърдения обосновава правен интерес
от установяване на изтекла погасителна давност по отношение на наказанието наложено
с наказателното постановление.
Сочи, че спорът, по отношение на който търси защита е
установяването на изтекла погасителна давност по отношение на „наложените
наказания и санкции“ с НП № 2980/06 от 07.06.2006 г. на началник група в
сектор ПП към ОД МВР Бургас, като уточнява, че страни в този спор са той –
ищецът Т.К.Т. и началник група в сектор ПП към ОД МВР Бургас в качеството на
издател на НП № 2980/06 от 07.06.2006 г.
Според ищеца, тъй като възражението за изтекла погасителна
давност не било отправено в производството по обжалване на заповедта, то не бил
налице „друг ред за защита на правата, освен установяване на изтекла
изпълнителна давност по отношение на всяко правоотношение по отделно по
издадените наказателни постановления, санкциите по които са довели до
отнемането на свидетелството му за правоуправление, поради изчерпване на
контролните му точки“.
С разпореждане № 1323/06.04.2022 г. съдът отново остави производството
по делото без движение, като още веднъж указа на ищеца да отстрани нередовностите
в исковата молба, както следва: да конкретизира административното право или
правоотношение, което иска да бъде установено; да посочи обстоятелствата, от
които смята, че произтича правото или правоотношението, както и да посочи
спорът, който се води, като го конкретизира ясно и точно в какво се състои и с
кого го води; да представи доказателства за наличието на такъв спор; да
обоснове наличието на правен интерес от установяване на твърдяното
административно право или правоотношение; ако твърди изтичане на погасителна
давност по отношение на наложени наказания, да насочи иска срещу субект с
правомощия да извършва действия по принудително изпълнение на твърдяното наказание,
наложено с влязлото в сила НП № 2980/06 от 07.06.2006 г. на началник група в
сектор ПП към ОД МВР Бургас.
С молба вх. № 26.04.2022 г., чрез адв. Д., са направени
уточнения: административното правоотношение, което се иска да бъде установено е
между ищеца Т.К. Тодоров и издателя на НП № 2980/06 от 07.06.2006 г. на
началник група в сектор ПП ОД МВР – Бургас, както и, че е изтекла давността по
отношение на наложените наказания – глоба и отнемане на контролни точки; обстоятелствата,
от които произтича правото са следните: издадено НП, което не е обжалвано и е
влязло в законна сила, като наложените с него наказания не са изпълнени –
глобата не е платена, а отнетите контролни точки е следвало да бъдат служебно
възстановени до 31.12.2021 г., което не било сторено; доказателство за
правоотношението и страните по него е издаденото НП № 2980/06 от 07.06.2006 г.,
а спорът между тези страни се установявал с факта на подаване на исковата молба;
правният интерес за водене на исковото производство произтича от факта, че
въпреки изтичането на погасителната давност по отношение на наложените
наказания с процесното НП, контролните точки не били възстановени служебно,
съобразно действаща и предходна Наредба, издадена на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП; доколкото наложените санкции не били предадени на публичен изпълнител, то
правомощията за прилагане на давността и заличаването на наказанията са на
Министъра на вътрешните работи или на упълномощено от него длъжностно лице,
респективно на органа наложил наказанието.
С разпореждане № 1653/29.04.2022 г. съдът изпрати препис от
исковата молба, ведно с уточненията, с указания за представяне на писмен
отговор. В указания срок отговор не е постъпил.
Като взе предвид твърденията наведени в исковата молба и
уточненията и като прецени относимото право, съдът намира, че исковата молба е недопустима, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.2 от АПК, всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не
разполага с друг ред за защита. Видно от посочената правна норма искова защита
по този ред може да търси само лице, което има признато от АПК или друг закон
субективно процесуално право да иска от съда да разреши със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването на определено административно право или
правоотношение. Т.е. следва да са налице: 1. спор за съществуването на
съответното административно право или правоотношение, който спор поражда правен
интерес от търсената съдебна защита и 2. лицето да не разполага с друг ред, по
който да бъде установено твърдяното право или правоотношение.
Въпреки изричните указания на съда в уточненията на
исковата молба не се посочи конкретно административно право или правоотношение,
по отношение на което ищецът води спор с посочения ответник. Същият единствено
заявява искане за установяване на изтекла погасителна давност по отношение на
наказание глоба и отнемане на контролни точки с НП
№ 2980/06 от 07.06.2006 г., издадено от началник група в сектор Пътна полиция
към ОД МВР Бургас, необжалвано и влязло в сила на 07.07.2006г.
Съгласно чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК, принудително
изпълнение се предприема въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Тези вземания се събират по реда на ДОПК от публичните изпълнители при НАП съобразно чл.163, ал.1 и 3 от ДОПК. Ищецът не сочи да има образувано изпълнително
производство за събиране на конкретното вземане. Въпреки това, съдът намира, че
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на посоченото вземане
по процесното НП, може да бъде направено именно в такова производство. В това
производство, компетентен във връзка с всички действия по принудителното
събиране на държавните вземания е публичният изпълнител. Това мотивира съда да
приеме, че принудителното събиране на глобите не е в правомощията на сектор
Пътна полиция при ОД МВР Бургас.
След като специалният ДОПК предвижда друг ред за установяване недължимост
на задължения като процесното, поради погасяването им по давност, то ищецът
разполага с друг ред на защита, по реда на чл.173, ал.1 от ДОПК, според който вземанията
се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със
закон.
Съдът изиска решение № 131/07.06.2021 г., постановено по адм. дело № 178/2021 г. по описа на Административен съд –
Сливен, от което се установяви, че същото е образувано по жалба от настоящия
ищец Т.К.Т. срещу заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от началник сектор Пътна полиция към
ОД на МВР – Сливен, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП са наложени: временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
и изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са
отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. В мотивите на
постановено решение са посочени конкретни наказателни постановления, с които на
водача са били отнемани контролни точни (общо 40). Едно от тези НП е именно
процесното № 2980/06 от 07.06.2006 г. на началник група в Сектор Пътна полиция
към ОД на МВР Бургас, с което на Т. за нарушение по ЗДвП била наложена глоба и
на основание Наредба № І-139 на МВР се отнемат 10 контролни точки. Същото е
влязло в сила на 07.07.2006 г. Съдът приел, че въз основа на посочените
наказателни постановления на оспорващия били отнети всички контролни точки и
следователно същият е загубил придобитата правоспособност. Жалбата на Т. срещу
заповедта била отхвърлена. Т.е. по отношение на отнетите на ищеца
контролни точки е налице влязъл в сила съдебен акт, поради което спорът не може
да бъде пререшаван.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск е
недопустим, тъй като не е налице спор за конкретно административно право или
правоотношение между ищеца и сочения ответник, както и за ищеца съществува друг
способ за защита, коментиран по-горе в мотивите, поради което не налице правен
интерес за воденето на това исково производство.
При горните съображения съдът приема, че предявеният по чл.128, ал.2 от АПК иск е недопустим за
разглеждане, поради липсата на визираните в правната норма предпоставки, поради
което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
Предвид изложеното, на основание чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба на Т.К.Т. с ЕГН: **********
********, с която се иска съдът да установи по отношение на началник сектор Пътна
полиция към ОД МВР Бургас, че изпълнителната погасителна давност по наложеното му
наказание с НП № 2980/06 от 07.06.2006 г. на началник група в сектор Пътна
полиция към ОД на МВР Бургас е изтекла към 12.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 278/2022 г. по описа на
Административен съд – Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването.
Съдия: