Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., 30.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Ана Ангелова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №15134 по
описа за 2018
година на Варненския районен съд, 8
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „В.и к.“ ООД, ЕИК ......със седалище и
адрес на управление ***, срещу А.Н.Й.,
ЕГН **********,***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД, да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните
суми: сумата от 35.82лв. (тридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща главница за периода 13.05.2015г. до 10.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.07.2018г., до окончателното погасяване на задължението; сумата
от 10.21лв. (десет лева и двадесет и една стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода 14.09.2015г. до 14.07.2018г.,
дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1763454,
за обект – имот, находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. Варненчик“, ул. „6-ти
септември“, бл. 28, вх. А, ап. 7, за които суми е издадена
заповед № 5525 от 20.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № ..../2018г.
по описа на ВРС, 50 с-в.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление
по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу
издадената такава е подадено възражение, в тази връзка у ищеца се е породил
правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че „В.и к."
ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, е предоставил В и К услуги на ответника за имот на адрес гр. В., ул. „Ш.С., който в качеството си на потребител ги е получавал и
ползвал на същия адрес. Твърди
се, че ползваните В и К услуги на този адрес са се отчитали по партида с номер
на платец 1763454, чийто титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД, потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е направил. Твърди се, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок
той изпада в забава. Моли се за уважаване на предявените искове по тези
съображения и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание,
след частичното оттегляне на претенциите си, ищецът поддържа исковете. В
последното съдебно заседание оспорва ответницата да е подала лично възражение в
заповедното производство доколкото счита, че се е установило, че тя не е била в
България през м. септември 2018г.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
А.Н.Й., чрез адв. Х.Х., депозира писмен
отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява
се, че по делото не са представени фактури, въз основа на които са възникнали
задълженията, за да се прецени какво количество вода е изразходвано. Сочи се,
че е видно от представената справка за недобора, че за периода 13.05.2015г. до
11.02.2016г. са фактурирани по 10 куб.м., а след тази дата – до крайния момент
15.09.2016г. с 2-3 куб.м. по-малко. Оспорват се начислените количества с
твърдение, че не са отчитани реално, а произволно, като са надписвани от 8 до
10 муб.м. вода на месец. Сочи се, че до 25.05.2015г., когато ответницата е
закупила имота, изразходваното количество вода е било заплатено от стария
собственик и към момента на продажбата, водомерът е имал показание 459 куб.м.,
за което ангажира доказателства. Поддържа се, че ответницата от много години
живее и работи в чужбина, поради което преимуществено не е пребивавала в
апартамента, при което показанието на водомера е 471 куб.м., или тя е
изразходвала 12 куб.м. вода. Твърди се, че
сестрата на ответницата е притежавала ключ от жилището и в указания ден за
отчет достъп е бил осигурен, ищецът не е отчитал показанията, а по стара
практика е надписвал по 5-6 до 10 куб.м. на месец, като се твърди, че този
начин на отчитане се е прилагал спрямо всички абонати в блока. Оспорват се
поради това представените от ищеца доказателства. Поради неоснователността на
главния иск, се оспорва и акцесорният. Моли се за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение. В открито съдебно
заседание, след частичното оттегляне на исковете от ищцовата страна,
ответницата, чрез процесуалния си представител, заявява, че не оспорва
претендираните суми в намаления размер и тя ще си ги плати, но тази сума е
можела доброволно да се плати и не е било необходимо воденето на дело. Поради
това, претендира разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ч.гр.д. № ..../2018г. по описа на ВРС, 50 с-в,
от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа
на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 5525 от 20.07.2018г., като в срока по чл.414, ал.2 ГПК
от посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В.и к.” ООД, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.
Видно от приложената на л.31 от делото справка за
недобора на частен абонат с № 1763454, с титуляр А.Н.Й., за обект, находящ се в гр. В., ул. „Ш.С., че общото
задължение за консумирана вода за периода 13.05.2015г. до 15.09.2016г.,
възлиза в размер на 307.06лв. Начислената от ищцовото дружество със справката
за недобора лихва върху съответните главници към 14.07.2018г. е в размер на 71.45
лева.
Видно от приобщен на л.49 нотариален акт, А.Й. е закупила
на 26.05.2015г. процесния имот, за който са начислени сумите от ищеца.
Съобразно приетото заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза /л.66-68/, показанията на процесния водомер при
извършения оглед на 13.02.2019г. са 474. Водомерът е окомплектован с
метрологична пломба и пломба на „ВиК – В.“ ООД, като същите не са нарушени.
Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза
/л.69-80/, по фактура №**********/14.08.2015г. за отчетен период 13.05.2015г.
до 13.08.2015г. и фактура №**********/11.09.2015г. за отчетен период
13.08.2015г. до 10.09.2015г. са начислени общо 20 куб.м. вода на стойност
47.76лв., а размерът на начисленото обезщетение за забава върху тези суми за
периода 14.09.2015г. до 14.07.2018г. е 13.55лв.
Ангажирани са от ответницата гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Н. Р.Д., която излага че живее в съседния вход,има
достъп до апартамента на А. и ключ. А. живее в Г. и се връща в годината един
път, през останалото време жилището не е обитаемо. Инкасаторът на ВиК не
посещава редовно за отчитане на водомерите и много често имат надписване на
водата. А. била в България през м. ноември 2018г. Един и същи инкасатор им
отчита водомерите инкасаторката била уведомена, че свидетелката има ключ от
апартамента, но не отчитала.
От заключението по
изслушаната по делото първоначална съдебно-счетоводна експертиза /л.69-93/, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява че към 16.01.2019г. задълженията по процесния абонатен номер са
неплатени. Размерът на месечните задължения за главница за периода 31.07.2015г.
до 11.08.2018г. е 352.71лв., а размерът на лихвите за забава по фактурите за
този период от падежа им до 11.08.2018г. е 51.39лв. /последното е видно от
Приложение 3 в табличен вид към заключението, а в заключителната част е
допусната грешка, като вещото лице е преповторило размера на лихвите за цялата
претендирана сума/.
Съобразно заключението на вещото лице по приетата
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.115-134/, последната фактура,
заплатена чрез разплащателната сметка на ответника към ищеца, е за м.06/2014г.,
като плащането е извършено на 18.07.2014г. Към 18.08.2014г. по разплащателната
сметка на ответника е заявено ново плащане за сума от 210.14лв., която сума е
възстановена по сметката му на 20.08.2014г. В предоставения файл от Банка ДСК
към ВиК –В. от 18.08.2014г. по абонатен номер 1306842 е отразено плащане на
сумата от 210.14лв. с код 07 „не е заявено плащане по тази сметка“, с което е
преустановено плащането на ВиК услуги по абонатен номер 1306842. По процесната
разплащателна сметка с титуляр Борислав Йорданов са заявени плащания /незабавно
инкасо/ с попълване на електронен формуляр към ВиК – В. по абонатни номера
1306841 и 1306842, като към 26.02.2019г. няма заявен отказ за плащане на ВиК
услуги.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не се
спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираната сума, срещу която от длъжника е подадено възражение, както и че
исковете по чл.415, ал.4 ГПК са предявени в законоустановения срок, което
обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за
ищеца. Съдът намира за неоснователно възражението на ищцовата страна с
твърдение, че възражението в заповедното производство не е подписано от
ответницата. Дори и това да е така, то това съставлява нередовност на
процесуалното действие, която подлежи на отстраняване по реда на чл.101 ГПК, а
в последното съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител,
е извършила потвърждение. Поради това, съдът приема, че срещу заповедта за
изпълнение е постъпило надлежно възражение.
Ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на
В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с
посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени
услуги и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за
забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Не е спорно по делото, че ответницата е потребител за
недвижим имот в гр. В., ж.к. „Вл. Варненчик“, ул. „6-ти
септември“, бл. 28, вх. А, ап. 7 за периода, в
който са издадени процесните фактури, който е присъединен към
водопроводната и канализационната система, като за имота е
определен абонатен номер № 1763454,
поради което и съдът намира, че ответникът е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги
по см. § 1, ал. 1, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги.
Съгласно общите условия, основно задължение на
потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това
задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
оператора. Съгласно чл. 22 от същите, изразходваните количества питейна вода се
отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора
и/или в имотите на потребителите. Уреден с общите условия в раздел втори е и
редът за отчитане на количествата питейна вода. Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за
потребители за питейно-битови нужди, отчетът се извършва на 3 месеца. Според
ал. 3 на чл. 23, в междинните периоди между два отчета ВиК операторът
ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определена въз основа на
средния месечен разход от предходните два отчета. След отчитане на показанията
на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Предвидено в ал. 4 на чл. 23 е, че отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при
неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора.
Досежно доставката на отчетената вода, настоящият състав
намира следното: във връзка с направените оспорвания от ответницата в срока за
отговор на исковата молба, е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, от което по категоричен начин се установява, че към
датата на огледа – 13.02.2019г. показанието на водомера е било 474 куб.м.
Именно във връзка със заключението на вещото лице, ищецът е предприел частично
оттегляне на исковете си, като е останал да поддържа претенцията само по
първите две издадени фактури за потребление в периода
13.05.2015г. до 10.09.2015г. и то до размер от 15 куб.м. След частичното оттегляне на исковете,
ответницата, чрез процесуалния си представител, е заявила, че в този размер до
показанието на водомера, не оспорва иска. Поради това, съдът приема, че искът
до размер от сумата от 35.82лв. е основателен и следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 18.07.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за
лихва за забава върху горното задължение. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „В.и к.” ООД, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането. Следователно, ответницата е изпаднала в забава за заплащане на носимото
си и изискуемо задължение за цената на доставените ВиК услуги по издадените
фактури, за които искът за главница бива уважен, за периода от 14.09.2015г.
до 14.07.2018г. Изчислено с продукт Апис - Финанси, дължимият размер на
обезщетението за забава за този период върху главницата от 35.82лв. възлиза в
размер от 10.30лв., поради което претенцията следва да бъде уважена до
предявения размер от 10.21лв.
По разноските в процеса:
При произнасяне
по разноските с крайния акт на съда, следва да бъде съобразена и оттеглената
част от исковете.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013г., както и чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважената част в размер от 9.12лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените в исковото производство разноски съразмерно с
уважената част в размер от 63.84лв. за заплатена държавна такса, депозит за експертиза
и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед
своевременно отправеното искане, представените доказателства и на осн. чл.78,
ал.3 и 4 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сторени
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете и прекратената част в
размер от 746.63лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът А.Н.Й.,
ЕГН **********,*** дължи на ищеца
„Водоснабдяване и канализация – В.” ООД, ЕИК ......със седалище и адрес на
управление:*** следните суми: сумата от 35.82лв. (тридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща главница за периода 13.05.2015г. до 10.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.07.2018г., до окончателното погасяване на задължението; сумата
от 10.21лв. (десет лева и двадесет и една стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода 14.09.2015г. до 14.07.2018г.,
дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1763454,
за обект – имот, находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. Варненчик“, ул. „6-ти
септември“, бл. 28, вх. А, ап. 7, за които суми е издадена
заповед № 5525 от 20.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № ..../2018г.
по описа на ВРС, 50 с-в, на
основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Н.Й., ЕГН **********,*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация – В.” ООД, ЕИК ......със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 9.12лв. /девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство по ЧГД № ..../2018г.
по описа на ВРС, 50 с-в, разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
А.Н.Й., ЕГН **********,*** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация – В.” ООД, ЕИК ......със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 63.84лв. /шестдесет и три лева и осемдесет и четири
стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация – В.”
ООД, ЕИК ......със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Н.Й., ЕГН **********,*** сумата от 746.63лв. /седемстотин четиридесет и шест лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.3 и 4 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: