№ 3939
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В. М. В. срещу решение от 27.10.2021
г., поправено с решение от 10.04.2022 г., по гр.д. №28694/2020 г. на Софийския районен съд,
ГО, 153 състав, в частта, в която е уважен предявеният от „Т.Б.“ ЕАД срещу жалбоподателя
установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.229 ЗЕС за
сумите: 0,68 лв. – главница, представляваща стойност на предоставени далекосъобщителни
услуги по договор за мобилни услуги №********* от 03.09.2015 г., изменен с допълнително
споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.03.2017 г. за
мобилен номер **********, 70,42 лв. – главница, представляваща стойност на предоставени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги №********* от 15.01.2016 г.,
изменен с допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 10.06.2017 г. за мобилен номер **********, 46,04 лв. – главница, представляваща
стойност на предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги
№********* от 10.06.2017 г. за мобилен номер **********, ведно със законната лихва от
29.01.2020 г. до окончателното изплащане, 40,61 лв. – главница, представляваща стойност
на предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги №********* от
14.08.2017 г. за мобилен номер **********, ведно със законната лихва от 29.01.2020 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по гр.д. №4318/2020 г. по описа на СРС, 153 състав, като жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца разноски в исковото и заповедното производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, необосновано,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със
събраните по делото доказателства. Твърди, че не дължи процесните суми поради липса на
доставка на услуга, както и че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал приетото
по делото заключение на ССчЕ. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд
1
да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Й.Б.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която е уважен предявеният
установителен иск за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг, и от ищеца в
частта, в която е отхвърлен предявеният установителен иск за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, поради което решението е влязло в законна
сила в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, поради което настоящият въззивен съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционният съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с
доводите в жалбата за неправилност на решението следва да се добави и следното:
По делото не се спори, а и е установено наличието на сочените от ищеца договорни
правоотношения, по силата на които последният се е задължил да предоставя на ответника
мобилни услуги.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което и настоящият въззивен състав
кредитира напълно, се установява, че през процесния период в системата на ищеца за налице
4 отчетни периода /20.01.2018 г. – 19.03.2018 г., 20.03.2018 г. – 19.04.2019 г., 20.04.2019 г. –
19.05.2019 г. и 20.05.2019 г. – 19.06.2019 г./, както и че са налице данни за ползвани услуги
през същите отчетни периоди. Ето защо, следва да се приеме, че през процесния период
ищцовото дружество е предоставило на ответника сочените мобилни услуги, поради което
последният дължи заплащането на тяхната парична равностойност. Независимо от това,
ответникът дължи заплащане на уговорената месечна абонаментна такса, като без значение е
дали е използвал предоставената от ищеца мрежа и мобилни услуги.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което и настоящият съдебен състав
кредитира напълно като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се
установява, че за процесния период ищцовото дружество е издало на името на ответника 5
бр. фактури на обща стойност 1042,99 лв., като ответникът е заплати частично сумата от
110,00 лв., а стойността на незаплатените такси и услуги възлиза в общ размер на сумата от
932,99 лв., от които дължими месечни такси и цена на потребените услуги в общ размер на
сумата от 157,75 лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви
доказателства, за установяване на положителния факт на плащането.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
2
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски във въззивното производство, но доколкото същата не е
представила доказателства за направени такива, то и не следва да и бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20203593 от 27.10.2021 г., поправено с решение
№20028547 от 10.04.2022 г., постановено по гр.д. №28694/2020 г. по описа на СРС, ГО, 153
състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3