Р Е Ш Е Н И Е
№ 1229/31.10.2022 година, град
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на пети октомври, през
две хиляди двадесет и втора година, в състав
съдия: Константин Григоров
секретар: Димитрина Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 1044 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.39, ал.1 от ЗЗЛД.
Образувано е по жалба
на М.Т.Т.,***, чрез адв. Г.С. ***, със съдебен адрес ***, *против отказ
обективиран в писмо с изх. № 66-00-968/11.10.2021 г. на Агенцията по
вписванията.
Иска се отмяна на отказа
и да се задължи Агенцията по вписванията да изтрие/заличи личните данни на
жалбоподателя, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на „Старлайт
Инженеринг“ ЕООД, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
Делото се разглежда за
втори път от Административен съд – Бургас, след като с решение № 6094/21.06.2022
г. по адм.д. 2536/2022 г. на ВАС е обезсилено решение № 1894/29.11.2021 г. по
адм.д. № 2424/2021 г. на Административен съд – Бургас и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
В отменителното решение
е посочено, че правилно и в съответствие с волята, изразена от жалбоподателя
първоинстанционният съд е приел, че той като субект на лични данни е упражнил
пред АВ правото си по чл.17 от общ Регламент относно защитата на данните като е
поискал да бъдат изтрити свързани с него лични данни, в резултат на което е
получил писмо, в което му били дадени указания да изпълни процедура по Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
(ЗТРРЮЛНЦ). След като получил писмото Т. подал жалба насочена срещу отказ на АВ
като администратор на лични данни да уважи неговото искане. Сочи се, че
административният съд бил длъжен да съобрази изразената от жалбоподателя воля и
да приеме, че е сезиран с жалба по чл.39 от ЗЗЛД, съгласно който при нарушаване
на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може
да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни
пред съда по реда на АПК. В случая жалбоподателят посочил, а и се установило,
че администратор на лични данни е АВ, а не нейният изпълнителен директор.
Жалбата била насочена срещу отказ на администратора на лични данни, а не срещу
индивидуален административен акт на административен орган, поради което
неправилно Административен съд – Бургас конституирал като ответник
изпълнителния директор на АВ вместо администратора на лични данни. Изяснено е
още, че от значение за определяне на процесуалния ред за разглеждане на спора и
конституиране на страните е съдържанието на жалбата, с която в този случай
(който се различавал от други сходни казуси) се атакува акт на АВ като
администратор на лични данни, материализиран в писмо, което е подписано от
законния представител на АВ, а не самото писмо като издадено от изпълнителния
директор на АВ.
Жалбоподателят М.Т.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г.С. ***. Поддържа
жалбата и искането за отмяна на обжалвания отказ. В писмено становище излага
съображения за допустимост на жалбата, иска отмяна на отказа и да бъде задължен
ответникът да се произнесе по заявлението, с което е сезиран.
За Агенция по вписванията – София, редовно
призован, представител не се явява. Представя писмен отговор на жалбата, в
който излага съображения в две насоки. На първо място намира жалбата за
процесуално недопустима, тъй като била подадена срещу акт, който не подлежи на
обжалване по съдебен ред. Излага съображения, според които развилото се пред АВ
производство не е административно, което да е приключило с издаване на
индивидуален акт, а е производство по реда на чл.39 от ЗЗЛД. В процесното писмо
не се съдържал отказ за произнасяне по заявление за заличаване на данни и по
същество представлява указание относно реда и начина за удовлетворяване на
искането. Не се ограничавали права и не се създавали задължения за адресата.
В условията на евентуалност изразява становище
за неоснователност на жалбата. Сочи, че към заявлението за първоначална
регистрация бил представен за обявяване учредителен акт, в който личните данни
на Т., освен изискуемите по закон, не били заличени. Позовава се на разпоредбата
на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, въз основа на която длъжностното лице по
регистрацията следва да приложи законовата презумпция, че посочени лични данни,
които не се изискват по закон, се смятат за предоставени от предоставилите ги
лица с тяхно съгласие същите да бъдат обработвани от агенцията и за
предоставянето на публичен достъп до тях. На основание чл.119, ал.4 от ТЗ бил обявен
единственият представен от заявителя учредителен акт – с незаличени лични
данни. Изтъква, че заявителят бил информиран да представи за вписване
учредителен акт със заличени лични данни. В качеството на администратор на
лични данни „Старлайт инженеринг“ ЕООД било единственото правно легитимирано
лице, което следвало да предприеме действия, съобразени с изискванията на
принципите за минимализъм и пропорционалност, уредени в чл.5 на Регламент
2016/679, чието спазване е гарантирано от ЗТРРЮЛНЦ. Администраторът следвало да
приложи към заявлението за вписване/обявяване по партидата на дружеството
препис от акта, подлежащ на обявяване в търговския регистър, в който личните
данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.
Иска жалбата да бъде оставена без разглеждане,
евентуално да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
С писмена молба, депозирана преди първото
съдебно заседание заявява, че поддържа представения отговор и направените,
искания и възражения. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Заинтересованата страна „Старлайт Инженеринг“
ЕООД, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по
спора.
Факти:
Посочените в това решение номера на
страници са от адм. д. № 2424/2021 г. на Административен съд – Бургас.
В заявление с вх. № 66-00-968/17.09.2021г.
(л.21) М.Т. посочил, че е
управител на „Старлайт инженеринг“ ЕООД и установил, че по партидата на
дружеството, в полето актуален учредителен акт, бил публикуван учредителен акт
на дружеството, който съдържал лични данни на заявителя. Заявил, че иска личните му данни
да бъдат изтрити/заличени, по начин по който да не бъде идентифициран от трети лица. В искането
изрично е отбелязано, че в случай, че бъде прието, че личните данни били
предоставени на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля съгласието същите
да бъдат обработвани, чрез публикуването/обявяването им в учредителния акт по
партидата на дружеството.
С писмо изх. № 66-00968/11.10.2021 г. (л.23)
АВ уведомила жалбоподателя, че освен администратор на лични данни, агенцията е
и получател на данни, предоставяни от заявителите в хода на регистърното
производство, с оглед вписване/обявяване във водения и съхранявания от нея
ТРРЮЛНЦ. „Старлайт Инженеринг“
ЕООД има качеството
на администратор на лични данни по смисъла на ОРЗЛД по отношение на субектите,
чийто лични данни са посочени в заявените документи. Съгласно принципа за
свеждане на данните до минимум подаденият от администратора учредителен акт
следва да съдържа заличени лични данни, а такъв не е подаден, поради което по
партидата на търговеца е обявен единствено представения учредителен акт без
заличени данни. Разпоредбите на чл.13, ал.6, изр.последно от ЗТРРЮЛНЦ и чл.20,
т.1, б. „б“ от Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
ТРРЮЛНЦ, ведно с разпоредбите на чл.5, б. „в“ от ОРЗЛД, създават задължение на
администратора на лични данни – заявител в регистърното производство да входира
за вписване акт със заличени лични данни, освен изискващите се по закон. На
заявителя е указано, че е необходимо да се представи в общото деловодство на
агенцията заверен препис от дружествения договор, в който личните данни са
заличени. Така Агенцията ще може да ограничи достъпа до личните данни на М.Т. в
публичната част на регистъра.
Писмото е с изх.
дата 11.10.2021 г., а жалбата е подадена вх. № 10474/13.10.2021г. – в срока по
чл.149, ал.1 от АПК.
Правни изводи:
Според указанията в решение № 6094/21.06.2022 г. по
адм.д. 2536/2022 г. на ВАС, Административен съд – Бургас е бил длъжен да се
съобрази с изразената от жалбоподателя воля и да приеме, че е сезиран с жалба
по чл.39 от ЗЗЛД.
Предмет на обжалване в настоящото производство е акт
по смисъла на чл.39, ал.1 от ЗЗЛД.
Съдът приема за безспорно, че публикуваните в
Търговския регистър данни за жалбоподателя, сдържащи се в учредителния акт по
партидата на „Старлайт Инженеринг“ ЕООД представляват „лични данни“ по смисъла на
чл.4, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27
април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните).
Съгласно чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, субектът на
данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него
лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие
без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените
по-долу основания: ………б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху
което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква
а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за
обработването…
В конкретния случай, жалбоподателят Т. упражнил правото
си на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в посочената разпоредба.
Неправилно административният орган приел, че той има качеството на получател на
данните и тяхното заличаване следва да се извърши по реда на регистърното
производство, с представянето на нов екземпляр на подлежащия на вписване акт,
със заличени от заявителя лични данни, съдържащи се в него.
Разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че обстоятелствата
и актовете по ал.1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по
смисъла на чл.4, т.1 от Регламента, с изключение на информацията, за която със
закон се изисква да бъде обявена. В случая обявеният акт е учредителен акт на еднолично
дружество с ограничена отговорност.
Според чл.115, т.3 от Търговския закон дружественият
договор на такова дружество следва да съдържа името, съответно фирмата и
единния идентификационен код на съдружниците. В случая едноличният собственик
на капитала е физическо лице, поради което и с оглед на посочената разпоредба той
следва да бъде индивидуализиран само с име. Следователно на основание чл.2,
ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ личните данни, подлежащи на обявяване като законово изискуем
реквизит на дружествения договор, са имената на съдружниците.
Подлежащите на вписване обстоятелства се заявяват по
ред, регламентиран с чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ възлага на
заявителя (лице по чл.15 от същия закон) задължение да представи подлежащия на
обявяване акт съгласно изискванията на закона, както и заверени преписи от
актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни,
освен тези, които се изискват по закон, са заличени.
Според чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, когато в заявлението
или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се
изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за
тяхното обработване от Агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.
Въведената с тази норма презумпция за съгласие е в
колизия с разпоредбите на чл.4, §11 и чл.6, §1, б. „а“ от Регламента, които се
ползват с предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им
противоречат, по силата на чл.249, §2 от ДЕО и чл.5, ал.4 от КРБ.
Първата норма дефинира понятието „съгласие на субекта
на данните“, като сочи, че съгласие е всяко свободно изразено, конкретно,
информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните,
посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява
съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени. Съответно
разпоредбата на чл.6, §1, б. „а“ гласи, че обработването е законосъобразно,
само ако и доколкото е приложимо поне едно от посочените условия, а именно –
субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една
или повече конкретни цели. В този смисъл съгласието не може и не следва да се
предполага. Администраторът на лични данни не може да бъде освободен от
задължението по чл.7, §1 от Регламента, съгласно който, когато обработването се
извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да
докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработването на личните му
данни.
Представянето на учредителния акт на дружеството за
обявяване без заверен препис от него със заличени данни не може да бъде
определено като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на
определено лице да бъдат обработени свързаните с него лични данни. Ето защо,
дори да не е представен такъв препис, администраторът в изпълнение на
законовата забрана по чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и задължението си по чл.7, §1 от
Регламента е длъжен да заличи данните или преди обявяване на акта да изиска
недвусмислено изразено съгласие от субекта на данните.
След като съгласието на субекта на данните не е
изразено недвусмислено, то обработването им е незаконосъобразно по аргумент от
чл.6 и чл.7, §2 от Регламента.
Съгласно чл.7, §3, пр.1 и чл.17, §1, б. „б“, пр.1 от
Регламента, субектът на данни има право да оттегли съгласието си по всяко време
и да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без
ненужно забавяне. В тази хипотеза администраторът е длъжен да изтрие данните
без ненужно забавяне или да обоснове наличието на някое от изключенията,
предвидени с разпоредбата на чл.17, §3 от Регламента.
В конкретния случай със заявление вх.№
66-00-968/17.09.2021 г. до Агенцията по вписванията жалбоподателят изрично е
поискал изтриване на личните му данни, обявяването на които не е изискуемо със
закон, като е заявил ясно и недвусмислено, че дори да е презумирано съгласие за
обработването им, то той го оттегля, поради което за администратора на лични
данни не е съществувало никакво съмнение каква е била волята на субекта на
данни.
Вместо да изпълни задължението си да изтрие данните
незабавно, ответникът е указал необходимостта от представяне на заверен препис
от дружествения договор, в който личните данни, освен изискуемите по закон, са
заличени, с което е направил недопустимо смесване между регистърното
производство по ЗТРРЮЛНЦ и предвидените в чл.15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679
производства по реализиране на конкретни права от субектите на данни.
При наличието на изрично заявено оттегляне на
съгласието и при липсата на някое от изключенията, предвидени в чл.17, §3 от
Регламента, ответникът в нарушение на императивните разпоредби на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.17, §1, б. „б“ от Регламента е отказал да изтрие/заличи
публикуваните лични данни на жалбоподателя.
Изложеното мотивира съда да приеме, че оспореният
отказ е незаконосъобразен като противоречащ на материалния закон, поради което следва
да бъде отменен. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде
изпратена на Агенция по вписванията като администратор на лични данни за ново
произнасяне по Заявлението съобразно указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с настоящото решение.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.226, ал.3 от АПК, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по
производството за всички съдебни инстанции. Същите са в размер на 1 580
лв., от които държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатски хонорар при
първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд – 500 лв.; държавна
такса за касационно обжалване в размер на 70 лв. и адвокатски хонорар за
касационната инстанция в размер на 500 лв.; адвокатски хонорар при новото
разглеждане на делото от първоинстанционния съд – 500 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното от
оспорващия адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото. Съгласно чл.8,
ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2,
възнаграждението е 500 лв., каквито са и възнагражденията пред всички инстанции
по настоящото дело.
Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас,
II-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на
Агенцията по вписванията, обективиран в писмо изх.№ 66-00968/11.10.2021 г., за заличаване на лични данни на М.Т.Т. *** по подадено от него заявление вх. №66-00-968/17.09.2021 г.
ИЗПРАЩА преписката на
Агенция по вписванията за ново произнасяне по заявлението на М.Т.Т., в сроковете
по чл.12, ал.3 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция по
вписванията да заплати на М.Т.Т.,***,
направените по делото разноски в размер на 1 580 лв.
Решението може да се обжалва
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: