Определение по дело №67/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 във връзка с чл. 419 ал.1от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от Г. Г. В., ЕГН *, от Г. Б., област Б., У. “. А. Б.” № 15, срещу Разпореждане по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5322/17.10.2011г., постановено по частно гражданско дело №1489/2011г. по описа на РС Разлог.

С частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, основани на доводи за неправилност поради неправилното приложение на материалния и процесуалния закон. Развити са във връзка с оплакванията в частната жалба възражения, че за издадената заповед за незабавно изпълнение, длъжника В. е научил на 18.10.2013г., след като упълномощен от него адвокат се запознал с материалите по ИД № 145/2013г. по описа на ЧСИ В.Т. с рег. № 795 и район на действие ОС Б.. Основното оплакване в частната жалба е за нередовно връчване на длъжника В., на издадената заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, като се възразява, че длъжника не е бил открит на домашния му адрес и не е било залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК според изискванията на закона. Наведени са от жалбоподателя Г. Г. В. и възражение, че в издадената Заповед за парично задължение погрешно фамилното име на длъжника е било записано Б., вместо правилното фамилно име В., като е налице нарушение на разпоредбата на чл. 412 ал.1 т. 4 от ГПК. Иска се от съда да отмени изцяло обжалваното разпореждане на съда по заповедното производство по реда на чл. 417 от ГПК.

С писмен отговор по реда на чл. 276 от ГПК, “. Ф. Б. Е., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: Г. С. 1000, район „О*”, бУ. “. А. Д.” № 1. етаж 2, представлявано от И. Г. Д.- М., Ч. пълномощника си адв. Р. М. М., оспорва частната жалба срещу Разпореждане по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5322/17.10.2011г., постановено по частно гражданско дело №1489/2011г. по описа на РС Р. като акцентира, че компетентността на съда в производството по чл. 419 от ГПК е ограничена само до преценката на обстоятелството, дали акта, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение, е редовен от външна страна, като съдът следва да извърши проверка, дали представения документ, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на изпълнителен лист. За да обоснове процесуалната си легитимация по делото, пълномощника на “. Ф. Б. Е. сочи, че по силата на договор за цесия от 06.01.2012г., е било надлежно прехвърлено вземането на “. ДСК” Е., от длъжниците А. М. М., ЕГН *, от село Ф., Г. В. Т., ЕГН *, от Г. Д. и жалбоподателя Г. Г. В., ЕГН *, от Г. Б., произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 13.02.2007г., ведно с всичките му привилегии, изтекли лихви и обезпечения. Така по силата на договор за цесия и на основание чл. 429 от ГПК, цесионерът „ОТП Ф. Б. Е. е частен правоприемник за вземането на заявителя- “. ДСК” Е.. С отговора на частната жалба се възразява, че същата е нередовна, тъй като не е внесена дължимата държавна такса, в размер на 168.93лв., съобразно чл. 18 ал.1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата. Изразява се становище, че частната жалба от Г. Г. В. е и неоснователна, тъй като изложените в нея доводи сякаш сочат на атакуване на действията на ЧСИ, което съставлява друго производство – такова по чл. 435 ал.1 от ГПК, а не производство по чл. 419 от ГПК. С отговора на частната жалба се оспорва твърдението на В., че същият не е бил надлежно уведомен за издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Навадени са доводи от процесуалния представител на “. Ф. Б. Е., че съобщението от ЧСИ В. Т.за издадената заповед за изпълнение и образуваното въз основа на нея изпълнително дело, е получено от В. лично, като същият е отказал да го подпише, поради което е налице основанието на чл. 44 ал.1 изр. 5 от ГПК и връчването е редовно. В този смисъл се възразява, че В. не е спазил срока за обжалване на атакуваната Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5322/17.10.2011г., постановено по частно гражданско дело №1489/2011г. по описа на РС Р. съобразно чл. 419 ал. 1 от ГПК, като частната му жалба е просрочена и процесуално недопустима. Навадени са с писмения отговор още доводи, че грешката в изписването на името на жалбоподателя в заповедта за изпълнение, в никакъв случай при вярно и точно посочване на ЕГН на лицето не може да бъде основание да се приеме, че издадената заповед е незаконосъобразна. С писмения отговор процесуалния представител на “. Ф. Б. Е., моли съда да остави частната жалба срещу разпореждането на РС Р. без уважение.

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваните разпореждания на съда по заповедното производство, съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

Заповедният съд е бил сезиран от “. ДСК” Е., Ч. пълномощника си П. Б. Л.- юристконсулт, със заявление с вх. № 3047 от 13.10.2011г., по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу длъжника- А. М. М., ЕГН *, от село Ф., и поръчителите- Г. В. Т., ЕГН *, от Г. Д. и жалбоподателя Г. Г. В., ЕГН *, от Г. Б., въз основа на обявено за предсрочно и изцяло изискуемо вземане по Договор за кредит за текущо потребление от 13.02.2007г., за следните суми: 12 623.89лв.- главница, 4 269.18лв.,съставляваща дължима договорна лихва за забава, за периода от 13.02.2007г. до 12.10.2011г., законна лихва за забава върху главницата, считано от постъпването на заявлението в съда- 13.10.2013г. до окончателното изплащане на дължимото, както и разноските по заповедното производство.

В заявлението изрично е посочено, че вземанията на кредитора “. ДСК” Е., произтича от извлечение от счетоводните книги на банката № 13542825/13.10.2011г., за размера на дълга на длъжника А. М. М., ЕГН *, от село Ф., Г. В. Т., ЕГН *, от Г. Д. и жалбоподателя Г. Г. В., ЕГН *, от Г. Б., по Договор за кредит за текущо потребление от 13.02.2007г.

Извлечението от счетоводните книги на банката заявител и Договор за кредит за текущо потребление от 13.02.2007г., са приложени към заявлението.

Въз основа на представения документ- извлечение от счетоводните книги на банката и на основание чл. 418 от ГПК, съдия от РС Разлог е разпоредил издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5322/17.10.2011г., въз основа на депозираното заявление по частно гражданско дело №1489/2011г. по описа на РС Р. с която длъжниците А. М. М., ЕГН *, от село Ф., Г. В. Т., ЕГН *, от Г. Д. и жалбоподателя Г. Г. В., ЕГН *, от Г. Б., са осъдени да заплатят солидарно на банката кредитор- “. ДСК” Е., претендираните суми в депозираното пред заповедния съд заявление: 12 623.89лв.- главница, 4 269.18лв.,съставляваща дължима договорна лихва за забава, за периода от 13.02.2007г. до 12.10.2011г., законна лихва за забава върху главницата, считано от постъпването на заявлението в съда- 13.10.2013г. до окончателното изплащане на дължимото, както и разноските по заповедното производство.

Разпореждането на съда, ведно с мотивите към него е инкорпорирано в издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Постановено е незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК, срещу солидарните длъжници по Договор за кредит за текущо потребление от 13.02.2007г.

Пред съда по заповедното производство, е депозирано от жалбоподателя Г. Г. В. и възражение по чл. 423 от ГПК, за което няма данни да е било разглеждано от ОС Б..

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Б., излага следните правни доводи:

Според чл.418 ал.2 ГПК, в заповедното производство съдът проверява дали документът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа, т.е. проверява се формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Това означава, че съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеният документ като изпълнително основание, освен в случаите, предвидени в чл. 418 ал.3 ГПК. Следователно, в рамките на настоящото производство, въззивният съд може в рамките на своята компетентност, да извърши проверка за правилност и законосъобразност на изводите на съда по заповедното производство, досежно наличието на изискуемите от закона реквизити, като се ограничи в дейността си в рамките на предвиденото в чл. 418 ал.2 от ГПК.

Оплакването с частната жалба от солидарния длъжник Г. Г. В., поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 13.02.2007г., за нередовност на връчването на издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5322/17.10.2011г., постановено по частно гражданско дело №1489/2011г. по описа на РС Р. настоящият състав не намира за относимо към законосъобразността на атакуваната заповед за изпълнение на парично задължение, но счита че същото е относимо към допустимостта на депозираната частна жалба. Възражението е неоснователно. Видно от Покана за доброволно изпълнение, изпратена от ЧСИ В. Т. по ИД № 145/2013г. до длъжника Г. Г. В., ведно със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5322/17.10.2011г., постановено по частно гражданско дело №1489/2011г. по описа на РС Разлог и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, същата е връчена на В. на 27.03.2013г. от връчителя С. И. М., който е открил адресата на адрес в Г. Д. и след като му връчил книжата, В. отказал да ги получи и подпише, поради което отказа му е бил удостоверен с подписа на връчителя от същата дата. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че връчването е нередовно, тъй като той не е намерен на адреса на който живее и е следвало на този адрес на бъде залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, а такова не е било залепено и поставено в пощенската кутия на адреса на местоживеене на В. в Г. Б.. С разпоредбата на чл. 49 от ГПК, законодателят значително е разширил разбирането за мястото на което може лично на адресата да бъде извършвано връчване на книжа и призовки, като на практика това е всяко място на което адресата може да бъде намерен. Ако адресата е намерен и връчителя установи по безспорен начин неговата самоличност, редовното връчване на книжа може да се извърши и по месторабота и изобщо на всяко място, на което адресата лично е открит и намерен. В този смисъл не е допуснато нарушение на правилата на ГПК, след като В. е открит от връчителя на адрес в Г. Д., различен от домашния му адрес на който същият живее и доколкото връчването е станало лично на адресата, а отказа на същият да приеме съобщението е удостоверено с подписа на връчителя, то врачването на разписката на 27.03.2013г. е редовно и от този момент жалбоподателят Г. Г. В. е научил не само за образуваното срещу него изпълнително производство, но същият е разбрал и основанието за неговото образуване – издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5322/17.10.2011г., постановено по частно гражданско дело №1489/2011г. по описа на РС Р. в полза на кредитора “. ДСК” Е. и на основание поръчителство по Договор за кредит за текущо потребление от 13.02.2007г.

Неоснователни в този смисъл са доводите на жалбоподателя Г. Г. В., че същият е научил за издадената срещу него заповед за парично изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК едва на 18.10.2013г., след като се установява, че за издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5322/17.10.2011г., постановено по частно гражданско дело №1489/2011г. по описа на РС Р. редовно и лично му е било съобщено на 27.03.2013г., от която дата е започнал да тече и срока за обжалване по реда на чл. 419 ал.1 от ГПК. Настоящият състав на ОС Б. при проверката си по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна жалба по реда на чл. 419 от ГПК, за процесуално недопустима като подадена след изтичане на срока за обжалване по чл. 419 ал. 1 от ГПК. Макар същата да е депозирана от легитимирана страна с правен интерес и да е насочена срещу акт подлежащ на обжалване пред по-горестоящата съдебна инстанция съобразно изричната разпоредба на закона, същата е просрочена и следва да бъде оставена от съда без разглеждане по същество.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от Г. Г. В., ЕГН *, от Г. Б., област Б., У. “. А. Б.” № 15, срещу Разпореждане по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5322/17.10.2011г., постановено по частно гражданско дело №1489/2011г. по описа на РС Р. като просрочена и ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

Определението на съда подлежи на касационно обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението му на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :