М О Т И В И
към Присъда № 13 от
16.07.2020 г. по НОХД № 99/2020 г. по описа на Районен съд - Чирпан
Внесен е
обвинителен акт против подсъдимия И.В.Д. за това, че на 19.07.2019 г. в с. Ч.г., обл. Стара Загора се е съвкупил с ненавършилата
14 - годишна възраст И.И.Г., с ЕГН **********, като
извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК – престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – Чирпан поддържа обвинението спрямо подсъдимия И.В.Д., както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
така и по отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, над минималния и под средния размер при приложение на чл. 58а от НК, което наказание да изтърпи ефективно в затвор или затворническо заведение
при първоначален общ режим, съгл. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Алтернативно
иска на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде отложено изтърпяването на наказанието
с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият И.В.Д.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, като изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Защитникът на
подсъдимия пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание в рамките на минималния
размер, изтърпяването на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Съдебното следствие
по делото е проведено по реда на чл. 372, ал. 4, във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие от негова
страна, да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като взе
предвид направеното самопризнание от подсъдимия, събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на
подсъдимия, при условията на чл. 373, ал. 3 от НПК, ведно със становищата и
доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
І. ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
И.В.Д. е роден на *** ***,
постоянен адрес:***, български гражданин, неграмотен, неработи, неженен,
неосъждан (реабилитиран по чл. 88а от НК), ЕГН **********.
Подсъдимият Д. и
свидетелката И.И.Г. (която към момента на деянието до
23.10.2019г. е била с името И. Г.Р.), родена на ***г. се познавали, тъй като
бащата на свидетелката – св. И.В.Г. и подсъдимия били приятели. На 19.07.2019г.
св. Г. *** и се срещнала с подсъдимия, който и предложил да отиде в неговия
двор, където отглеждал чушки, за да си поговорят за нещо. Св. Г. знаела къде се
намира двора на подсъдимия, тъй като била ходила там няколко пъти заедно с баща
си. По-късно през същия ден – 19.07.2019г. св. Г. отишла в двора на подсъдимия
в с. Ч.г., обл. Ст. Загора и го заварила сам. Подсъдимият отвел свидетелката Г.
в малка къща в двора, състояща се от една стая. В нея имало легло с дюшек и
малка маса. Подсъдимият поискал от св. Г. да се съблече. Тя първоначално не
искала, но подсъдимият й казал да не се притеснява и тя го оставила да й
съблече дрехите, след което се съблякъл и той. Легнали на леглото и осъществили
полов акт. Подсъдимият Д. знаел, че свидетелката Г. не е навършила 14 години,
но въпреки ниската й възраст същият осъществил полов акт с нея. По време на
половия акт, подсъдимият Д. я целувал по устните и шията. След акта св. Г. се
прибрала в дома си. На следващия ден бащата на И. – св. И.Г. забелязал, че по
шията на дъщеря му има следи от просмукване и подал сигнал в РУ - Чирпан.
От заключението на изготвената
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) на живо лице № 173/2019г. се установява, че
при извършения на 20.07.2019г. преглед на И.Г. на ** години са установени: Кръвонасядания по клепачите на лявото око,
горния клепач на дясното око и лява слепоочна област на лицето. Повърхностни
кръвонасядания по шията в дясно и срединно. Девствена ципа с налобена форма,
месеста с наличие на щърбина в пет часа по часовниковия циферблат с леко изострени
и епитилизирани ръбове и кръвонасядане на ръбовете. Установените и описани
травматични увреждания по лицето и шията са от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени в областта на лицето от удари с човешка
ръка, а в областта на шията от просмукване с човешка уста. Тези увреждания са с
давност около 24 часа от часа на прегледа. Установената щърбина по девствената
ципа с кръвонасядане на ръбовете се получава при разкъсване на девствената ципа
от извършен полов акт и давността й е около 10-14 дни от датата на прегледа, т.
е преди не повече от 10-14 дни с прегледаната е осъществен полов акт с
проникване в половия орган.
От заключението на назначената
комплексна психолого-психиатрична експертиза се установява, че св. И.Г., страда от интелектуален дефицит - лека
умствена изостаналост - IQ = 64. Психичното, интелектуално-мнестично и
възприятно-представно ниво на освидетелставаната И.Г.
не отговарят на възрастовите норми. Паметово-интелектуалните й възможности и
социалната й зрелост са значително под очакваното за нейната възраст, което е
последица от леката умствена изостаналост. Освидетелстваната И.Г. не е в
състояние да разбира в достатъчна степен свойството и значението на извършеното
спрямо нея. Освидетелстваната И.Г. не е в състояние да дава достоверни
обяснения за случилото се. По време на извършеното спрямо нея деяние е била
първоначално в състояние на емоционален стрес. Към момента на освидетелстването
се установяват прояви на необщителност, емоционална лабилност, нарушен сън. В
дългосрочен план това е дете в риск, което може да развие дезадаптивни модели
на поведение, свързани с промискуитет, склонност към зависимости и/или
поведенчески отклонения. Има значителен риск в бъдеще, в по-зряла възраст, да
разгърне психично разстройство. Препоръчва се с нея да се осъществи
индивидуална психотерапевтична работа. Уместно е да се проведе такава и за
двамата родители поотделно, както и с най-близкото и обкръжение. Не е
препоръчително да участва във воденото разследване, което за дете в риск е
тежка психотравма, но е добре да бъде информирана за развитието му с цел
възпитателни, превантивни и психопрофилактични мерки.
От заключението на
назначената комплексна психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия И.Д. се
установява, че подсъдимия И.В.Д. не страда от психично заболяване. Същият е бил
в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях, като е разбирал свойството и значението на деянието
си и е могъл да ръководи постъпките си. По време на извършване на деянието,
както и в периода след това подс. Д. е бил психично здрав. Не са настъпили
промени в психичното му състояние към момента на извършване на деянието и след
това. Понастоящем психичното му състояние позволява да участва във фазите на
наказателното производство, да дава достоверни показания, както и да изтърпява
наказание. Психологичният профил на осв. Д. се характеризира с примитивизъм,
ниски морално-етични критерии, хедонистично поведение, склонен към власт и
контрол с цел осъществяване на лични интереси и възползване, в случая от
малолетно момиче с когнитивни и социални дефицити.
Изложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия, както и
от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателствени
средства – обяснения на подсъдимия – л. 17, показания на свидетелите – л.
23-26, Удостоверение за раждане на И.И.Г. - л. 78,
декларация за СМПИС – л. 18, справка за съдимост – л. 19-21, характеристична
справка – л. 22, СМЕ на живо лице – л. 28-30, КППЕ на св. И.Г. – л.33-41, КППЕ
на подсъдимия И.Д. – л. 45-53, Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена – л. 90, Приемо-предавателен протокол, както и от приетата в хода на
съдебното следствие справка за съдимост с рег. № 347/01.06.2020г. издадена от
РС – Чирпан, ведно с 8 бр. бюлетини, справка
от МП ГД Изпълнение на наказанията рег. № 7499/17.06.2020г. и справки от МП ГД „Изпълнение
на наказанията“ вх. № 2485/14.07.2020г., от МП ГД
Изпълнение на наказанията Затвора гр. София вх. № 2383/08.07.2020г. и от МП ГД
„Изпълнение на наказанията“ Затвора – Стара Загора с вх. № 2223/30.06.2020г.,
2346/07.07.2020г., като в тази насока следва изрично
да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си противоречат,
поради което и не се налага отделното им обсъждане.
Посочените
доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия, като съдът ги цени при
условията на чл. 373, ал. 3 от НПК.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен
начин, че подсъдимият И.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК, тъй като на 19.07.2019г. в с. Ч.г.,
обл. Стара Загора се е съвкупил с ненавършилата 14 - годишна възраст И.И.Г., с ЕГН **********, като извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК. Съгласието на малолетната за съвкуплението има
ограничено правно значение и законът приема, че то не изключва престъпния
характер на деянието, тъй като малолетните не могат да формират правно-валидна
воля и съвкуплението с такова лице, дори с негово съгласие застрашава
правилното му духовно и физическо развитие.
Подсъдимият е
вменяем следователно е наказателно-отговорно лице. Деянието е било извършено
при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал, че извършва съвкупление,
желаел е неговото осъществяване, като е съзнавал и възрастта на пострадалата. Авторството
на деянието се доказа по несъмнен начин. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето и мястото на извършване на престъплението. Подсъдимият
е имал представа за всички обективни елементи на престъплението. Съзнавал е, че
извършва полов акт с малолетно лице, като е предвиждал и искал
общественоопасните последици от деянието си.
ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При определяне вида
и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху
които е изградена наказателно правната ни система, а именно - принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл. 36 от НК.
Съгласно първият
принцип в специалния текст на НК, за извършеното престъпление е предвидено
наказание - лишаване от свобода от две до шест години.
С оглед спазването
на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Като
смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете направените от подсъдимия самопризнания
и проявената критичност към деянието.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимия са обремененото му съдебно минало и
лошите характеристични данни.
Ето защо, съдът
съобразявайки
се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, приложи разпоредбата на чл. 58а,
ал. 1 от НК, като определи и наложи на подсъдимият И.В.Д., окончателно наказание
лишаване от свобода за срок от 1 (една) година.
Основна цел на
наказанието е преди всичко поправянето и превъзпитаването на дееца, извършил
престъпление, като с налагането на санкцията се цели и
предупредително-възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото.
Съдът след като
отчете данните за:
- личността на
подсъдимия, характеризираща се с примитивизъм, ниски морално-етични критерии,
хедонистично поведение, склонен към власт и контрол с цел осъществяване на
лични интереси и възползване, в случая от малолетно момиче с когнитивни и
социални дефицити;
- обстоятелството, че
подсъдимия е бил многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер,
очертаващи последователно пренебрежително отношение към установени правни норми
в обществото;
- обстоятелството,
че изтърпените наказания по предишните осъждания не са спомогнали за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия;
- обществена
опасност на извършеното деяние, осъществено спрямо дете, страдащо от лека умствена
изостаналост, което не
е било в състояние да разбира в достатъчна степен, свойството и значението на
извършеното спрямо нея;
- последиците от деянието
- при пострадалото дете са констатирани необщителност, емоционална лабилност,
нарушен сън, като е отчетено, че в дългосрочен план това е дете в риск, което
може да развие дезадаптивни модели на поведение, свързани с промискуитет,
склонност към зависимости и/или поведенчески отклонения и има значителен риск в
бъдеще, в по-зряла възраст, да разгърне психично разстройство;
счита, че за постигане целите на наказанието е
наложително осъдения
да го изтърпи ефективно при
първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Това е необходимо
както за по-осезателното въздействие върху подсъдимия, така и в отговор на
налагащата се обществена нетърпимост към подобни престъпни прояви.
Съдът на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК, постанови след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства: 1 бр.
мобилен телефон марка Нокия, с IMEI: ***, 1 бр.
мобилен телефон марка Самсунг с IMEI: *** и IMEI: ***, следва да се върнат на
собствениците.
Съдът с оглед
изхода от делото присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и
деловодни разноски в размер на сумата от 937.80 /деветстотин тридесет и седем лева
и 80 ст./ лева.
IV. ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са липсата на морално –
волеви задръжки у подсъдимия, ниската правна култура и незачитането на
установения в Държавата правов ред.
Водим от горните
мотиви съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: