РЕШЕНИЕ
№ 11935
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА КР. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА КР. КАМЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110158291 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с исковова претенция с правно основание чл. 411 ал. 1, изр. 2 КЗ.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 09.09.2017г. в гр. София
водачът на лек автомобил „ Ауди 3“ с рег. № СА9772 НК, предизвикал пътнотранспортно
произшествие. Поддържа, че в резултат на ПТП било увредено имущество на трето лице –
лек автомобил „АУДИ 4“ с рег. № СА8031 ХН, с което ищецът имал сключена имуществена
застраховка „Каско“, въз основа на която заплатил застрахователно обезщетение в размер на
2709,33 лева. Твърди, че към датата на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
поради което поканил ответника да му възстанови платеното застрахователно обезщетение и
15 лева ликвидационни разноски. След отправена покана ответникът на 10.05.2018г.
извършил частично плащане на същото, а именно в размер на 1732, 38 лева и незаплатил
останалата част в размер на 991,95 лева, поради което предявява разглеждания иск.
Претендира разноски.
Възраженията на ответника произтичат от следните обстоятелства: оспорва, вида и
характера на посочения в исковата молба механизъм на ПТП, прави възражение, че водачът
на автомобила, застрахован по имуществена застраховка има изключителна вина за
настъпване на ПТП, алтернативно – прави възражение за съпричиняване, липса на причинна
връзка между ПТП и вредите, за което е изплатено обезщетение от ищеца, твърди
необосновано завишаване на размера на определеното от ищеца обезщетение
несъответстващо на реалните вреди.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл. 411, ал. 1 от КЗ:
От разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от КЗ се установява, че предпоставките уважаване
на предявения иск са: 1/ настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – да е
бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят
да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2/ причинителя на вредата
да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, наличие към датата на ПТП на действително правоотношение по
задължителна застраховка гражданска отговорност между ответника и собственика на МПС
«Ауди А3» с рег. № СА 9772 НК, наличие на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и собственика на лек автомобил «Ауди А4» с рег. №
СА 8031 ХН и извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение по
имущестена застраховка в посочения в исковата молба размер, както и извършено от
ответника плащане по процесната регресна претенция в размер на 1732,38 лв.
За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП №1675417 /09.09.2017г. Протоколът
за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на
автомобила, пътна обстановка т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и
констатирани лично от него обстоятелства. В тази връзка протокола за ПТП няма официална
удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителя не е
присъствал и възприел фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същия е отразил и
възпроизвел механизма въз основа на данни и описание на водача на лекия автомобил.
От заключението по САТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно,
изяснените обстоятелства относно настъпването на ПТП от писмените документи по делото
и свидетелските показания, се установява, че на 09.09.2017г. около 11,00 ч. лек автомобил
„Ауди АЗ” с рег № СА 9772НК се движи по ул.“Мими Балканска“ с посока от ул.“554-та“
към ул.“Витиня“ и на кръстовището с ул.“Бесарабия“ при наличието на пътни знаци Б3
„Път с предимство“ и Т13 – Направление на пътя с предимство в кръстовището“, водачът
реализира ПТП с идващия от дясната му страна лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СА 8031
ХН.
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП описан в исковата молба, както и описаните увреждания
на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СА 8031 ХН.
Ответникът не ангажира каквито и да са доказателства, които да установят поведение
2
на водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СА 8031 ХН, което да обоснове извод за
съпричиняване на вредите.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Налице е и причинно следствена връзка
между противоправното поведение на лицето управлявало лек автомобил лек автомобил
„Ауди АЗ” с рег № СА 9772НК и настъпилите за лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СА 8031
ХН вреди, което се установява и от приетото като доказателство по делото заключение по
АТЕ, където вещото лице проследявайки механизма на ПТП посочва, че същият е в
причинно следствена връзка с настъпилото на 09.09.2017 г. ПТП. Т.е. с плащането на
застрахователното обезщетение /стойността на услугата по възстановяване и отстраняване
на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно
право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” – ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на
обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на
застрахования. Причинителят на вредите респ. неговия застраховател по ГО, който не може
да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото
лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Видно от приетото заключение на САТЕ, стойността на причинените щети на
увредения автомобил към момента на процесното застрахователно събитие, изчислена на
база средни пазарни цени, за ремонт на автомобила възлиза на 3940,67 лв.
Според чл. 499, ал. 2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл. 400, ал. 3 от КЗ. При положение, че друго не е
уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната
стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/, т.е по пазарната му стойност, и тази, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда.
3
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност, необходима за
възтсановяване на увреденото имущество е 3940,67лв. /заключение по САТЕ/.
В настоящият случай ищецът е заплатил обезщетение под пазарната стойност на
вредите към момента на причиняване, съотв. ремонт на съответния автомобил в натура, като
неговото суброгационно право е възникнало само до размера на платеното, тъй като в
противен случай би се стигнало не до репариране на вредите, а до неоснователно
обогатяване.
При съобразяване на извършеното частично плащане от ответника /което е
индиция, че същия признава възникналото суброгационно право на ищеца/ в размер на 1732,
38 лв., неплатения остатък е в размер на 991,95 лв. и до който размер следва да бъде уважен
предявения иск.
Като последица от пълното уважаване на главния иск в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за
изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 411 от
КЗ вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното обезщетение. Датата
на изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на дата на забавата. Според разпоредбата
на чл. 412, ал. 3 от КЗ, в срок 30 дни от представянето на всички доказателства
застрахователят трябва или да определи и изплати размера на своето задължение по
предявената претенция, или мотивирано да откаже плащането.
В настоящият случай на 30.03.2018г г. ответникът е получил искане за изплащане
на застрахователно обезщетение /л. 38 от делото/, като след посочената дата – на
30.04.2018г. е изпаднал в забава предвид горецитираната правна норма, поради което иска е
основателен за периода 10.05.2018г. /съгласно посоченото в исковата молба/ – 11.10.2021г. и
следва да бъде уважен. Съобразно правилата на чл. 162 ГПК, дължимата мораторна лихва
върху незапалетанта главница е в размер от 344,37 лв., поради което иска следва да бъде
уважен в предявения му размер от 330 лева.
Относно разноските по производството
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане от страна на ищеца
/още с исковата молба/ и разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, такива следва да му бъдат в
4
размер на 1150лв., от които 100,00 лв. – платена държавна такса, 300,00 лв. – внесени
депозити за възнаграждениe за вещо лице, 30,00 лева - депозит вещо лице, 720,00 лв. –
адвокатско възнаграждение, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на ЗАД „Алианц
България“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Сребърна“
№ 16, както следва:
- на основание чл. 411 ал.1 КЗ сумата 991,95 лв., представляваща неплатената част
на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско” относно лек автомобил „АУДИ 4“ с рег. № СА8031 ХН, поради настъпило в гр.
София пътнотранспортно произшествие на 09.09.2017г. по вина на водача на лек автомобил
„Ауди 3“ с рег. № СА9772 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.10.2021г. до окончателното изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 330,00 лв. /триста и тридесет лева/,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 991,95 лв. в размер
на законната лихва за периода 10.05.2018г.- 11.10.2021г.;
- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от 1150,00 лв., представляваща
направените от дружеството разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5