Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. Г.Т., 12.11.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд – Г.Т., наказателна колегия, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

Председател : Росен Стоянов

 

 

с участието на секретаря Радостина Стоянова разгледа докладваното от Председателя н.а.х.д. № 00198 по описа на Районен съд – Г.Т., за 2020г.        

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА С.Р.Я., роден на ***г*** Т., обл. Д., български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, неработещ, ЕГН - **********,

 

за невиновен в това, че:

 

       На 07.02.2020г. в гр.Г.Т. е потвърдил неистина в писмена Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на закон - чл.160 от ЗДвП се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - обстоятелството по изгубване на свидетелство за управление на МПС с № *********, издадено на 01.04.2019г. от ОД на МВР – Д.,  поради което и на основание чл.378, ал.ІV, т.2 от НПК го оправдава за извършено престъпление по чл. 313, ал.І от НК.

 

          Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Д., в 15-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

                    Съдия:     

Мотиви към Решение №     /12.11.2020г. по н.а.х.д. № 198 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2020г.

 

 

На 12.10.2020г. Районна прокуратура – Г.Т., е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т., предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, по досъдебно производство № 99/2020г.  по описа на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция срещу С.Р.Я. с ЕГН - **********, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.313, ал.1 от НК.

В диспозитивната част на постановлението е посочено, че С.Р.Я., на 07.02.2020г. в гр. Г.Т. е потвърдил неистина в писмена Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на закон - чл.160 от ЗДвП се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - обстоятелството по изгубване на свидетелство за управление на МПС с № *********, издадено на 01.04.2019г. от ОД на МВР – Д. - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура - Г.Т. не се представлява.

С.Р.Я. се явява лично, представлява се от адв. С.К. ***.

С оглед разпоредбите на чл.378, ал.І от НПК, съдът е пристъпил към разглеждане на делото.

По същество не се признава вината за извършено престъпление, за което му е предявено обвинение, пледира се за признаване на я. за невиновен, а алтернативно при признаване на вина от съда за налагане на административно наказание „Глоба“ в минималния предвиден от закона размер. Изразява се претенция да не се провеждат разпити и да не се събират нови доказателства.

         Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за установено следното:

         На 09.04.2019г. С.Р. станал участник в пътнотранспортно произшествие в Р.Румъния, поради което от служител на „Пътна полиция“ гр.Крайова му било отнето свидетелството за управление на МПС с № *********, издадено на 01.04.2019 год.от ОД на МВР - Д.. За заместване на отнетото свидетелство на Р. било издадено и предоставено удостоверение с период на валидност 15 дни с възможност за продължаване на този срок. На 07.02.2020г. обв.Р. отишъл в РУ на МВР – Г.Т., където заявил, че преди една седмица е загубил свидетелството си за управление на МПС и собственоръчно попълнил и подписал Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на чл.160 ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на обстоятелството по изгубване на документа. Това свидетелство било обявено за невалидно, а на 19.02.2020г. на Р. било издадено ново свидетелство за управление на МПС.

         Преценени всички приобщени доказателства – гласни и писмени съда стигна до логичния извод, че липсват основни елементи от фактическия състав на деянието по чл. 313 ал.І от НК, поради което същото се явява недоказано от обективна страна.

       Изложените доводи по същество от процесуалния представител на нарушителя, съда приема за основателни поради обстоятелството че:

       В чл. 8, ал.ІІ от Закона за българските документи за самоличност/ЗБДС/ не се определят задължителни предписания  - както е в конкретния случай писмено деклариране истинността на обстоятелството за загуба свидетелство за управление на МПС, а само задължението в три дневен срок да се заяви това обстоятелство пред съответния орган. По повод изложеното, подаването на декларация по никакъв начин не може да се определи като задължителен реквизит изискуем по силата на закона. Вярно е, че такова изискване се визира в чл. 17 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, но законодателя в нормата чл. 313 от НК подробно е изписал актовете, чиито нарушаване води до ангажиране на наказателна отговорност. За да е налице извършено съставомерно деяние по чл. 313 от НК, подадената декларация следва да се изисква по силата на закон, указ или постановление на Министерски съвет. Недопустимо е в наказателното право да се прилага разширително тълкуване или такова по аналогия. Обстоятелството - подписването на декларация за познаване с уредбата на чл. 313 от НК, не влече след себе си задължително носенето на наказателно отговорност.

        

 

Водим от горното, съдът чл.378, ал.ІV, т.2 от НПК оправдава С.Р.Я. за извършено престъпление по чл. 313, ал.І от НК.

                  

 

Съдия:

          / Р. Стоянов /

Мотиви към Решение №     /12.11.2020г. по н.а.х.д. № 198 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2020г.

 

 

На 12.10.2020г. Районна прокуратура – Г.Т., е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т., предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, по досъдебно производство № 99/2020г.  по описа на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция срещу С.Р.Я. с ЕГН - **********, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.313, ал.1 от НК.

В диспозитивната част на постановлението е посочено, че С.Р.Я., на 07.02.2020г. в гр. Г.Т. е потвърдил неистина в писмена Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на закон - чл.160 от ЗДвП се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - обстоятелството по изгубване на свидетелство за управление на МПС с № *********, издадено на 01.04.2019г. от ОД на МВР – Д. - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура - Г.Т. не се представлява.

С.Р.Я. се явява лично, представлява се от адв. С.К. ***.

С оглед разпоредбите на чл.378, ал.І от НПК, съдът е пристъпил към разглеждане на делото.

По същество не се признава вината за извършено престъпление, за което му е предявено обвинение, пледира се за признаване на я. за невиновен, а алтернативно при признаване на вина от съда за налагане на административно наказание „Глоба“ в минималния предвиден от закона размер. Изразява се претенция да не се провеждат разпити и да не се събират нови доказателства.

         Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за установено следното:

         На 09.04.2019г. С.Р. станал участник в пътнотранспортно произшествие в Р.Румъния, поради което от служител на „Пътна полиция“ гр.Крайова му било отнето свидетелството за управление на МПС с № *********, издадено на 01.04.2019 год.от ОД на МВР - Д.. За заместване на отнетото свидетелство на Р. било издадено и предоставено удостоверение с период на валидност 15 дни с възможност за продължаване на този срок. На 07.02.2020г. обв.Р. отишъл в РУ на МВР – Г.Т., където заявил, че преди една седмица е загубил свидетелството си за управление на МПС и собственоръчно попълнил и подписал Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на чл.160 ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на обстоятелството по изгубване на документа. Това свидетелство било обявено за невалидно, а на 19.02.2020г. на Р. било издадено ново свидетелство за управление на МПС.

         Преценени всички приобщени доказателства – гласни и писмени съда стигна до логичния извод, че липсват основни елементи от фактическия състав на деянието по чл. 313 ал.І от НК, поради което същото се явява недоказано от обективна страна.

       Изложените доводи по същество от процесуалния представител на нарушителя, съда приема за основателни поради обстоятелството че:

       В чл. 8, ал.ІІ от Закона за българските документи за самоличност/ЗБДС/ не се определят задължителни предписания  - както е в конкретния случай писмено деклариране истинността на обстоятелството за загуба свидетелство за управление на МПС, а само задължението в три дневен срок да се заяви това обстоятелство пред съответния орган. По повод изложеното, подаването на декларация по никакъв начин не може да се определи като задължителен реквизит изискуем по силата на закона. Вярно е, че такова изискване се визира в чл. 17 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, но законодателя в нормата чл. 313 от НК подробно е изписал актовете, чиито нарушаване води до ангажиране на наказателна отговорност. За да е налице извършено съставомерно деяние по чл. 313 от НК, подадената декларация следва да се изисква по силата на закон, указ или постановление на Министерски съвет. Недопустимо е в наказателното право да се прилага разширително тълкуване или такова по аналогия. Обстоятелството - подписването на декларация за познаване с уредбата на чл. 313 от НК, не влече след себе си задължително носенето на наказателно отговорност.

        

 

Водим от горното, съдът чл.378, ал.ІV, т.2 от НПК оправдава С.Р.Я. за извършено престъпление по чл. 313, ал.І от НК.

                  

 

Съдия:

          / Р. Стоянов /